№ 2299
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110133853 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на .......... с която срещу ....... са
предявени искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 28.05.2021 г. в гр. Варна на кръговото кръстовище на бул.
„Сливница“ и бул. „Левски“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Ауди А3“ с рег. №
........., управляван от Д. А., и л.а. „Форд Мондео“ с рег. № ......., управляван от Р. С. К.,
при следния механизъм: водачът на л.а. „Ауди А3“ навлиза в кръговото кръстовище,
без да изчака движещия се с предимство в самото кръгово кръстовище л.а. „Форд
Мондео“, при което реализира удар с последния, на който са нанесени щети. Твърди,
че към датата на ПТП л.а. „Форд Мондео“ с рег. № ....... е застрахован при ищеца по
силата на имуществена застраховка „Автогрижа“, полица № ........ Твърди, че на
29.06.2021 г. в качеството на застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 3 915, 20 лв. Счита, че с изплащане на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството на
застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност
на делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 3 915, 20 лв.
и ликвидационните разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от 3 930, 20 лв.
Твърди, че е отправил към ответника регресна покана, получена на 29.07.2021 г., както
и че ответникът е в забава за изплащане на процесното задължение, с оглед на което в
полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва в размер на сумата от 324, 27
лв. за периода 30.08.2021 г. – 22.06.2022 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
3 930, 20 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане, и сумата от 324, 27 лв. мораторна лихва за периода
30.08.2021 г. – 22.06.2022 г. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника .......,
с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва
застрахованият при ищеца автомобил да е бил увреден в причинна връзка с виновното
и противоправно поведение на водача на л.а. „Ауди А3“. Твърди, че вина за настъпване
на ПТП има водачът на л.а. „Форд Мондео“ с рег. № ......., евентуално – че е налице
съпричиняване от страна на последния.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че на 28.05.2021 г. в гр. Варна в кръговото
кръстовище на бул. „Сливница“ и бул. „Левски“ е настъпило ПТП с участието на л.а.
„Ауди А3“ с рег. № ........., управляван от Д. А., и л.а. „Форд Мондео“ с рег. № .......,
управляван от Р. С. К..
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от 28.05.2021 г., в който
е посочено, че на същата дата в 19:30 часа в гр. Варна на кръговото кръстовище на бул.
„Сливница“ и бул. „Левски“ е настъпило ПТП с участието на „превозно средство А“ –
л.а. „Ауди А3“ с рег. № ........., управляван от Д. А., и „превозно средство Б“ – л.а.
„Форд Мондео“ с рег. № ......., управляван от Р. С. К.. Като обстоятелства за настъпване
на ПТП е посочено, че за превозно средство А ПТП е настъпило при навлизане в
кръгово движение, а за превозно средство Б – на кръстовище в кръговото движение
при смяна на лентите. Съставена е схема на ПТП. Отразени са видимите щети по двата
автомобила, като за л.а. „Форд Мондео“ това са предна дясна част, фар, броня и
калник, а за л.а. „Ауди“ – предна лява част, врата и калник. Протоколът е подписан от
водачите без възражения, като водачът на превозно средство А е посочил, че признава
вината си.
Представена е схема на организацията на движението за процесното
кръстовище.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Форд Мондео“ с рег. №
....... е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Автогрижа“,
полица № ........
С искане за оценка на вреди по застраховка от 31.05.2021 г. застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие, във връзка с което е образувана
щета № .........
Съставени са опис-заключение по щета и ликвидационен акт по щета.
Безспорно е между страните, че на 29.06.2021 г. ищецът в качеството на
застраховател по застраховка „Автогрижа“ е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 3 915, 20 лв., което се потвърждава от представеното преводно
нареждане.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ......... е била застрахована при ответника.
Ищецът е отправил към ответника регресна покана, получена от ответника с вх.
№ 3090/29.07.2021 г.
От заключението на АТЕ се установява, че ПТП е настъпило при следния
механизъм: на 28.05.2021 г. около 19:30 часа л.а. „Ауди А3“ с рег. № ......... се движи по
бул. „Сливница“ и на кръговото кръстовище с бул. „Васил Левски“ реализира ПТП с
движещия се в кръговото движение л.а. „Форд Мондео“ с рег. № ......., в причинна
2
връзка с което на последния са нанесени щети в предна дясна част на автомобила –
фар, броня и калник. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а.
„Ауди“, който при навлизане в кръговото кръстовище и при наличието на пътен знак
Б1 – пропусни движещите се по пътя с предимство, не е пропуснал движещия се в
кръговото движение л.а. „Форд Мондео“. Към датата на ПТП автомобилът е бил в
експлоатация 5 години 4 месеца и 3 дни, считано от датата на първоначална
регистрация – 25.01.2016 г. Стойността, необходима за отстраняване на щетите по
средни пазарни цени, възлиза на сумата 4 055, 12 лв.
При извършения по делегация разпит на свидетелката Р. С. К. последната
заявява, че е участвала в ПТП на 28.05.2021 г. при управление на л.а. „Форд Мондео“
около седем вечерта, когато при движение по бул. „Сливница“, в кръговото движение
на бул. Сливница“ и бул. „Левски“, се е движела в най-вътрешния кръг, защото е
предстояло да излиза от кръговото от третия изход; че след подминаване на втория
изход е подала десен мигач за излизане от кръговото, при което л.а. „Ауди“ при
навлизане в кръговото движение от втория за нея изход, я е ударил; че ударът е бил
лек, имало е само материални щети и са съставили двустранен протокол, в който
водачът на „Ауди“-то е поел вината, като не са имали спор по този въпрос. Заявява, че
за нея ударът е бил в предна дясна част на автомобила, а за другия автомобил – в
предна лява част. Заявява, че и двамата не са се движели с висока скорост.
При извършения по делегация разпит на свидетеля Д. Д.ов А. последният
заявява, че е участвал в ПТП на 28.05.2021 г. при управление на л.а. „Ауди А3“, когато
при навлизане в кръговото движение на бул. „Сливница“ и бул. „Левски“ е настъпил
удар с движещ се в кръговото движение автомобил, като за неговия автомобил щетите
са били в предна лява част – шофьорската врата, а за другия автомобил – в предна
дясна част; че са съставили двустранен протокол за ПТП, в който е посочил, че той е
виновен след възникнал на място спор с мъжа на жената, управлявала другия
автомобил, като потвърждава, че подписът за водач А в съставения протокол е негов.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – Д.ие, вина, противоправно
поведение, вреда и причинна връзка между това Д.ие и претърпени от застрахования по
имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в дадената
хипотеза са налице.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от представения протокол за ПТП, заключението на АТЕ и показанията на
3
свидетелите К. и А.. Като е предприел навлизане в кръгово кръстовище, без да
пропусне движещия се с предимство в кръговото движение л.а. „Форд Мондео“,
водачът на л.а. „Ауди“ е осъществил противоправно Д.ие, в причинна връзка с което са
нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка
„Каско“ автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по вина на
водача на л.а. „Ауди“. Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав
на деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата
на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се
носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните по делото доказателства тази
презумпция не е оборена.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване,
тежестта за установяване на което в условията на пълно и главно доказване се носи от
ответника, каквото доказване в случая не е проведено.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява
причинната връзка между вредите на автомобила и процесното ПТП. Според
заключението на АТЕ всички вреди са в причинна връзка с механизма на ПТП. В
случай че ответникът твърди част от вредите да са настъпили по друг начин, негова е
тежестта за установяване на горното, в какъвто смисъл доказателства не са
ангажирани.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите,
респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи
действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или
частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната
цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде
купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
4 055, 12 лв.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му
отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от
колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е
равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото
4
деликтно обезщетение. В случая изплатеното застрахователно обезщетение от 3 915,
20 лв. е в размер, по-малък от стойността по средни пазарни цени.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало регресно вземане в размер на
сумата от общо 3 930, 20 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв.,
които не се оспорват от ответника.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже наличието на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претенцията си.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществената застраховка, който е
встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на
застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като
прилага доказателствата, с които разполага. С писмо, получено от ответното дружество
на 29.07.2021 г., ищецът е предявил регресна претенция пред ответното дружество, но
плащане не постъпило. Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ с изтичане на 30-
дневния срок от представянето на всички доказателства, ответникът е изпаднал в
забава за изпълнение на задължението си за регресно плащане на застрахователно
обезщетение по процесната щета. Този срок е изтекъл на 28.08.2021 г.
При съобразяване на горното и при спазване принципа на диспозитивното
начало за исковия период 30.08.2021 г. – 22.06.2022 г. ищецът има вземане за
мораторна лихва в размер на сумата 324, 27 лв., определен по реда на чл.162 ГПК,
посредством използване на електронен лихвен калкулатор на НАП, разпечатка от
който е и приложена по делото от страна на ищеца.
С оглед изложеното исковете следва да се уважат изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 575, 18 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......., ЕИК ......... да заплати на .......... на основание чл.411 КЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, сумата 3 930, 20 лв., представляваща регресно вземане по щета № ........ във
връзка с ПТП, настъпило на 28.05.2021 г. в гр. Варна, кръговото кръстовище на бул.
„Сливница“ и бул. „Васил Левски“, ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 23.06.2022 г. до окончателното изплащане, и сумата от 324, 27 лв. мораторна
лихва за периода 30.08.2021 г. – 22.06.2022 г.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ......... да заплати на .......... на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8
ГПК, сумата от 575, 18 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
5
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6