НОХД № 1107/2014
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс.М.Г.М. ***
за престъпление по чл.309 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода
10.04.2013 г. - 12.04.2013 г., в гр. Пазарджик, при условията на продължавано
престъпление, е съставила неистински частни документи Договор за управление от
10.04.2013 г. на „В.” ООД-гр. Пазарджик, Дружествен договор от 10.04.2013 г. на
„В.” ООД-гр. Пазарджик и вносна бележка за внесен дружествен капитал от В.И.И.,
на които е придала вид, че са съставени от В.И.И. - съдружник в „В.” ООД-гр. Пазарджик, и на 12.04.2013 г. ги употребила
чрез адв. И. Л. - Г., упълномощена с
изрично пълномощно, пред Търговския регистър към Агенция по вписванията към
Министерство на правосъдието, за да докаже че съществува правно отношение, а именно,
учредяване на „В.” ООД, със седалище и адрес на управление ***,
по деяния както следва:
На 10.04.2013 г., в гр. Пазарджик, е
съставила неистински частни документи Договор за управление от 10.04.2013 г. на
„В." ООД-гр. Пазарджик и Дружествен договор от 10.04.2014 г. на „В."
ООД-Пазарджик, на които е придала вид, че са съставени от В.И.И. - съдружник в
„В." ООД, и на 12.04.2013 г. ги е употребила чрез адв. И. Л. -Г.,
упълномощена с изрично пълномощно пред Търговския регистър към Агенция по
вписванията към Министерство на правосъдието, за да докаже че съществува правно
отношение, а именно, учредяване на „В." ООД, със седалище и адрес на
управление ***
На 12.04.2013 г., в гр. Пазарджик, при
условията на продължавано престъпление, е съставила неистински частен документ
- вносна бележка за внесен дружествен капитал на който е придала вид, че е
съставен от В.И. В. - съдружник в „В."
ООД, и на 12.04.2013 г. го е употребила чрез адв. И. Л.
-Г., упълномощена с изрично пълномощно, пред Търговския регистър към Агенция по
вписванията към Министерство на правосъдието, за да докаже че съществува правно
отношение, а именно, учредяване на „В." ООД, със седалище и адрес на
управление ***.
Производството пред
първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със защитник, признава се за
виновна, признава изцяло фактите по обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа обвинението, като
пледира за осъдителен съдебен акт с приложението на чл.78а ал.1 от НК.
Районният
съд след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подс. М.М. била
собственик на капитала и управител на „Мимоза 86” ЕООД, с предмет на дейност
- туристически услуги, рекламни услуги, застрахователна дейност и посредничество
и др. През 2012 г.
тя се запознала със св. В.И. ***, с когото станали приятели. Св. И. през повечето време
от годината работил и живеел в Испания, откъдето по телефон и скайп държал
връзка с М.. При една от
срещите им в гр. Пазарджик той й предложил да
разширят дейността на управляваното от нея дружество, като открият и други
офиси в гр.Пазарджик. Така двамата решили да създадат дружество „В.” ООД, с капитал 1000 лв., в да бъдат съдружници и
управители с равни дялове, респ. по равно да делят
печалбата. Подсъдимата нямала средства, поради което св. И. й дал цялата сума от 1000лв., с уговорката че, тя ще му върне по-късно парите,
равняващи се на нейния дял. М. поела ангажимента да
подготви документите за регистрация, тъй като
имала адвокат.
През м. април 2013 г. тя изпратила по
електронната поща на св. И. дружествен договор на „В.” ООД от 10.04.2013 г., договор
за управление от 10.04.2014 г., съгласно който „В.” ООД, представлявано от
съдружника св. В.И., наричан „Търговец” възлага на подс. М.М., наричана
„Управител” да извърши необходимите действия по управление на фирмата на
търговеца, а също и учредителен протокол. Св. И. прочел изпратените му
документи, но не бил съгласен, тъй като управител на дружеството била само М..
Свързал се с нея и поискал поправки в документите.
Подс.М. не
извършила поправки в документите, а ги подписала от свое име и от името на св. И.. Срещу своето име в дружествения договор, в договора
за управление и учредителния протокол положила своя подпис,
а срещу името на св. И. в гореописаните документи, имитирала подписа му.
На 12.04. 2013 г. М. внесла сумата от 250.00 лв. дружествен
капитал от нейно име и 250.00 лв. дружествен капитал от името на св. И. в „Банка ДСК” АД,
като саморъчно попълнила вносната бележка от името на св. И. и на мястото на
подпис на вносителя се подписала, имитирайки подписа на свидетеля.
На 12.04.2013 г., тя занесла подписаните документи на „В.” ООД - дружествен договор, договор
за управление, учредителен протокол, две вносни бележки за
внесен дружествен капитал - от нея и от св. И. и подписани от нея декларация по
чл. 141, ал. 8 и чл. 142 от ТЗ и декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за Търговския
регистър на св. адв. И.Л. ***. М. подписала пълномощно на св. Л. да я
представлява пред Търговския регистър, като заяви и подаде по електронен път
или на ръка представени от нея документи за първоначално вписване на „В.” ООД-гр. Пазарджик.
Св. Л. сканирала
документите, след което ги подала по електронен път в Търговски регистър към
Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието. Документите на хартиен носител върнала на обв.
М.. В Търговския регистър било вписано дружество „В.” ООД-гр. Пазарджик, с дружествен капитал от 500 лв., със съдружници св. И. и М. и управител- подс. М..
След като св. И. разбрал, за
вписването на дружеството в Търговския регистър, подал искова молба до ОС-Пазарджик
за установяване, че с вписване на дружество „В.”
ООД, са вписани несъществуващи обстоятелства, тъй като документите-учредителен
протокол, дружествен договор, договор за управление и вносна бележка от негово
име са неистински и не удостоверяват валидно взети решения на общото събрание.
Поискал заличаване в търговския регистър.
С решение №
140/08.11.2013 г. по гр. д. № 121/2013 г., по искане на В.И.,*** приел за
установено по отношение на ответното дружество - „В.” ООД, че с първоначалното
вписване, на дружеството в търговския регистър е допуснато вписване на
несъществуващи обстоятелства - учредяване на дружеството с ограничена отговорност,
с наименование „В.” ООД -гр. Пазарджик.
За случая била
сезирана прокуратурата, след което било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Видно от
заключението на изготвена графическа експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно, подписът за „Търговец” в договор за управление от 10.04.2013
г. между „В." ООД-Пазарджик и М.Г.М. не е положен от В.И.И.. Не е възможно
да бъде установен автора на този подпис поради факта, че подписът е положен по
метода на взирането /наблюдение на автентичен подпис и изпълнение/, т. е. не е
отразен писмено - двигателния навик на изпълнителя.
Подписът за
„Съдружник 1”,
в дружествен договор на „В.” ООД от 10.04.2014 г. между В.И.И. и М.Г.М. не е
положен от В.И.И.. Поради
факта, че подписът е положен чрез взиране, не е възможно да бъде установен
автора на този подпис.
Подписът за
„Търговец” в договор за управление от 10.04.2013 г. между „В.” ООД- Пазарджик и
М.Г.М., подписът за „Съдружник 1”,
в дружествен договор на „В.” ООД от 10.04.2014 г. между В.И.И. и М.Г.М. и
подписът за вносител върху вносна бележка от 12.04.2013 г. на „Банка ДСК” са
положени от едно и също лице.
Ръкописния текст, с
който е попълнена вносна бележка от 12.04.2013 г. на „Банка ДСК”, е изписан от М.Г.М..
Видно от
заключението на изготвена техническа експертиза на документ, което съдът цени
като обективно и компетентно, подписите за „Търговец” и „Управител” в договора
за управление на „В.” ООД- обект 1 на експертизата, са положени с една и съща
химикална паста, изразяваща се във сходство по оптично-физични свойства, нюанс
и интензитет на ИЧ луминисценция.
