Р Е
Ш Е Н
И Е № 303,
31.10.2018г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ИСПЕРИХ
На трети октомври
през 2018 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Наталия
Тодорова,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 271 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.422 от ГПК.
Производството е образувано по постъпила
искова молба вх.№ 1358/11.04.2018г. на “Водоснабдяване - Дунав” ЕООД,
гр.Разград, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр.Разград, ул.“Ливница“
№ 3А, представлявано от Стоян Райков Иванов - управител, действащ чрез
пълномощник юрисконсулт Д.Г.Г., против С.С.К., ЕГН-**********,***, като моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът има
парично задължение към дружеството в общ размер на 169.75/сто шестдесет и девет лв. и 75ст/ лева, представляваща
стойността на предоставените му ВиК услуги за адрес : гр.Разград, ул.Никола
Пенев“ №46, вх.В, ет. 3, ап. 8 по абонатен номер 74109 по 18 броя фактури за
периода от 01.03.2012г. до 30.11.2016г., от които 139.02 /сто тридесет и девет лева и две стотинки/ лева главница,
мораторна лихва за забавено плащане за периода от 31.03.2012г. до 23.10.2017г.
в размер на 30.73 /тридесет лева и
седемдесет и три стотинки/лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Моли да бъде осъден ответника да заплати и сторените в
производството разноски.
Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услугите,
предоставяни от ищцовото дружество по силата на Договор, сключен при Общи
условия. Лично ответникът бил подал изрично заявление, че желае партидата за
предоставените ВиК услуги с №74109 за цитирания имот, да бъде записана на
негово име, като е представил и нотариален акт. С тези си действия той бил
придобил качеството на „потребител“ на ВиК услуги и като такъв не бил изпълнил
задължението си за заплащане на доставената питейна вода и отведени пречистени
отпадни води за описания имот по 18 бр. фактури, подробно описани в исковата
молба. Въпреки отправеното писмено уведомление за заплащане на дължимата сума,
до настоящия момент същата не е била заплатена.
Поради неплащане от страна а ответника на сумите по
цитираните фактури, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410
от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същото
вземане по ч.гр.д.№1003/2017г. по описа на РС - Исперих. Поради
обстоятелството, че длъжникът не е открит на известните в страната постоянен и
настоящ адрес и заповедта му е връчена чрез уведомление по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК, и по указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящия иск за
установяване на вземането си.
В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт Д.Г.,
която поддържа исковата молба и излага подробни съображения.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на
чл.131 от ГПК, ответникът, чрез особен представител адв.С.Д. ***, депозира
такъв, като счита исковете за допустими, а по тяхната основателност заявява, че
ще вземе отношение след събиране на доказателствата. Не възразява срещу
направените доказателствени искания. Счита, че следва да бъде назначена експертиза със задача за вещото лице да
извърши необходимите проверки и да даде отговор на въпроса – заплащани ли са
ВиК услугите по издадените от ищеца фактури, както и да определи размера на
дължимата лихва.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Особеният
представител адв.С.Д. депозира молба, с която заявява, че не се противопоставя
делото да се гледа в нейно отсъствие. Поддържа изцяло писмения отговор. С оглед
представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, счита иска за основателен и доказан
по размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ответникът е
потребител на ВиК услугите, предоставяни от ищцовото дружество, по силата на
Договор, сключен при Общи условия. Лично ответникът е подал изрично заявление
на 23.07.2004г., че желае партидата за предоставените ВиК услуги с №74109 за
цитирания имот, да бъде записана на негово име, като е представил и нотариален
акт. Съгласно чл. 59 ал. 2 от Общите условия В и К операторът открива партида с
потребителски номер на потребителя при подаване на заявление по образец и
представяне за справка на документ, съдържащ данни за идентификационните белези
на потребителя. В ОУ са уредени основните права и задълженият както на
оператора, така и на потребителя – начина на доставяне на питейна вода и начина
на плащане на услугите.
Ищецът е изпълнил задължението си да достави питейна
вода на ответника, срещу което е издавал ежемесечно фактури. Потребителят е бил
длъжен съгласно разпоредбата на чл. 5 т. 6 и чл. 33 ал. 2 от ОУ да заплаща
редовно, изцяло и в срок задълженията си. Въпреки това не е заплатил
задълженията си по общо 18 бр.фактури, както следва: №**********/01.03.2012г.,
№**********/01.03.2012г., №**********/29.05.2012г., №**********/29.05.2012г.,
№**********/30.06.2015г., №**********/30.06.2015г., №**********/31.07.2015г.,
№**********/31.07.2015г., №**********/31.08.2015г., №**********/31.08.2015г.,
№**********/30.09.2015г., №**********/30.09.2015г.,
№**********/30.10.2015г.,
№**********/30.10.2015г.,
№**********/30.09.2016г., №**********/30.09.2016г.,
№**********/30.11.2016г., №**********/30.11.2016г.
Въпреки отправената писмена покана за доброволно
плащане на дължимата сума по цитираните фактури, до настоящия момент такова не
е направено от длъжника.
От заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че задълженията на
длъжника по договора възлизат на обща стойност от 170.83лв., включително 139.02лв.
главница и законна лихва върху дължимите суми за периода на забава, считано от
датата на падежа на всяка една фактура до 21.11.2017г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), в размер на 31.81лв. В счетоводството на дружеството
не са налице данни за извършени плащания по цитираните фактури.
Вследствие на забавата от страна на
ответника и неиздължаване в срок на дължимите суми, ищцовото дружество
предприело постъпки и със заявление сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№
1003/2017г. по описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.410 от ГПК се
снабдява със Заповед от 22.11.2017г. за изпълнение на парично задължение. Поради
обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и по
указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящия иск за установяване на
вземането си.
В производството по делото ищцовото дружество е
направило съдебни разноски в размер на 750.00 лева: дължима ДТ при подаване на
заявлението по ч.гр.д.1003/2017г. в размер на 25.00лв. и при завеждане на иска
– 75.00лв., 150.00лв. за възнаграждение на вещо лице, 200.00лв. за възнаграждение
на особен представител и 300.00лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ищецът не
е посочил размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение, поради което
съдът го определя в неговия минимум съгласно Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск за
установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в
разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК,
при спазване указанието на РС-гр.Исперих по ч.гр.д.№ 1003/2017г. по описа на
съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на
чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 21.11.2017г.
Разгледан по същество – искът е
основателен. Установените по делото фактически обстоятелства сочат на
възникнало между ответника и „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, гр.Разград
договорно правоотношение във връзка с предоставени от ищецав полза на ответника
В и К услуги. В качеството си на потребител на В и К услуги ответникът е ползвал
такива, за което са му били издадени 18 бр.фактури, но не е изпълнил към датата
на падежа на всяка една от фактурите договорните си задължения да заплати
сумите по тях по начина и в сроковете, уговорени между страните, поради което дължи
и обезщетение в размера на законната
лихва. Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от писмените
доказателства по делото и от заключениетона вещото лице по назначената ССчЕ,
които съдът възприема изцяло като неоспорени от ответника.
При спазване правилата за
разпределяне на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца или че
са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е
сторил това, като не ангажира пред съда ползващи го и допустими според закона
доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за плащане на
претендираното от него парично задължение /погасяване на получения от него
паричен кредит/.
Съобразено с установените по делото обстоятелства, задълженията по процесните
фактури се явяват доказани до размера на претендираните 139.02лв., поради което
искът следва да бъде уважен изцяло.
Като обусловен от изхода на главния иск, основателен и доказан се явява и
аксецорния иск за мораторна лихва за периода от 01.04.2012г. /падежа на всяка
една от фактурите/ до 23.10.2017г. в размер на 30.73лв. Действително съгласно
заключението на вещото лице дължимата лихва за посочения период е по-голяма – 31.81лв.,
но доколкото ищецът не е направил искане за изменение на иска в тази част,
съдът е длъжен да се произнесе до размера на поисканото.
Такова обезщетение, в размер на законната лихва върху главницата, се следва
и за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.11.2017г., от който момент се счита предявен и
искът за установяване на вземането до окончателното му изплащане.
При горния изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество направените от него разноски в настоящото производство и по
ч.гр.№1003/2017г. (съобразно т.12 от ТР 4/2013 от
18.06.2014г. на ВКС), в общ размер на 450.00лв.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, по отношение на ответника С.С.К.,
ЕГН-**********,***, че същият има парично задължение към “Водоснабдяване -
Дунав” ЕООД, гр.Разград, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр.Разград,
ул.“Ливница“ № 3А, представлявано от Стоян Райков Иванов – управител, в общ
размер на 169.75/сто шестдесет и девет
лв. и 75ст/ лева, представляваща стойността на предоставените му ВиК услуги
за адрес : гр.Разград, ул.Никола Пенев“ №46, вх.В, ет. 3, ап. 8 по абонатен
номер 74109 по 18 броя фактури за периода от 01.03.2012г. до 30.11.2016г., от
които 139.02 /сто тридесет и девет лева и
две стотинки/ лева главница, мораторна лихва за забавено плащане за периода
от 31.03.2012г. до 23.10.2017г. в размер на 30.73
/тридесет лева и седемдесет и три стотинки/лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.С.К., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване - Дунав” ЕООД, гр.Разград, ЕИК
*********, с адрес за кореспонденция: гр.Разград, ул.“Ливница“ № 3А,
представлявано от Стоян Райков Иванов - управител, сумата от 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева – направени разноски в
настоящото производството и по ч.гр.д.№ 1003/2017г. по описа на РС - Исперих.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на съдебното решение,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 1003/2017г. на РС-гр.Исперих с оглед
на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: