№ 507
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110118398 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/, с която
са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от
ответника топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество и /ФИРМА/ бил
сключен Договор за продажба на топлинна енергия № 33536/******, в съответствие с
изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3, вр. § 1, т. 43 ЗЕ. Ответникът, обаче, ползвал
доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
нощен бар, находящ се в /АДРЕС/, абонатен № ******, в периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., но не заплатил цената на същата. През исковия период в сила били Общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение №
ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в чл. 40, ал. 1 от които било регламентирано, че
потребителите на топлинна енергия за стопански нужди са длъжни да заплащат
месечните суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца
на доставката, след получаване на издадена данъчна фактура. Ответното дружество не
заплащало задълженията за имота, включително и след отправена до него покана от
ищеца. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, но
1
за нея не бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение,
съответно – не била въведена системата за дялово разпределение и не били издавани
изравнителни сметки. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 15.09.2021 г. по
ч. гр. д. № 16899 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящя иск от ищеца. Ето защо моли съдът да постанови решение,
с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника /ФИРМА/ за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същия. Предявените
искове се оспорват в цялост като неоснователни. Твърди се, че в хода на
производството ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 5069,87 лева,
поради което исковите претенции следвало да бъдат отхвърлени. Сочи, че до
дружеството не били изпращани извънсъдебни покани за заплащане на процесните
вземания, както и че същото не било получавало фактури за тях. Оспорва да е дало
повод за предявяване на съдебни претенции към него.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3, вр. § 1, т. 43 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът /ФИРМА/
дължи на /ФИРМА/ суми за потребена в топлоснабден имот – нощен бар, находящ се в
/АДРЕС/, абонатен № ****** – но незаплатена топлинна енергия, както следва: 1/
сумата от 4611,10 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от м. май 2019 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 447,28 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до
18.03.2021 г.; 3/ сумата от 10,07 лева, представляваща такса за дялово разпределение за
периода от м. май 2019 г. до м. февруари 2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 1,49 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 18.03.2021 г., начислена върху
2
претендираната такса за дялово разпределение.
За процесните вземания е подадено заявление по чл. 410 ГПК на 25.03.2021 г.,
въз основа на което на 15.09.2021 г. в полза на ищеца по ч. гр. д. № 16899/2021 г. по
описа на СРС, 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК. Срещу издадената заповед, в срока по чл. 414 ГПК ответникът е
депозирал възражение, като между страните не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите
са и допустими, доколкото за ищеца съществува правен интерес от установяване
дължимостта на процесните вземания.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител
на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане. Претенциите за установяване дължимостта на начислени
върху претендираните главници лихви за забава са обусловени от наличието на
главното задължение, като ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава
спрямо същите.
С отговора на исковата молба по делото е представено платежно нареждане от
02.09.2022 г., от което се установява, че ответникът е превел в полза на /ФИРМА/
сумата от 5070,00 лева с посочено основание „по гр. д. 2021110118398/2022, 47 с-в“. В
становище с вх. № 232567/31.10.2022 г. ищецът заявява, че посочената сума
действително е заплатена, но непогасени останали вземания за главница в размер на
913,78 лева, както и дължимите юрисконсултски възнаграждения за исковото и за
заповедното производства.
Като съобрази така изложените факти, съдът намира, че към датата на
приключване на устните състезания по делото между страните липсва спор относно
наличието на основание за дължимост на процесните вземания. Направеното в хода на
процеса – на 02.09.2022 г. – плащане на претендираните задължения, което не се
оспорва от ищцовото дружество, представлява признание за наличието на изискуемите
материалноправни предпоставки за уважаване на исковите претенции, което съдът
цени съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК. Същото е съответно и на отделените с
доклада по делото като безспорни между страните обстоятелства относно наличието на
валидно възникнали договорни отношения между тях за доставка на топлинна енергия
до процесния имот през исковия период, качеството на ответника като потребител на
топлинна енергия през същия, както и относно количеството на реално доставената
топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираните вземания.
3
Общият размер на процесните вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение, възлиза на сумата от 5069,87 лева, като в същата не се включва
единствено законната лихва, дължима от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на вземанията. Поради това следва да се приеме, че
ответникът е погасил в цялост същите, като е заплатил на ищеца сумата от 5070,00
лева, посочвайки като основание за плащането номера на настоящото дело. По този
начин и в съответствие с разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът е заявил
кои свои задължения погасява, в случая – индивидуализираните по размер вземания,
предмет на делото.
Тъй като плащането на процесните вземания е извършено в хода на исковото
производство, предявените искове за установяване дължимостта на вземанията за
главници и мораторни лихви, за които е издадена заповед за изпълнение, следва да
бъдат отхвърлени изцяло поради плащане в хода на процеса. Доколкото, обаче,
погасяването на вземанията е осъществено след подаването на исковата молба (на
06.04.2022 г.), съответно – след подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (на 25.03.2021 г.), на ищеца се дължи законната лихва върху платените
главници за цена на потребена топлинна енергия и за такса за дялово разпределение.
Съдът, при приложение на правилото на чл. 162 ГПК, намира, че дължимата законна
лихва е в общ размер на 676,48 лева, изчислена за периода от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до датата на
окончателното изплащане на вземанията (02.09.2022 г.), като изрично следва да се
посочи, че тази законна лихва е включена във вземанията, предмет на процесната
заповед за изпълнение.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът си с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В случая ответникът е оспорил предявените искови претенции, като е
заплатил претендираните вземания в хода на исковото производство. Подаването на
възражение срещу издадената заповед за изпълнение представлява поведение, с което
той е дал повод на ищцовото дружество да предяви процесните искове за установяване
дължимостта на веманията си, на основание чл. 422 ГПК. Поради тази причина
ответната страна следва да заплати разноски на /ФИРМА/ за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство в размер на 100,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева за заповедното производство, в какъвто смисъл
са и заявените от дружеството искания в становище с вх. № 232567/31.10.2022 г.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, поради извършено в хода на процеса плащане на процесните
вземания, предявените от /ФИРМА/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/, срещу /ФИРМА/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/, /АДРЕС/, положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3, вр. § 1, т. 43 ЗЕ и
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че /ФИРМА/ дължи на /ФИРМА/ суми за потребена в топлоснабден
имот – нощен бар, находящ се в /АДРЕС/, абонатен № ****** – но незаплатена
топлинна енергия, както следва: сумата от 4611,10 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2020 г.; сумата от
447,28 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 01.07.2019 г. до 18.03.2021 г.; сумата от 10,07 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. май 2019 г. до м.
февруари 2020 г.; сумата от 1,49 лева, представляваща лихва за забава за периода от
01.07.2019 г. до 18.03.2021 г., начислена върху претендираната такса за дялово
разпределение.
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД, че /ФИРМА/, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление /АДРЕС/, /АДРЕС/, дължи на /ФИРМА/, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление /АДРЕС/, сумата от 676,48 лева, представляваща
законната лихва върху заплатените в хода на процеса главници за цена на доставена
топлинна енергия и за такса за дялово разпределение в общ размер на 4621,17 лева,
начислена за периода от 25.03.2021 г. (датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до 02.09.2022 г. (датата на
окончателното изплащане на дължимите главници), за която на 15.09.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 16899/2021 г. по описа на СРС, 47-ми
състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
/АДРЕС/, /АДРЕС/, да заплати на /ФИРМА/, ЕИК: *********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 100,00 лева – разноски в исковото производството, и сумата от
50,00 лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
5
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6