№ 195
гр. Варна, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20223110204434 по описа за 2022 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството против
НП на Директор РД „АА“ гр. Варна, с което е наложено административно наказание
имуществена санкция.
С жалбата се изразява позиция, че са нарушени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Сочи се, че поради усложнената обстановка не е съществувала възможност за извършване на
психологически преглед. В АУАН и НП не са посочени конкретни действия на физически
лица, довели до „допускане“ на нарушението от юридическото лице. Водачът е притежавал
валидно СУМПС, поради което и съдържащото се в него удостоверение за психологическа
годност не е изтекло към датата на нарушението. В сила е принципа за взаимно прилагане,
поради което и съобразно Директива №2006/126 на ЕПС, извършилия превоза водач,
притежаващ валидно СУМПС е имал необходимата съобразно законодателството
психологическа годност. Формулира се искане за отмяна на НП и се претендира
възнаграждение.
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното постановление, като сочи, че се
касае за водач, който въобще не е притежавал удостоверение за психологическа годност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
През 2021 год. служители на РД „АА“ Варна, сред които св. Й., приключили
извършена комплексна проверка на въззивното дружество „Марк Транс“ ЕООД. В хода на
проверката било установено, че на 01.07.2020 г. в гр.Варна, превозвачът "Марк Транс"
ЕООД, притежаващ лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари
№ 2808, е извършил международен автомобилен превоз на товари с товарен автомобил
марка «Волво», кат. №3 с peг. № ***, видно от разпечатка и памет на тахографа, от водача
Светослав Г. Димитров, който не отговарял на изискванията за психологическа годност по
смисъла на чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП. Водача Димитров не притежавал валидно удостоверение
за психологическа годност.
При тези констатации, на 10.06.2021г. св. Й. съставил срещу въззивното дружество
акт за установяване на административно нарушение, в който описал обстоятелствата на
извършване на нарушението и посочил правната му квалификация по чл.7а, ал. 2, пр.3 от
ЗАвП . Актът бил предявен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието
му възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
АУАНН.
На 10.09.2021 год., въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП като
приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, и на основание чл.96г, ал. 1, пр.2
от ЗАвП му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 3000
лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат други фактически изводи.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Й., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с
гласните доказателства по делото и установяват именно приетата от съда делото фактическа
обстановка.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП
и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
2
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № РД-
08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в РД „Автомобилна
администрация” –гр.Варна.
При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в
акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата
при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено
между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено.
Вмененото административно нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да
може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен. На първо място следва да се посочи, че в
АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Както в акта, така и в
наказателното постановление са изложени конкретни фактически данни, относно статута на
наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за издадения лиценз.
Налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и
мястото на извършването му. В случая наказващия орган е индивидуализирал и конкретното
неправомерно поведение – допускането до управление на товарен автомобил, с който е
извършен международен превоз на товари, на водач, който не отговаря на изискванията за
психологическа годност, тъй като не притежава удостоверение за такава годност въобще.
Въззивният състав на съда намери, че в АУАН и НП са посочени достатъчно данни –
включително на кои изисквания не отговаря водачът /за психологическа годност/, които
дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение
за което е ангажирана отговорността на "Марк Транс" ЕООД. А тя е ангажирана, затова, че е
допуснат международен превоз на товари на 01.07.2020г. без водачът да притежава
удостоверение за психологическа годност и в този смисъл същият не е отговарял на
изискванията за психологическа годност.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата
на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП.
По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган
има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28
от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган
няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Поради горното съдът намира , че дружеството правилно е санкционирано именно по
3
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП т.к. именно този текст предвижда санкция в абсолютен размер от
3000 лева за този, който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Като съобрази, че санкционната норма предвижда административно
наказание с императивно определен размер, съдът счете че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същото, тъй като е лишен от възможност да коригира
размера на санкцията, поради наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27,
ал.5 от ЗАНН.
Що се отнася до доводите за отмяна , наведени с въззивната жалба и в съдебно
заседание, съдът не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се изразява позиция, че са нарушени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Сочи се, че поради усложнената обстановка не е съществувала възможност за извършване на
психологически преглед. В АУАН и НП не са посочени конкретни действия на физически
лица, довели до „допускане“ на нарушението от юридическото лице.
Съдът не кредитира възразеното, доколкото , независимо от усложнената обстановка
в страната, всички нейни сектори, включително и обслужващия психологическите
изследвания на водачи на МПС не са преставали да функционират за целия период от
15.05.2020г. – 14.01.2021г. и в този смисъл е била налице обективна възможност за
снабдяване на водача с необходимото удостоверение.
Доколкото за въззивното дружество като юридическо лице е възведено задължението
да организира дейността си в съответствие с изискванията на закона, то как ще организира
дейността си по изпълнение на тези изисквания посредством действия на трети, физически
лица , остава без значение в настоящия казус.
Счита се, че водачът е притежавал валидно СУМПС, поради което и съдържащото се
в него удостоверение за психологическа годност не е изтекло към датата на нарушението. В
сила е принципа за взаимно прилагане, поради което и съобразно Директива №2006/126 на
ЕПС, извършилия превоза водач, притежаващ валидно СУМПС е имал необходимата
съобразно законодателството психологическа годност.
Доколкото сред задължителните изисквания към водачите на автомобили е именно
притежаването на валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, съдът намери, че
обстоятелството, че водача е притежавал валидно СУМПС не може да замести изискуемия
документ „Валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата“.
В настоящия казус се касае за водач, който изначално не е притежавал такова
4
удостоверение, поради което и според настоящия съдебен състав, правилно е била
ангажирана отговорността на въззивното дружество.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0001390/10.09.2021г. на главен инспектор в отдел „Контрол“ в
РД „АА“ гр. Варна, с което на “Марк Транс“ ЕООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание чл.96Г ал.1 пр.2 от
Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА “Марк Транс“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на РД „АА“ – Варна, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5