№ 1524
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100512530 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Х. Й. Х. срещу решение №
12926/01.07.2024г., постановено по гр. д. № 11871/2023г. на СРС, 90 с-в.
С обжалваното решение СРС е признал за установено по искове с
правно основание чл.124, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от
ТОПЛОФИКАЦИЯ – ГАБРОВО ЕАД, ЕИК *********, представляван от В.К.,
с адрес ГР. ГАБРОВО, УЛ. ИНДУСТРИАЛНА № 6, със съд. адрес гр. Габрово,
ул. ****, чрез адв. Ников, против Х. Й. Х., ЕГН **********, със съд. адрес гр.
Ботевград, ул. ****, чрез адв. Н., че Х. Й. Х. дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ГАБРОВО ЕАД сумата от 604,15 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот ГР. ГАБРОВО, УЛ. ****, партиден №
20054 за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от
21.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 105,54
лв. за периода от 01.01.2018г. до 25.11.2020г., за които суми е издадена заповед
от 25.01.2021 г. постановена по ч.гр.д. № 64401/2020 г. по описа на СРС, 90
състав.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
1
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивни-ят
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през
посочения период, както и че през този период е доставил в имота на
ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Видно от констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 119, том 3, дело № 467/2007 г. от 27.11.2007 г. на нотариус С.В. с рег. № 93
на НК, жалбоподателят Х. Х. и и Е. Й. Х. са били признати за собственици на
топлоснабденото жилище при равни квоти. Установява се от представения
пред СРС нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 126, том
2
3, дело № 474/2007 г. от 28.11.2007 г. на нотариус С.В. с рег. № 93 на НК, че Е.
Й. Х. е продал на въззивника собствената си ½ ид. ч. от апартамента. Ето защо,
съдът намира, че по делото е безспорно установено, че Х. Х. е собственик на
целия топлоснабден имот.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с
абоната, различни от тези в общите условия, като след изтичане на едно-
месечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без
изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното
предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за
сключен с конклудентни действия и общите условия обвързват ответника.
Тоест, се установява, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и
задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на
посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и
дължи заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е
предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се
счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни
действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Ето защо, съдът приема, че за процесния период между въззиваемия и
жалбоподателя съществува облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия, като неоснователни са възраженията на жалбоподаеля в
тази връзка.
Жалбоподателят не оспорва, че до имота е доставено твърдяното
3
количество енергия и нейната стойност.
Неоснователни са и възраженията за недължимост на мораторната лихва
върху главницата за потребена топлинна енергия. Задълженията на ответника
за заплащане на цена на доставената енергия са възникнали като срочни, а
съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от приложените по настоящето дело общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, денят за
изпълнение на задължението има определен падеж, поради което на
въззивника не се дължи покана. Неотносими към настоящия спор са
възраженията на жалбоподателя, че не са ангажирани доказателства за датата
на публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача.
Посочения от жалбоподателя момент на начална изискуемост на задължението
се отнася до общите условия на „Топлофикация София“ от 2014г., а не до
приложените общи условия на „Топлофикация Габрово“, който е страна по
настоящето дело.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което
съдът е ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12926/01.07.2024г., постановено по гр. д.
№ 11871/2023г. на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА Х. Й. Х., ЕГН **********, със съд. адрес гр. Ботевград, ул.
4
**** да заплати на „Топлофикация Габрово” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. Индустриална № 6, на
основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция
в размер на 400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5