Решение по дело №2119/2018 на Софийски градски съд

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

№

град София, 12.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                                                                        АНЕТА ИЛЧЕВА                 

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 2119/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение от 12.09.2017 г., постановено по гр.д. № 18109/2016 г. по описа на СРС, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****срещу „З.А.” АД, ЕИК ****, иск с правна квалификация чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 10 800 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2016г., до окончателното изплащане на сумата, по договор за застраховка „Каско“, застрахователна полица №0306В057091, по щета №10013-0301-28754, за претърпени от ищеца имуществени вреди, в качеството му на собственик на лек автомобил „БМВ 320 Д”, с peг. №****, вследствие на деяние, установено с влязла в сила присъда от 28.05.2015., постановена по НОХД №18759/2014г. по описа на СРС, 11 състав. Със същото решение съдът е уважил предявения при условията на евентуалност иск на ищеца с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД срещу С.В.Б., ЕГН ********** и осъдил последния да заплати на „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****сумата от 7900 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на стойността на лек автомобил „БМВ 320 Д”, с peг. №****, вследствие на деяние, за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда от 28.05.2015г., постановена по НОХД №18759/2014г. по описа на СРС, 11 състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2016г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 602 лева, представляваща разноски по делото, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 10 800 лв.  С определение от 02.01.2018 г. съдът е изменил решението в частта за разноските като е осъдил  ищеца да заплати на евентуалния ответник разноски за първоинстанционното производство в размер на 229,50 лв. С определение от 05.01.2018 г., съдът е изменил съдебното решение в частта за разноските като е осъдил ищеца да заплати направените от главния ответник разноски за производството в размер на 200 лв.

Недоволен от съдебното решение, в неговата осъдителна част, е останал евентуалният ответник С.В.Б., ЕГН **********, който е подал въззивната жалба, с която се иска отмяна на решението като неправилно в частта, в която е уважен предявеният в условията на евентуално субективно и пасивно съединение деликтен осъдителен иск срещу ответника с правно основание чл. 45 ЗЗД, като се моли да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана. Въззивникът твърди, че решението в обжалваната част, е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон при несъобразяване стойността на доказване на спора върху факти и обстоятелства, при неправилно интерпретиране на разясненията обективирани в съществуващата задължителна практика на съдилищата. Счита решението и за необосновано с оглед липсата в неговите мотиви на задълбочена преценка и обстоен анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключение на приетата по делото СТЕ. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е налице фактическият състав на чл. 45 ЗЗД като в тази връзка твърди, че между него и ищцовото дружество са били налице договорни отношения по предоставянето на автомобила за ремонт поради което не е налице възможност да се реализира деликтна отговорност. Оспорва и момента към който е приет от съда размера на вредата, като твърди, че това не е месец ноември 2012 г. още повече не е и 31.11.2012 г., тъй като такава дата не съществува в календара. Оспорва заключенията на допусната експертиза и твърди, че същите не са обективно и компетентно изготвени. Представя становище и претендира направените разноски в двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****, с който се твърди, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част. Излага, се че са налице всички елементи от ФС на чл. 45 ЗЗД – влязла в сила присъда по отношение на въззивника, с която същият е осъден за обсебване на процесната движима вещ, причинно следствена връзка между престъпното поведение и вредите, както е установен и размерът и видът на тези вреди. Съответно се иска от настоящия съд да потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно и се претендират разноски за производството.

На основание чл. 266 от ГПК по делото е допуснато извършването на САТЕ в рамките на въззивното производство за установяване на реалния размер на имуществените вреди, настъпили за ищеца към момента на причиняване на увреждането.

За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, в обжалваната част. Неоснователно е възражението на въззивника, че в тази част същото е постановено по нередовна искова молба. От изложението на последната е видно, че всички необходими за установяване на основанието и размера на претенцията обстоятелства са изложени недвусмислено и категорично, поради което не се създава трудност нито за квалификацията на правния спор, нито за адекватното организиране на защитата на евентуалния ответник, сега въззиваем.

По отношение на правилността на съдебното решение, в обжалваната част, съдът намира, че жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е сезиран от „Е.МО” ЕООД, БИК ****с  иск с правна квалификация чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ срещу „З.А.” АД, ЕИК **** и при условията на евентуалност иск с правна квалификация чл.45  ЗЗД срещу С.В.Б.. С оглед събраните доказателства съдът е отхвърлил предявения от „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****срещу „З.А.” АД, ЕИК ****, иск с правна квалификация чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 10 800 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, по договор за застраховка „Каско“, застрахователна полица № 0306В057091, по щета №10013-0301-28754, за претърпени от ищеца имуществени вреди, в качеството му на собственик на лек автомобил „БМВ 320 Д”, с peг. №****, вследствие на деяние, установено с влязла в сила присъда от 28.05.2015., постановена по НОХД №18759/2014г. по описа на СРС, 11 състав. Със същото решение съдът е уважил предявения при условията на евентуалност иск на ищеца с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД срещу С.В.Б., ЕГН ********** и е осъдил последния да заплати на „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****сумата от 7900 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на стойността на лек автомобил „БМВ 320 Д”, с peг. №****, вследствие на деяние, за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда от 28.05.2015г., постановена по НОХД №18759/2014г. по описа на СРС, 11 състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2016г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 602 лева, представляваща разноски по делото, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 10 800 лв.  С определение от 05.01.2018 г., съдът е изменил съдебното решение в частта за разноските като е осъдил ищеца да заплати направените от главния ответник разноски за производството в размер на 200 лв. Съдебното решение, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ /отм./ срещу „З.А.” АД, ЕИК **** е влязло в сила и е окончателно.

При преценка на събрания в хода на делото доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира изводите на първоинстанционният съд досежно основателността на иска по чл. 45 ЗЗД, предявен срещу въззивника за правилни и законосъобразни. Видно е от представената по делото присъда от 28.05.2015г., постановена по НОХД №18759/2014г. по описа на СРС, 11 състав, влязла в сила на 26.11.2015г., че въззивникът е признат за виновен в това, че на неустановена дата през м. април 2013г. в гр. София противозаконно присвоил чужда /собственост на „Е.- МО” ЕООД/, движима вещ - лек автомобил марка „БМВ 320 Д”, с peг. №****, която пазел - била му оставена от С.А.Д., за да я ремонтира, като продал автомобила в автоморга „Даро” ЕООД, находяща се в гр. София, ул. „******, за сумата от 1500 лева - престъпление по чл.206, ал.1, пр.2 от НК.

Съобразно правилото на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд , който разглежда гражданските последици от деянието по отношение на това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съответно при наличието на влязла в сила присъда по отношение на въззивника, с която е установено, че той е проявил престъпно поведение като е обсебил процесния автомобил, вредите, които произлизат от това противоправно поведение следва да се обезщетят по реда на чл. 45 ЗЗД и не е налице основание да се търси договорна отговорност от страна извършителя на деянието. Изложеното води до извода за неоснователност на възраженията на въззивника в тази насока, включително за точната датата на настъпване на увреждането. С представената пред съда присъда е установен месецът и годината на извършване на деянието, съответно в този случай и на настъпването на вредата. Предвид това съдът намира за установен момента на настъпване на вредите, като следва да зачете установеното с присъдата, доколкото времето на извършване на престъплението е част от фактическия състав на същото.

Представената пред съда, влязла в сила осъдителна присъда, води до извода, че първоинстанционният съд правилно е приел за доказано наличието на противоправно и виновно поведение, извършено от въззивника. Наличието на вредите и техния размер са установени в рамките на гражданското дело. В тази връзка съдът намира следното:

Неоснователно се явява възражението на въззивника, че при постановяване на съдебното решение, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е дал възможност на ищеца да заплати депозита за поисканата от него САТЕ след изтичането на първоначално дадения за това срок. Въпросът за установяването на размера на вредите (в случая на пазарната стойност на процесния лек автомобил) е въпрос за размера на иска. Съдът няма правомощие да отхвърли исковата претенция, която е установена по основание, само паради недоказан размер, а напротив- в случай, че искът е доказан по своето основание, съдът е длъжен дори служебно и без искане от заинтересованата страна да установи размера на претенцията. Като се има предвид последното като е допуснал да се заплати депозита за експертизата след дадения за това срок, съдът не е извършил процесуално нарушение.

Основателно е възражението на въззивника във връзка с кредитираната от първоинстанционния съд САТЕ досежно размера на причинените на ищеца вреди. Действително се установи по делото, че експертизата, приета пред първоинстанционният съд и оспорена от въззивника, е представила заключение за действителната стойност на лекия автомобил към дата, която не е релевантна за спора. (същата и не съществува в календара). Датата на настъпване на вредите е установена по делото с представената влязла в сила присъда( месецът на обсебване на автомобила), поради което именно към нея следва да се устави и размера на претендираните имуществени вреди.

С оглед горното, въззивният съд е допуснал изготвянето на САТЕ във въззивното производство, чието заключение кредитира като обективно и компетентно изготвено. В тази връзка следва да се има предвид, че тази експертиза също не отчита при изчисленията, наличието на повреда в двигателя и пробега на автомобила, но това се дължи на факта, че ответникът не е представил доказателства в тази насока. Тези обстоятелства са в неговата доказателствена тежест, доколкото той твърди да са налице сочените от него повреди (положителен факт) и той има правен интерес от установяването им по делото.

Съобразно заключението на експертизата, допусната във въззивното производство, е установен действителният размер на вредите, причинени от обсебването на автомобила, към датата на настъпването им – април. 2013 г. в размер на 7300 лв. Съответно това е и действителния размер на причинените с престъпното поведение имуществени вреди и до него следва да уважи предявения срещу въззивника иск. Дължимата лихва върху тази сума следва да се присъди от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, така както е претендирана по период от ищеца.

Горното води до извода, че съдебното решение, в обжалвана част, следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение над размера от 7300 лв.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноските  следва да се разпределят по следния начин:

За първоинстанционното производство:

Разноските, присъдени в полза на главния ответник не следва да се изменят, доколкото производството по главния иск е приключило с влязло в сила съдебно решение.

На ищеца в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски в размер на 406,90 лв. на основание чл. 78, ал.1 ГПК. На евентуалния ответник следва да се присъдят разноски в размер на 275 лв. на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

За въззивното производство:

Въззивникът има право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК в размер на 77 лв. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника с оглед установените минимални размери на адвокатските възнаграждения и проявеното процесуално поведение от страна на упълномощения представител. Въззиваемият „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****има право на разноски в размер на 924 лв. Въззиваемият „З.А.” АД, ЕИК **** има право на разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.

Въззивникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 184,81 лв. за заплатена от бюджета експертиза, а въззиваемия „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****следва да заплати сумата от 15,18 лв. по същата сметка съобразно изхода на спора.

    

По изложените мотиви, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

     

ОТМЕНЯ съдебно решение от 12.09.2017 г., постановено по гр.д. № 18109/2016 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът е уважил иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****срещу С.В.Б., ЕГН ********** за сумата над 7300 лв. до присъдената сума от 7900 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на стойността на лек автомобил „БМВ 320 Д”, с peг. №****, вследствие на деяние, за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда от 28.05.2015г., постановена по НОХД №18759/2014г. по описа на СРС, 11 състав и в частта за разноските, с която в полза на „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 602 лв., както и определение от 02.01.2018 г., с което „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****е осъдено да заплати на С.В.Б., ЕГН ********** сумата от 229,50 лв. разноски за първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал.3 ГПК  и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност иск на „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД срещу С.В.Б., ЕГН **********, в частта, с която съдът е осъдил последния да заплати  на ищеца сумата над 7300 лв. до присъдения размер от 7900 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на стойността на лек автомобил „БМВ 320 Д”, с peг. №****, вследствие на деяние, за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда от 28.05.2015г., постановена по НОХД №18759/2014г. по описа на СРС, 11 състав, ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 12.09.2017 г., постановено по гр.д. № 18109/2016 г. по описа на СРС в останалата част, с която съдът е уважил предявения при условията на евентуалност иск на ищеца с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД срещу С.В.Б., ЕГН ********** и е осъдил последния да заплати на „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****сумата от 7300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на стойността на лек автомобил „БМВ 320 Д”, с peг. №****, вследствие на деяние, за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда от 28.05.2015г., постановена по НОХД №18759/2014г. по описа на СРС, 11 състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН ********** да заплати на „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****сумата от 406,90 лв. на основание чл. 78, ал.1 ГПК – разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****да заплати на С.В.Б., ЕГН **********  разноски за първоинстанционното производство в размер на 275 лв. на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****да заплати на С.В.Б., ЕГН ********** разноски за въззивното производство в размер на  77 лв. на основание чл. 78, ал.1 ГПК, а на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН **********  да заплати на „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****размер на 924 лв.  и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на „З.А.” АД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН **********  да заплати по сметка на СГС сумата от 184,81 лв., а „Е.МО” ЕООД, ЕИК ****да заплати по сметка на СГС сумата от 15,18 лв. за извършена експертиза.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ с касационна жалба при условията на чл. 280 от  ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните.

 

                                                                             

                                                                                                                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                              

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                               

                                                                                                               2.