Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в
публичното заседание на петнадесети декември през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова , като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 16147 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 15.10.2019 г. СРС, 163 с-в, по гр.д.№ 17656/18
г. е осъдил А.Б.А. да заплати на З. „Б.И.“ АД сумата 360,80 лв.-изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка и щета № 13963636000027 вследствие
на ПТП от 08.03.2013 г. с включени 15 лв. ликвидационни разноски и сумата от
105,57 лв.-лихва за забава за периода 29.01.2015 г.-29.01.2018 г. на основание чл.274,
ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника А.Б.А.
чрез особения му представител адв.В.Ж..Въззивникът излага доводи, че изводите
на съда не кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, в резултат
на което съдът е преценил неправилно фактическата обстановка.Изразява
становище, че съдът неправилно е кредитирал заключението на приетата по делото
авто-техническа експертиза, която не е дала категорично заключение относно
наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и описаните повреди
по мантинелата, собственост на АПИ.Твърди, че не е разполагал с доказателствени
средства, за да докаже твърдението си, че мантинелата е била повредена и преди
процесното ПТП с оглед разпределената му доказателствена тежест.Моли съда да
отмени решението и да отхвърли исковете.
Ответникът по въззивната
жалба- „Б.И.“ АД оспорва същата.Твърди, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, и че оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като прецени
становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./.Ищецът-З. „Б.И.” АД твърди, че на 08.03.2013 г. на
път I-1 Е-79 Враца-Мездра км 158 е реализирано ПТП с участието
на МПС „Ситроен Ксара“ с рег.№ *******управлявано от А. Б.А. и МПС „Опел Астра“ с рег. № ******,
управлявано от Д.Б.Д..Съгласно съставения протокол за ПТП произшествието е
настъпило по вина на А.Б.А..Твърди, че към момента на събитието лек автомобил
„Ситроен Ксара“ с рег.№******е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ в З. „Б.и.“ АД съгласно застрахователна полица № 02113000264312 и
в дружеството е заведена щета № 13963636000027 и на Областно пътно
управление-гр.Враца е заплатено обезщетение за причинените вреди на пътната
инфраструктура, собственост в размер на 345,80 лв.Твърди, че А.А. е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и на
основание чл.274 КЗ /отм./ ищецът има право да получи от него платеното застрахователно
обезщетение.Въпреки изпратеното писмо ответникът не е извършил плащане.Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
360,80 лв., представляваща изплатеното от З. „Б.и.“ АД застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. със законната лихва
върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на
дължимите суми, както и 105,57 лв.-мораторна лихва от 29.01.2015 г. до
29.01.2018 г.
Видно от протокол за ПТП № 1339235 на 08.03.2013 г. на
път I-1 Е-79 Враца-Мездра км 158 е реализирано ПТП с участието
на МПС „Ситроен Ксара“ с рег.№ *******управлявано от А. Б.А. и МПС „Опел Астра“ с рег. № ******,
управлявано от Д.Б.Д..В протокола е посочено, че ПТП е настъпило поради
несъобразена с интензивността на движението скорост от водача на МПС „Ситроен
Ксара“, вследствие на което същият се е ударил в разделителната мантинела и в попътно движещия
се л.а. „Опел Астра“ и се е преобърнал извън пътя вдясно по посока на
движението.В протокола е отразено, че водачът е употребил алкохол над 1,2 промила,
като на същия е даден талон за кръвна
проба.
Видно от писмените доказателства ищецът е заплатил на
Областно пътно управление сумата от 395,80 лв. за увреденото имущество от
процесното ПТП / по щета № 13963636000027-345,80 лв. и по щета №
13963636000022-50 лв./.
Видно от застрахователна полица № 02113000264312 МПС
„Ситроен Ксара“ с рег.№ ******е бил застрахован при ищцовото дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 06.01.2013 г.-05.01.2014 г.Това
обстоятелство е установено и от представената справка от Гаранционен фонд.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице
М.Х.е установено, че от техническа гледна точка описаните повреди на двойна
разделителна мантинела 16 м на път I-1 , км Е-79, 158+500, община Враца съответстват
на механизма на ПТП и могат да бъдат в причинно-следствена връзка с
него.Средната пазарна стойност за възстановяване на нанесените имуществени
вреди по мантинелата към датата на настъпването на ПТП и след приспадане на
стойността, която би се получила от предаването на вторични суровини възлиза на
884,80 лв.На поставен въпрос в съдебно заседание вещото лице е отговорило, че е
възможно изкривяването на мантинелата да е от друг удар, а не от процесното
ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.274,
ал.1, т.1, пр.1 КЗ /отм./ застрахователят има право да получи от застрахования
платеното обезщетение, когато при настъпването на ПТП той е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма.
За успешното провеждане на иска
ищецът следва да установи при условията на пълно доказване фактическият състав
на цитираната разпоредба, а
именно-наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност”; плащане на застрахователно обезщетение; вината на ответника за
настъпване на ПТП; размера на вредите; управление на автомобила от ответника
след употреба на алкохол над допустимата по закон норма.
Съгласно чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП /в
редакцията към момента на настъпване на ПТП/ на водача на пътно превозно
средство е забранено да го управлява под
въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.Регресното
право на застрахователя възниква винаги, когато водачът е управлявал МПС след
употреба на алкохол независимо от количеството на концентрация на алкохол в
кръвта и от това дали поведението му може да се квалифицира като
административно нарушение или престъпление.
От събраните по делото доказателства
се установи, че по време на процесното ПТП ответникът е управлявал лекия
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.
От събраните доказателства се
установи наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника.Съдът
намира за неоснователни доводите на въззивника, че изводите на съда не
кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, и че съдът неправилно
е кредитирал заключението на приетата по делото техническа експертиза, която не
е дала категорично заключение относно наличието на причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и описаните повреди по мантинелата, собственост на АПИ.Заключението
на вещото лице относно наличие на причинно-следствена връзка между вредите по
мантинелата и механизма на процесното ПТП е категорично.Отговорът на вещото
лице, че хипотетично е възможно изкривяването на мантинелата и от друг удар не
разколебава извода за наличие на такава причинна връзка и не е подкрепен с
доказателства.Заключението кореспондира на останалите събрани по делото
доказателства, поради което съдът намира за установен факта, че заплатените от
ищеца вреди по общинската пътна инфраструктура са били в резултат от процесното
застрахователно събитие.
Въззивникът не е изложил други
конкретни оплаквания, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК
въззивният съд е обвързан от изложеното във въззивната жалба.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на
основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата от 300 лв.-разноски депозит за особения представител.Съдът
намира, че на въззиваемия не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция, тъй като не е представен договор за
правна защита и съдействие, от който да е видно какъв е договорения размер на
адвокатския хонорар, нито са представени доказателства за заплащане на такъв.Не
следва да се присъжда и юрисконсултско възнаграждение, тъй като в съдебно
заседание не се е явил процесуален представител на страната, само е депозирана
бланкетна молба да се даде ход на делото, да се отхвърли жалбата и да се
потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
СГС сумата от 25 лв.-разноски за държавна такса по въззивната жалба и 300
лв.-разноски за депозит за особения представител за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.10.2019 г. на СРС, 163 с-в, по гр.д.№ 17656/18 г.
ОСЪЖДА А.Б.А. с ЕГН **********
и с адрес: *** да заплати на „Б.И.“ АД с ЕИК ********и със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 300 лв. /триста лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА А.Б.А. с ЕГН **********
и с адрес: *** да заплати на СГС сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ за
държавна такса по въззивната жалба.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.