РЕШЕНИЕ № 375
гр. Перник 25.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 462 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №7494/22.04.2019г.,
постановено по гр.д. № 5774/2018г. по описа на П. районен съд е признато за
установено по отношение на С.Л.Е., че дължи на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, гр.С.
сумата от 925,44лв., представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит №**********, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.3089/2018г. на ПРС,
като е отхвърлен искът в частта му, с която се иска да бъде установено, че
ответникът дължи на ищеца разликата до
пълния предявен размер от 1675,24лв.
“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, гр.С. е
обжалвало решението в частта му, с която искът е отхвърлен. В жалбата се
поддържа, че в противоречие със закона съдът е приел, че клаузата уговаряща
дължимото възнаграждение по сключеното между страните споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е недействително поради
противоречие с императивните правни норми на чл. 10а от ЗПК във вр. чл. 19, ал.
4 ЗПК.
С.Л.Е. не е изразил становище по
жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, гр.С.
e поискал да се признае за установено че ответникът дължи сумата от 1675,24
лв., представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № ********** от *** г., ведно със
законната лихва върху сумата от 1675,24лв., считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.05.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена ЗИПЗ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 3089/2018г. по описа на ПРС
Ответникът, представляван от особен
представител, е оспорил иска.
Установява се от събраните в
производството пред районния съд доказателства, че между страните на ***г. е
сключен договор за потребителски кредит №********** за сумата от 1000 лв., със
срок на издължаване 24 месечни вноски, с месечна погасителна вноска от 61,82лв.
В договора е посочено, че от кредитополучателя е избран и закупен пакет
допълнителни услуги на стойност 750лв, като дължимата месечна погасителна
вноска по закупения пакет допълнителни услуги е в размер на 31,25лв. Общият размер
на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за
потребителски кредит и споразумение е 2233,68 лв., платима на вноски за срок от
24 месеца. Размерът на месечната погасителна вноска е 93,07 лв., а падежът й е
до 15-тия ден от месеца.
Ответникът е декларирал, че е
запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия, че са му
предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр,
разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит
съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както
разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. На същата
дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към
него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет
услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.
Приета е като доказателство справка
за начислени лихви за забава по процесния договор за потребителски кредит.
Видно от приетата съдебно-икономическа
експертиза, на ответника е преведена сумата от 1000лв. Ответникът е платил
сумата от 558,44лв. Отразено е, че годишният процент на разходите е в размер на
49,89%. Вещото лице е посочило, че неплатената сума по кредита, е в следните
размери: 820,10лв. – главница, 292,66лв. – договорна лихва и 562,48лв. –
допълнителни услуги.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът е приел, че ответникът следва да дължи само уговорената
главница и възнаградителна лихва, тъй като същите са действителни и обвързващи
страните и е уважил претенцията за сумата от 715,55 лв.- главница и
възнаградителна лихва в размер на 209,69лв. Съдът е изложил мотиви, че уговорката
за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е нищожна като
противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл.
второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит и е отхвърлил иска
за разликата до пълния му предявен размер.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като относно правилността му на основание чл. чл. 269 ГПК,
въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Спорният по делото въпрос е относно
валидността на клаузите за заплащане на пакет от допълнителни услуги.
Процесният договор е такъв за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и с него е постигнато съгласие за предоставяне на допълнителен пакет от
услуги. Последните са описани в приложеното по делото споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, видно от което тези услуги се
изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за
смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Видно от договора, стойността на този пакет услуги е 750 лв.
, което се равнява на 3/4 от размера на
предоставения кредит от 1000 лв.
По силата на чл.21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон е нищожна.
Съдът намира, че процесното споразумение
е нищожно на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като същото е договорено в
противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Последната разпоредба въвежда забрана
да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Включените в допълнителния пакет услуги, съставляват
действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което не
може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Регламентираните в чл. 10а, ал. 1 ЗПК допълнителни услуги са такива, които
нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. В
настоящия случай посочените в споразумението услуги касаят изпълнението на
задълженията на потребителя по договора. Също така в противоречие с чл. 10а,
ал. 4 от ЗПК за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение
за плащане.
Принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга. В случая е налице уговорка за
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя за предоставена му
възможност да ползва тези услуги. Наред с това с част от изброените
допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да
заплати за нещо, което има по силата на закона, като правото на страните да
инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски.
Последното води и до значителна неравнопоставеност на страните, тъй като
потребителят, заплаща правото си да договоря с кредитора за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на другата страна – кредитора.
Наред с горното с уговарянето на допълнително възнаграждение
от 750 лв., се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането
на описаната сума по пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за
услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, което води до
надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Споразумение е сключено и във вреда
на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като води до съществено неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Видно от погасителния план ответникът е следвало да
заплаща по 31,25 лв. за нещо, което не ползва като изискуемостта на
задължението за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни
услуги настъпва от датата на сключване на самото споразумение. Реално,
независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не бъдат
предоставени, но това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или
намаляване на цената на този пакет услуги и оттам следва извод, че така
уговорените клаузите поставят изпълнението на задължението на търговеца в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля и
поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3
от ЗЗП и следва да се приемат за нищожни, по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП,
като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно. Споразумението не е и уговорено
индивидуално, доколкото е изготвено предварително и ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му евентуално.
Предвид горното, съдът намира, че
първоинстанционният съд отхвърляйки иска в посочената му част е постановил
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7494/22.04.2019г.,
постановено по гр.д. № 5774/2018г. по описа на П. районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: