Решение по дело №647/2019 на Районен съд - Търговище

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 476,                           12.08.2019 година,                            град Т. ,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД,                                                            ОСМИ  СЪСТАВ

 

На седемнадесети юли                                       две хиляди и деветнадесета година:

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

            Секретар: Женя Иванова

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 647 по описа за 2019г. на РСТ,

за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството  е по реда на чл.422 от ГПК и чл.92 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „АБВ България” ЕООД от гр.Т. , против Ф.Д.Ф. ***, с предявен иск за признаване съществуване и дължимост на сумата от 1752лв. представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за посредничество от 03.05.2018г. за покупка на имот- Апартамент в гр. Т. ,кв.И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане, на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 286 и чл. 79 от ЗЗД, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед № 134/04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 222 по описа за 2019г. на ТРС, възразена от длъжника в срока по чл.414 от ГПК.

Ищецът твърди, Сключен на 03.05.2018г. Договор за посредничество при покупка на недвижим имот между страните, по който договор ответникът не е заплатил комисионно възнаграждение по цени предварително договорени по между им в цитираният договор. За същото задължение ищецът е издал необходимите платежни документи - фактура № **********/20.06.2018г. за сумата от 1 752лв. с ДДС, цената по която въпреки множество разговори и изпратена нотариална покана към ответника, не е изплатена. Фактурата е издадена на основание чл. 9 от Договора, а именно 2% от цената по офертата както е посочено в същия. Ответникът се е съгласил като е положил и подпис под същото. Отделно от това в деня на подписване на Договора и след запознаване с всички клаузи по същият, ищецът в качеството си на Изпълнител още на същият ден е реагирал и своевременно е намерил апартамент отговарящ на нуждите на Възложителя. Направен е оглед за което е съставен и Протокол на които се подписва и ответника като Възложител. Огледът е извършен в присъствието на А.З.И. брокер към фирмата на ищеца. Апартаментът е харесан, одобрен, цената е уговорена и са пристъпили към изваждане на нужните документи за изповядване на сделката по нотариален път. Договорената цена е записана в Протокола като ответникът се е подписал след същата. В протоколът е записан и референтният номер на офертата публикувана на сайта на дружеството. Там фигурира и цената за която са се договорили.

Релевира доводи, че в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 222/2019 г. по описа на PC-Т. ,за претендираната сума, която е възразена от ответника в срока по чл.414 от ГПК, което обуславя правният му интерес от предявяване на настоящия иск. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа иска. Претендира разноски.

С отговора ответникът Ф.Д.Ф. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че действително е подписал договор за посредничество, за закупуване на недвижим имот, с лицето А.И., като това лице се е представило за брокер в агенция за недвижими имоти. На датата на подписване на договора му е представен за оглед апартамент в кв.И. , при което въпросното лице го накарало да положи подписи под договор и протокол за оглед. В това на практика се състояло цялото ангажиране от страна на така нареченият брокер. В последствие няколко месеца по късно получава по куриер фактура за сумата от 1752 лева. След разговор е лицето А.разбира че това била сумата като комисионна по сделка която бил направил.

Релевира възражения, че ищеца ”АБВ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, представлявано от Управителя М.Д.И. претендира права от този договор, без да е ясно дали тя е упълномощила лицето А.И. да представлява дружеството по такъв тип договори и дали има представителна власт да ги подписва. Дори да са нали гореизложените права, счита, че въпросният договор се явява явно нищожен защото противоречи със закона и добрите нрави. Не са извършвани никакви правни и фактически действия от страна на ищеца, по никакъв начин не става ясно към момента на подписване на договора за покупко-продажба на недвижимия имот пред нотариус, действал ли е договора за посредничество предвид това, че същия не е обвързан с какъвто и да е срок .Освен това на практика ответникът не е извършил покупко-продажба на посоченият в договора недвижим имот. Купувач на имота се явява синът му Д. Ф.Д., който пък е договорил условията по сделката пряко с продавача, като е разбрал за имота от сайта за предлагане ,OLX.com”.

Твърди, че ищецът не е изпълнил по никакъв начин своите задължения за да има претенция, нито е налице подписан предварителен договор, между продавача на имота и ответника, нито това да се е случило със съдействието на ищеца, нито пък да са извършени каквито и да било последващи действия съобразно чл.4 от Договора за посредничество.

Дори да се приеме, че е налице валиден договор, то ищеца се позовава на клаузата от чл.9 от Договора за посредничество която клауза изисква да има реално извършени действия-подписване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, какъвто между ищеца и ответника липсва.

Предвид гореизложените факти и обстоятелства счита предявеният иск за неоснователен и моли съда д аго отхвърли. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа отговора. Претендира разноски.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа страна: Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между Агенция за недвижими имоти „АКТИВ“, действаща чрез „АБВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и ответника Ф.Д.Ф. на 03.05.2018г. е сключен Договор за посредничество за закупуване на недвижим имот, като търсенето е насочено към двустаен апартамент в кв.И., гр.Т. , за цена 75000лв. От приложеният протокол за оглед от 03.05.2018г. се установява, че такъв е извършен на двустаен апратамент в кв.И., обявен под референтен номер 2592 на електронния сайт на Агенция за недвижими имоти „Актив“.            Съгласно сключения между страните договор ответника, в качеството му на възложител е възложил на ищцовото дружество, да посредничи при закупуването на имот срещу възнаграждение определено в чл.9 от договора в размер на 2%  от обявената цена, но не по-малко от 500лв. По силата на цитирания договор ищецът е поел задължение да представи имоти съгласно търсенето на ответника, да извърши проверка на избрания имот при желание на купувача, да осигури организационното обслужване на сделката до сключване на окончателния договор, да информира купувача за предлагането на имоти, срещу което има право да получи възнаграждение в размер и срокове, уговорени в същия договор. На ответника в качеството му на възложител е вменено задължението да подписва регистър на предложените имоти, да не предоставя на трети лица информация за предоставените му от посредника имоти, да заплати уговореното възнаграждение при подписване на предварителния договор. Съгласно чл.10 от Договора при осъществяване на прикрита сделка от страна на възложителя/негов роднина, съдружник, фирма, свързано или съжителстващо с него лице/ с продавач, предложен от посредника, възложителят дължи на посредника неустойка- комисионна в размер на 5% от цената на обявения недвижим имот, като сумата се дължи от датата на нотариалното оформяне на сделката.

От приложеното по делото копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том ІІІ, рег.№ 2491, дело № 230/2018 г.,  се установява, че апартамента чиито оглед е извършен на 03.05.2018г. е закупен на 19.06.2018г. от Д. Ф.Ф., действащ чрез пълномощника си Ф.Д.Ф. от собственика К.В.Ч., за сумата от 20 000лв. Няма спор по делото, че купувача по сделката е син на ответника.

По делото като писмени доказателства са представени копие от фактура № **********/20.06.2018г., за сумата от 1752лв. представляваща дължимо комисионно възнаграждение за посредничество при продажба на имот в гр.Т. , ул.“Еп.Софроний“ № 33, ет.3, ап.7, копие от покана за доброволно изпълнение от 20.06.2018г., доставена до ответника; копия от снимки на жилището от ел.сайт на агенция „Актив“ и от OLX, както и копие от трудов договор № 68/15.03.2017г., на лицето осъществило посредничеството, копие от допълнително споразумение № 1 към трудов договор № 68/15.03.2017 г., копие от длъжностна характеристика, както и уведомления до НАП за сключения трудов договор.

            За установяване на фактическите си твърдения ищецът ангажира гласни доказателства посредством разпита на св. А.Зюфтиев Исмаилов.

Свидетелят Исмаилов заяви в показанията си  /протокол от съдебно заседание, проведено на 17.07.2019г./, че работи  като брокер в Агенция за недвижими имоти АБВ България. Посреща клиенти, показва обяви, водя ги по огледи с цел осъществяване на сделка. Познава ответника Ф., който бил техен клиент. Искал да закупи оборудван и ремонтиран апартамент. Предложили му няколко варианта. Той се спрял на апартамента на ул.“Епископ Софроний“, ет.2, който бил обявен при тях. Заедно ходили на оглед, за което бил съставен и подписан протокол за оглед. При огледа не се дължи такса. Такса се дължи при евентуално стигане до сделка, когато двете страни се споразумеят. В случая не се споразумяли.  Впоследствие от продавача узнали, че е продал имота на сина на Ф.. Клаузата,  която се подписва в договора по чл.10 касае за роднини и близки.

             Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, който макар и заинтересоват от изхода на спора има преки и непосредствени впечатления от взаимоотношенията между страните. Същите кореспондират изцяло с представените писмени доказателства и признанията на самия ответник /лист 71 от делото/.

При така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи: Ищецът  - „АБВ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е  търговец, който по занятие   извършва търговско посредничество, представителство и агентска дейност при сключване на   сделки с недвижими имоти / чл. 49, ал.1, чл.1 , ал.1, т.4 от ТЗ/, което се установява  и от извършената справка в Търговския регистър към АВп. Претендираното в настоящото производство вземане за възнаграждение, ищецът основава на  писмен договор за посредничество - услугии от 03.05.2018г., сключен с ответника Ф.Д.ф..

Договорът за посредничество /посредническа услуга/   като отделен вид правна сделка няма законова регламентация . В действащата нормативна уредба не е налице и изрична законова дефиниция на понятието посредничество. В правната доктрина и съдебната практика  се приема, че    основните функции и целта на посредничеството във всички случаи са насочени към постигането на определен резултат - свързване на страните по бъдещата сделка и подпомагането им да сключат договор. За да се приеме, че е осъществено посредничество, а от там и че уговорената услуга е извършена, е необходимо да се установи, че от договора са произтекли целените от него последици, а именно, че посредникът е свързал поръчващия-възложителя с трети лица с оглед сключването на договор.

             Съгласно данните в конкретния случай, от името на дружеството - ищец процесният договор за услуги е сключил негов служител - лицето А.И.. От представеният трудов договор на това лице, се установи че към момента на сключване на договора същият е разполагал с представителна власт, поради което възражението на ответника в тази насока е неоснователно.

             Настоящият съдебен състав приема, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения, породени от  сключения договор за  услуги. По силата на същия дружеството - ищец се е задължило да организира огледи и да посредничи при закупуване на недвижим имот, включен в Регистъра на предложените имоти, а съгласно клаузата на чл.9 ответника е поел задължение за еднократно  заплащане на възнаграждение в размер на 2% от обявената цена, но не по-малко от 500лв. Ответника се е съгласил и да заплати неустойка от 5% от цената на обявения недвижим имот и в случай, че възложителят, негов близък или друго свързано с него лице по смисъла на ТЗ закупи недвижим имот, предложен от ищцовото търговско дружество. Установява се, че с грижата на добър търговец ищецът точно и добросъвестно е изпълнил договорните си задълженията и е престирал  дължимото-предложил е на ответника за закупуване конкретен имот  от регистъра на предложените имоти, предприел е оглед, посредничил е в контакта със собственика, който също е присъствал на огледа.

В конкретния случай  предварителен договор за покупко-продажба не е бил сключен, но целените с посредническия договор последици са били постигнати чрез сключването на окончателен договор пред нотариус – Нотариален акт № 5, том ІІІ, рег.№ 2491, дело № 230 от 2018г. на нотариус Галя Георгиева.

             Видно от приложения нотариален акт, като страна – продавач по сделката е участвал собственика на имота К.В.Ч., а като купувач - ответника Ф.Д.Ф., действащ в качеството си на пълномощник на своя син – Д. Ф.Ф.. Като съобрази уговорките между страните при сключване на Договора за услуги, съдът намира, че обстоятелството, че ответника не фигурира като страна – купувач по сделката  не е от естество да го освободи от договорна отговорност във връзка със задължението му за заплащане на възнаграждение на посредника, на осн. чл.9 от договора във вр. с чл.10 от договора.  Съгласно клаузата на чл.10 от Договора, еднократното възнаграждение е в размер на 5% от цената на обявения недвижим имот и в случаите, в които негов близък или друго свързано с него лице по смисъла на ТЗ закупи предложен от ищеца недвижим имот. Понятието  „свързани лица” е дефинирано в §1 от ДР на ТР , като по силата на посочената разпоредба като свързани лица изрично по т.1 са посочени съпрузите, роднините по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до трета степен включително. Поради това, купувачът  на предложения от „АБВ България” ЕООД недвижимия имот, като син на ответника също се причислява към категорията „свързани лица” по смисъла на ТЗ, то ответника  се явява задължен да изплати уговореното в договора еднократно възнаграждение. Обстоятелството, че самата прехвърлителна сделка е реализирана без участието на представител на ищецовото дружество е ирелевантно в отношенията между страните, доколкото доказателствата по делото са категорични, че ищецът изпълнил поетите с договора задължения по посредничество. В случая уговореното възнаграждение се дължи поради самият факт  на свързване на страните по сделката, като без правно значение за спора е факта, че ищецът не е имал подписан договор с продавача. Продавача е присъствал на огледа, което доказва факта, че ищецът е бил упълномощен от собственика на имота за сключване на договор.

             Претендираната сума от 1752лв. е формирана по следния начин:  2% върху обявената цена от 73000лв. (1460лв.) + 20% ДДС (292лв.), определена  на база предварително обявената от продавача цена от 73 000 лева. Обстоятелството, че в нотариалния акт е отразена по-ниска продажна цена (20000лв) от обявената на сайта на агенцията за недвижими имоти е ирелевантно, както и ирелевантна е и цената обявена от самия продавач в ел.сайт ОLX (72000лв).

Въпреки дадената от съда възможност, ответникът не представи доказателства, че връзката между страните по нотариалната сделката е осъществена без посредничеството на ищеца, както и доказателства, установяващи извършено плащане на претендираното парично задължения, а и в тази насока липсва такова негово твърдение.

Тъй като по делото не се установяват други правопогасяващи и/или правоизключващи обстоятелства, то предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.280 от ЗЗД – за съществуване и дължимост на сумата от 1752лв., възнаграждение за извършване на посредническа услуга по Договор за посредничество от 03.05.2018г., се явява основателен и доказан по размер.

С оглед основателността на главния иск,  следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху дължимото възнаграждение, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 04.02.2019г. до окончателното му изплащане.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва  да заплати на ищеца и направените в заповедното производство – ч.гр.д.№ 222/2019г. разноски в размер на 265.40лв., включващи 35.40лв. държавна такса и 230лв. реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, както и направените в настоящото производство разноски в размер на 334.68лв., включващи държавна такса 34.68лв. и 300лв., реално изплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА за установено съществуване и дължимост на вземане на „АБВ България“ ЕООД ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Т. , ул. Раковски № 75, представлявано от управител М.Д.И., чрез пълномощник – адв. Д.М. ***, към Ф.  Д.  Ф. с ЕГН-**********,***, за сумата от 1752лв. с ДДС, възнаграждение за извършване на посредническа услуга по Договор за посредничество от 03.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на  04.02.2019г.  до окончателното изплащане на задължението, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед № 134/04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 222 по описа за 2019г. на ТРС, на основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.280 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Ф.  Д.  Ф. с ЕГН-**********,***, да заплати на „АБВ България“ ЕООД ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Т. , ул. Раковски № 75, представлявано от управител М.Д.И., чрез пълномощник – адв. Д.М. ***, сумата от 265.40лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д.№ 222/2019г. на РСТ, като и сумата от 334.68лв., разноски в настоящото производство на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки окръжен съд, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: