№ 454
гр. П., 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720105680 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Ф. СТ. срещу ИВ.
ИВ. СТ., с която се иска прекратяване на сключения между тях гражданския брак по
изключителна вина на ответницата, довела до дълбокото и непоправимо разстройство
на брака им, като се иска след развода ответницата да възстанови фамилното си
предбрачно име- Д..
В исковата молба се твърди, че от м. юни 2001 г. страните живеят разделени, като
в началото съпругата се е преместила да живее в отделна стая, а от 5 години
окончателно се е изнесла на таванския етаж в къщата им при дъщеря им. Посочва се, че
от брака съпрузите имат две пълнолетни деца- Я. С., роден на 22.02.1968 г., и Г. Б. С.,
родена на 01.10.1974 г. Релевират се доводи, че от дълги години съпругата не готвела,
не поддържала домакинството, не перяла, не давала средства за разходите за имота,
като същевременно постоянно искала пари. Пояснява се, че заради липси на средства
от касата и на стока ищецът бил принуден да затвори магазина си, но съпругата му
отричала да има нещо общо. Сочи се, че ответницата депозирала искане до РП-П. за
принудителното настаняване на ищеца за лечение по реда на чл. 156, ал. 1 ЗЗ, което
било отхвърлено с решение от 02.08.2019 г. по ч.н.д. № 1132/2019 г. на ПРС. Според
ищеца съпругата му настройвала децата им срещу него, карала се с него, проявявала
агресивност, обиждала го, заканвала му се и не го защитила от нанесен от зет му
побой. Поддържа се, че причина за проблемите в отношенията между страните са
несъвместимост на характерите им, пиянството и тютюнопушенето на ответницата,
както и нейното негативно отношение към ищеца. Поради изложените съображения,
ищецът моли исковете му да бъдат уважени. Посочва, че семейното им жилище е
чужда собственост, но той има запазено право на ползване и къде да живее, като
съпругата му живее на таванския етаж.
Ответницата ИВ. ИВ. СТ. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
1
основателността на исковата претенция в частта, с която се твърди, че бракът е
разстроен по нейна вида. Настоява бракът да се прекрати по вина на Б. Ф. СТ., като се
въвеждат следните основания: съпругът не е давал пари на съпругата си, като е взимал
и нейната пенсия, а от м. ноември 2005 г., когато тя си е открила банкова сметка за
получаване на пенсията, той е отказал да се храни заедно с нея и да споделя разходите
си, престанал е да заплаща дължимите консумативни разходи за имота им, и те се
поели от техните деца. Оттогава съпрузите спели в различни стаи, но ползвали заедно
кухнята, хола и сервизните помещения и имали разделни разходи, до 31.08.2018 г.,
когато след поредния скандал Б.С. с брадва в ръка заплашил съпругата си, че ще е
нареже на парчета. И.С. твърди, че се е уплашила за живота си и се е преместила на
таванския етаж при дъщеря си. Според ответницата животът с ищеца през последните
20 години е бил низ от скандали, лошо отношение към нея и децата, обидни думи,
заплахи за физическо насилие и пиянски сцени. Твърди, че в началото на август 2020 г.
ищецът изключил тока в къщата им на втория и таванския етаж, докато тя е била на
море със семействата на децата им, а на 22.12.2020 г. сменил патрона на вратата на
първия етаж и ответницата не можела да влезе в него, за да вземе лекарствата си за
диабет. Посочва, че въпреки противоречията между съпрузите, тя и дъщеря им се
грижили за ищеца близо 2 месеца, когато си счупил тазобедрената става през месец
януари 2021 г. Последният скандал между тях бил на 22.08.2021 г., тъй като ищецът
разбил електрическото табло в гаража им. По отношение на искането за принудително
настаняване по реда на ЗЗ пред ПРС ответницата посочва, че е било с цел да помогне
на ищеца да се погрижи за психическото си здраве и да преодолее ежедневната
употреба на алкохол, а не да му навреди. Ответницата оспорва твърденията на ищеца,
че самата тя пуши и употребява алкохол, както и че се е държала лошо с него. Съгласна
е след развода да възстанови предбрачното си име. Посочва, че по време на брака си са
придобили лек автомобил марка „О.“, модел „З.“, рег. № *********, за който моли да
се възложи в изключителна собственост на ищеца.
Искането за възлагане на лек автомобил марка „О.“, модел „З.“, рег. №
********* в собственост на ищеца е оттеглено с молба с вх. № ****/04.02.2022 г.,
подадена от ИВ. ИВ. СТ..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че Б. Ф. СТ. и ИВ. ИВ. СТ. са сключили граждански брак на 28.07.1963 г. в
град П., за което е съставен акт за граждански брак № 0358 от 28.07.1963 г. Установява
се още, че предбрачното фамилно име на съпругата е Донкова, като е приела
фамилното име на съпруга – С..
Не се спори, че от брака съпрузите имат две пълнолетни деца- Я. С., роден на
22.02.1968 г., и Г. Б. С., родена на 01.10.1974 г., като с доклада по делото като
безспорни са отделени обстоятелствата, че от 2005 г. страните спят в отделни стаи, а от
ноември 2018 година живеят разделени.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 71, том XIII, дело
8191/93 г., на 27.12.1993 г. Б. Ф. СТ. и ИВ. ИВ. СТ. са дарили на дъщеря си Г. Б. С. 1/ 2
идеална част от дворно урегулирано застроено място, съставляващо парцел I-4344 в
кв. 14 по регулационния план на гр. П., цялото от 459 кв.м., заедно с 1 /първи/ етаж от
построената в същото място масивна жилищна сграда, южната стая с югоизточната
мансарда от таванското помещение, както и механа с кухня в сутерена и правото на
строеж за гараж, като дарителите са запазили правото на ползване върху така дарения
имот до края на живота си. Със същия нотариален акт Б. Ф. СТ. и ИВ. ИВ. СТ. са
дарили на сина си Я. С. 1/ 2 идеална част от дворно урегулирано застроено място,
2
съставляващо парцел I-4344 в кв. 14 по регулационния план на гр. П., цялото от 459
кв.м., заедно с 2 /втори/ етаж от построената в същото място масивна жилищна сграда,
източната стая със северозападната мансарда от таванското помещение, и хранителен
магазин и гараж в сутерена на същата сграда, като дарителите са запазили правото на
ползване върху така дарения имот до края на живота си.
По делото е прието копие на влязло в сила решение № 493/02.08.2019 г.,
постановено по ч.н.д. № 1132/2019 г. на Пернишкия районен съд, с което е оставено без
уважение искането на Районна прокуратура-П. за задължителното настаняване и
лечение на Б. Ф. СТ..
С писмо с изх. № 31300-21004/15.02.2022 г. на директора на ОДМВР-П. са
представени преписка с вх. № **** р-11 903/2018 г. и преписка с вх. № **** р-
13 943/2018 г. по описа на Първо РУ-П., заедно с протокол за предупреждение на Б. Ф.
СТ. от Първо РУ-П., издаден на 31.08.2018 г., и постановление от 05.11.2018 г. по пр.
преписка № ****/2018 г. на РП-П. за отказ да се образува досъдебно производство за
извършено престъпление и да се внесе искане в РС-П. за принудително настаняване за
лечение на Б. Ф. СТ..
С протокола за предупреждение от Първо РУ-П., издаден на 31.08.2018 г., по
който е образувана пр. преписка ****/2018 г. на РП-П., Б. Ф. СТ. е предупреден да не
отправя закани и заплахи относно живота и здравено на Г. Б. С. и ИВ. ИВ. СТ., да не им
нанася физически и психически тормоз и да не нарушава обществения ред.
От показанията на св. П. Б. С. се установява, че от дете познава ищеца и знае
къде живее, тъй като ищецът е бил колега на чичотон на свидетеля и когато са били в
командировка, са спели в жилището на св. С. в гр.Ч.. Виждал е съпругата на ищеца в
къщата, но не я познава добре. От четири-пет години св. П. С. ходел често в къщата на
ищеца да му помага, да товарят колата, да наливат минерална вода. Две поредни
години в периода 2018-2019 г. са посрещали рождените дни в кухнята на първия етаж в
къщата на ищеца, като ответницата не е присъстваше на празниците. Тогава ищецът е
споделил на св. С., че не живеят заедно с ответницата. Когато св. С.а е посещавал
ищеца не съм разговарял със съпругата му, не е виждал и децата му. Не е бил свидетел
на скандали между ищеца и мъжа на дъщеря му, но ищецът много пъти ми е споделял
за конфликти със зет му. Св. С. е карал ищеца на контролни прегледи в болница Исул с
неговата кола, когато е счупил ставата. Знам, че има и диабет. Тогава съпругата му не е
идвала с нас. Св. С. живее в П. от 1996 години. С дъщерята на страните е разговарял
единствено по телефона по молба на ищеца, когато последният е бил в болницата, за да
поиска съдействие при изписването от нейна страна. Дъщерята на страните е казала на
св. С.а, че са открили дом, който се намира близо до Т. и в който биха могли да се
грижат за ищеца, докато му се оправи кракът, тъй като тя нямала възможност да се
грижи за него. Ищецът помолил св. С. да е връзка между него и дъщеря му, като всеки
един от тях двамата уведомил свидетеля, че другият не си вдига телефона.
От показанията на св. Г. Б. С.- дъщеря на страните, се установява, че повече от
15 години живея на тавана на къщата. Вторият етаж на къщата е на нейния брат, който
живее в чужбина, в Б., със семейството си и ги посещава само през лятото, когато е в
почивка 2-3 седмици. Докато живеели отделно на първия етаж, страните ползвали
общо кухнята и другите стаи. След един скандал в края на м.08.2018 г., когато ищецът
заплашил ответницата със секира, че ще я накълца на парчета, св. С. извикала полиция.
След този момент ответницата я било страх да живее с ищеца, тъй като той постоянно
й викал и крещял и се преместила да живее на таванския етаж при св. С., нейния мъжа
си и двете им деца-близнаци на четири години. От тогава ответницата не е слизала на
първия етаж при ищеца. Първоначално ответницата се настанила на втория етаж от
3
къщата, но тъй като спяла в стаята над съпруга си, той, като я усетел, започвал да я
обижда с думите „говедо“ „нещастница“, събуждал я и затова св. С. и нейния мъж
решили, че е по-разумно ответницата да живее на таванския етаж при тях. От около 20
години страните фактически живели разделено, макар и в една къща, като спели в
отделни стаи. До 2018 г. ответницата поддържала домакинството на първия етаж,
където живеели страните, с изключение на храненето. Ответницата е пенсионерка от
1998/99 г. До края на 2003 г. страните имали общ магазин, който поддържали.
Ответницата стояла по цял ден в магазина, а ищецът го зареждал със стоки. Поради
липса на оборот от м.01.2004 г. магазинът бил затворен. Тъй като ответницата работела
в магазина по цял ден, ищецът бил мобилен и той взимал пенсията на ответницата, но
не и я давал и само той пазарувал. Стигнало се до там, че дори да поиска да си купи
едно мляко, ищецът броял точно парите за него, не давал на ответницата нищо повече
от пенсията. Към края на 2005 г. св. С. предложила на майка си пенсията да бъде
получавана по банков път, за да може тя да си я получава. След като ответницата
започнала да си получава пенсията по банков път в края на 2005 г., ищецът казал, че ще
се отдели и ще си пазарува сам, че няма да плаща нито ток, нито вода. Тогава и братът
на св. С. и син на страните живеел в къщата и те тримата плащали всички
консумативи- децата и тяхната майка. Ищецът, когато пиел по 250-300 грама ракия,
ставал агресивен, но бил в съзнание и не падал. Св. С. е присъствала, когато нейния
баща ищецът е хвърлял дрехи, чинии по ответницата, обръщал е маси, крещял и
затръшвал вратите ежедневно. Това поведение на ищеца датирало от 2004-2005 година,
преди това пиел в магазина, а след това се прехвърлил и в дома си. Ищецът взимал
целия оборот на магазина, съответно св. С. никога не била виждала ответницата да
взима пари от касата. Ищецът взимал парите, преди няколко години дори предложил
на жената на сина си да й купи апартамент в Сандански, но тя отказала. Ищецът почти
ежедневно отправял обидни думи не само към ответницата, а и към мен св. С.. Той
заплашвал ответницата, че ще я убие, пребие, че ще подпали къщата, че ще я даде на
цигани. Казвал на ответницата и св. С., че са „берендерски кучки“. Ответницата никога
не е държала цигара в себе си, камо ли да е пушила. Тя не употребявала и алкохол,
много рядко по поводи й сипвали по чаша бира, но тя дори и нея не изпивала. В края
на 2020 г. ответницата нямала достъп до нейната стая, защото ищецът сменил патрона
без нейно съгласие на целия първи етаж и тя не можела да влезе и да си вземе
лекарствата за диабет. Св. С. и ответницата извикали полиция, която принуди ищеца да
отключи, за да може ответницата да си вземе лекарствата „инсулин“ и др. Оттогава те
нямали свободен достъп до етажа. Когато ищецът си счупил крака през м.01.2021 г.,
тогава на св. С. се обадил негов приятел по телефона – св. П. С., който я уведомил, че
ищецът е пострадал, намирал се в болница „ИСУЛ“ в гр. София и трябвало някой да му
отнесе лекарства и храна в болницата. Св. С. предложила на приятеля на ищеца да
вземе ключа от него и да дойде да си вземе каквото е необходимо от първия етаж и да
ги отнесе в болницата. Уведомила св. С., че не са в добри отношения с ищеца, защото
той казвал копелета на нейните деца, а на св. С. казвал, че не му дъщеря и я обиждал,
че е „кучка“. Св. С. отказа да го направи това и след работа св. С. отишла до София,
взела ключа от баща си за първия етаж, взела лекарства, торба дрехи, всичко
необходимо за болница, храна и му ги отнесла до София, заедно със сумата от 2500
лева, необходима за операцията. След като ищецът се прибрал вкъщи, ответницата, св.
С. и нейният мъж се грижехме изцяло за домакинството на ищеца, купували лекарства
и му осигурявали медицинска грижа. До началото на м.март 2021 г. друго лице не е
посещавало ищеца, освен докторът, който св. С. извикала, за да смени превръзката на
ищеца. В началото на м.март 2021 г. цялото семейство на св. С. се разболяло от Ковид
и били под карантина, дори ответницата влязла в болницата, и ищецът заявил, че може
сам да си пазарува, да ходи. Св. С. не е виждала нейният мъж да е нанасял побой над
4
ищеца. Дори когато ищецът имал проблем със ставата си, мъжът на св. С. го бръснал
три пъти, въпреки че ищецът го обиждал. През 2021 г. св. С. била с нейния съсед и
влезли заедно в гаража да свърже ел.таблото, когато ищецът нахлул с гаечен ключ и
започнал да разбива въпросното табло. В присъствието на техния съсед ищецът казал,
че той е правил ел.таблото и той ще го разбие. Полицията предупредила официално
ищеца. Жалба срещу ищеца е подавала ответницата, св. С. е била свидетел по делото за
принудително настаняване.
От показанията на св. В. К. Ц.- съсед на страните, който ги познава от много
години, се установява, че има чудесни впечатления от ответницата, а с ищеца има
нормални отношения. Св. Ц. не е виждал ответницата да пие или да пуши, нито да е
била в пияно състояние. Чул от дъщерята на страните, че ищецът си е счупил крака.
Знае, че дъщеря му и зет му са полагали грижи за него, когато е бил със счупен крак.
Когато е излизал на терасата, св. Ц. е чувал Б. да вика и да използва обидни думи. Не
знам Б. да общува с някой от съседите. Преди три години и половина майката на св. Ц.
е починала, последната година е била на инсулин и ответницата се е грижела за нея,
като е поставяла вечерната инжекция. Св. Ц. не би поверил грижите на негов близък на
човек, който употребява алкохол. Св. Ц. и страните са съседи и си помагат. Той се
отоплява на пелети и Е., зетът на страните, му е помагал. Ако страните имали нужда по
ел.инсталацията, св. Ц. им помагал. Миналата година е трябвало да се изгради
ел.инсталация за външно осветление, трябвало да отворят ел.таблото, когато ищецът
влязал с един чук или друго желязо и опитал да счупи таблото. Св. Ц. се оттеглил, а
ищецът и неговата дъщеря влезли в пререкания. След известно време дошла и полиция.
Ищецът ударил няколко пъти таблото, дъщеря му се опитал да го спре и свидетелят
тогава се оттеглил. Ситуацията била неприятна за св. Ц., защото и двете страни са му
съседи. Съпругът на дъщеря им Г. според св. Ц. е тих човек, помагал му е и няма
информация той да е нанасял побой над ищеца. Св. Ц. и ищецът били в нормални
междусъседски отношения, имали по-малко комуникации, защото ищецът живеел
затворен. Не е виждал Б. да пие, не са сядали на маса и не знае дали Б. продава
алкохол. Св. Ц. не е присъствал на друг скандал в семейството на страните, освен в
случая, когато ищецът разбил ел. таблото. Ответницата се ползвала с много добро име
сред съседите, като си общувала с тях.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни и
непротиворечиви, като цени показанията на св. С. съгласно чл. 172 ГПК с оглед на
всички обстоятелства по делото и съобразявайки нейната възможна заинтересованост
от изхода му, предвид близката роднинска връзка със страните. Св. С. е очевидец на
събитията, за които е разпитана пред съда, има преки впечатления и нейните показания
се подкрепят от показанията на св. В. К. Ц..
Въз основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано, че от края
на 2018 г. страните се намират в състояние на фактическа раздяла, като живеят на
различни етажи в една и съща къща. Към настоящия момент са прекъснати всякакви
духовни, физически, интимни, емоционални и икономически връзки между съпрузите.
Всичко това е израз на дистанциране и разграничаване от семейството и семейните
отношения и проблеми. Тези обстоятелства, както и трайната фактическа раздяла
между страните са довели до формално съществуване на брачната връзка и
разстройство на брака като смисъл на брачната институция. При тези отношения
между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание,
като това нейно обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване
5
на нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да бъде
прекратена.
По искането за произнасяне по вината за разстройството на брака:
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася
и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това,
като в случая такова искане е направено и от двамата съпрузи. Брачната вина е
субективно психическо отношение на съпруга към неизпълнението на собствените му
брачни задължения и техния обективен резултат- дълбокото и непоправимо
разсройство на брака. Съгласно задължителните разяснения на т. 2 и т. 7 от
Постановление № 10 от 3.XI.1971 г. на Пленума на ВС, което не е загубило своята
актуалност поради сходната правна уредба и в действащите СК и ГПК, във всеки
отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са
разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът
трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да
прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот.
Всяка конкретна причина, колкото и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не
може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак.
Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг
и върху брачните отношения. Бракът създава определени задължения за всеки от
съпрузите и докато той не е прекратен, те не могат да се считат освободени от тях.
Нарушението на брачните задължения от единия от съпрузите не освобождава другия
от брачните му задължения. Ако и той ги наруши, бракът може да бъде прекратен по
вина на двамата, ако има искане за вина.
Реакцията на един от съпрузите срещу брачните нарушения на другия съпруг,
когато е обяснима и извинима последица на тези прояви, не следва да се третира като
брачна вина. Оправдана е тази реакция, която не надхвърля границите на житейски
допустимото реагиране. Не следва да се считат за брачна вина постъпките, които
единият съпруг прави пред обществените или държавните организации и органи с цел
да укрепи брака. Не е такава и подаването на тъжба срещу другия съпруг за
престъпления, извършени спрямо неговата личност - побой, обида, клевета и др. За
съпруга не съществува задължение да укрива престъпленията, извършени от другия
съпруг. Когато той бъде призован и даде сведения или показания срещу съпруга си,
извършил престъпление, това не е брачна вина.
Не следва да се счита за брачна вина осъществяването на законни права от единия
съпруг, защото законосъобразното действие не е нарушение (например завеждането на
иск от единия съпруг против другия за издръжка по чл. 14, ал. 1 СК и др.).
При анализа на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че от
страна на ищеца са извършени брачни провинения, изразяващи се на първо място в
това, че е задържал пенсията на съпругата си, поставяйки я във финансова зависимост
и принуждавайки се да го моли за пари, които са нейни. Обстоятелството, че в момента,
в който е загубил достъп до тези пари, ищецът е отказал да има общ бюджет за хранене
с ответницата, сочи на негово незачитане на идеята за общност на брака и това, че не
трябва да се търси финансова изгода от същия. Твърденията в исковата молба, че
ответницата от дълги години не готвела, не поддържала домакинството и не перяла, не
сочат на провинения на същата, доколкото това са задължения, които имат и двамата
съпрузи, а не само жената в едно семейство. Още повече, че след като двамата не
живеят заедно и дори сърпугата не е имала ключ за етажа на ищеца, тя дори да иска, не
би могла да влезе, за да готви, чисти или пере. Нещо повече, по делото се установи, че
докато ищецът е бил затруднен да се обслужва поради направена операция на става,
домакинството му се е поддържало именно от неговата съпруга и тяхната дъщеря.
6
На следващо място, не се установиха по делото твърденията на ищеца, че
ответницата пуши и пие. Дори да се бяха установили същите, тези дейности сами по
себе си биха били укорими, ако бяха повлияли негативно на брачния живот на
страните, а няма данни за това по делото. Напротив, от показанията на свидетелите се
установява, че ответницата не употребява алкохол, нито пуши.
Значими брачни нарушения, извършени от ищеца, са отправените от него
заплахите срещу живота и здравето на ответницата. От показанията на св. С.,
потвърдени и от гореописания протокол за предупреждение, се установява, че на
31.08.2018 г. след поредния скандал Б.С. с брадва в ръка заплашил съпругата си, че ще
е нареже на парчета. Фактът, че ответницата е сигнализирала органите на реда, във
връзка с което е било образувано съдебно производство по искане на РП-П. за
принудително настаняване за лечение на ищеца, не е израз на нейно брачно
провинение съгласно разясненията на Постановление № 10 от 3.XI.1971 г. на Пленума
на ВС, тъй като същата е упражнила правата си на защита.
По делото се доказа още, че ищецът многократно е обиждал ответницата. С тези
си действия съпругът е демонстрирал незачитане на основополагащите ценности за
семейството - взаимно уважение и разбирателство, общи грижи за семейството - чл. 14
и чл. 17 СК. Със своето поведение, той е спомогнал за прекъсването на всякаква
духовна и физическа връзка между съпрузите. Укоримото поведение на съпруга се е
отразило негативно на брачната връзка, поради което следва да се ангажира
отговорността му за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Фактическата раздяла на страните е била продиктувана от страх за живота и
здравето на ответницата, провокиран от поведението на ищеца. Нещо повече, когато
ищецът е имал нужда от помощ, именно ответницата се е грижела за него след
операцията му, извършена след раздялата на страните. По делото не се установи
противобрачна проява на ответницата, поради което вина за разстройството на брака
има само ищецът.
По отношение на фамилното име:
Ищецът е направил искане след прекратяване на брака ответницата да
възстанови предбрачното си фамилното Д., за което ответницата е изразила съгласие.
Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си
име преди този брак. Запазване фамилното име, респ. промяната му е изцяло от волята
на съпруга, приел името на другия, при прекратяването на брака. Тази правна норма не
поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно
име е прието при сключването на брака (в този смисъл Решение № 245 от 17.05.2012 г.
по гр. д. № 1058/2011 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение).
Доколкото обаче ответницата е съгласна, направеното от ищеца искане съпругата да
възстанови предбрачното си фамилното Д. се явява основателно.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат
върху виновния или недобросъвестния съпруг.
Поради това и на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, което се
събират от съдилищата по реда на ГПК, съдът определя, че окончателният размер на
държавната такса за исковата претенция за развод е 50 лв, които се дължат от виновния
за разстройството на брака ищец. Като се съобрази, че 25 лева вече са внесени от него
при завеждане на делото, то ищецът следва да бъде осъден да заплати остатъка в
размер на още 25 лева. Ищецът дължи заплащането и на направените от ответницата
разноски в размер на 10 лева за съдебни удостоверения. По делото не са представени
доказателства за заплатено от ответницата адвокатско възнаграждение, поради което
7
същото не и се дължи.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между ИВ. ИВ. СТ. , с ЕГН: **********, с адрес гр. П.,
ул. „С. К.“ № 13, и Б. Ф. СТ., с ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „С. К.“ № 13,
слючен на 28.07.1963 г. в град П., за което е съставен акт за граждански брак № 0358 от
28.07.1963 г., като ДОПУСКА РАЗВОД поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство.
ОБЯВЯВА на основание чл. 49, ал. 3 от СК, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има Б. Ф. СТ., с ЕГН: **********, с адрес гр. П.,
ул. „С. К.“ № 13.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака ИВ. ИВ. СТ., с ЕГН:
**********, с адрес гр. П., ул. „С. К.“ № 13, да носи предбрачното си фамилно име –
Донкова.
ОСЪЖДА Б. Ф. СТ., с ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „С. К.“ № 13, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр. П. сумата в размер на 25 /двадесет и пет/
лева - държавна такса.
ОСЪЖДА Б. Ф. СТ., с ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „С. К.“ № 13, ДА
ЗАПЛАТИ на ИВ. ИВ. СТ., с ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „С. К.“ № 13 сумата
в размер на 10/десет/ лева- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8