Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 16.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Елена Шопова,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 202 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на О.В.П. ЕГН ********** с адрес ***,чрез адв.К.А.С.-САК срещу Наказателно постановление № 5811А-138/10.09.2020г. на Началник РУ-Шабла към ОДМВР Добрич с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие,за извършено административно нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
В жалбата се иска отмяна на НП,като се изразява становище,че същото е незаконосъобразно,издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.Сочи се, че мястото където е бил паркиран автомобила,не е било обозначено като защитена територия,липсват каквито и да е било обозначителни табели относно статута на плажа.На следващо място в жалбата се изтъква и факта,че в конкретния случай О.П. е паркирал процесното МПС в непосредствена близост до преместваеми обекти, като същото било обособено като паркинг,на който имало паркирани множество автомобили. Според жалбоподателя тези външни белези не могат да събудят съмнение у него,че паркира върху „плажна ивица“. В жалбата се изразява становище,че остава неизяснено и обстоятелството,дали мястото на което е паркиран автомобилът,попада в обхвата на забраната по чл.17б от ЗУЧК.В заключение моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление. Претендират се и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,не се представлява. Депозирани са две писмени становища от процесуалния представител на жалбоподателя,в които е обективирано становище, че се поддържа жалбата на сочените в нея основания,като отново се излагат аргументи за липса на виновно поведение от страна на сакционираното лице,аналогични с изложените в жалбата срещу НП.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните, Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.
От фактическа страна с акт №80/01.08.2020г. за установяване на административно нарушение съставен от П.Х.П. *** се констатира, че на 01.08.2020г. около 18.45ч. жалбоподателят е паркирал лек автомобил Форд Грант ц макс с рег.№ ***, бял на цвят,собственост на ***ООД на морски плаж „***“, поземлен имот № ***,обл.Добрич, общ.Шабла, с.***, който е изключително държавна собственост,вид територия защитена, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-25/30.03.2006г. на изпълнителния директор на АГКК,с което е нарушил чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,на 10.09.2020г. е издадено обжалваното Наказателно постановление №5811А-138 на Началника на РУ Шабла към ОДМВР Добрич,в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка. Административнонаказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като на основание чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/лева.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели- актосъставителя П.Х.П. и свидетеля по акта А.В.Н. при обхода на плажната ивица на датата посочена в акта-01.08.2020г. установили,че лек автомобил Форд Грант ц макс с рег.№ *** е бил паркиран върху морски плаж ***.Съставен е акт на жалбоподателя съгласно чл.17б от ЗУЧК.На мястото където е било констатирано нарушението,видно от показанията на актосъставителя не е имало поставени табели указващи,че е забранено паркирането. В акта е посочен идентификатора на поземления имот върху който е бил паркиран автомобила управляван от жалбоподателя. Полицейските служители,които са установили нарушението извършили справка в сайта на Агенцията по геодезия,картография и кадастър,за да констатират,че лекия автомобил Форд Грант ц макс с рег.№ *** е бил паркирал върху поземлен имот № *** местност морски плаж „***“, обл.Добрич,общ.Шабла, с.***,която е изключителна държавна собственост и е защитена територия,при което е забранено преминаването,паркирането на автомобили,каравани и поставянето на палатки.В тридневния срок от съставянето на акта жалбоподателят се е възползвал от правото си да депозира писмени възражения.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели- актосъставителя П.Х.П. и свидетеля по акта А.В.Н. ,както и от приложените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 5811А-138/10.09.2020г.,заверено копие на АУАН № 0/01.08.2020г. серия Д 516596,плик с № R PS 1463 00c3kw n.
При извършената служебна проверка съдът констатира,че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно и ясно,с всички съставомерни признаци от обективна страна, включително са посочени и доказателствата които го потвърждават. Посочена е правилно нарушената правна норма в АУАН, а така също и санкционната норма в НП,предвид на което не е налице нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя П.Х.П. и свидетеля по акта А.В.Н. - очевидци при установяване на нарушението, които потвърждават фактическото извършване на нарушението, изясняват формата и естеството,датата на осъществяването му.Изнесените от тях данни, са в пълна корелация с писмените доказателствени източници,показанията им са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се, логични, поради което съдът ги счита за обективни и достоверни.В настоящото производство не се установиха данни за заинтересованост,под каквато и да било форма, от изхода на делото.
При служебна проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна,включително и такава относно редовността на АУАН,съобразно правомощията си и релевираните възражения с жалбата,съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения,които да обуславят неговата отмяна. Актовете са издадени от компетентен орган,спазена е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им,съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се,според процесуалните правила на ЗАНН административнонаказателно производство. Изложеното в АУАН и НП словесно фактическо описание на вмененото нарушение е в достатъчна степен конкретно, пълно и ясно,възпроизведени са твърдения за факти, които покриват основните съществени признаци на деянието, поради което позволяват неговата индивидуализация-обща с оглед датата и мястото на извършване и като административно нарушение в хипотезата на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, отделно и като административнонаказателен състав по чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. В този смисъл не се поражда каквото и да е било съмнение,какво точно нарушение се твърди да е извършено от въззивника.Обективно налице са посочени , както дата на извършване на нарушението, а и едва ли подлежи на коментар,според конкретната му форма,същата е тази на извършване на проверката,когато и е открит.
При горните констатации,съдът изведе следните правни изводи:
На въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.30 ал.3 от ЗУЧК,за нарушение на чл.17б ал.1 от същия закон.
Нормата на чл.17б ал.1 от ЗУЧК/в сила от 30.07.2019г./ предвижда забрана за преминаването, паркирането и престоят на превозни средства,ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.Точно с тази забрана не се е съобразил въззивника, като на 01.08.2020г. около 18.45ч. жалбоподателят е паркирал лек автомобил Форд Грант ц макс с рег.№ ***,бял на цвят,собственост на ***ООД на морски плаж „***“,поземлен имот № ***,обл.Добрич,общ.Шабла,с.***, който е изключително държавна собственост,вид територия защитена, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-25/30.03.2006г. на изпълнителния директор на АГКК.В тази посока са всички гласни доказателства по делото.
В този смисъл от събраните по делото доказателства,се установява по несъмнен от съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.17б ал.1 от ЗУЧК, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като именно въззивника на посочената в НП дата е паркирал процесния автомобил на процесното място.
За да се ангажира обаче административнонаказателната отговорност на едно лице за извършено административно нарушение, следва да бъде осъществен състава на това нарушение,както от обективна,така и от субективна страна.
В конкретния случай съдът споделя възраженията,че нарушението не е осъществено от субективна страна.
На първо място по делото се събраха гласни доказателства,че в действителност мястото на което е бил паркиран процесния автомобил,не е имало никакви обозначителни табели,че се касае за морски плаж или за „пясъчни дюни“.В тази връзка са показанията на актосъставителя П.Х.П.:“..Няма табели,че е защитена територия.Имаше табели,но в момента на проверката нямаше“. От показанията на св.П.П. се установява още,че е било оформено място за паркиране и го квалифицира като неофициален паркинг,но не е имало забранителен знак, че паркирането е забранено. Свидетеля А.В.Н. в показанията си дадени в съдебно заседание изразява колебание дали е имало забранителен знак за паркиране и че територията е защитена.Св.А.Н. потвърди в показанията си, че се касае за импровизиран паркинг,до който не води асфалтиран път.
С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав приема,че няма никакви доказателства по делото въззивника О.В.П. да е бил наясно, че като паркира автомобила в границите на морския плаж,още по-малко върху „пясъчни дюни“, с поведението си на водач на МПС нарушава нормата на чл.17б ал.1 от ЗУЧК,поради което и възраженията му обективирани в жалбата,че не е допускал и не е предполагал,че извършва административно нарушение,не се оборват по никакъв начин.
Касае се за субективни фактически възприятия на нарушителя, а не за това,дали процесното място по документи попада в границите на морския плаж или на „пясъчни дюни“.Следва да се отбележи,че в тежест на АНО е да докаже извършването на нарушението,както от обективна,така и от субективна страна.,а не на нарушителят,че не го е извършил в конкретния случай. Съдът споделя разбирането,че непознаването на закона не оневинява неспазващия го,но също така следва да се отчете, че АНО следва да докаже,не само,че дадено място съгласно определена карта попада в границите на защитена територия, а и че същата е обозначена като такава.Отделно от това на мястото където е бил паркиран автомобила на въззивника е имало и други паркирани МПС,което още повече засилва убеждението на съда,че мястото не е приличало на плажна ивица или пясъчни дюни,както твърди въззивника,не е било обозначено като такова и е било използвано като паркинг,въпреки твърденията на проверяващите и АНО,че същото по картата попада в границите на защитена територия-морски плаж „***“.В конкретния случай извършването на нарушение от жалбоподателя от субективна страна не е доказано в хода на АНП,не се доказа и в с.з.,което обуславя неправилно приложение на материалния закон и е основание за отмяна на НП.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно,като последния има право на такива предвид изхода на спора-отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.От съдържанието на приложения договор за правни услуги от 28.09.2020г. и пълномощно се установява,че въззивника О.В.П. е възложил на адв.К.А.С. оказването на правна защита и съдействие изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд гр.Каварна по обжалване на процесното НП.Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 200/двеста/ лева/под минимално предвиденото в чл.18 ал.2,вр. с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и е заплатено в брой при подписване на договора,т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд,поради което РУ Шабла към ОД МВР Добрич следва да заплати на О.В.П. ЕГН ********** с адрес ***,процесната сума от 200 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5811А-138/10.09.2020г. на Началник РУ-Шабла към ОДМВР Добрич с което на О.В.П. ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие,за извършено административно нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
ОСЪЖДА РУ гр.Шабла към ОДМВР Добрич да заплати на О.В.П. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 200/двеста/ лева,представляващи направени от същия в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: