№ 32871
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110110252 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на [фирма] срещу Г. ПЛ. АТ. за суми, дължи въз основа на договор за
потребителски кредит от 03.05.2019 г. и споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги към него, включително сумите: 165,83 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 36,65 лева – лихва за забава върху възнаграждението за периода от
20.08.2019 г. до 24.02.2022 г., 3,25 лева – лихва за забава върху възнаграждението за периода
от 21.05.2019 г. до 20.08.2019 г., както и 30 лева – такси за извънсъдебно събиране на
задължения.
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и издава заповед, освен когато искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и в хипотезата, когато се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
При извършване на преценка за нищожност на клаузите от процесния договор за
потребителски кредит, допълнителното споразумение към него и общите условия към тях,
регламентиращи задължението за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги, съдът констатира, че същите са нищожни, като съображения за това са следните:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.
Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото,
поради това че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната сделка или клауза,
тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици. Противоречащи на
добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния
вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата,
използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския
и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи
цени, използване на недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се
използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на другата страна
неизгодно условие. В процесния случай заявителят е икономически по-силната и по-
подготвена за участие в съответния тип сделки страна, доколкото извършва същите по
занятие. Размерът на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги, уговореното в
негова полза и в тежест на финансово по-слабата страна, е необосновано висок и
1
несъразмерен с услугите, които е предвидено да бъдат предоставени. Същият възлиза на
165,83 лева, при условие че сумата, която е дадена в заем е 200 лева. Срещу него Г. ПЛ. АТ.
е получил не реална, а потенциална възможност за ползване на съответни услуги, доколкото
в общите условия към договора за потребителски кредит е предвидено, че допълнителните
услуги могат да бъдат ползвани при желание от негова страна, но и при други допълнителни
условия и след като кредиторът даде съгласието си за това, а не единствено по волята на
кредитополучателя. С оглед на тези съображения настоящият състав намира, че уговорката,
с която Г. ПЛ. АТ. е поел задължение да заплати в полза на [фирма] възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Клаузите, предвиждащи задължение за длъжника да заплати възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги, са нищожни и по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съгласно тази
норма неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. В чл. 143 ЗЗП е посочено общо правилно, въз основа на което да бъде
преценено дали дадена клауза от потребителски договор е неравноправна, като е
предвидено, че такава е клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Освен това са изброени
и отделни хипотези, при които е налице неравноправност на клаузи в потребителски
договори, като изброяването е неизчерпателно. Според чл. 145, ал. 1 ЗЗП неравноправната
клауза в договор с потребител се преценява като се вземат предвид видът на стоката или
услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи. Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално - чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Според чл. 146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи
условия. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не обосновава извод, че всички клаузи са договорени
индивидуално. В настоящия случай, както в договора за кредит, така и в допълнителното
споразумение е посочено, че неразделна част от тях са общите условия на ищеца към
договор за потребителски кредит, като в споразумението е препратено към изискванията,
описани в общите условия относно ползването на услугите по пакета от допълнителни
услуги. Поради това съдът приема, че клаузите, регламентиращи възникването на
задължението за заплащане на възнаграждение и условията за това, са били предварително
едностранно изготвени от кредитора и не са индивидуално договорени.
След като Г. ПЛ. АТ. е потърсил финансиране от [фирма], вземайки заем от 200 лева,
то очевидно е бил в неизгодно финансово състояние и възлагането на допълнително
задължение от 165,83 лева, независимо дали доброволно или принудително, противоречи на
принципа на добросъвестност в гражданския оборот. Освен това в допълнителното
споразумение е предвидено, че това задължение става изискуемо при подписването му.
Тоест, предвидено е длъжникът да заплати сумата 165,83 лева независимо от
обстоятелствата дали ще ползва услугите по пакета от допълнителни услуги или не, както и
независимо колко услуги ще ползва. Тази уговорка е във вреда на потребителя и води до
облагодетелстване на кредитора, който може да не предостави каквато и да е услуга срещу
получаването на сумата. Следва да бъде добавено също, че предвидените в общите условия
начин и изисквания за ползването на допълнителните услуги по отлагане на вноски,
намаляване на вноски и промяна на падежа на вноски, не дават възможност за ползването
им единствено по волята на кредитополучателя, а предоставят право на кредитора да
направи преценка за това, доколкото в крайна сметка е предвидено, че ползването им следва
да стане след сключване на допълнително споразумение, тоест след като кредиторът одобри
отправеното искане за ползване на услуги. С оглед на тези съображения съдът намира, че
обсъжданите клаузи, регламентиращи задължението за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги, са във вреда на Г. ПЛ. АТ. и водят до значително
неравновесие между неговите права и задължения и тези на дружеството-кредитор. Поради
2
това се явяват неравноправни по смисъла на общото правило на чл. 143 ЗЗП и съответно
нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Възнаграждението за допълнителни услуги не е включено в годишния процент на
разходите, определен на 36,59 %, видно от договора за кредит, където ГПР е посочен преди
него. Същото обаче следва да бъде включено в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Доколкото задължението за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги е
свързано неразделно с договора за кредит, тъй като без последния не би било поето, следва
да се приеме, че е част от общите разходи по кредита. При включването му като компонент
от ГПР обаче се стига до резултат, при който ГПР надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4
ЗПК максимум, поради което и на основание ал. 5 от чл. 19 ЗПК се налага извод, че
клаузите, регламентиращи задължението за заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги са нищожни.
Доколкото клаузите, с които е предвидено задължение за заплащане на
претендираното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, са нищожни, съдът
намира, че същите не са породили предвидените с тях правни последици и съответно, че за
Г. ПЛ. АТ. не е възникнало задължение за заплащане на това възнаграждение и на
претендираните върху него лихви за забава.
Според чл. 17.4 от общите условия, приложими към договора за кредит,
кредитополучателят заплаща такси за извършени от кредитора услуги по Тарифа. В
Тарифата, копие от която е представено по делото, е предвидено задължение за
кредитополучателя да заплаща такси за извънсъдебно събиране на вземане при забава в
плащането на вноска. Клаузите, регламентиращи това задължение, са в противоречие с чл.
33 ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата (ал. 1), както и че в този случай
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва (ал. 2). Заплащането на
посочените такси е договорено да възникне като задължение при забавено изпълнение,
наред със задължението за обезщетение за забава. Поради това съдът приема, че клаузите, с
които са предвидени задълженията за заплащане на такси за събиране на просрочените
вземания, са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и съответно не са породили
предвидените с тях правни последици – възникване на претендираното вземане за сумата 30
лева в полза на заявителя.
Предвид горните съображения настоящият състав намира, че заявлението по чл. 410
ГПК на [фирма] следва да бъде отхвърлено в частта по претенциите за сумите 165,83 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 36,65 лева – лихва за забава
върху възнаграждението за периода от 20.08.2019 г. до 24.02.2022 г., 3,25 лева – лихва за
забава върху възнаграждението за периода от 21.05.2019 г. до 20.08.2019 г., както и 30 лева –
такси за извънсъдебно събиране на задължения.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
[фирма] срещу Г. ПЛ. АТ. в частта по претенциите за сумите 165,83 лева – възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги, 36,65 лева – лихва за забава върху
възнаграждението за периода от 20.08.2019 г. до 24.02.2022 г., 3,25 лева – лихва за забава
върху възнаграждението за периода от 21.05.2019 г. до 20.08.2019 г., както и 30 лева – такси
за извънсъдебно събиране на задължения.
3
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.
Препис от заявлението да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4