№ 4059
гр. София, 16.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. В. А.
като разгледа докладваното от В. В. А. Административно наказателно дело №
20241110204322 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от
АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е молба на И. Т. И., ЕГН **********, чрез адв. Н. Ш. от
САК, за изменение на решение № 3189/05.07.2024 г., постановено по НАХД №
4322/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за разноските. С молбата
се прави искане съдебното решение да бъде изменено, като в полза на
жалбоподателя се присъдят претендираните разноски за адвокатски хонорар в
размер на 4 246, 05 лева (четири хиляди двеста четиридесет и шест лева и пет
стотинки) с ДДС. В молбата се изразява несъгласие с мотивите на въззивния
съд, че претенцията на въззивния жалбоподател И. И. за присъждане на
разноски е неоснователна, доколкото адвокатското възнаграждение е
заплатено не от него, а от трето лице - "А." ЕООД. Изтъква се, че разпоредбата
на чл. 143 АПК не поставя изискване от кого и кога следва да е заплатено
адвокатското възнаграждение при положителен изход на делото за
жалбоподателя, а единствено изисква последният да е бил представляван от
адвокат. Излагат се аргументи, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение при успешен изход на делото, няма значение дали страната
лично го е заплатила или то е било заплатено от трето лице. Оспорва се извода
на въззивния съд, че жалбоподателят не е доказал да е сторил разноски по
делото, доколкото в представените документи за извършените плащания се
1
реферира към съдебното производство с предмет оспорване на отмененото с
въззивното решение наказателно постановление. Излагат се и аргументи, че е
правно и житейски неоправдано да се откаже възстановяване на разноски за
адвокат при осъществено процесуално представителство в рамките на няколко
съдебни производства и при положителен за въззивния жалбоподател изход на
производството.
Молбата на основание чл. 248 ал. 1 ГПК е връчена на въззиваемата
страна - Началник група в ОПП - СДВР, като в срока по чл. 248 ал. 2 ГПК е
постъпил отговор вх. № 278212/30.08.2024 г. от юрк. Л. Н. с пълномощно от
наказващия орган, с който се прави искане молбата за изменение на
решението в частта за разноските да бъде оставена без уважение като
необоснована и неоснователна. Алтернативно се излагат доводи, че
претендираното възнаграждение е прекомерно предвид липсата на фактическа
и правна сложност на делото и вида на оказаната правна помощ предвид
предмета на делото и се прави искане претендираното възнаграждение да
бъде намалено до минималния предвиден размер съобразно Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Постъпил е и втори отговор на молбата по чл. 248 ГПК, заведен с вх. №
304458/27.09.2024 г. от юрк. В. П. с пълномощно от наказващия орган -
Началник – група в ОПП – СДВР. Съдът обаче намери, че същият не следва да
бъде обсъждан, тъй като е депозиран след изтичане на срока по чл. 248 ал. 2
ГПК. Съгласно посочената разпоредба съдът съобщава на насрещната страна
за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в
едноседмичен срок. В настоящия случай препис от молбата за изменение на
решението в частта за разноските е връчен на наказващия орган по факс на
23.08.2024 г., а коментираният отговор, заведен с вх. № 304458/27.09.2024 г., е
подаден след изтичане на едноседмичният срок, указан в разпоредбата на чл.
248 ал. 2 ГПК.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК и от страна,
която е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, но разгледана
по същество е неоснователна.
С Наказателно постановление № 23-4332-007731 от 11.05.2023 г.,
издадено от началник група в ОПП-СДВР, на И. Т. И., ЕГН ********** на
2
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Недоволен от наказателното постановление,
жалбоподателят И. го е атакувал със срочно подадена въззивна жалба, въз
основа на която е било образувано производството по НАХД № 7298/2023 г.
по описа на СРС, НО, 130 състав, където с Решение № 4883/30.10.2023 г.
обжалваното наказателно постановление е било потвърдено. Срещу
въззивното решение е постъпила касационна жалба, въз основа на която е
било образувано производството по дело № 11921/2023 г. по описа на XIII
касационен състав на АССГ. С Решение № 1746/18.03.2024 г. касационната
инстанция е отменила обжалваното Решение № 4883/30.10.2023 г. по описа на
СРС, НО, 130 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд. Образувано е НАХД № 4322/2024 г. по описа на СРС, НО, 94
състав.
В производствата по НАХД № 7298/2023 г. по описа на СРС, НО, 130
състав и по дело № 11921/2023 г. по описа на АССГ, XIII касационен състав,
жалбоподателят И. И. е заявил претенции за присъждане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. Такава претенция е заявена и в
производството по НАХД № 4322/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав,
където в съдебно заседание на 13.05.2024 г. процесуалният представител на
жалбоподателя е представил и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
С решение № 3189/05.07.2024 г. по НАХД № 4322/2024 г. по описа на
СРС, НО, 94 състав, съдът е отменил обжалваното наказателно постановление
и е оставил без уважение искането на въззивния жалбоподател за присъждане
на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение като е приел, че липсват
доказателства за реално извършен разход от жалбоподателя за заплащане на
адвокатско възнаграждение, доколкото съгласно представените документи
адвокатското възнаграждение е заплатено от трето лице - "А." ЕООД.
Съдът намери, че молбата за изменение на решението в частта за
разноските не е основателна.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.1 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, само, когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят
по правилата на чл. 78 ГПК.
3
В настоящия случай по делото е приложено пълномощно от
жалбоподателя И. И. в полза на адв. С. С. (л. 11 от материалите по НАХД №
7298/2023 г. по описа на СРС, НО, 130 състав), както и инвойс фактури (2
броя) и 2 броя платежни нареждания за заплатена в полза на адвокатско
дружество "Д., Г., К., В." суми (л. 111 и л. 112 от материалите по НАХД №
7298/2023 г. по описа на СРС, НО, 130 състав и л. 29 и л. 30 от материалите по
дело № 11921/2023 г. по описа на АССГ, XIII касационен състав). Като
получател по фактурите и наредител в платежните нареждания е посочено
дружеството "А." ЕООД, ЕИК *************.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите в
молбата за изменение на решението в частта за разноските, че разноските за
заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя с оглед на благоприятния за него изход на делото, независимо,
че адвокатското възнаграждение е заплатено от трето лице.
Отговорността за разноски има деликтен характер като
е обективна такава за вредите, причинени на другата страна от предявяването
на недопустим или неоснователен иск, респективно - неоснователното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на страната, и
е ограничена по обем само до заплатените такси, разноски по производството
и адвокатско възнаграждение. Така страната, за която изходът на
производството е неблагоприятен, следва да заплати онези разноски, които
представляват извършен реален разход, който другата страна е направила във
връзка със защитата си срещу неоснователен, недопустим иск, респективно -
незаконосъобразен акт, с който се ангажира административнонаказателната й
отговорност. Именно заплатените разноски представляват онези "вреди",
които претърпява страната във връзка с водене на делото. В производствата по
обжалване на наказателно постановление и в случай на отмяната му в тежест
на наказващия орган следва да се възложат заплатените от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като тези разноски той е
направил във връзка с неоснователното ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. В случаите, когато разноските
за адвокатско възнаграждение са заплатени не от жалбоподателя, а от трето
лице, не се касае за извършени от страната реални разходи, които да й бъдат
присъдени на основание чл. 78а ГПК (в този смисъл освен вече цитираната в
4
решение № 3189/05.07.2024 г. по НАХД № 4322/2024 г. по описа на СРС, НО,
94 състав съдебна практика, са и Определение № 1704 от 19.06.2023 г. по ч. гр.
д. № 1424/2023 г., II Г.О. на ВКС, Определение № 556 от 19.12.2019 г. по гр. д.
№ 4289/2019 г., III Г.О. на ВКС, Определение № 1635/22.02.2023 г. по дело №
7527/2022 г. на АССГ, XXI касационен състав, Определение № 4385 от
25.04.2024 г. по адм. дело № 3346/2024 от 16.09.2020 г. по адм. дело №
795/2020 г. на Административен съд - София-град, така и Решение № 1435 от
09.02.2023 г. по адм. д. № 3052/2022 г., VІІІ отд. на ВАС). В случая в
представените по делото платежни документи липсва посочване, че
плащането на адвокатското възнаграждение е направено "за сметка" на
жалбоподателя, а и липсват каквито и да било доказателства за отношенията
между жалбоподателя И. И. и "А." ЕООД.
Не се споделя аргумента, че е житейски неоправдано да се откаже
възстановяване на разноски за адвокат, представлявал въззивника в няколко
съдебни инстанции. Отговорността за разноски е ограничена до реално
извършените от страната разходи във връзка с воденето на делото, но не
следва да има за последица неоснователното обогатяване на коя да е от
страните. Не може да се приеме, че оставянето без уважение на претенцията
на жалбоподателя за присъждане на разноски, би имало за последица
ощетяване и обедняване на жалбоподателя с разноски, за които няма
доказателства той да е заплатил. Предвид изложеното съдът намери, че
молбата за изменение на решението в частта за разноските не е основателна и
следва да бъде оставена без уважение.
Отделно от изложеното и само за пълнота съдът ще посочи и че не се
доказва заплащането на възнаграждение за адвокатска защита в пълния
претендиран размер. За процесуално представителство по НАХД № 7298/2023
г. по описа на СРС, НО, 130 състав, жалбоподателят претендира разноски в
размер на общо 3072, 55 лева с ДДС, но са представени доказателства за
заплащане само на 1570, 97 лева. В представената инвойс фактура №
36393/08.06.2023 г. е посочена услуга "процесуално представителство НАХД
№ 7298/2023 г. по описа на СРС, НО, 130 състав" и цена 2560, 46 лева без ДДС
или 3072, 55 лева с ДДС. Представената фактура обаче не доказва плащане на
сумата. Доказателства за плащане са представени само по отношение на
сумата от 1570, 97 лева - платежно нареждане от 06.07.2023 г. (л. 112 от
материалите по НАХД № 7298/2023 г. по описа на СРС, НО, 130 състав).
5
Така мотивиран, на основание чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 248, ал. 1 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на И. Т. И., ЕГН **********, чрез
адв. Н. Ш. от САК, за изменение на решение № 3189/05.07.2024 г.,
постановено по НАХД № 4322/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИСИ от определението да се връчат на жалбоподателя И. И. /на
посочения в жалбата съдебен адрес/, на адв. С. С. и на наказващия орган -
Началник - група в ОПП - СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6