РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Благоевград, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело №
20231200900208 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени искове от М. Р. П.,
лично и със съгласието на своята баба и попечител М. Н. П., и от И. Р. П., чрез
своята баба и настойник М. Н. П., срещу „З.Д.Ж.З.“ АД за заплащане на всеки
един от тях на обезщетение от по 300 000 лв., за претърпяните неимуществени
вреди от смъртта на майка им, загинала при ПТП, станало но 08.07.2023 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.08.2023 г. до
окончателното им плащане, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.
477, чл. 498, ал. 3 КЗ, чл.45 , чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ
Ищците сочат, че са деца на починалата при ПТП тяхна майка,
като за причинените им неимоверни болки и страдания претендират
обезщетения. Сочат, че тя е пътувавала в автомобила, застрахован при
ответното застрахователно дружество.
Ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита претендираните
от ищците размери за необосновано и прекомерно завишени и
несъответстващи на принципа на „справедливост“.Твърди, че починалата М.
П. е живяла трайно извън територията на РБ, като по този начин се е загубила
1
близката връзка между родител и деца, така както повелява закона и морала
при подобни роднински връзки
Прави възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалата М.Г. П., тъй като е пътувала без поставен, респ.
правилно поставен предпазен колан.
Оспорва датата, от която се иска присъждане на законна
лихва. Счита, че следва да се има предвид разпоредбата на чл. 497. ал.1, т.2 КЗ
във връзка с чл. 496. ал.1 КЗ. Дружеството с Уведомление от 02.08.2023г. е
изискало от правоимащите лица представянето на допълнителни
доказателства относими към основанието на претенциите им и относно
определяне на размера и изплащането на обезщетения за твърдените от тях
вреди. На 17.10.2023г. сизх. № 5225 ответното дружество е постановило отказ
ог изплащане на обезщетения поради непредставяне от страна на
правоимащите лица на нужните и изискани от застраховагеля документи. С
оглед горното счита, че началния момент, от който следва да се присъди лихва
е датата на изтичане на регламентирания в КЗ петнадесет дневен срок, респ.
тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по претенция за изплащане
на обезщетени.
За производството е уведомена Дирекция „Социално
подпомагане“, отдел „Закрила на детето“, която изразява становище, че с
постановено от съда решение ще бъдат гарантирани по най-добрия начин
правата и интересите на децата.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Предявените искове са по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл.
498, ал. 3 КЗ, според които норми увреденото лице има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след отправяне на
писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за
банкова сметка; като предявяването пред съда на претенцията за плащане е
допустимо само при отказ на застрахователя.
Според цитираните норми, за да се уважи иска е нужно да се
докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и
ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното
2
застрахователно събитие.
От функционалната връзка на деликта с основанието за
плащане на застрахователното обезщетение произтича необходимостта от
доказване и на деликта по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или
бездействие), неговата противоправност, вреда и причинната връзка между
деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване
на противното.
От събраните по настоящото дело доказателства съдът приема
за установено следното:
На 08.07.2023 г. настъпва ПТП на околовръстен път Е 79 преди
Дунав мост 2 между влекач В., теглещ прикачено полуремарке Ш. per. № * и
лек автомобил „М., теглещ прикачено към него двуосно ремарке Н. с per. № *.
В остъкления фургон на лекия автомобил „М." са пътували шестима пътници,
а в задната част на автомобила е имало багаж.
Микробусът е управляван от Р. П., баща на ищците с пътник в
МПС-то - тяхната майка М.Г. П..
Двамата загиват, както и останалите пътници в микробуса.
Няма данни разследването по образуваното досъдебно
производство № 129/2023г. по описа на ОД на МВР В., да е приключило.
За механизма на ПТП-то от назначената по настоящото дело комплексна
медицинска автехническа експертиза /КСМАТЕ/, неоспорена от страните, се
установява следното:
Кр. Г. - водач на влекача В., теглещ прикачено полуремарке Ш.
per. № *, е паркирал за изчакване зад последната товарна композиция
неподвижно, като товарната композиция по широчина е била разположена
възможно най-вдясно по широчина, в дясната от двете ленти от основното
трасе за двиЖ.е по път Е79.
В прав участък от пътя Р. П. - водач на лек автомобил „М.,
теглещ прикачено към него двуосно ремарке Н. с per. № *, се е движил със
скорост от около 94,9 км/ч, като въпреки пряката видимост от над 150,00
метра към полуремаркето Ш. и наличието на техническа възможност за
намаляване на скоростта, при налична указателна светлинна табела указваща
3
колона от ТИР-композиции, водачът е продължил да управлява автомобила
със същата скорост. В момента, когато лекият автомобил „М." се е намирал по
дължина на разстояние от около 39,40 метра спрямо задните габарите на
полуремарке Ш., Р. П., управлявайки със скорост от 94,9 км/ч, взима решение
и задейства кормилната уредба на автомобила за завИ.е в посока наляво. Към
момента когато автомобилът вече се е намирал по дължина на разстояние от
около 7,61 метра спрямо полуремаркето, той се отклонява в посока наляво,
като от техническа гледна точка най-вероятно едновременно с наляво водачът
е предприел и действия за задействане на спирачната уредба. След блокиране
на спирачните механизми, скоростта на автомобила е започнала да намалява и
в момента когато достига стойност от 91,5 км/ч, автомобилът с предната дясна
половина, се удря челно в заден ляв габарит и задна броня на паркираното в
лентата му за двиЖ.е полуремарке Ш..
Вследствие от този много силен първоначален удар настъпват
значителните тежки деформации по предната дясна половина от двигателния
отсек и от купето за пътници на лекия автомобил „М.". Поради значителната
кинетична енергия, продължилото постъпателно двиЖ.е на автомобила в
посока напред и високата задна част на товарната надстройка на
полуремаркето, двигателният отсек на лекия автомобил навлиза под задната
лява част на полуремаркето. При това относително двиЖ.е на лекия
автомобил спрямо полуремаркето започват последователно да настъпват
значителните тежки деформации, по дясната част от купето на М.а. При този
контакт между лекия автомобил и полуремаркето и много бърз обмен на
енергия, е възникнала значителна инерционна сила в полуремаркето, която е
била насочена в посока напред спрямо първоначалното полоЖ.е на товарната
композиция. Обмена на енергия е променил незначително скоростта на
товарната композиция, като поради значителната й маса се е породила
незначителна кинетична енергия. Това довело до много кратко съвместно
предвижване на товарната композиция с и на бутащият го отзад М. напред.
При това съвместно придвижване, са продължили деформациите по предната
част на лекия автомобил, а вследствие от удара и значителното челно
съпротивление задният мост на автомобила за много кратко, но достатъчно се
е повдигнал от настилката. Вследствие от вдигането на задния мост предната
част от тавана на фургона на лекият автомобил М. е достигнал до
вертикалната колона на товарната надстройка и също много силно се ударил в
4
нея, като е оставил характерна вертикална деформация по предната дясна
половина на купето. При този удар и телата на пътниците, които са били
неукрепени са се преместили рязко /“излетяли“/ към предната част на купето.
От удара също са били повредени задната лява врата и пода от товарната
надстройка на полуремаркето Ш., като удара на предна броня на М.а в части и
стойки разполоЖ. в задната лява част на полуремаркето са довели да спукване
на задната му лява гума. След значителното погасяване на кинетичната
енергия от деформациите в съчетание с ексцентричния удар при контакта и
кратката загуба на сцепление в задния мост, е последвало и странично
завъртане на задната част на М.а в посока на часовниковата стрелка /гледано
спрямо вертикалната ос на купето към центъра на тежестта/.
След завъртане на купето на лекия автомобил, той се е отделил от
полуремаркето и се е плъзнал странично, като се е насочил към лявата от
двете ленти. След последвалото странично плъзгане на автомобила скоростта
му е достигнала до нулева стойност и се е установил неподвижно и косо върху
лентите от главният път.
При първоначалният много силен удар на лекия автомобил М. и
заден ляв габарит от полуремарке Ш. в телата на всички пътници и на водача
са се породили значителни инерционни сили, векторите на които са били
насочени в посока напред, впоследствие пренасочени и в посока нагоре, към
зоните на удари/контакти между М. и полуремарке. Вследствие от това телата
на всички пътници, са започнали да се преместват от седалките в посока
напред и нагоре, което е било значително за седящите на задните седалки,
поради отдалечеността от предната част на автомобила, и да се удрят във
вътрешните повърхности от купето и облегалките на седалките на МПС.
Заключава се в експертизата, че причината за настъпването на
ПТП е вследствие закъснителните действия от минимум 1,66 секунди и
липсата на своевременно ефективно предприети действия за спиране от
страна на водача на лекия автомобил М., при наличието на техническа
възможност за това. Причината е от субективен характер и няма технически
характер.
При ПТП-те един от загиналите е и майката на ищците - М. П.,
пътувала като пътник в М.а.
Според експертите установените множество травматични
5
увреждания са довели до тежък травматично — *
Сочат, че установените травматични увреждания, отговарят да
са получени при претърпяното от М. П. ПТП.
Ответникът въвежда възраЖ.е по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалата М.Г. П., сочейки че е
пътувала непосредствено преди настъпилия пътен инцидент без поставен
респ. правилно поставен предпазен колан. Това е позволило свободното
двиЖ.е тялото й вътре в купето на автомобила и контакта му с различни части
и елементи от вътрешния интериор на процесното МПС, като сблъсъкът на
тялото й с тях са довели до травматични увреждания несъвместими с
човешкия живот и като причина на това е последвала смъртта й.
Съдът счита възраЖ.ето за несъстоятелно, тъй като не се
доказва соченото поведение на починалата.
За да е налице съпричиняване следва поведението на
пострадалия обективно да е в причинна връзка с настъпване на вредите, т. е.
обективно поведението му да е допринесло за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки неговото настъпване, като вина на
пострадалия в тази насока не се изисква. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение
на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат.
Експертите от назначената експертиза категорично сочат, че
установените травматични увреждания, отговарят да са получени при
претърпяното от М. П. ПТП, както и че в момента на удара тя е била с
поставен предпазен колан
Освен това обясняват, че смъртта на П., с или без предпазен
колан, е била неизбежна предвид значителната промяна в конструкцията на
купето на лекия автомобил М. към вътрешността на фургона и към местата за
пътниците и на водача. Или поставянето му, според тях - не би изпълнило
техническото му предназначение.
Ето защо съдът приема възраЖ.ето за съпричиняване за
неоснователно.
От излоЖ.те, приети за установени факти съдът счита, че се
доказва фактическия състав на предявените осъдителни искове, очертан от чл.
6
432 КЗ - наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» за автомобила „М.”, сключен с ответника, в срока
на действие, на който договор е настъпило твърдяното застрахователно
събитие. Доказа се фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.
45 ЗЗД, като елемент на застрахователното събитие, по отношение на
поведението на водача на лекия автомобил „ М.“.
Според чл 477, ал. 1 КЗ Обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Ищците са деца на починалата М. П. /факта не се оспрова, а се
доказва и от представените удостоверения за раждане, удостоверение за
наследници и др./.
Това води до извода, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника, при когото е застрахована гр.
отговорност на автомобила „М.“ - за причинените на ищците неимуществени
вреди от смъртта на майка им.
Обезщетението за неимуществените вреди съгл. чл. 52 от ЗЗД
се определя по справедливост, като предвид ППВС № 4/1968 г. /т. 11/, при
определяне на конкретния им размер се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, които в своята
цялост формират у пострадалите лица, емоционални негативни изживявания,
болки и страдани.
Като примерни обективни обстоятелства при причиняването на
смърт в постановлението са посочени възрастта на увредения, общественото
му полоЖ.е, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение.
Към момента на смъртта на майка им ищците са били съотв. М.
7
П. на 18 години, а И. П. на 11 години.
За преживяните страдания от децата са събрани гласни
доказателства, като е изслушана и съдебно психологично-психиатрична
експертиза.
От гласните доказателства се установява, че починалата с
двете си деца е поддържала много близки приятелски отношения, като децата
са чувствали нейната опора, подкрепа, всеотдайна загриженост не само да се
чувстват добре в момента, но и за бъдещата им реализация. След смъртта й
М. и И. са се затворили в себе си; отчаяли се; трудно общували дори с най-
близкия им кръг от хора; не разбирали защо това им се случва. М. е
присъствала на погребението на родителите си като непрекъснато била между
двата ковчега - на майка си и на баща си. И. заради възрастта му не е бил на
погребението, нито е ходил впоследствие на гробовете им. По повод
завършването на средното образование на М. не е имало тържество с
роднините, въпреки желанието на роднините все пак да й направят, като
момичето е отишло само на училищния бал. И към момента децата не са
такива, каквито са били преди смъртта на майка си; не са преодолели загубата
й; споделят, че им е много тежко, тъжно, че им липсват родителите; че им е
трудно без тях; че дори и когато са се върнали към нещата, които са правили и
преди инцидента, не ги правят със същия ентусиазъм и желание.
Посоченото е видно от обстоятелствата, съдържащи се в
показанията на свидетелите, а именно :
В показанията на св. Г.- сестра на починалия баща на децата и
съотв. починалата майка на децата й е снаха, се сочи, че е посещавала всеки
ден къщата на родителите си, в която живеело и семейството на брат й, че
семейството на М. и Р. било перфектно, не е имало кавги; отношението между
майката и децата също било перфектно; децата са отглеждани от родителите
си с помощта на свекървата, която след заминаването на сина й със съпругата
му за чужбина, се е грижила за децата. Първоначално те са връщали от
чужбина през месец, после поразредили връщанията, но задължително се
връщали за рождените дни на И. и на М., през август месец - отпускарския
месец, на 15-ти септември за училище също идвали. Априлската ваканция
децата ходили при тях в Г. заедно с баба им. По време на Коледните и
Новогодишните празници родителите им също са се прибирали. Родителите
8
осигурявали прехраната на децата; всяко има собствена стая, обзаведена по
желание на съответното дете; къщата била ремонтирана. Първият подарък на
И. в 1-ви клас бил таблет, защото било много важно да пише „мама“ и
„сърце“, за да изпраща съобщение на майка си. Всеки ден, всяка вечер
майката и бащата говорили с децата за това как е минал деня им. Били
страхотни деца, учели, спортували; И. ходил на мач, на тенис. Преди това
баща им беше закупил малко акумулаторно АТВ.
Свидетелката Г.а продължвава, че когато се върнала от В.,
където отишла за да придружи пристигането на ковчезите, детето М. не била
адекватна, не разбирала какво се случва; стояла и гледала, стояла на страни,
после стояла над тях, после ги пипала и питала свидетелката: „Това те ли са,
тетко“. Сочи, че детето И. и досега не може да осъзнае дали наистина се
случва това. Той не е бил на погребението и не ходи на гробищата, защото не
вярва, че това се случило. Децата първоначално се затворили много, не се
знаело какво мислят, ходили на психолози. М. започнала да пуши. И. не ядял;
спяли заедно, защото ги било страх. И. не разговарял с никой, дори и със
свидетелката, като към момента вече контактува с нея. Първоначално И.
контактувал само с баба си и сестра си, а М. не е разговаряла с връстници си.
М. през същата учебна година ще е била абитуриентка, но не се вълнувала
изобщо; не е искала да й правят тържество с роднините, но щяла да отиде на
училищния бал; към момента не иска да кандидатства и да продължи
образованието си. С течение на времето тя започнала да излиза и говори с
приятелките си. Повече общувала с лелите си. Към настоящия момент и двете
деца все още не са преодолели загубата на майка си.
От показанията на св. К., която живее непосредствено до
къщата, където живеят децата И. и М., също е видно, че семейството било
много добро; че децата са отгледани от родителите си с голяма любов, че са
били много обгрижвани и задоволени; че М. е много грижовна майка към
децата си, всеотдайна; постоянно им звъняла от чужбина, като се е обаждала
и на свидетелката, която има ресторант, за да организират тържество за
рождените дни на децата; родителите винаги идвали с големи подаръци за
децата; ходели са заедно на почивки, екскурзии, взимали ги в Г.. Почти
постоянно са си идвали.
Сочи, че след инцидента И.чо не бил много наясно какво се е случило, защото
9
го отделили, не е бил на погребението. М. присъствала през цялото време
като стояла между двамата до главите им. Децата се затворили, ако преди М.
непрекъснато излизала с приятелки на кафе, сега това не се случва.
От показанията на св. Д., сестра на починалата М., също се
установява, че М. била прекрасна майка, добра, любяща, много се грижела за
децата, много ги обичала, добра към всички и най-вече към своите деца. От 3-
4 години са в чужбина като всеки ден се виждат и разговарят с децата по
телефона. В последно време, година-две преди смъртта им, си идвали много
често, почти всяка седмица. След инцидента М. и И. се затворили, станали
тъжни; имало е случаи, в които са отказвали да разговарят; много тежко
преживявали загубата на родителите, защото имали много силна връзка с тях.
Споделяли са, че им е много тежко, че им липсват, че им е трудно без тях.
Всички около тях ги подкрепяли и помагали с каквото могат.
Св. К., първа братовчедка на М., сочи, че М. била добра, отзивчива, не
конфликтна личност; много добра майка, всеотдайна, грижовна, била като
приятелка на децата си. Разказвала й за плановете й за бъдещето на децата, за
тяхното обучение; много държала на техните оценки, успехи и да бъдат
добри.
След инцидента И. и М. се променили изцяло. М. доста се отчаяла; преди
имали с родителите си планове за нейния бал, за нейната абитуриентска - да
идат в Турция, планирали с майка й какви рокли ще й взимат и колко добре ще
си прекарат; имали доста големи мечти за продължаване на обучението й.
Всичко се променило и М. загубила всякакво желание. И. бил доста
привързан към родителите си като всяко дете. М. държала и той да участва
във всички игри, да има хъс, самоувереност, отнасяла се и с него като с
приятел. В момента детето е затворено; ходи да спортува, но не с такова
желание; като казва, че му „тъжно“.
За състоянието на децата е изслушана и съдебно психологично-
психиатрична експертиза, в която експертите обобщават като посочват
следното:
Новината за смъртта на майката и бащата е неочаквана и
стресираща за децата. Тя е в кръга на стресиращите събития в живота на
човека и неминуемо повлиява психо-емоционалното състояние.
За момента на узнаването за смъртта им децата говорят трудно.
10
Не намират думи, с които да го опишат. Драматичната промяна в живота им е
била значима, радикална, внезапна и неочаквана. Тя променя хомеостазата на
състоянието им.
М. и И. преди смъртта на родителите са били общителни и
винаги готови да помогнат на приятел, с устойчиви позиции в живота, със
стремеж да успяват без трудности по пътя си. След смъртта им те се
пречупват до затворени, самотни, избягващи общуването, с вътрешни
терзания, уморени, без много жизнени сили.
Децата са косвени жертви на процесното ПТП, като
психичното им състояние покрива критериите на разстройство в адаптацията.
Вследствие процесното ПТП и загубата на майка им М. П., в психологичното
и емоционалното състояние на М. и И. П.и е настъпила промяна. Тя се
изразява в реакция на смърт, която се приравнява на остра стресова реакция,
последвана от разстройство в адаптацията. Употребата на медикаменти и
ползването на специализирана помощ са препоръчителни за подпомагане по-
бързото преминаване през адаптационния период. И. и М. П.и, чрез
възрастните в семейството, са потърсили и ползвали съветите на експерт.
Преминаването през такива невъзвратими събития е драматично, но
диагностично се приема за възможно пълното възстановяване на психиката, с
възстановяване на социалното функциониране, връщане към извършването на
рутинни ежедневни дейности и планиране на житейски цели, т. е. адаптиране
към променената жизнена среда.
В случая в продълЖ.е на месеци И. и М. П.и са преминали през
*
Вещите лица посочват разликата в начина, по който всяко от
децата излиза от стресовата ситуация.
Първоначално спали в една стая, подкрепяли се.
М. споделя с приятели, търси подкрепа и в социалните мрежи.
И. е по-обран в споделянето на емоции; опитва се да запази малкото спомени,
които има с родителите си.
Важен момент е и възрастта, на която са били децата при
раздялата с родителите и тяхната смърт.
И. е бил на 4 годинки, когато е преживял тъга от раздяла с
11
родителите, които заминават за чужбина и на 11 г., когато го застига новината
за смъртта им. Възрастово той има по-малко спомени с тях.
Сочат експертите, че възрастта, в която се *
Акцентират, че всяка раздяла с майката, краткосрочна или
дългосрочна, оказва влияние върху развитието на детето. Израстването на
дете без майка е рисково за психо- емоционалното му състояние. Това може да
промени качеството на взаимоотношенията с близки хора, да затрудни
развитието на емпатийност, възприемането на околните и бъдещото
формиране на пълноценни връзки.
Обясняват че чрез майката и нейното ефективно родителство
детето се развива нормално, учи се да различава своите чувства и чувствата на
другите, да мисли логично, развива социални връзки, развива съзнание,
доверие към обкръжаващите, става уверено в себе си, по-добре се справя със
стрес, по-малко завижда, не е податливо на страх, развива чувство за
собствена значимост и проявява любов и нежност към другите. В периода от
12 до 18 годишна възраст, водеща роля в живота на децата заема мястото им в
групата, самоотъждествяването, изразяването им като личност и бъдещата
професионална реализация. Влиянието на родителите спада, а се повишава
влиянието на връстниците. В този възрастов период значителна роля играе
образът на бащата. Бащата представя социалните норми и правила. Ако в
ранното детство връзката майка-дете е симбиотична и емоционална, то в
юношеството връзката баща-дете е нормотворна. Предвид конкретната
възраст на ищците експертите приемат, че при И. П., негативните аспекти,
които биха могли да се появят в емоционалното му състояние биха били по-
значими, отколкото при по-голямата М. П..
В периода, в който узнава за смъртта на родителите си, И. П. е
в т.н. период на третото равнище. Първичната задача на детето в този период е
придобИ.е на навици за успешно участие в група. Способност на детето да се
включва в груповия процес, да търси одобрение от страна на околните и
стремеж към независимост; доминира училищната дейност. Децата на тази
възраст развиват по-стабилна представа за себе си и започват да оценяват себе
си от позицията на социума. Децата се опитват да сравнят всеки аспект от себе
си с обкръЖ.ето си. В тази възраст интересът е към игрите с правила,
наличието на конкуренция, организиране на различни видове спорт. Именно за
12
това И. П. споделя, че си спомня за игрите с баща си. Това е образът, който му
е бил потребен в този възрастов период.
М. П. е била почти 18-годишна при смъртта на родителите й. Тя
е почти завършена личност, с множество спомени с майка си и баща си, с
планове за бъдещето, коментирани с тях. При нея привързаността е
сформирана, развива се нормално, научила се е да различава своите чувства и
чувствата на другите, мисли логично, развила е социални връзки, развила е
съзнание, доверие към обкръжаващите, станала е уверена в себе си, по-добре
се справя със стрес. Момичето приема емоционално, но и по-ефективно
преработва негативните емоции и се адаптира към новите условия в живота й.
Обясняват, че прекъсването на създадена предходна трайна
връзка между дете и родител винаги крие риск за пълноценното цялостно
израстване на личността, като начина на отразяването му зависи в голяма
степен от подкрепящите останали възрастни /семейната група/ и правилната
преработка на травмата. Раздялата с майката се явява рисков фактор, в
развитието на човека, но не определя пълната перспектива за социално-
личностово развитие. И. П. е отглеждан в среда, в която го ценят, признават и
проявяват обичта си. Привързаността към майката, която се развива от най-
ранните години в случая е била адекватно бързо заменена с друг близък човек,
бабата и дядото, и поради това, последиците от загубата са могли да бъдат
омекотени и туширани.
Сочат, че ищците са в среда, която ефективно подпомага да се
справят със загубата и да сведе до миминум нeгативното отраЖ.е при
формирането им като пълноценни личности.
В с.з. вещите лица сочат още, че няма как да се разграничи
състоянието на децата от загубата на майката и това от загубата на бащата.
Изнесените от свидетелите факти за отношенията деца –
майка, както и от комплексната психогологична и психиатрична експертиза
досежно състоянието на децата при възприемане и преживяване на случилото
им се, както и разясненията при изслушване на експертите, че липсата на
физически контакт за определен период от време не е изоставяне , съдът счита
че се опровергава твърдението на застрахователното дружество за
неизградена връзка на децата с майката, според морала и семейната традиция.
Затова доколко и достатъчно често ли майка им се е връщала от чужбина при
13
тях, за което се съдържа данни в справката от ГД „Гранична полиция“, рег.
№ 328000-10796/23.4.2024 г., противно на тезата на ответника, очевидно е, че
не се е отразила върху доказаната за изградена тичипна дълбока
емоционална връзка по между тях.
С оглед изложеното съдът определя обезщетение от 250 000 лв.
за детето М. П. и в размер на 280 000 лв. за детето И..
При отчитане на завишения размер обезщетение за И. в
сравнение с определения за М., съдът съобрази, твърде крехката възраст, на
която на момчето му се е наложило да се справи със загубата на майката и
начина за това, обстойно разяснено от експертите /което не е необходимо да се
повтаря отново/.
С така определените размери съдът счита, че напълно и
адекватно се възмездяват всички претърпяни от тях неимуществени вреди
като отчита и обществените представи за справедливост при
обезвъзмездяване на вреди, предизвикани от такъв тип деяния.
За размерите на претенциите над уваЖ.те до предявените от
300 000 лв., следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като са завишени.
Върху присъдените им суми се дължи и законна лихва.
Установи се, че пред застрахователят е предявена от ищците
претенция за изплащане на застрахователни обезщетения на 17.08.2023 г.,
която е датата върху претенцията при входирането й с № 3486 от самия
застраховател, като застрахователят не оспорва, че не е платил
застрахователни обезщетения. С депозирането искания за обезщетения се
установява и спазването на условието по чл. 498, ал. 3 от КЗ за допустимост на
съдебното производство за присъждане на такива, след отказ на
застрахователя да плати.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая ищецът е заявявал
претенциите си за плащане пред ответника на 17.08.2023 г, поради което съдът
присъжда законна лихва от тогава /вж. по въпроса Решение № 50102 от
14
20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1428/2021 г., II т. о. и Решение № 10 от
5.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г./. Съдът съобрази разясненото от
ВКС и в предходно свое решение, постановено по т.д. №1191/21 г., в което е
посочено, че КЗ, който е в сила от 01.01.2016 г. изрично диференцира
отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ - от
отговорността му за забава, като функционално обусловена от отговорността
на делинквента – „когато застрахованият отговаря за тяхното / на лихвите /
плащане „ – чл. 494 т.10 КЗ, чл.493 ал.1 т.5 КЗ вр. с чл. 429 ал. 2 т. 2 вр. с ал.3
вр. с чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ. От кумулативното прилоЖ.е на посочените
разпоредби следва, че застрахователят трябва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие / в срока по чл.430 ал.1 т.2 КЗ / или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от
двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496 ал. 1 КЗ и при
липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава.
Поради изложеното възраЖ.ето на застрахователя, че изпада в
забава едва след като изтекат сроковете, посочени в чл. 497 КЗ, а не преди
това, настоящият състав счита за несъстоятелно.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съобразно уваЖ.я размер на
претенциите застрахователното дружество дължи по сметка на БлОС сумата
от 21 200 лв. за държавна такса и сумата от 2 472,80 лв. от заплатените общо
2 799,40 лв. от бюджета на съда разноски за вещи лица, поради освобождаване
на ищците от тяхното заплащане.
На чл. 78, ал. 3 от ГПК на застрахователното дружество ищците
дължат сумата 175,58 лв., представляваща разноски по делото съразмерно
отхвърлените размери на исковете, като при изчисляването им съдът съобрази
претендираните разноски, визирани в представения от страната за целта
списък.
Застрахователното дружество ще следва да се осъди да плати
на адвокат Н. Н. Д. адвокатско възнаграждение за осъщественото от него
безплатно процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
15
Съдът определя размера на дължимото възнаграждение на 14
000 лв./без ДДС/, като счита, че той съответства на предмета на делото, на
фактическата и правната му сложност, на извършените от адвоката
процесуални действия, на обема на събраните доказателства, които следва да
се обсъдят, като с отчитането на посоченото се спазва законовото изискване,
визиран в чл. 36 от ЗАдв. за обоснован и справедлив размер при определяне на
конкретния размер възнаграждение. Съдът съобрази и практиката на ВКС,
след Решението на СЕС от 25.1.2024 г. по дело С-438/22 г., която приема
възможността визираните в НМАВ минимални размери да служат единствено
като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за
съда.
От така определената сума като възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство , при съобразяване
частичната основателност на исковете, се присъжда сумата от 12 366,66 лв.
без ДДС или 14 839,86 лв. с ДДС.
Водим от изложеното и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с
чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ, чл.45 , чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ, БлОС
РЕШИ:
Осъжда „З.Д.Ж.З.“ АД, ЕИК * да заплати на М. Р. П., ЕГН
********** лично и със съгласието на своята баба и попечител М. Н. П., ЕГН
********** сумата от 250 000 лв. /двеста и петдесет хиляди лева/, а на И. Р.
П., ЕГН ********** чрез своята баба и настойник М. Н. П., ЕГН **********
сумата от 280 000 лв. /двеста и осемдесет хиляди лева/, които суми
представляват обезщетение за претърпяните от всеки един от тях
неимуществени вреди от смъртта на майка им загинала при ПТП, станало на
08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.08.2023 г.
до окончателното им плащане, като отхвърля исковете за размерите над
уваЖ.те до предявените от 300 000 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, ЕИК * да заплати по сметка на БлОС
сумата от 21 200 лв. за държавна такса и сумата от 2 472,80 лв. за заплатените
от бюджета на съда разноски за вещи лица.
16
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, ЕИК * да заплати на адвокат Н. Н. Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 14 839,86 лв. за осъщественото от
него на ищците безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА М. Р. П., ЕГН ********** лично и със съгласието на своята
баба и попечител М. Н. П., ЕГН ********** и И. Р. П., ЕГН ********** чрез
своята баба и настойник М. Н. П., ЕГН ********** да заплатят на „З.Д.Ж.З.“
АД, ЕИК * сумата 175,58 лв., представляваща разноски съразмерно
отхвърлените размери на исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
17