Определение по дело №574/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

253

Година

9.1.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.15

Година

2011

Председател:

Секретар:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда Глава ХХІ НПК.

С Присъда № 45 от 29.08.2011г., постановена по НОХД 187/2011г., Павликенският районен съд е признал подсъдимите Р. Д. Д., родена на ... г. в гр.В., обл. Р., жив, гр.Г., ул." С. " № ..., понастоящем в З. гр.С., български гражданин, разведена, с начално образование, безработна, осъждана, с ЕГН *, И. В. Д. , роден на ...г. в гр.Л., живущ в гр.Г., ­ул."Л." №..., български гражданин, безработен, женен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН * и С. М. Д. , роден на ...1г. в гр. П., живущ в с.гр. на ул. ”Ц.Ц.” № 1, понастоящем в З. гр.Л., неженен, с основно образование, осъждан с ЕГН *, ЗА ВИНОВНИ в това, че:

За периода от 18.11.2010 до 14.12.2010 г. при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор помежду си, а подсъдимата Д. и при условията на повторност в немаловажен случай:

на 18.11.2010 г. в с.Г.К. с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у К.К.К. от с.с., че дъщеря му се нуждае от спешно лечение, и с това му причинили имотна вреда в размер на 2000 лв.;

на 09.12.2010 г. в с. Л. с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у Д.Б.А. от с.с., че дъщеря му е много болна-от силна зарÓза и спешно трябва да я откарат в гр.С., и с това му причинили имотна вреда в размер на 500 лв.;

на 14.12.2010 г. в с. Л. с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у К.И.Г. от с.с., че снаха й е много болна и спешно трябва да я откарат в гр.С., и с това й причинили имотна вреда в размер на 2000 лв.;

на 14.12.2010 г. в с. Л. с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у Ж. Д. В. от с.с., че дъщеря й се нуждае от спешно лечение в болницата в гр.В., и с това й причинили имотна вреда в размер на 695 лв.;

на 14.12.2010 г. в с. Л. с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у Е.И.Б. от с.с., че снаха й се нуждае от спешно лечение в болница в гр.С., защото е болна от силно заразен грип и с това й причинили имотна вреда в размер на 1250 лв., с общ размер на причинената вреда - 6 445 лв., поради което и на основание чл. 210, ал.1, т.2 и т.4, във вр. чл. 209, ал.1, във вр. чл. 28, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 36 и 58”а” от НК ги ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както следва:

1.Подсъдимата Р. Д. Д. на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. СЪДЪТ ПРИСПАДНАЛ на основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК предварителното задържане на Д. считано от 03.02.2011год., като постановил един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.

2.Подсъдимият И. В. Д. на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

3. Подсъдимият С. М. Д. на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът ОСЪДИЛ подсъдимите солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж. Д. В. сумата от 695 лв., представляваща обезщетение за причинените и в следствие горното престъпление имуществени вреди в едно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2010 год. до окончателното и изплащане, а на основание чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК, и ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ПвРС направените по делото разноски в размер на по 10 лв., ДТ върху уважения граждански иск, както и сумата от по 5.00 /пет/ лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от защитника на подсъдимата Р. Д. Д., А.П. С., в която макар и най-общо същият навежда доводи за неправилност на постановената присъда, поради нейната явна несправедливост. Моли се, за извършване на въззивна проверка, като бъде изменена присъдата и се намали размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода”, съответно промени първоначалният режим на изтърпяването му. Твърди се, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – пълни и искрени самопризнания пред съдия дадени на досъдебното производство, разкаяние и самокритично отношение, процесуалното поведение на Д. свързано с възстановяване отчасти на причинените вреди.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният защитник,А.П. С. от ВТАК, поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Излага допълнителни доводи, свързани с това,че присъдата не отчитала събраните по делото доказателства касаещи неговата подзащитна, тъй като Д. възстановила единствено част от причинената вреда и изтърпявала за първи път ефективно наказание лишаване от свобода. Допълнително иска промяна на режима за изтърпяване на това наказание от строг на общ. Застъпва становището, че се касае и за една присъда постановена при направени пълни самопризнания от страна на Д. и при отчетено в квалификацията на деянието обстоятелство за наличие на минали осъждания.Самата подсъдима иска от съда да намали размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода” и определи общ режим на изтърпяването му.

В съдебното заседание позовавайки се на основание чл.320 ал.5 от НПК останалите подсъдими И. В. Д. и С. М. Д. с оглед обвинението им за съучастие при извършване на престъплението, не са се присъединили към вече подадената жалба.

Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства, а наложеното наказание на Д. – справедливо с оглед на това,че тя е действала при условията на повторност и след предварителен сговор с останалите двама подсъдими.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – защитник на подсъдимите, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 6, вр. чл. 99 ал.1 НПК има право да обжалва актовете, които накърняват правата и законните интереси на подсъдимия. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното:

Подсъдимата Р. Д. Д. е осъждана многократно, като с присъда по НОХД № 159/2007 г. на PC гр. Карлово това е станало за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Тогава съдът я осъдил на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на основание чл. 66, вр. чл. 69 от НК за срок от 3 години. За втори път Д. е била призната за виновна за престъплението измама, със споразумение по НОХД № 182/2008 г. на PC гр. П. когато за деяние по чл. 209, ал. 1 от НК получила наказание лишаване от свобода за срок от една година, което наказание било групирано на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК с наказанията, наложени по НОХД № 159/2007 г. на PC гр. К. и по НОХД № 382/2007 г. на ОС гр.В. като било определено тя да изтърпи най-тежкото от тях - 1 година и 11 месеца лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок. Съдът присъединил тогава към него и наказанието глоба. За трети път подсъдимата била осъдена отново за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК със споразумение по НОХД № 690/2008 г. на PC гр. В. Търново, на наказанието пробация. С ново определение по ЧНД № 394/2009 г. PC гр. В. Търново на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, определил на Д. едно общо наказание измежду наложените до тогава - по НОХД № 159/2007 г. на PC гр. Карлово, по НОХД № 382/2007 г. на ОС гр.В., по НОХД № 182/2008 г. на PC гр. П. и по НОХД № 690/2008 г. на PC гр. В. Търново – а именно 1 година и 11 месеца лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок, считано от 19.03.2009 г. По този начин посочените предходни осъждания все за престъпления измама са обусловили и наличието на квалификацията повторност в немаловажни случаи по отношение на тази подсъдима. След 2006 година същата системно се е препитавала чрез извършването на измами на територията на цялата страна.

Останалите двама подсъдими И. В. Д. и С. М. Д. също са били осъждани макар и за различни престъпления, като тримата отново в съучастие с Д., по време преди приключване на първоинстанционното производство, със споразумение по друго НОХД № 330/2011 г. на РС гр. Севлиево са били осъдени отново за престъпление измама по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, което деяние са осъществили на 21.11.2010 година.

Подсъдимите предварително са си разпределили ролите и конкретното участие в извършването на измамливите действия – Р. Д., поради по-доброто си владеене на български език и артистични умения следвало да се представя за болната дъщеря или снаха, И. В. Д. за лекуващ лекар и човека, за когото били парите, а С. М. Д. фактически да провежда срещите с пострадалите и да получава парите. Предварително си осигурили и транспортно средство – за целта подсъдимия И. Д. наел МПС - лек автомобил "Опел Астра" с рег. № ... от „Д.” ООД - гр. В..

Рано сутринта на 18.11.2010г., св. К.К.К. пенсионер на 87 години и съпругата му св. Н. К., 80 годишна спели в домът си в с.Г.К., общ. С.. Тогава на домашният им телефон позвънил подсъдимия И. Д.. В проведения по-късно разговор със К., която вдигнала телефона, той обяснил, че се казва д-р Х. и че дъщеря им е много болна като се нуждае от спешно лечение. То трябвало да бъде проведено в С.. Непосредствено след него телефонирала и Р. Д., която успяла да въведе в заблуждение св. Кънева, че говори с дъщеря си и й казала, че за превоза до С. с линейка трябвало да се платят 2000 лв.След като получила положителен отговор отново се обадил И. Д., който обяснил, че ще дойде да вземе парите едно момче, съсед на дъщеря им и което в момента се намирало в гр. Сухиндол. И. Д. отново телефонирал, този път представяйки се за момчето, при което св. Кънева му обяснила, къде точно живеят и къде да чака, за да получи парите. По този начин възрастните хора повярвали, че действително дъщеря им е болна, изплашили се, поради което и не се усъмнили във верността на казаното. Исканата сума от 2000 лв. приготвили като я поставили в портфейл. Описаните разговори, и в последващите случаи подсъдимите провеждали в движение за да затруднят евентуално засичане от органите на полицията.

След като мотивирали по този начин пострадалите подсъдимите се насочили към селото. Там първоначално обиколили за да проверят има ли полицаи или друга за тях опасност и пристигнали на мястото. С. М. Д. слязъл от автомобила и пеша се придвижил към уговореното място, където се срещнал със св. К.. Последният му предал парите.След това подсъдимият се отдалечил от мястото на срещата и се върнал в автомобила и тримата напуснали селото. В последствие пострадалите се усъмнили, че са измамени и уведомили за случилото се кмета в с.Г.К., който от своя страна сигнализирал органите на МВР. Няколко дни след описания случай подсъдимите похарчили парите и отново се събрали с цел да извършат поредната измама.

Вечерта, на 09.12.2010г. в с. Л. на домашния телефон на св. Д.Б.А., 82годишен и св. А., на 73г. позвънила подсъдимата Р. Д.. След като свидетелката вдигнала слушалката подсъдимата започнала разговор като казала, че е много зле, с висока температура и се намира в „Бърза помощ" с поставена маска и силна зараза. По този начин създала у А. представата, че гласът, който чува, е този на дъщеря й Л. Подсъдимата обяснила, че още същата вечер трябва да замине за С. и поради тази причина се нуждае от парични средства. Пострадалата отговорила, че в къщи разполагат само с около 400-500 лв., при което Д. казала, че техен приятел на име П. ще й даде още 500 лв. След това тя предала телефона на И. Д., който се представил за лекар и обяснил, че вирусът е много опасен, а ваксината вносна и трябва да се заплати. От разговорите св. А. останала с впечатление, че и другата й дъщеря на име Г. е в по-тежко състояние. Притеснена, разказала за случилото се на съпруга си, който повярвал на изнесеното, че дъщеря им е болна. Тъй като имал в себе си само 400 лв. той взел назаем още 100 лв. от съседка. Последователно се обадили подсъдимата Д., която казала че изпраща човек на име П., за да вземе парите. Тогава И. Д., представил се за П., разговарял със А., който му обяснил, къде точно ще го чака, за да му предаде парите. Тримата подсъдими пристигнали в с. Л., с горния лек автомобил. С. М. Д. пеша се придвижил към мястото на срещата с А., където възрастният мъж го чакал и му се представил че се казва П..Свидетелят му предал паричната сума от 500 лв., след което подсъдимият се отправил към спрелия недалече автомобил и тримата бързо се отдалечили от селото. Малко след като предал парите А. се усъмнил, че човекът с когото се срещнал се движи пеша и телефонирал на едната си дъщеря. От нея научил, че тя и сестра й са здрави и по този начин разбрал, че бил измамен. Така получените средства подсъдимите изхарчили като и те решили да продължат с извършването на измамите.

По описания по-горе начин на 14.12.2010 г., вечерта в с. Л., общ. П. подсъдимите от св. К.И.Г. - 82 годишна получили 2000 лв., като Д. се представила за снаха й, от 73 годишната Ж. Д. В. взели 695 лв. за „лечението” на дъщеря и, а от 77 годишната Е.И.Б. успели да получат 1250 лв.

В резултат на така описаната престъпна дейност подсъдимите противоправно чрез измама получили общо със сумата от 6445 лева, която похарчили, като към произнасянето на първоинстанционния съд са възстановили единствено сумата от 500 лева на пострадалата К.И.Г. – за което е приложена и разписка.

Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство и съдебното такова, доказателства: /справки от В"ЕАД С., /Б. ЕАД/ – л. 119 – 124, 129 – 130, 136 от досъдебното производство/, протоколи за доброволно предаване, протоколи за разпознаване на лица, разписка, останалите по досъдебното производство писмени доказателства огласени чрез прочитане и приети на осн чл. 283 от НПК както и гласни доказателствени средства - обясненията на подсъдимите и направените от тях самопризнания, показанията на свидетелите. Районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите, досежно деянията включени в диспозитива на обвинителния акт, тъй като същите са били непротиворечиви, последователни и съответни със събраните по делото писмени доказателства и дадените обяснения.

Окръжният съд не възприема доводите изразени както в жалбата,така и по време на съдебното заседание пред въззивната инстанция, че наложеното наказание от първоинстанционния съд е явно несправедливо и несъобразено с процесуалното поведение на подсъдимата, нейната обществена опасност както и тази на самото деяние. Видно от мотивната част на присъдата на ПвРС, съдът се е обосновал защо именно следва да се наложи този вид наказание и с оглед определеният размер, като се е съобразил и с това, че съдебното производство е протекло по реда на глава XXVII, с чл.371т.2 от НПК и признаването изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието на подсъдимите да не се събират доказателства за тези факти. Изложени са констатации, че обществената опасност на деянията и дейците, особено на Р. Д. е висока , че е съобразена личността на подсъдимите, мотивите и подбудите им за да извършат тези деяния при условията на продължавано престъпление, както и смекчаващите обстоятелства. Въз основа на всичко изложено до тук и събраните в хода на производството доказателства, съдът в настоящия си състав счита, че правилно е определено по вид и размер това наказание, като то съответствува изцяло на случилото се и същевременно служи да се постигнат целите на чл.36 ал.1 от НК. Правилни са останалите доводи на решилият делото районен съд по отношение на определената правна квалификация поради , което и тази инстанция счита,че следва да ги възприеме изцяло в тази им част.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи:

Подсъдимите Р. Д. Д., И. В. Д. и С. М. Д. с деянието си са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 210, ал.1, т.2 и т.4 - само за Д. , във вр. чл. 209, ал.1, във вр. чл. 28, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, доколкотоза периода от 18.11.2010 до 14.12.2010 г. при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор помежду си, а подсъдимата Д. и при условията на повторност в немаловажен случай:

на 18.11.2010 г. в с.Г.К. с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у К.К.К. от с.с., че дъщеря му се нуждае от спешно лечение, и с това му причинили имотна вреда в размер на 2000 лв.;

на 09.12.2010 г. в с. Л. с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у Д.Б.А. от с.с., че дъщеря му е много болна-от силна зараза и спешно трябва да я откарат в гр.С., и с това му причинили имотна вреда в размер на 500 лв.;

на 14.12.2010 г. в с. Л. с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у К.И.Г. от с.с., че снаха й е много болна и спешно трябва да я откарат в гр.С., и с това й причинили имотна вреда в размер на 2000 лв.;

на 14.12.2010 г. в с. Л. с цел да набавят за сеßе си имотна облага, възбудили заблуждение у Ж. Д. В. от с.с., че дъщеря й се нуждае от спешно лечение в болницата в гр.В., и с това й причинили имотна вреда в размер на 695 лв.;

на 14.12.2010 г. в с. Л. с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у Е.И.Б. от с.с., че снаха й се нуждае от спешно лечение в болница в гр.С., защото е болна от силно заразен грип и с това й причинили имотна вреда в размер на 1250 лв., с общ размер на причинената вреда - 6 445 лв.

Така осъществената от подсъдимите престъпна дейност е продължавана такава по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК – осъществени са пет деяния, конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства на извършване, обективиращи квалифицирания състав на измамата, които са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка /сходство на начина и условията, при които са извършени/ и еднородност на вината /пряк умисъл/, като последващите деяния от обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите. Всяко едно от деянията е насочено срещу един и същ непосредствен обект, а именно обществените отношения свързани със собствеността, осигуряващи нормалните условия за упражняването на правото на тази собственост.

От субективна страна деянието на подсъдимите е било осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като тримата са съзнавали обществено опасния характер на деянията си, предвиждали са настъпването на обществено опасните им последици и са ги искали. Подсъдимите са имали изградена в себе си представа, че предмет на деянието им са чужди движими вещи – пари и че със своите действия ще лишат от фактическа власт лицата, които са ги владеели. Във волево отношение те пряко са искали настъпването на този резултат. Подсъдимите са били пълнолетни и наказателно отговорни лица. Налице е в случая и допълнителният признак от субективна страна на престъплението специална цел да се набави за себе си имотна облага. Единствената им цел е била вземането на парите от пострадалите.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите, съдът намира, че ПвРС е съобразил всички предпоставки, за да определи посочените в присъдата наказания .

При определяне вида и размера на това наказание, което е следвало да бъде наложено не само на подсъдимата Р. Д. но и на останалите подсъдими, съдът е взел предвид високата степен на обществена опасност на деянието и високата обществена опасност на дееца, както и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съобразил е и установените смекчаващи вината обстоятелства, даването на обяснения, съдействане за разкриване обективната истина и проявяване на критично отношение към извършеното, както и частичното възстановяване на причинената имотна вреда. В този смисъл неоснователни са твърденията на защитника на подсъдимата Р. Д., че присъдата не отчитала събраните по делото доказателства касаещи неговата подзащитна, тъй като тя била възстановила единствено част от причинената вреда и изтърпявала за първи път ефективно наказание лишаване от свобода. Искането за прилагане на чл.55 от НК също се явява неоснователно и защото видно от справката за съдимост на тази подсъдима, тя системно и последователно се е занимавала точно с извършването на този вид престъпления, а именно измама. Не са налице в случая нито изключителни нито многобройни смекчаващи обстоятелства, които да налагат извода че най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за Д.. Поради тази причина и настоящата инстанция счита исканията на защитата в изложения смисъл за неоснователни и ги оставя без уважение.

Упълномощеният от Д. защитник, А.П. С. поддържа и допълнителното си искане за промяна на режима за изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода от строг на общ. В тази връзка ВТОС следва да отбележи следното.

При постановяването на атакуваната присъда е действал новият ЗИНЗС, в сила от 01.06.2009г.,като в нея законосъобразно е определено наÛазанието лишаване от свобода на Р. Д. да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Окръжният съд обаче в това производство няма процесуалната възможност да промени постановените тип затворническо общежитие и режим на изтърпяване на наказанието. Чл. 301 ал.1, т.6 от НПК говори за това при постановяване на присъдата какви въпроси трябва да реши съда, като единият от тях е "определяне на първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода" и типа затворническо заведение, в което да се стане изтърпяването. ПвРС правилно на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието ЛОС. При наличието на императивни разпоредби в чл. 59-61 от ЗИНЗС, съдът няма никакво право да се отклонява от законовия регламент. Действително дори и да е възможно към настоящия момент Д. да е изтърпяла срока от наказанието си лишаване от свобода изискуем в чл.66 от този закон, за което обаче по делото няма писмени доказателства, и поради което понятието "първоначален режим" да е до известна степен дискусионно, така или иначе в чл. 301 ал.1, т.6 от НПК се говори точно за първоначален режим. На следващо място, в сега действащия ЗИНЗС липсва разпоредба, подобна на чл. 51 от отменения ЗИН, при действието на която съдът с оглед на обстоятелствата на отделния случай и с оглед на целите по чл. 2 от закона, да може да определи следващия по-лек режим за изтърпяване на наказанието ЛОС, каквото искане прави и защитата. В момента съществува разпоредбата на чл. 66 от ЗИНЗС, но такова правомощие, видно от чл. 74, ал. 1, т. 1 от същия закон има комисията по изпълнение на наказанията, но не и съда. В тази насока искането на осъдената и нейния защитник трябва да се отправи към затворническата администрация.

По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на подсъдимата Д. и нейният защитник, за несправедливост на присъдата на РС гр.П. по отношение размера на наложеното наказание и определения първоначален режим и място за изтърпяване на наложеното наказание. Направена е оценка от тях , която не кореспондира и със събраните по делото доказателства.

С оглед посоченото, съдът в настоящия си състав счита,че подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 45 от 29.08.2011г., постановена по НОХД 187/2011г., на Павликенският районен съд .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: