№ 3616
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110218278 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба
(наречена „възражение“ и адресирана до ДИТ – София, правилно препратена по
компетентност на съда) на "***" ЕООД срещу НП № 22-2400344 от 19.11.2024 г., издадено
от директора на ДИТ - София, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.
415, ал. 1 от КТ на основание същата разпоредба е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева. В жалбата, с която се иска НП да бъде отменено и административно-
наказателното производство да бъде прекратено, от страна на въззивника се твърди
нецелесъобразност на изискванията за представяне на платежни документи в рамките на
фиксирани срокове (като се сочат причини за забавяне на съответните плащания), плащане
на съответните задължения на 18.11.2024 г., обезпечаване от страна на дружеството-
жалбоподател на всякакви висящи вземания, съдействие на контролните органи от страна на
същото дружество, липса на вреди, неотчитане на обективни факти в НП, респективно
непропорционалност (несъразмерност) на санкцията и това, че налагането на отделни
санкции за неизпълнение на предписания към различни служители, произтичащи от едно и
също задължение, противоречи на принципа за единство на санкционната политика. От
страна на наказващия орган (чрез процесуален представител) се претендира потвърждаване
на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се твърди липса на
представяне на доказателства за заплащане на съответното възнаграждение на конкретните
двама служители, визирани в обжалваното постановление (и се обръща внимание на това, че
санкцията е в минимален размер).
От приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на определение с
правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа (с уточнението, че
ангажирането и на гласни доказателствени материали по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, а в случая не е и необходимо за разкриване на
обективната истина) се установява – освен оправомощаването на конкретния наказващ орган
за издаване на НП като процесното с писмена заповед на изпълнителния директор на
ИАГИТ - още неизпълнението на процесното предписание съгласно фактическата
обстановка по НП, към която съдът препраща (забрана за подобно препращане към
1
съдържание, с което страните са запознати и което е налично по делото, като начин на
излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива никъде в
приложимата нормативна уредба), както и това, че визираното предписание не е било
отменено по административен или съдебен ред към момента на изтичане на срока му
(конкретно това се извлича еднозначно от съответното уведомително писмо от 29.08.2024 г.
ведно с приложенията му и от процесния АУАН, в които документи се говори за
изпълнението/неизпълнението на процресното предписание, но не и за каквото и да било
негово оспорване по административен или съдебен ред), поради което соченото в НП
административно нарушение, осъществено в хипотеза на безвиновна отговорност по чл. 83
от ЗАНН (поради което изложеното в жалбата във връзка с липсата на финансови средства
като причина за съответната забава е ирелевантно, а процесното постановление е напълно
съобразено с действителния смисъл на закона, свързан с целите по чл. 12 от ЗАНН), е
налице и за него отговаря именно дружеството-жалбоподател (изложените в жалбата доводи
срещу самото неизпълнено предписание са ирелевантни за настоящото производство,
доколкото предписанието е задължително за изпълнение и при всяко положение не се явява
нищожно като административен акт), а доколкото размерът на санкцията е в рамките на
минимума по чл. 415, ал. 1 от КТ, то същата санкция не е несъразмерно тежка спрямо
административното нарушение. Наличието на отделно предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ за
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения за всеки отделен работник/служител на
съответния работодател не води впоследствие при санкциониране на неизпълнението на
това предписание до заобикаляне на забраната за санкциониране повече от веднъж на едно и
също нарушение (“non bis in idem“ или “ne bis in idem”), доколкото незаплащането на всяко
едно отделно дължимо трудово възнаграждение към всеки един отделен работник/служител
съставлява отделно нарушение, за чието отстраняване контролните органи могат да издават
предписание; в случая се касае за неизпълнено предписание по отношение на не един, а на
двама служители, т. е. за заобикаляне на забраната за санкциониране повече от веднъж за
едно и също нарушение не може изобщо да се говори (т. е. напълно законосъобразно щеше
да бъде, дори ако бяха дадени отделни задължителни предписания за заплащане на дължимо
възнаграждение за всеки един служител и то дори за всеки отделен месечен период и
впоследствие при неизпълнение беше потърсена отделна отговорност за неизпълнението на
всяко едно отделно така дадено предписание). Дори да е било осъществено плащане на
18.11.2024 г., то това би било сторено над три месеца след изтичане на срока на съответното
предписание и в тази връзка за липса на вреди изобщо не би могло да се говори, респективно
не е налице нито хипотеза по чл. 415в, ал. 1 от КТ, нито такава по чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл.
11 от ЗАНН. Релевантните за ангажиране на отговорността обстоятелства са посочени в НП
и са отчетени от наказващия орган. При всяко положение липсват съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр.
чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.
При цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН
съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на НП,
предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
обжалваното постановление следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на
ИАГИТ (съответното юридическо лице съобразно уредбата по УПИАГИТ) на основание чл.
63д, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ (в редакцията й, действала към момента на
реалното осъществяване на процесуалното представителство в полза на въззиваемата
страна, който момент се явява релевантен от гледна точка на логиката /действителния
смисъл на/ правната уредба, даваща основание за присъждане на съответните разноски)
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с оглед степента
на правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 22-2400344 от 19.11.2024 г., издадено от
директора на ДИТ - София.
Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на ИАГИТ разноски по
делото в размер на 80 лева, а именно юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3