Определение по дело №136/2021 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 58
Дата: 18 август 2021 г. (в сила от 11 август 2021 г.)
Съдия: Костадин Стилиянов Живков
Дело: 20211600600136
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58
гр. Монтана , 11.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на единадесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана К. Йорданова
Членове:Олег С. Спиров

Костадин Ст. Живков
като разгледа докладваното от Костадин Ст. Живков Въззивно частно
наказателно дело № 20211600600136 по описа за 2021 година
Производството е по чл.243,ал.7 от НПК,образувано по протест на Районна
прокуратура-М.. С определение №260327,постановено на 14.V. 2021 г. по
ЧНД № 485 по описа му за 2021 г.,Районен съд-М. е отменил постановление
от 12.ІV.2021 г.,с което Районна прокуратура-М. е прекратила ДП № 226 по
описа на ОД МВР за 2019 г.,преписка вх. №1388 по описа на Районна
прокуратура-М. за 2019 г.
Така посоченото определение е протестирано от Районна прокуратура-М. с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и искане да бъде
отменено като такова.Нови доказателства не се ангажират,съответно не са
приобщени във въззивното производство,а анализа на наличните в тяхната
цялост и логическо единство ,както и във връзка със становищата на страните
показва-протестът е подаден в законовия срок и от оправомощен орган с
правен интерес от депозирането му,поради което е процесуално допустим,а
разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:
В протестираното определение първия съд е анализирал обстойно и
задълбочено установените фактически обстоятелства,като е упражнил
правомощията си по чл.243,ал.6,т.3 от НПК,които се изразяват именно в
извършеното от него-отменил е постановлението,като е върнал делото на
прокурора за допълнително разследване при изпълнение задължителните
указания относно приложението на закона.В този аспект несъстоятелни са
доводите в протеста,че не са изпълнени законовите изисквания на
предвидената процедура,която се изпълнява от първия съд в качеството му на
контролиращ орган.Не се възприема и от настощия състав на въззивния съд
аргумента в протеста,че като констатира неправилно приложение на
закона,съдът следва сам да го отстрани наместо да го връща с указания на
прокурора,като не такава е законовата разпоредба,а първият съд пунктуално
1
се е придържал към нея и в тази насока възраженията в протеста са
категорично несъстоятелни.Също такива са и досежно твърдението,че
прокурорът е единствено овластения орган да прецени дали са налице данни
за престъпление и от какъв вид- това конституционно правомощие на този
орган е безспорно,но то не отменя факта,че при неправилна оценка на
обстоятелствата следва да му се укаже от съда как да отстрани
несъответствието със закона за да бъде реализирана наказателната
отговорност спрямо нарушило законовите норми лице-виновно за
противоправно деяние,какъвто е и смисъла на предвидения в чл.243 от НПК
контрол от съда над прокурорските актове.
Затова също неоснователни се явяват възраженията,че съдът в определението
си не е посочил какво е отстранимото процесуално нарушение и че не е в
правомощията му да посочва на прокурора какво обвинение и за какво
престъпление следва да повдигне.Не следва да се възприема по този начин
указанието на съда да се анализират прецизно доказателствата и какви факти
установяват те,както и дали те не сочат на друг вид престъпление освен
изследваното от прокурора по досъдебното производство,за което е
преценил,че не са налице достатъчно основания да повдигне
обвинение.Именно в това се изразява правомощието на съда при контрола
над прекратено от прокурора досъдебно производство-тази му функция не
следва да се възприема или асоциира като вменяване в задължение на
прокурора да повдигне обвинение в конкретно престъпление,а просто
указаяние да се изпълни законовото изискване за обективно,всестранно и
безпристрастно събиране на доказателства и анализа им дали установяват
достатъчно данни за престъпно деяние,като именно затова са посочени
няколко алтернативни текста от НК,а не само този-чл.206 НК-за когото се
приема,че не следва да се повдигне обвинение.
Поради това и тези възражения са несъстоятелни и едностранчиви,лишени от
обективност,като такива следва да бъдат оставени без уважение.Несъмнено е
налице неправилно приложение на закона от ръководещия досъдебното
производство орган-прокурора-да се игнорират наличните данни за
престъпление-щета върху обществените отношения като право на
собственост с твърдението,че не се установява доказателства за конкретен
вид престъпление и това нарушение правилно е указано да бъде отстранено
чрез допълнително разследване,респ.събиране и коректен анализ на всички
относими доказателства,за да се изясни наличие или липса на виновно
поведение,което се квалифицира като престъпление. По така изложените
съображения протеста се явява неоснователен по изложените в него доводи и
като такъв следва да се остави без уважение,а постановеното от първия съд
определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното и на основание чл.243,ал.7 във вр. с аял.6,т.1 от
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение №260327,постановено на 14.V. 2021
г. по ЧНД № 485 по описа за 2021 г.,на Районен съд-М..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3