Подписите за
„Съдружник 1”
и „Съдружник 2”
в дружествен договор на „В.” ООД- обект № 2 на експертизата, са положени с една
и съща химикална паста, изразяваща се във сходство по оптично-физични свойства,
нюанс и интензитет на ИЧ луминисценция.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от самопризнанията на подсъдимата и събраните в
досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят самопризнанието, а
именно: показанията на свидетелите И., Л.
– Г., Х. и И.И., заключението на съдебно-почерковата експретиза и техническата
експертиза, а също и писмените
доказателства инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства, т.к. същите взаимно
се допълват и подкрепят както помежду си, така и от останалия писмен
доказателствен материал и от заключението на експертизата.
С оглед възприетата фактическа обстановка
съдът намира, че с поведението си
подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.309 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като в периода 10.04.2013 г. -
12.04.2013 г., в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, е
съставила неистински частни документи Договор за управление от 10.04.2013 г. на
„В." ООД-гр. Пазарджик, Дружествен договор от 10.04.2013 г. на „В."
ООД-гр. Пазарджик и вносна бележка за внесен дружествен капитал от името на В.И.И.,
на които е придала вид, че са съставени от него в качеството му на съдружник във
„В." ООД-гр. Пазарджик, и на 12.04.2013 г. ги употребила чрез адв. И.Л.,
пред Търговския регистър към Агенция по вписванията към Министерство на
правосъдието, за да докаже че съществува правоотношение във връзка с учредяване
на „В." ООД.
Подсъдимата е имала представа за всички обективни и субективни елементи на
осъщественото от нея престъпление. Съзнавала е, че гореизброените документи, в
частта на подписа на съдружника И., съставлява частен документ и същите са неистински, т.к. не е положен от посочения И.,
а от нея самата. Съзнавал е, че създава тези документ и след това ги употребява
посредством адвокат пред Търговския регистър към Агенция по вписванията към Министерство на
правосъдието, за да докаже че съществува правоотношение във връзка с учредяване
на „В." ООД, с което практически е довършила състава на престъплението по
чл.309 ал.1 от НК, което от обективна страна изисква неистинския документ да
бъде използван като доказателствено средство за отразените в него
обстоятелства.
Деянието е
осъществено при продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимата е предвиждала конкретно и е искал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, т.е. действала е с пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
Обществената опасност на конкретното
деяние е висока с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов
ред свързан с документооборота, доколкото съставените документи са ползвани
пред Търговския регистър, като е извършена и регистрация на дружество.
От друга
страна съдът прецени невисоката степен на обществена опасност на подсъдимата,
която не е осъждана, не е криминално
проявена и настоящото деяние е инцидентно в нейния живот. По местоживеене е
положително охарактеризирана.
Причината за извършване на престъплението, следва да се търси в недостатъчната
правна култура у подсъдимата, довела до незачитането на установените правила за
документооборота.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът прецени направеното
самопризнание, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало и изразеното
критично отношение към стореното. Отегчаващо обстоятелство-фактът, че в
резултат на престъплението е било регистрирано дружество, което е наложило св.И.
да води дело и да иска прогласяване на несъществуващия факт на регистрация.
Съдът отчита и
фактите, че за умишленото престъпление по чл.309 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години, както и обстоятелствата, че подсъдимата е пълнолетна, не е осъждана, не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК
към момента на настоящото деяние и от него
не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Поради това съдът приема, че са налице
условията, предвидени в разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК - за освобождаване на
подсъдимата от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание – глоба.
Предвид на това и на основание чл.78А ал.1 от НК, във връзка
с чл.378 ал.4, т.1 от НПК, съдът след
като освободи от наказателна отговорност подс.М. счете, че на същата следва
да бъде наложено административно
наказание – глоба в размер близък до минимума, а именно от 1500
лева.
За да определи такъв размер на
глобата, съдът съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, както и семейното, материално
положение и имотно състояние на извършителя и изходи от
степента на вината.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подс.М.
бяха присъдени и същата бе осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР - Пазарджик сторените по
делото разноски в размер на 244.60 лв., както и 5 лв. държавна такса при
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.
По изложените
съображения, Пазарджишкият Районен съд постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: