РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Бургас, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20242120104403 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Х. Б. Е., с адрес за
призоваване: гр. Б., *** - адв. К. К. срещу „ТОПМЕТАЛ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, представлявано от В.Д.К. -
управител, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 933 лв., представляваща неплатено трудовото възнаграждение за
месец май 2024г., на основание трудово правоотношение между Х. Б. Е. и
„ТОПМЕТАЛ КОМЕРС“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 28.06.2024г. до окончателно изплащане на
вземането. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.
Ищецът твърди трудово правоотношение, по силата на което работил в ответно
дружество на длъжността „***“ с договорено основно възнаграждение в размер на 933
лева, платимо до 25-о число на месеца, следващ полагането на труда, като за
предявения период ответникът - работодател не е изпълнил задължението си да
заплати така договореното дължимо възнаграждение.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен
отговор, с който предявената претенция се оспорва като неоснователна. Твърди, че при
проведени процесуалноследствени действия по досъдебно производство от офисите му
били иззети счетоводните документи и компютърни системи, в това число и трудовите
досиета на работниците, поради което не може да изрази становище по наличието на
1
трудово правоотношение с ищеца и по неговото изпълнение. Бланкетно оспорва
автентничността на приложените към исковата молба трудов договор и длъжностна
характеристика. Въвежда и възражение за извършено плащане на претендираната сума
в брой. С тези мотиви моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за
установено следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 242, във вр. чл. 269 от КТ вр. чл. 128, т.
2 от Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 от КТ положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден. Разпоредбата на чл. 128 от КТ задължава работодателя
да заплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение на работника.
Настоящият състав, намира, че по делото са доказани фактите относно
съществуването на трудово правоотношение между ищеца – работник и ответника –
работодател. Ищецът е изпълнявал длъжността „***“, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер от 933 лева, с периодичност на изплащане ежемесечно до 25
число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. По делото са представени препис
от трудов договор № 9/06.02.2024 год., препис от длъжностна характеристика на ***,
справка за подадено от ответното дружество в качество работодател уведомление в
регистъра на трудовите договори, както и справка от НАП, в която е отразено
изпратеното от ответника уведомление по чл. 62, ал. 3 и 5 от КТ, за сключения с Х. Е.
трудов договор от 06.02.2024г. с работодател „ТОПМЕТАЛ КОМЕРС“ ЕООД. Следва
да се отбележи, че без значение е дали работодателят е подписал договора, той може
да представи неподписан от него екземпляр, но работникът е добросъвестен, ако е
разчитал на добросъвестността на работодателя по чл. 8 КТ, че е подписал договора,
пази го и е извършил необходимите уведомления. Ако работодателят не представи или
заяви, че не е подписал договора или не го пази, работникът може да докаже както
съдържанието на договора, така и приемането му на работа с всички доказателствени
средства, включително и чрез изпълняването на трудовата функция (доказването не е
необходимо да е пълно, тъй като добросъвестността на работника се предполага), в
този смисъл Решение № 467 от 31.01.2014 год. по гр. д. № 2392/2013 год. на IV ГО на
ВКС. От показанията на разпитания по делото свидетел Й.И., без родство с ищеца,
негов *** при ответника-работодател се установява, че Х. Е. е работил като *** и през
целия м. май 2024 год. е изпълнявал трудовите си задължения към ответника без да
получи възнаграждение за този месец. През целия месец Х. не отсъствал от работа.
Разпоредбата на чл.8, ал.2 от КТ установява презумпция за добросъвестност на
работника при осъществяване на трудовите му права и задължения, необорена от
ответника в настоящото производство. Ищецът е изпълнявал трудовите си задължения
2
добросъвестно и съответно има право да получи полагаемото му се месечно
възнаграждение.
Твърденията на ищеца са, че не му е заплатено и съответно е дължимо трудово
възнаграждение за процесния месец май.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданско-процесуалното право, ответникът работодател носи доказателствената
тежест да установи надлежно заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца, с
оглед опровергаване на правното му твърдение за договорно неизпълнение.
Доказателства в този смисъл от ответната страна не бяха ангажирани. По делото в
тежест на ответника бе да установи по реда на чл. 154 от ГПК, че е извършил плащане
на работната заплата, като в производството не бе проведено такова доказване.
Настоящата инстанция намира за доказано неизпълнението на задълженията на
работодателя – ответник да заплати трудовото възнаграждение на ищеца за месец май
2024г. в размер на 933 лева. Изложеното обосновава извод за основателност на иска.
Неоснователно е възражението на ответника срещу присъждането на претендираното
възнаграждение в договорения брутен размер, тъй като при присъждане на брутно
трудово възнаграждение с диспозитива на съдебния акт, дължимият данък и
осигурителни вноски ще бъдат изплатени от събраните суми в изпълнителното
производство /в този смисъл решение № 166/ 25.02.2010г. по гр. д. № 220/ 2009 г., III г.
о. на ВКС/.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения иск по чл. 128 от КТ за
основателен и доказан до пълния му размер.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително
изпълнение на решението за присъденото трудово възнаграждение.
На основание чл.245, ал.1 от КТ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и
законна лихва върху присъденото трудово възнаграждение, начиная от датата на
предявяване на иска - 28.06.2024г., която е след договорения падеж на паричното
задължение - 25.06.2024г.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса за
уважения иск в размер на 50 лв.
На основание чл.78, ал.1 ответникът дължи на ищеца направените по делото
разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 500 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение, което се удостоверява от приложения договор
за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „Топметал Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Кооператор“ № 54, представлявано от управителя
В.Д.К., със съдебен адрес гр. Б., *** адвокат Р. С., да заплати на Х. Б. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ***, с адрес за призоваване: гр. Б., *** - адв. К. К., сумата
от 933 лева /деветстотин тридесет и три лева/ - дължимо брутно основно трудово
възнаграждение за месец май 2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от
28.06.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500 лева /петстотин
лева/ за направените по делото съдебни разноски.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъденото
трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топметал Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Кооператор“ № 54, представлявано от управителя
В.Д.К., със съдебен адрес гр. Б., *** адвокат Р. С., да заплати по сметка на Районен съд
- Бургас дължимата за производството държавна такса от 50 лева /петдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в
2-седмичен срок, считано от 27.01.2025 год., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4