№ 2751
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110107769 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че Д. С. С. не дължи на
/ФИРМА/, сумите, както следва: сумата в размер на 4
900,00 лева, представляваща част от главница в размер на
20 060,00 лв., формирана, като сбор от дължими към
ответника суми за месечни вноски по договор за кредит, за
периода от 01.01.2009г. до 30.04.2010г., вкл. по 306,25 лева
на месец, за която сума, е издаден изпълнителен лист от
14.03.2012 г., по гр.д. № 9754/2012 г. по описа на СРС, ГО, 50
състав и е образувано изп.д. № 2012***0400327 по описа на
ЧСИ М.К., с рег. № *** в КЧСИ поради обстоятелството, че
вземането е погасено по давност.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на
1
изпълнителен лист от 14.03.2012 г., по гр.д. № 9754/2012 г.
по описа на СРС, ГО, 50 състав, по молба на
първоначалния взискател /ФИРМА/, е било образувано
изп.д.№ 2014*********00568 по описа на ЧСИ М.К., а по
силата на договор за цесия от 18.01.2016 г., като взискател е
конституиран ответника. Посочва, че тъй като не са били
предприети действия по изпълнението считано от
08.06.2012г., то изпълнителното дело е било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 08.06.2014 г. Поддържа,
че от датата на последното валидно изпълнително действие
е започнала да тече тригодишната давност за вземанията.
Сочи, че давността е изтекла на 08.06.2017 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Счита за
неоснователно твърдението за изтекла погасителна
давност, тъй като не е съобразена правилно фактическата
обстановка. Сочи, че по изпълнителното дело са
предприемани изпълнителни действия. Ответникът
твърди, че към момента на образуване на изпълнително
дело е било в сила Постановление на Пленума на ВС на
НРБ №3/18.11.1980 г., в което се постановява, че
погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния
процес. Моли да бъде отхвърлен предявения иск.
В съдебно заседание ищeцът Д. С. С., редовно призован,
не се явява лично, не се представлява.
2
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени и гласни доказателства и
като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за
установено от фактическа страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след влизане в сила на
изпълнителното основание /заповедта за изпълнение/,
поради и което иска с правно основание чл. 439 от ГПК е
допустим.
Не е спорно между страните, и съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните
обстоятелства: че за вземането предмет на исковата
претенция, в полза на /ФИРМА/ е издаден изпълнителен
3
лист от 14.03.2012г. по ч.гр.д. № 9754/2012г. по описа на
СРС, 50-ти състав, че въз основа на изпълнителния лист е
било образувано изпълнително дело № 2012***0400327 по
описа на ЧСИ М.К., с рег. № *** в КЧСИ, както и че на
мястото на първоначалния взискател /ФИРМА/ бил
конституиран ответникът – /ФИРМА/, тъй като вземанията
са цедирани на последното с договор за цесия от 18.01.2016
г.
Изпълнителният лист, на основание на който е
образувано изп.д. № 327 от 2012г. е издаден на основание
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
9754/2012г. по описа на СРС, 50-ти състав, за сумата от
20 060,00, представляваща главница по Договор за кредит
№ FL567536/28.01.2011г., за сумата от 641,90 лева, за
договорна лихва, за периода от 28.02.2011г. до 16.02.2012г.,
за сумата от 17.89 лева, представляваща наказателна
лихва, за периода от 28.10.2011г. до 16.02.2012г. и за сумата
от 1071,60 лева за разноски.
Изпълнително дело № 327/2012г. е образувано по молба
на първоначалния кредитор с № 2419/04.04.2012г., като на
същата дата е постановено образуване на изпълнителното
дело. На 06.04.2012г. са наложени запори върху банковите
сметки на С. в редица банки, като на 08.06.2012г. е наложен
и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в
/ФИРМА/. На 07.08.2017г. ответникът – /ФИРМА/ е подал
молба за конституиране като взискател на основание
4
горепосочения договор за цесия. Следват наложени запори
върху банковите сметки на С. в /ФИРМА/ и /ФИРМА/ от
дата 28.09.2018г.
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича.
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че давността е изтичане
на определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението, тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
5
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Приложима в случая е общата петгодишна
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, в предвид
спецификата на конкретното вземане – по договор за
кредит.
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
6
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнителното производство е образувано
при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него
е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с
тълкувателното решение 26.06.2015 г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление, погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното
производство същата се спира. Следователно по изп.д. №
327/2012г. по описа на ЧСИ М.К., с рег. № *** давността е
прекъсната с подаването на молбата за образуване на
изпълнителното производство - на 04.04.2012г. и
впоследствие е спряла да тече до 26.06.2015г. От горното
следва, че с подаването на молбата от 04.04.2012 г.,
взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като
същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015г.
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на
което е обявено, че предходното постановление е изгубило
действие, респективно от тази дата започва да тече давност
по материалното правоотношение. След тази дата,
доколкото вече са приложими постановките на ТР №
2/2015г., първото същинско изпълнително действия от
категорията да прекъсне давността е налагането на запор
7
върху банковите сметки на ищеца 28.09.2018г. Дотогава
обаче е изтекъл преклузивния срок по чл. 433, ал.1,т.8 от
ГПК, тъй като по делото няма данни от последните
изпълнителни действия на 08.06.2012г. да е поискано
извършването на същински изпълнителни действия от
кредитора, поради което производството е прекратено по
силата на закона на 09.06.2014г., като не е нужен акт на
ЧСИ, тъй като същият има само оповестителен характер, а
при прекратено производство следващите действия по
извършване на каквито и да било изпълнителни действия
са незаконосъобразни и като такива се считат за
неизвършени в правния мир. След това от дата 26.06.2015г.
е започнала да тече нова петгодишна давност, която е
изтекла на 26.06.2020г., доколкото наложения запор е
незаконосъобразен и като неизвършен в правния мир не е
изпълнително действие от категорията на такова да
прекъсне давността.
По гореизложеното иска, като основателен следва да
бъде уважен. При този изход на спора на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК право на разноски се поражда в полза на
ищеца. На ищеца следва да се присъдят разноски за
държавна такса в размер на 196,00 лева. Претендира се за
присъждане и адвокатско възнаграждение в размер на
2205,00 лева. С отговора на исковата молба ответникът
прави възражение за прекомерност. Това възражение е
основателно. На основание чл. 78, ал.5 от ГПК и чл. 7,
ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
8
адвокатските възнаграждения адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до размера на
сумата от 790,00 лева, изчислен върху цената иска /размера
на частично предявената претенция/. Или на ищеца следва
да се присъдят общо разноски в размер на 986,00 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от Д. С. С., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК ******************, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че Д.
С. С. не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 4 900,00
лева, представляваща част от главница в размер на
20 060,00 лв., за която сума, е издаден изпълнителен лист от
14.03.2012 г., по гр.д. № 9754/2012 г. по описа на СРС, ГО, 50
състав и е образувано изп.д. № 2012***0400327 по описа на
ЧСИ М.К., с рег. № *** в КЧСИ поради обстоятелството, че
вземането е погасено по давност
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ****************** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. С., ЕГН **********, сумата в размер на
9
986,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10