О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ …………….
гр. Варна, 31.03.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа докладваното
от съдия Т. Димитрова АД № 2680/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на Н.А.Н. *** (уточнена на 10.12.2020 г. – л. 26 от делото) срещу бездействието на НОИ Варна, с искане да се задължи НОИ Варна да входира гражданско дело в Районен съд – Варна на основание чл. 74, ал. 3 от КТ за обявяване на недействителност на Трудов договор № 425/14.08.2020 г. уж сключен между „М ТЕХ“ ЕООД и Н.
С Разпореждане № 13718/10.12.2020 г. съдът изпраща на ТП на НОИ Варна екземпляр от жалбата на Н.А.Н. и изисква представянето на заверено копие на цялата преписка, във връзка с искането на Н. *** от 28.10.2020 г., включително доказателства за датата на съобщаване на оспорващия на отговора по искането.
Със същото разпореждане, съдът оставя без движение жалбата като нередовна и дава възможност на оспорващия в 7-дневен срок от получаване на съобщението за разпореждането да представи в АдмС – Варна: 1. уточнение на жалбата, като ясно означи на кой конкретен административен орган е визираното в жалбата бездействие, както и по отношение на кой точно трудов договор се прави искане да се задължи ответника да сезира районния съд, за да се произнесе по действителността му; 2 документ за плащане на дължимата държавна такса в размер на 10 лева по сметка на АдмС - Варна за държавни такси.
С разпореждането съдът дава възможност на оспорващия и да обоснове правния си интерес, като посочи от къде извежда задължението на НОИ Варна като „контролен или друг компетентен орган“ по смисъла на чл. 74, ал. 3 от КТ, както и да заяви дали е представил в ТП на НОИ Варна съдебното решение на ВРС с отбелязване влизането му в сила, доколкото в отговора на Директора на ТП на НОИ Варна е указана тази възможност като предпоставка, за да се предприемат действия във връзка с подадените уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от „М Тех“ ЕООД, респ. за да не „стои“ в НАП трудов договор на оспорващия.
На 10.12.2020 г. оспорващият изпраща на имейл на съда „Молба в отговор на разпореждане от 10.12.2020 г.“ (с.д. № 15542), с която се сочи, че е подал молба за освобождаване от такси, по която моли съдът да се произнесе. С молбата се уточнява, че органът, който бездейства е НОИ Варна и става за въпрос за трудов договор № 425/14.08.2020 г. уж сключен между „МТЕХ“ ЕООД и оспорващия.
С Разпореждане на съда № 13807/11.12.2020 г. съдът е посочил, че следва да се докладва делото след представяне от ответника на административната преписка по искането на Н. *** от 28.10.2020 г.
На 10.12.2020 г. от оспорващия е постъпила на имейл на съда втора молба – с.д. № 15571, с която се излагат доводи за неразбиране на съда на съществото на жалбата, като се прави искане за отвод на съдията и алтернативно – ако не си даде отвод съдията, се моли да се приеме като молба за прекратяване на делото.
С Разпореждане на съда № 13808/11.12.2020 г. е дадена възможност на оспорващия да уточни дали направеното от него алтернативно искане за прекратяване на делото е поради оттегляне или е поради отказ от оспорване. Съобщението за разпореждането е изпратено на имейл на оспорващия, но не е постъпило в съда потвърждение за получаването му. Разпореждането е съобщено лично на оспорващия на 16.12.2020 г.
На 10.12.2020 г. със с.д. № 15576 е постъпила отново на имейл на съда, подписана с електронен подпис трета молба от оспорващия, която е адресирана до Върховния административен съд и е за определяне на подходящ срок за извършване на следното процесуално действие – да се произнесе съдът по молбата на оспорващия за освобождаване от такси.
С Определение № 2665 от 11.12.2020 г. съдът е оставил без уважение искането на оспорващия за освобождаване от държавна такса, като съдът е съобразил, че размерът на дължимата такава не е непосилен за имуществените възможности на оспорващия, който е на 30 години, в активна трудоспособна възраст, притежава движимо имущество – лек автомобил и получава издръжка от родителите си – 300 лева. Определението е обжалвано пред ВАС, като с Определение № 1094 от 28.01.2021 г. по адм. дело № 204/2021 г. на ВАС е отменено Определение № 2665 от 11.12.2020 г. по адм. дело № 2680/2020 г. на АдмС – Варна и вместо него е постановено освобождаване на Н.А.Н. от заплащането на държавна такса по адм. дело № 2680/2020 г. на АдмС – Варна.
На 14.12.2020 г. постъпва втора молба от оспорващия за отвод на съда (с.д. № 15657), с която се настоява, че съдът умишлено спъва производството и не освобождава Н. от държавна такса, за да не се заяжда съдът с държавен орган като НОИ Варна, като съдът показва нежеланието си да създава работа на административните органи. Доколкото към момента на получаване на процесната молба не се е върнал отрязъкът от съобщението за получаване от оспорващия на Разпореждане № 13808/11.12.2020 г., съдът с Разпореждане № 13913/15.12.2020 г. е разпоредил да се докладва делото след изтичане на срока, определен с Разпореждане № 13808/11.12.2020 г., т.е. 3-дневния срок, изтичащ на 21.12.2020 г. (първият присъствен ден след 19.12.2020 г.).
На 17.12.2020 г. със с.д. № 15926 постъпва молба от оспорващия, с която сочи, че не може да намери 10 лева, за да внесе държавна такса и моли съдът да приеме, отказът му за заплащане на държавна такса. Съдът с Разпореждане № 14215/21.12.2020 г. е разпоредил да се докладва делото след връщане на съобщението за връчване на оспорващия на Разпореждане № 13718/10.12.2020 г. и след 21.12.2020 г., когато изтича срокът по Разпореждане № 13913/15.12.2020 г.
На 22.12.2020 г. е постъпила молба от оспорващия с.д. № 16128, адресирана до ВАС с искане за определяне на срок за произнасяне по искането за отвод от 10.12.2020 г., поради бавност на съда.
С Определение № 2731 от 23.12.2020 г. по адм. дело № 2680/2020 г. а АдмС – Варна не е приет отвода по искането на Н. за отстраняване на съдия Т. Д. и поради неотстраняване на нередовността на жалбата, последната е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. С Определение № 2361 от 19.02.2021 г. по адм. дело № 812/2021 г. на ВАС е отменено Определение № 2731 от 23.12.2020 г. по адм. дело № 2680/2020 г. а АдмС – Варна, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на Н.А.Н. *** и е прекратено производството по делото. ВАС е постановил връщане на делото на АдмС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
След връщане на делото за ново разглеждане съдът е изискал уточнение на искането за отвод, както и дали Н. продължава да поддържа жалбата си, предвид представените от ответника доказателства на 29.12.2021 г. Н. на 26.02.2021 г. изразява становище, че поддържа искането си, обективирано в жалбата, не поддържа искането си за отвод на съдията и прави искане за допускане на правна помощ, като сочи и като личен избор адв. Б. Б.
С Определение № 523 от 04.03.2021 г. съдът е допуснал предоставянето на правна помощ на Н.А.Н., изразяваща се в процесуално представителство по адм. дело № 2680/2020 г. на АдмС-Варна и е постановил да се изпрати на Адвокатски съвет - Варна препис от определението за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ. В определението изрично е посочено, че „по отношение изразеното предпочитание за определяне на конкретен адвокат по реда на правната помощ (адв. Б. Г. Б.), същото е извън компетентността на настоящия съд“.
На 04.03.2021 г. Н. подава молба за насрочване на делото, като сочи, че „основателността по адм. дело № 2680/2020 г. при АдмС – Варна е дали иска би бил допустим и с правен интерес пред РС – Варна“.
С оглед допуснатата правна помощ, съдът преценява, че следва да се изчака посочването на процесуален представител от адвокатския съвет, доколкото оспорването е и нередовно.
На 12.03.2021 г. е постъпило уведомително писмо от АК – Варна с посочване на адв. М.В.В..
С Определение № 649 от 17.03.2021 г. на заместващия съдия докладчика по делото е назначена адв. В. за осъществяване на процесуално представителство на Н. по делото и е оставена без движение жалбата на Н. поради нередовност, като е указано за пореден път, че следва да се посочат: ответникът по делото – съответният административен орган; фактите, обосноваващи съгласно чл.256, ал.1 и ал.2 АПК дължимото от адм. орган действие; да представи доказателства за представяне на жалбата в срока по чл.256, ал.2 АПК и са указани последиците от неизпълнение в срок.
На 17.03.2021 г. Н. подава уточняваща молба, с която се настоява, че му е ясно, че съдия Т. Д. е била под натиск, като натискът е от Директорът на НОИ Варна спрямо друг съдия и другият съдия е повлиял на съдията докладчик. С уточнителната молба като ответник се сочи Директорът на НОИ Варна, като се заявява правната квалификация на спора се дава от съда и според Н. „не са фактически действия, за да се разглежда по чл. 256 от АПК“. Изтъква се, че доколкото на подадената от Н. на 28.10.2020 г. молба в едномесечния срок не му е отговорено положително до 28.11.2020 г., мълчаливият отказ подлежи на обжалване в следващите 14 дни и срокът е спазен. Н. уточнява и петитумът си – да се задължи Директорът на НОИ Варна да входира искане по чл. 74, ал. 2 от КТ пред РС – Варна за недействителност на трудов договор между Н. и Трейдхо ЕООД.
На 29.03.2021 г. Н. подава по електронен път молба (с.д. № 4663) за замяна на защитника и за отвод на съдебния състав, като сочи, че се е свързал с назначения адвокат, който му отказва правна помощ (при въпрос: Каква е точната квалификация? повтаряла, че Н. няма правен интерес от делото). Н. заявява, че „ясно се разбира изтеклите клюки от прокурор К. към К.“, „също и евентуалното влияние към АС-Варна да назначат точно избран адвокат, който да спъне производството“. Прави се искане за замяна на защитника с друг, като по възможност това да е Б. Б., а при отказ за замяна, да се наложи глоба на процесуалния представител на Н. за отказа за оказване на правна помощ. Искането за отвод на съдия Т. Д. е обосновано с това, че е изникнало съмнение как след като до 16.03.2021 г. съдията е „била на смяна“, точно съдия К. К. е издал на следващия ден определение.
С уточняваща молба за отвод на съдебния състав с.д. № 4664/29.03.2021 г. Н. заявява, че след като ясно е посочил предпочитанието си за служебен защитник, съдията от АдмС – Варна не си върши служебните задължения и не изпраща неговото предпочитание за адвокат до АК – Варна, като съдията действа по всякакъв начин против Н.. Настоява се, че дори и да е случайна грешка за неизпращане на искането му по чл. 25, ал. 6 от ЗПП, то вече у Н. е изникнало съмнение относно безпристрастността на съдебния състав.
С Определение № 757 от 30.03.2021 г. съдът не е приел отвода по искането на Н. и приемайки за основателно искането на Н. за замяна на назначения му адв. В., е постановил да се изпрати на Адвокатски съвет - Варна препис от определението за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ за осъществяване на правна помощ на Н.А.Н., изразяваща се в процесуално представителство по адм. дело № 2680/2020 г. на АдмС – Варна, като по възможност адвокатският съвет да определи адвоката, посочен от Н. - адв. Б. Г. Б. Изрично е посочено в определението, че срокът за отстраняване на нередовността на жалбата следва да се счита, че започва да тече от датата на получаване на съобщението за назначаване на новия процесуален представител на Н., като съдът изрично ще укаже отново в какво се състои нередовността на жалбата
На 30.03.2021 г. Н. подава молба „за отвод относно допълнителни обстоятелства, написани в Определение от 30.03.2021 г.“, като сочи, че „много лъжи тръгнаха да излизат от административния съдия“, тъй като е написано, че Н. иска недействителност на трудов договор с Трейдхо ЕООД, което не е вярно, а искането е за недействителност на трудов договор с М ТЕХ ЕООД. Иска се отново отвод. Сочи се и, че изобщо в определението не е посочено предпочитанието му за адв. Б., като съдията изказва обстоятелства, които не отговарят на истината и са пълни лъжи. Настоява се, че „поредните неверни неща, че съм искал недействителност спрямо ТРЕЙДХО ЕООД още повече доказва предубедеността на съдията от разпространени клюки или умишлено заяждания с мен поради приятелски отношения с някоя друга фирма“. Заявява се, че Н. не желае отпуснатият адвокат да отстранява нередности, тъй като същите са отстранени и моли да не се чака срока за произнасян от адвокат. Сочи се, че съдията върши формална работа, а с назначаването на адвокат ясно възниквало съмнение относно нагласен адвокат.
На 30.03.2021 г. Н. подава и втора молба – до ВАС за определяне на подходящ срок за извършване на следното процесуално действие: Произнасяне по жалба от 07.12.2020 г., като от 4 месеца нито е насрочено делото за открито съдебно заседание, нито има произнасяне по същество. Сочи се, че съдията прави всички възможно, за да спъне производството, в т.ч. 2 отменени определения, а сега лъже, че с определението от 04.03.2021 г. е изпратила предпочитанието на Н. ***.
На 30.03.2021 г. на електронния адрес на съда е постъпило уведомително писмо от АК – Варна, с което адв. Б. Г. Б. се сочи като определен за осъществяване на правна помощ по адм. дело № 2680/2020 г. на АдмС – Варна.
По поредното искане от Н. за отвод на съдия докладчика по делото:
Въпреки, че молбата от 30.03.2021 г. за отвод съдържа обиди, оскърбяващи и засягащи достойнството на съдията, и може да се приеме, че процесуалното действие по подаването й за неизвършено по аргумент на чл. 142б, ал. 3 АПК, съдът намира, че молбата е неоснователна.
От текста на уточняващата молба, подадена от Н. на 17.03.2021 г. се установява наличието на посочен от Н. петитум със следното съдържание: „Да се задължи Директорът на НОИ Варна да входира искане по чл. 74, ал. 2 от КТ пред РС – Варна за недействителност на трудов договор между Н. и Трейдхо ЕООД“. В този смисъл напълно несъстоятелно е твърдението на Н., че е лъжа и не е вярно посоченото от съда, че Н. иска недействителност на трудов договор с Трейдхо ЕООД.
В Определение № 523 от 04.03.2021 г. изрично е посочено, че „по отношение изразеното предпочитание за определяне на конкретен адвокат по реда на правната помощ (адв. Б. Г. Б.), същото е извън компетентността на настоящия съд“, т.е. налице е отразяване в съдебния акт на предпочитанието на Н. за конкретен адвокат.
Необосновано и несъстоятелно е и твърдението за предубеденост на съдията от разпространени клюки, както и твърдението за умишлени заяждания с Н. „поради приятелски отношения с някоя друга фирма“.
Както вече съдът е посочвал при предходни неприемания на отвод по искания на Н., субективната нагласа и предубеденост на Н. спрямо съдията докладчик по делото са несъстоятелни и не следва да се възприемат като обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в безпристрастието на съдията.
Предвид изложеното следва да не се приеме отводът по искането на Н..
Съдът намира, че с оглед заявлението на Н. от 30.03.2021 г. за отказ защитникът да отстранява нередовности на оспорването, не следва понастоящем да се произнася с определение за замяна на назначения процесуален представител за осъществяване на правна помощ на Н., а следва съдът да се произнесе по редовността на оспорването, което се явява нередовно по следните съображения:
С молба от 28.10.2020 г. до НОИ
Варна, Н. заявява, че смята, „че НОИ Варна трябва да започне процедури по чл.
74, ал. 3 от КТ срещу „М ТЕХ“ ЕООД пред Районен съд – Варна, тъй като трудовия
договор няма подпис и е недействителен“, като сочи, че е спечелил друго дело
срещу „М ТЕХ“ ЕООД, по което има събрани доказателства, но са в посока
несъществуване на трудово правоотношение. Видно от приложеното към молбата
Решение от 05.10.2020 г. на Районен съд – Варна по гр. д. № 2970/2020 г. съдът
е приел за установено в отношенията между ищеца Н.А.Н. и ответника „М ТЕХ“
ЕООД, че в периода от 14.08.2018 г. до 17.08.20218 г. между тях не е съществувало
трудово правоотношение.
С писмо до Н. с изх. № Ц1030-03-780#2 от 05.11.2020 г. Директорът на ТП на НОИ Варна, отчитайки, че с
приложеното към молбата на Н. съдебно решение е признато несъществуването на
процесното трудово правоотношение, предвид липсата на писмен трудов договор,
посочва, че трудовият договор не може да бъде обявен за недействителен, като
ако Н. представи влязъл в сила акта на Районен съд – Варна, то ще бъдат
предприети действия във връзка с подадените от „М ТЕХ“ ЕООД данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО за месец август 2018 г. и данните за подадени уведомления по чл.
62, ал. 5 КТ. Видно от представените доказателства писмото е изпратено до Н. по
електронна поща на 05.11.2020 г. Ответникът прилага справка от Регистър
осигурени лица и справка от Регистър трудови договори, от които се установява
осигуряването от „М ТЕХ“ ЕООД на Н. за месец август 2018 г. и наличието на
постъпило уведомление за сключен трудов договор между Н. и „М ТЕХ“ ЕООД на
14.08.2018 г., както и за прекратяването на договора на 17.08.2018 г.
На 07.12.2020 г. Н. подава
процесната по делото искова молба на основание чл. 256 АПК до АдмС – Варна,
наименована жалба.
На 18.12.2020 г. ТП на НОИ Варна
представя по делото задължителни предписания № ЗД-1-03-00855/17.12.2020 г. на
контролен орган при ТП – Варна на НОИ по повод молбата на Н. от 29.10.2020 г. и
във връзка със заявление, получено по електронна поща с вх. № Ц1030-03-780#8/14.12.2020 г., към което е приложено съдебното решение на Районен съд –
Варна с отбелязване, че е влязло в сила на 29.10.2020 г. С процесните
предписания осигурителят „М ТЕХ“ ЕООД е задължен да заличи подадените данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за месец август 2018 г. за Н., като предписанията са
изпратени на управителя на дружеството на 17.12.2020 г.
Становището на Н. във връзка с
представените на 18.12.2020 г. доказателства е, че „трудовият договор няма как
да бъде премахнат с „премахване по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО“.
На 29.12.2020 г. ТП на НОИ Варна
представя два броя справки от Регистъра на трудовите договори, от които се
установява, че на 17.11.2020 г. са подадени корекции от „М ТЕХ“ ЕООД, като е
заличено както сключването, така и прекратяването на трудовия договор на Н. с
това дружеството и към настоящия момент такъв трудов договор не фигурира в
Регистъра на трудовите договори.
Със становище от 26.02.2021 г., във
връзка с представените на 29.12.2020 г., Н. не оспорва факта, че са извършени
промени и е премахнат въпросният трудов договор, но тъй като „работодателят
представя наляво и надясно договора“ и Н. чете „по прокурорски преписки и други
подобни глупости“, че бил сключил трудов договор с „М ТЕХ“ ЕООД, счита, че има
правен интерес и си поддържа искането си „НОИ Варна да входира дело към РС –
Варна“.
Съгласно чл. 74, ал. 3 от Кодекса
на труда (КТ), в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне,
че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал.
1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на
трудовия договор. Основанията по чл. 74, ал. 1 КТ за недействителност на
трудовия договор са трудовият договор да противоречи на закона или на
колективен трудов договор или да ги заобикаля.
Използваният от законодателя изказ
при регламентиране на задължението на контролния или друг компетентен орган
незабавно да сезира съда, е предпоставено от признатото от кодекса правомощие
за преценка от тези органи за наличието на основания за недействителност на
даден трудов договор – „когато контролен или друг компетентен орган сметне“.
Задължението за предявяване на иск по чл. 74, ал. 1 от КТ е опосредено от
преценката на органа и не произтича пряко от кодекса.
В случая следва да се приеме, че Н. е посочил на 17.03.2021 г. надлежния ответник – съответния административен орган, а именно Директорът на ТП на НОИ Варна.
С уточнението обаче от 17.03.2021 г. (л. 160 от делото) се сочи, че подаване на иск по чл. 74, ал. 2 от КТ според Н. „не са фактически действия, за да се разглежда по чл. 256 от АПК“. Същевременно се заявява, че доколкото на подадената от Н. на 28.10.2020 г. молба в едномесечния срок не му е отговорено положително до 28.11.2020 г., мълчаливият отказ подлежи на обжалване в следващите 14 дни и срокът е спазен. Освен това Н. уточнява и петитума си – „да се задължи Директорът на НОИ Варна да входира искане по чл. 74, ал. 2 от КТ пред РС – Варна за недействителност на трудов договор между Н. и Трейдхо ЕООД“. Това уточнение не способства за установяване дали се обжалва бездействие на административен орган или мълчалив отказ, а и не е ясно за кой точно трудов договор става въпрос – за такъв с М ТЕХ ЕООД или с Трейдхо ЕООД.
Съдът определя правната квалификация на спора според заявеното в жалбата или исковата молба, но в случая от уточнението на жалбата не може да се определи въобще предметът на оспорване. Налице е и несъответствие между фактическите твърдения и направеното искане (петитум) до съда.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е отстранена нередовността на жалбата и следва същата да бъде оставена без разглеждане и да бъде прекратено производството по делото.
Извън
горното следва да се посочи следното:
Конституцията
на РБ прогласява правото на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или
застрашени неговите права или законни интереси – чл. 56. Защитата срещу неоснователни
бездействия, регламентирана в Раздел ІІ на глава петнадесета на АПК е едно от
процесуалните средства, за да се обезпечи упражняването на посоченото конституционно
право.
Доколкото
по аргумент от чл. 256, ал. 3 АПК с решението си съдът може да осъди
административния орган да извърши действието, производството по Раздел ІІ на
глава петнадесета на АПК е исково по своята същност.
Субект
на правото по чл. 256 АПК може да е всеки, като релевантен за възникването на
това право е фактът на дължимо пряко или по силата на закона фактическо
действие от административен орган, което рефлектира в правната сфера на лицето.
Правният
интерес от търсената съдебна защита е налице, когато ищецът твърди, че
притежава изискуемото притезание срещу административен орган, който не е
изпълнил задължението си, като дали твърдяното субективно право съществува и
дали е изискуемо е въпрос по същество на спора, поради което съществуването на
правния интерес се установява със съдебното решение, както е при всеки
осъдителен иск.
Уреденият
в чл. 256 АПК правен способ се идентифицира с осъдителен иск и при
предявяването му „следва да е посочен надлежният ответник, да е конкретизиран
видът на претендираните фактически действия (с оглед обстоятелството, че
решението се ползва с изпълнителна сила), както и да е установена процесуалната
предпоставка за предявяването му – искане за изпълнение по чл. 256 АПК.“
(Решение № 12305 от 17.11.2008 г. по адм. д. № 10348/2008 г. на ВАС, V отд.)
Раздел
II на Глава петнадесета от АПК регламентира защитата срещу неоснователни
бездействия, но неоснователни бездействия на административни органи. Съгласно
чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК бездействието на административния орган по
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно,
като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните
административни актове, а неизвършването на фактически действия, които
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на
оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му.
Съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на АПК "административен орган" е органът, който
принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на
административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги.
Соченият
първоначално от ищеца ответник - „НОИ Варна“ не се явява административен орган.
„НОИ Варна“ не е процесуално правосубектен да бъде страна в процесуалните
правоотношения, регламентирани в чл. 256 АПК. Без значение е дали в самите
съдебни производства по чл. 74, ал. 3 от КТ се признава процесуалната
легитимация на НОИ или на съответното му териториално поделение. Надлежният
ответник при иск по чл. 256 АПК може да бъде единствено административен орган,
тъй като именно той би могъл да бъде задължен за дадено фактическо действие,
задължението за извършването на което произтича пряко от закона или по силата
на закона. Именно административният орган може да е страна по материалното
правоотношение с адресата на правните последици на фактическите действия. В
този смисъл след поредното указване за необходимостта от посочване на надлежен
ответник, както се посочи, едва на 17.03.2021 г. Н. посочва като ответник
Директорът на ТП на НОИ Варна.
Непредявянето в случая на иск по чл. 74, ал. 1 от КТ не
представлява по принцип фактическо бездействие. Предявяването на иск е юридическо/правно
действие, т.е. неоснователно се търси защита по реда на чл. 256 АПК.
На следващо място, дължимото по закон действие, което
може да се претендира на основание чл. 256 АПК следва да представлява дължимо
поведение, чрез което на правоимащия се доставя определена облага или друга
полезна последица, посредством осъждане на административния орган да извърши
действието. В случая не се установява наличие на неудовлетворено притезание
(субективно право, което има за предмет дължимо поведение). Още повече, че ответникът
установява по делото, че са настъпили правопогасяващи и правоизключващи
задължението факти – заличен е въпросният трудов договор в Регистъра на
трудовите договори и са коригирани подадените от М ТЕХ ЕООД данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 КСО.
Ако се приеме, че исканата защита е по чл. 256 АПК и
предявяване на иск по чл. 74 КТ е фактическо действие, то в случая следва да се
съобрази и че защита е опосредена от отправено искане до административния
орган, който е задължен по силата на закона да извърши действието, а
задължението му не произтича пряко от нормативния акт, поради което искането до
съда се явява просрочено. По аргумент от чл. 256, ал. 2 АПК неизвършването на
фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата
на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до
органа за извършването му. Молбата на Н. *** за започване от НОИ Варна на процедури
по чл. 74, ал. 3 КТ срещу „М ТЕХ“ ЕООД пред Районен съд – Варна, тъй като трудовия
договор няма подпис и е недействителен, е от 28.10.2020 г. Срокът за подаване
на иск по чл. 256, ал. 2 АПК изтича на 11.11.2020 г. , включително, а Н. сезира
съда на 07.12.2020 г.
Не е налице и нито изричен, нито мълчалив отказ на
административния орган, който да подлежи на обжалване, т.к. не е разписано в
закона задължение за издаване на административен акт от Директора на ТП на НОИ по
направеното искане от Н..
Предвид изложеното искането на Н. до съда се явява и
недопустимо и неоснователно, ако се приеме, че е редовно.
На основание чл. 23, ал. 2, чл. 22, ал. 2 ГПК, чл. 158,
ал. 3 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА отвода по искането на Н.А.Н. за отстраняване на съдия Т. Д. от участие в
състава на съда, разглеждащ адм. дело № 2680/2020 г. на АдмС – Варна.
ОСВОБОЖДАВА адв. М.В.В. като процесуален представител на Н.А.Н. по адм. дело №
2680/2020 г. на АдмС – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.А.Н. по чл. 256 от АПК срещу НОИ Варна с вх. №
15380/07.12.2020 г., уточнявана неколкократно.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2680/2020 г. на АдмС - Варна.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 7- дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му с частна жалба.
СЪДИЯ: