Номер 54829.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20203100501961 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:14 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, редовно призован, не се явява
представител.
Съдът докладва Писмено становище вх. № 22636/22.10.2020 г., с което юрисконсулт Б. Й. е
заявила, че няма да се яви в с.з. поради служебна ангажираност и изразява становище по
жалбата и по същество и прилага списък с разноски за 300 лв.
Въззиваемата страна И. К. А. , редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Т.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е образувано по въззивна жалба от ОД на МВР Варна, чрез
процесуалния представител – юрисконсулт Б. Й., срещу решение № 2266/10.06.2020г. по
гр.д.№19100/2019г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на И. К. А. сумата от
730,84лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 21.11.2016г. – 30.09.2019г., ведно
1
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
21.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 300лв. разноски по
делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като при
постановяването му съдът не е обсъдил в цялост и реално не е проложил относимите
нормативни актове, действали и уреждали дейността на слжителите в МВР през процесния
период. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното
приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни
актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно
работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно
правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни
норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове
– Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в
специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на
общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират
приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на
нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че
коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на
дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен
час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително
трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на
наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и
заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението
на общия ред.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят разноските по делото. С
жалбата не са направени искания по доказателствата.
Въззиваемата страна, чрез адв. С.Т. е депозирала писмено възражение в срока по чл.263, ал.2
от ГПК, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в
Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен
алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен.
Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед
наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като първоинстнационното решение бъде
потвърдено. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор
не са обективирани доказателствени искания.
Страните не са направили доказателствени искания.
2
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да
соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски и
доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването
им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да потвърдите решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана. Подробни съображения съм
изложил в отговора на въззивната жалба. Моля да ни присъдите направените по делото
разноски.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3