Р
Е Ш Е Н И Е
№
……..
Гр.Панагюрище,
11.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публично заседание на 09.02.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря
Н.Стоянова, като разгледа докладваното от районен съдия СТОЯНОВА АНД № 277/2020 год. по описа на
Панагюрския районен съд, за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
връзка с чл.72, ал.4 от Закона
за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е
по жалба на А.З.А. *** против Заповед за задържане на лице с рег. № 310
з-79/27.11.2020 г., издадена от П.С.Ц. –
инспектор „Икономическа полиция“ при РУ-Панагюрище. С процесната заповед е било наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24
часа в помещение за временно
задържане в
РУ-Панагюрище.
В жалбата се излагат съображения, че заповедта е
неправилна, незаконосъобразна и издадена при съществени нарушения. Прави се
искане за отмяната й.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, се явява лично и
с процесуален представител - адв. Р К от ПАК. Последния поддържа жалбата на изложените в нея
основания. В хода на устните състезания пледира за отмяна на заповедта, като
незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски
Ответникът по жалбата П.С.Ц. – инспектор
„Икономическа полиция“ при РУ-Панагюрище, редовно призован,
се явява лично в съдебно заседание. Оспорва жалбата. Пледира, че атакуваната в настоящето
производство заповед е правилна и законосъобразна, поради което прави искане
жалбата да се отхвърли като неоснователна. Не претендира присъждане на
разноски.
По допустимостта жалбата съдът намира
следното:
В заповедта, предмет на
съдебен контрол не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде
жалба. С оглед на това и съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК съдът
приема, че жалбата е
постъпила в законовия срок.
Жалбата е процесуално допустима и като подадена от
лице, пряко засегнато от административния акт, поради което се дължи разглеждането й по същество.
Районен съд
-
гр.Панагюрище, след като
обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка
на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед
и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните фактически
обстоятелства по делото:
На
27.11.2020 г. в гр.Панагюрище жалбоподателят бил паркирал лек автомобил „Опел
Астра“ с ДК№ ** **** **в нарушение на правилата
на Закона за движение по пътищата. Това било забелязано от И В –
мл.автоконтрольор в РУ-Панагюрище, който поискал жалбоподателя да му представи
документи за проверка. Жалбоподателят му представил СУМПС, издадено от чешките
власти. Полицаят се усъмнил в истинността на документа, поради което го отвел в
РУ-Панагюрище. Там ответника инсп.П.Ц. провел разговор със жалбоподателя
относно начина на придобиване на СУМПС. Представил му текст на чешки език,
който да прочете. Тогава жалбоподателят обяснил, че знае чешки език само
говоримо и не на добро ниво. Въпреки това твърдял, че е изкарал курс за водачи
на МПС в Р.Чехия без преводач, като казал че не може да представи документи,
удостоверяващи провеждането на курса, като не дал ясни отговори на зададените
му въпроси в тази връзка. Твърдял, че
едва на изпита се бил явил с преводач. Споделил, че има завършен трети клас. При
тези обстоятелства инсп.Ц., на когото било известно, че с това образование
жалбоподателят не може да притежава СУМПС, издадено от държава-член на ЕС,
задържал същия, като издал процесната заповед, предмет на обжалване. Изготвил
докладна до Началника на РУ Панагюрище, който разпоредил неотложни действия по
НПК с оглед документно престъпление. Още на същия ден било образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.316
във връзка с чл.308, ал.2 НПК за това че съзнателно се е ползвал от официален
документ - СУМПС, издадено от чешките власти на името на А.З.А. ***, като от
него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност. Междувременно инсп.Ц. снел писмени обяснения от жалбоподателя, като
му предложил да предаде СУМПС. Жалбоподателят отказал, което наложило извършване на личен обиск при започнало
вече ДП, с цел изземване на документа. Протоколът за личен обиск бил одобрен от
РС-Панагюрище като законосъобразно действие.
След
задържането на жалбоподателя на същия била
предоставена декларация, в уверение на това, че му е било разяснено правото на
адвокатска защита, на медицински преглед, като и правото да уведоми
заинтересовано лице за задържането. Видно от декларацията жалбоподателят
собственоръчно е отразил, че няма проблеми от здравен характер и че веднага при
задържането му устно е бил запознат с
правата си по чл. 72, 73 и 74 от ЗМВР, което е видно и от заповедта за
задържане, където цитираните текстове са описани словесно.
На
28.11.2020 г. в 10,30 часа жалбоподателят е бил освободен, което се установява
както от заповедта за задържане, така и от приложената извадка от книгата за
задържани лица.
Към настоящия момент досъдебното производство не е
приключило, видно от изисканите заверени копия от материалите
по същото.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе от представената по
делото административна преписка и материалите по досъдебно
производство № 238/2020 г. по описа на РУ – Панагюрище. Приетите в съдебното производство доказателства си
кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради
което съдът ги кредитира.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът от
правна страна намира
следното:
Със
заповед за задържане на лице
с рег. № 310 з-79/27.11.2020 г. П.С.Ц. – инспектор
„Икономическа полиция“ при РУ-Панагюрище е задържал жалбоподателя на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24
часа в помещение за
временно задържане при РУ – Панагюрище.
Не
се спори по делото, че към датата на издаване на заповедта П.Ц. е заемал длъжност
инспектор „Икономическа полиция“ при РУ – Панагюрище и че същият има качество на полицейски орган, по смисъла
на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. В случая компетентността на полицейския орган да
задържа лица произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР,
съгласно която полицейските
органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило
престъпление. Въз
основа на това следва, че заповедта е издадена от компетентен орган и не са
налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК. ( чл.
146:
Основанията за оспорване на административните
актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3.
съществено нарушение на административно
производствени правила; 4.
противоречие с материално правни разпоредби; 5. несъответствие с целта на
закона).
Оспорваната
заповед е в
изискуемата форма за действителност, тъй като съдържа всички
реквизити, посочени в чл.74 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и
часа на задържането, ограничаването на правата на лицето
по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за правото му на
адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда
законността на задържането. Посочено е в заповедта и правното основание за задържането:
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Възраженията в жалбата, че заповедта е издадена без
да са посочени фактическите обстоятелства съдът приема за неоснователни.
Относно фактическите
основания и по силата на Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК, оспорената
заповед не страда от порок на формата, тъй
като мотивите на
акта са изложени в административната преписка. В процесния случай такива се съдържат по-конкретно
в уведомлението
за започване на досъдебно производство № 238/2020 г. по описа на РУ - Панагюрище за
това че съзнателно се е ползвал от официален документ – СУМПС, издадено от
чешките власти на името на А.З.А. ***, като от него за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316
във връзка с чл.308, ал.2 НПК. Проведената беседа с жалбоподателя и дадените от
него писмени обяснения, както и отказа му да предаде доброволно процесното
СУМПС е довело до
основателно съмнение, че жалбоподателя е съпричастен към предмета на досъдебно
производство.С оглед на това не се констатират отменителни основания по чл.
146, т. 2 от АПК.
При издаването на заповедта са спазени процесуално
правните разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е бил
пълнолетен и сам е
могъл да ръководи
действията и постъпките си. След задържането на оспорващия от самия него е била
попълнена и подписана декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и са му били
разяснени правата по чл.
72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Декларацията
като неоспорена се цени в
цялост и въз основа на нея съдът приема, че жалбоподателят е бил запознат с правата си, не е поискал преглед от лекар, посочил е, че не желае
да се уведоми член от семейството му за задържането, не е поискал адвокатска защита по реда на Закона за
правната помощ, както и не е пожелал адвокатска защита по негов избор и за
негова сметка. Всичко това идва да покаже, че административно производствените правила са спазени и
не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В
разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са посочени основанията, при наличието на които
полицейските органи могат да задържат лице, едно измежду които е и когато има
данни, че лицето е извършило престъпление. По правната си същност мярката „задържане за срок от 24 часа", чиято уредба
е в чл.72-чл.75 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка
(ПАМ)
-
административното
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на
данни от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице
е извършило или е съпричастно към противоправно деяние, което законодателят
определя като престъпление. Целта на закона е задържането като
превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и
спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24часа" е дейност, свързана
с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Задържането с
правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
като принудителна административна мярка
(ПАМ)
се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.
От доказателствата по
делото е видно, че са съществували данни, според които спрямо
жалбоподателя
е било налице обосновано предположение, че е извършител на конкретно престъпление,
за което е било образувано досъдебно производство № 238/2020 г. по описа на РУ - Панагюрище.
Достатъчно е наличието на данни, водещи до обосновано предположение, а не на
несъмнени доказателства за извършено престъпление. По тази причина дори образуваното досъдебно производство да бъде прекратено, респ. да
не се стигне до повдигане на обвинение, то
тези факти са ирелевантни
за настоящето производство.
Към датата на издаване на заповедта за задържане са били налице
материално правните предпоставки за издаване на заповед с такова съдържание. За
прилагане на процесната ПАМ, не е необходимо тези данни да са пълни или категорично
да уличават жалбоподателя в извършването на престъпление по
чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 НПК. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР
наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със
соченото престъпление не са задължителни, като задържането се извършва не
поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Задържането е
извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт
- закон и в този смисъл не
може да се приеме, че ограничаването на свободата на жалбоподателя е
необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека
(ЕКЗПЧОС). Основната цел на задържането на лица по чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР като принудителна мярка е свързана с осигуряването на
възможност за събиране на доказателства, при предотвратяване на възможността
съпричастните лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят
разследването, да подпомогнат други лица да избегнат наказателно преследване
или да им въздействат с оглед укриване на доказателства или лъжесвидетелстване.
Жалбоподателят е бил
освободен в рамките на
предвидения в ЗМВР максимален период от 24 часа, тъй като е бил задържан в 14,30
часа на 27.11.2020 г. и е бил освободен в 10,30 часа на 28.11.2020 г., като в този период компетентните органи са
извършили необходимите процесуално следствени действия по
образуваното досъдебно производство № 238/2020
г. по описа на РУ – Панагюрище, свързани със събирането на
относими доказателства. С
оглед на това законосъобразно ответникът по оспорването е издал оспорената заповед.
Изводът
е, че не са налице
предпоставки за отмяна на заповедта при условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Обжалваната заповед е издадена в
съответствие с целта на закона -да се предотвратяват и разкриват престъпления, като
временно се ограничават правата на лица, за които има данни, че са извършили
престъпления, в това число и правото им свободно да се придвижват в пространството.
Мярката е приложена в съответствие с предвиденото в ЗМВР основание по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР и е спазена
регламентираната процедура.
Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от
ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 5, т. 1 от ЕКЗПЧОС никой не може да бъде лишен от
свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедурите, предвидени от закона. В чл. 5 § 1 се изисква на
първо място задържането да е "законосъобразно", което включва
условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез
изискването за законосъобразност, Европейската конвенция бланкетно препраща по
същество към националното право. По тези причини издадената заповед съответства
и на целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В
контекста на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането на принудителната административна мярка е оправдано, защото в случая
са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления, който
интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на
личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на
човека принципи по прилагането на чл. 5 § 1 от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия
случай сочат, че за задържането на жалбоподателя са били
налице достатъчно данни,
обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е
предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
С оглед на изложените горе съображения
съдът счита, че обжалваната
заповед като издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените
правила и при точно позоваване на материално правните разпоредби и в
съответствие с целта на закона се явява правилен и законосъобразен акт. Ето
защо жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат
разноски. Ответната страна не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските.
По
изложените съображения,
Районен съд - Панагюрище,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.З.А. ***, ЕГН: ********** против Заповед за задържане на лице с рег. № 310
з-79/27.11.2020 г., издадена от П.С.Ц. –
инспектор „Икономическа полиция“ при РУ-Панагюрище, като неоснователна.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Решението може
да се обжалва от страните пред Административен съд-Пазарджик
в 14-дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: