О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И
Е
Гр.София,
… януари 2019 година
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на девети януари две хиляди и
дветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
след
като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№507 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на И. Г. З. в качеството му на управител на „И.1.“ ООД, ЕИК *******, против „И.и.“ ЕООД, ЕИК *******. Ищецът оспорва решения на едноличния
собственик на капитала на ответното дружество, взети на 07.03.2018 година, чрез
управителя на дружеството- ищец – Я.И.З.. Твърди, че тези решения: за
освобождаване на управителя на „И.и.“ ЕООД, ЕИК *******И. Г. З.; за
представителство и управление на това дружество само от Я.И.З. и приемане на
нов учредителен акт на дружеството, са незаконосъобразни. Това е така, тъй като
Я.И.З. е освободен като управител на дружеството - „И.1.“ ООД , с
решение на ОС, проведено на 12.07.2017година и това решение е заявено за
вписване в ТР по партидата на дружеството- ищец, като произнасянето по него, по
реда на чл.25 ЗТР е спряно, с оглед произнасяне по законосъобразността на
взетото решение от ОС на дружеството, въз основа на искова молба на Я.З., с
вх.№ 95533/14.07.2017година, обективираща претенция с правно основание чл.74 ТЗ. Ищецът твърди, че е легитимирано лица са предяви отменителните искове по
чл.74 ТЗ, тъй като е едноличен собственик на капитала на дружеството- ответник.
Твърди, че решението, касателно представителната власт на Я.З. на дружеството
ищец има действие от момента на неговото вземане, независимо дали е вписано или
не, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ, уреждаща
конститутивност на вписването на настъпилата промяна. Това означава, че от
момента на вземане на това решение Я.З. не е имал качество на управител на
дружеството и не е имал правомощия, очертани с нормата на чл.147, ал.2 ТЗ,
касателно дъщерното дружество, защото не е имал право да представлява и
управлява дружеството- едноличен собственик на капитала на ответника.Поради
това взетите от него решения от 07.03.2018година
са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
С определение от
10.04.2018 година настоящият състав на съда е приел, че предявените претенции
се явяват недопустими и е прекратил производството по това дело.в мотивите на
акта си съдът е отчел пративоречието между обстоятелствената част на исковата
молба е отправеното искане за отмяна на атакуваните решения.Изложел е мотиви,
че тази нередовност, няма как да бъде отстранена, при
запазване основание, петитум и страна- ищец в този процес.Поради тази причина е
приел, че не следва да дава указание за отстраняване на нередовнастта на
исковата молба.
С
Определение от 12.06.2018 година, постановено по ч.гр.д.№2160/2018г. по описа
на САС, въззивната инстанция е отменила прекратителния акт на съда.Изложила е
мотиви, че действително е налице противоречие в обстоятелствената част на
исковата молба и отправения петитум към съда на същата и делото е
преждевременно прекратено, като съществува необходимост на ищеца да се дадат
указания да приведе обстоятелствената част на исковата молба и петитума на
същата, съобразно изискванията на закона.Прието е, че едноличният собственик на
капитала има право да сезира съда с иск за нищожност на решение, взето от
нелегитимен орган, като в зависимост от това дали решението подлежи на вписване
или не, искът ще има квалификация по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ или чл.124 ГПК.
След
връщане на делото, с оглед дадените от горната инстанция указания, съдът с
разпореждане от 25.06.2018 година е оставил производството по делото без
движение и е дал указания на основание чл.129 ГПК, съобразявайки мотивите на
въззивната инстанция.
С молба-
уточнение от 12.07.2018 година ищецът „И.1.“ ООД, чрез управителя си И. Г. З.,
чрез адв.К.Г., заявява, че решенията,
взети на 07.03.2018 година от Я.З. са нищожни и това е така, защото:
1/ решението, с което е освободен И. З. като управител на ЕООД-то
не поражда правни последици, тъй като липсва правна промяна и това е така, тъй
като вече е взето непосредствено предхождащо го решение на едноличния
собственик на капитала от 05.10.2017 година, заявено за вписване на същата
дата; повторното решение на ОС, респек. на едноличния собственик на капитала на
ответника за освобождаване на И. З. като управител е извън компетентността на
ОДС, когато с непосредствено предходно решение е налице освобождаване на същия
като управител на дружеството, което предходно решение е произвело своето
действие;
2/тези решения са нищожни, защото към деня на тяхното вземане Я.З.
няма качество на управител на „И.1.“ ООД, поради което не може да представлява
това дружество и да взема решения от негово име по реда на чл.65, а.3 ТЗ, тъй
като от 12.07.2017г. Я.З. няма качество на законен представител на дружеството,
а това решение има действие във вътрешните отношения между съдружниците, а
вписването му в ТР има конститутивен ефект само за третите лица- арг. от
чл.140, ал.3 ТЗ.
При така
изложеното ищецът моли съда да сподели тези факти и да признае по отношение на
ответника, че взетите на 07.03.2018 година решения от страна на едноличния
собственик на капитала са нищожни.
В срока за
отговор ответникът „И.И.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв.Е.В. заема становище, че
предявените скове са недопустими и това е така, тъй като липсва активна и пасивна
легитимация на страните по делото, а законосъобразността на взетите решения от
07.03.2018 година е установено с влязъл в сила съдебен акт по т.д.№3922/2018г.
по описа на САС, ТО, 6-ти състав.Искът по чл.124, ал.1 ГПК е недопустим поради
извършено вписване на заявената промяна по партидата на ответника.
В отговора
на исковата молба се разглежда процесуалната конструкция на база съществуващите
материални правоотношения.В отговора на исковата молба се излагат доводи и за
неоснователност на предявените искове.Моли съда да прекрати производството по
делото, а ако приеме, че претенциите са допустими – да ги отхвърли като
неоснователно предявени.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им,
намери за установено следното:
Предявените
претенции са недопустими.
Това е така, тъй като ищец по
тези искове е ТД, ответник е ТД, а предмет на проверката за валидност е решение
на управителя на дружеството- ищец.
По принцип валидността на
решенията на управителя на ООД-то може да е предмет на съдебен контрол, но това
може да е по иск от лице, разполагащо с правен интерес от това- съдружник или
трето за дружеството лице, но в никакъв случай ищец по иска с правно основание
чл.71 ТЗ не може да бъде дружеството, чийто управител е взел процесното
решение.Цитираната от състава на САС решение №178 от 24.04.2015г., постановено
по т.д.№1340/2015 година, касае различен от въпросът за надлежната страна в
процесуалната връзка.първо, предмет на този иск е порок на извършени
вписвания-т.е. правното основание на претенциите е по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, като е
третиран въпросът относно характера на решението на едноличния собственик на
капитала като едностранна сделка и възможността то да се вземе от лице с
надлежна представителна власт, респ. липса на представителна власт на това
лице, който факт води да висящ недействителност, а при отказ решението да бъде
потвърдено- до окончателна нищожност, представляваща хипотеза на липсващо
/нищожно решение/. Следователно тази практика е неотносима към спора
В това решение на ВКС, което
са базира на ТР№1/2002 година на ОСГК на
ВКС, не се предвижда възможност ищец по иска да е самото търговско дружество и
това е така, тъй като това дружество следва да е ответник по иска, а ищец по
този иск – само заинтересовано лице – съдружник, респ. акционер или трето за
дружеството лице, което има легитимен правен интерес да предяви такива
установителни претенции, па макар и непряк.
Без да съобрази това ищецът „И.1.“
ООД е насочил претенцията към своето дъщерно дружество.
Всъщност ищец по този иск
може да е самият И. З., но не като представляващ принципала на ответника, а
като съдружник в „И.1.“ ООД, а ответник по иска следва да е „И.1.“ ООД, чийто
управител е взел процесните решения, като се съобрази, че установителните,
отменителните и осъдителните претенции по чл.71 ТЗ не са ограничени с
преклузивни и давностни срокове.
В този смисъл е и цитираното
ТР№1/2002 на ОСГК на ВКС.
Именно поради това настоящият
състав в отмененото си определение е посочил, че даване на указания за
отстраняване на нередовностите на исковата молба ще доведе до различни страни в
процесуалното правоотношение и различен иск от предявения отменителен иск по
чл.74 ТЗ и поради това е прекратил производството.
Ето защо настоящият състав
приема, че предявените искове от настоящия ищец „И.1.“ ООД срещу „И.И.“ ЕООД се
явяват недопустими и приема за основателни сторените от ответника възражения в
тази насока за липса на положителни процесуални предпоставки – надлежни страни
в процесуалната връзка, поради което делото следва да бъде прекратено.
При изложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание
чл.130 ГПК, производството по т.д.№507/2018 година по описа на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, с частна
жалба.
СЪДИЯ: