АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||
РЕШЕНИЕ № 103 |
|||||||||
Гр.
Видин, 25.04.2023 г. |
|||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||
Административен съд – Видин, |
II административнонаказателен състав |
||||||||
в публично
заседание на |
десети април |
||||||||
през две хиляди двадесет и трета година в
състав: |
|||||||||
Председател: |
Н. Витков |
||||||||
Членове: |
1. Биляна Панталеева
2. Борис Борисов |
||||||||
при секретаря |
Мария Иванова |
и в присъствието |
|||||||
на прокурора |
Кирил Кирилов |
като разгледа докладваното |
|||||||
от съдия |
Н. Витков |
|
|||||||
Касационно АНД № |
85 |
по описа за |
2023 |
година |
|||||
и за да се
произнесе, съобрази следното: |
|||||||||
Делото е образувано
по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с
чл.208 и следващите от АПК, подадена от Н.Г. ***, против решение № 24/17.01.2023
г., постановено по АНД № 676/2022 г. по описа на Районен съд Видин,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 487/20.06.2022 г. на директор
на РДГ-Берковица, с което на касатора е наложено административно наказание,
глоба в размер на 300,00 лева, на основание чл.257, ал.1,
т.1 от ЗГ, за нарушение по чл.257, ал.1,
т.1, във връзка с чл.190, ал.2, т.1 от
ЗГ.
В жалбата се
развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от
касатора, че то е неправилно и е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Иска се да бъде
отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП.
Ответната по касационната
жалба страна, редовно уведомена, не е взела становище по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.
Административен съд
Видин, след като обсъди събраните доказателства, доводите на страните и
посочените касационни основания в жалбата, прие за установено следното:
касационната жалба е допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване на първоинстанционното решение и от процесуално легитимирано лице.
Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Обстоятелствата,
установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят
и от настоящия съдебен състав.
При извършена на
11.05.2022 г. проверка от служители на РДГ-Берковица на територията на СЗДП ТП
ДГС-Видин е установено, че е извършена сеч на немаркирани с контролна горска
марка дървета в основата на пъна в землището на с. Арчар, общ. Димово, обл.
Видин, в района на Семенна база, отдел 377, подотдел „т”, държавна горска
територия, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС-Видин, като е установено
отсичането на 6 броя дървета от дървесен вид ясен, от които 3 дървета с
диаметър 56 см, диаметър 60 см – 1 дърво и 2 дървета с диаметър 64 см,
равняващи се по сортиментна ведомост на 23,00 пл.м³ дървесина, немаркирани
с КГМ и без позволително за сеч. За установеното е изготвен протокол от 11.05.2022
г. Не е спорно по делото, че касаторът изпълнява длъжността „горски стражар”,
респ. е длъжностно лице по смисъла на закона. Въз основа на така съставения
протокол от актосъставителя е прието, че касаторът не е изпълнил свое
задължение, като е допуснал сеч на немаркирани дървета с КГМ. Прието е от
служителите на РДГ-Берковица, че касаторът е извършил нарушение по чл.190,
ал.2, т.1 от ЗГ, поради което е съставен АУАН, въз основа на който е издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на касатора, на основание чл.257, ал.1,
т.1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00
лева.
От събраните пред
въззивния съд свидетелски показания, районният съд е установил, че нарушителят
не е осъществил контрол, в резултат на което е извършена сеч на немаркирани
дървета в описания по-горе имот, държавна горска територия.
Въз основа на
приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд
е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е потвърдил НП.
Във връзка с
наложеното административно наказание по чл.257, ал.1,
т.1 от ЗГ и въз основа на така приетата фактическа обстановка,
Видинският районен съд е приел, че касаторът е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административно нарушение по чл.190, ал.2, т.1 от
ЗГ, поради което и правилно му е наложено наказание по посочения текст.
Административен съд
Видин споделя становището на ВРС, по следните съображения: при така
установената фактическа обстановка, според съда касаторът е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.190, ал.2,
т.1 от ЗГ. От обективна страна той в качеството си на длъжностно лице – горски
стражар, не е изпълнил задължението си да опазва поверените му горски територии от незаконни
ползвания и увреждания, като с неизвършването на контрол от негова страна е извършена
сеч на немаркирани дървета. От субективна страна нарушението е извършено
умишлено.
Изпълнителното
деяние на нарушението по чл.257, ал.1,
т.1 от ЗГ е неизпълнение или несвоевременно изпълнение на задължения
или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. Според чл.190 от ЗГ функциите по опазване на горските територии, независимо
от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование, които
според т.1 на ал.2 от закона опазват поверените им горски територии от
незаконни ползвания и увреждания.
Съобразно чл.198, ал.1
от ЗГ непосредственият контрол върху дейностите, извършвани в
горските територии, се осъществява от горски инспектори – служители на
Изпълнителната агенция по горите и нейните структури. Видно от горните
разпоредби на лицето са възложени контролни правомощия по закона.
С деянието си
касаторът е нарушил задълженията си за упражняване на контрол и вземане на
мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на
добива на дървесина. За административно нарушение по чл.257, ал.1,
т.1 от ЗГ се предвижда наказание глоба в размер от 300,00 до 5000,00
лева.
Фактите по делото се
доказват от събраните писмени и гласни доказателства, които кореспондират
помежду си.
Предвид посочените мотиви,
неоснователно се явява твърдението на касатора, че нарушението по чл.257, ал.1,
т.1 от ЗГ не е безспорно доказано, както и че касаторът е бил
обективно възпрепятстван да упражнява контрол на поверената му територия,
поради липса на транспортни и други средства. Касае се за основно задължение на
касатора, неспазването на която винаги обосновава неговата административна
отговорност.
ВРС е приел, че
административнонаказващият орган правилно е определил наказанието за
извършеното нарушение, което е наложено в минималния предвиден в закона размер.
Размерът на наложената глоба е съобразен с предвидения в посочения текст и е в
съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗАНН, според която при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Касационният състав
напълно споделя мотивите на районния съд, с които е приел за законосъобразно
издадено процесното НП. С касационната жалба не се навеждат нови основания,
които да не са коментирани от решаващия състав на ВРС, поради което
съображенията по наведените и в двете инстанции възражения, с които те са
приети за неоснователни, не следва да се преповтарят.
Според настоящия
съдебен състав на Административен съд Видин, при постановяване на решението си ВРС
се е съобразил с всички доказателства по делото и направените възражения от
страните, като правилно е преценил, че не са налице процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да водят до накърняване на правото на защита
на нарушителя, да му пречат по какъвто и да било начин да изгради адекватна
защита и да доведат до отмяна на обжалваното НП.
Решението на ВРС е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. То е валидно,
допустимо и съответства на материалния закон. наказателното постановление, с
което на основание чл.257, ал.1,
т.1 от ЗГ на касатора е наложена глоба в размер на 300,00 лева е
законосъобразно и като такова правилно е потвърдено от Районния съд.
При този изход на
производството и при липсата на своевременно направено искане за присъждане на
разноски от ответника, такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горните
мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и
следващите от АПК, Административен съд Видин
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24/17.01.2023
г., постановено по АНД № 676/2022 г. по описа на Районен съд Видин.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.