Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2019 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет
и четвърти състав
в открито заседание, проведено
на петнадесети юли 2019 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ
МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №1181
по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК
вр. чл.27, ал.1 от ЗОС.
Производството е образувано по жалба на Н.В.В. и Г.В.В., чрез адв. Н., срещу заповед №1400/10.04.2019 г. на Кмета на Община
Варна, с която е отчуждена едноетажна сграда с идентификатор 10135.52.30.1 със застроена площ 41
кв.м., по КК и КР на гр. Варна, район Одесос, одобрени със заповед
№РД-18-40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, в частта с която е
определено парично обезщетение в размер на 31072 лв., което следва да се
разпредели поравно между съсобствениците.
В жалбите се сочи, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като при издаването й не е определена действителната
пазарна оценка на имота. Молбата към съда е за изменение на обжалваната
заповед, като се завиши оценката.
В съдебно заседание жалбоподателите,
редовно призовани не се явяват. Процесуалният им представител поддържа жалбата на
сочените в нея основания. Претендира сторените по делото
разноски.
Ответната страна, чрез процесуален
предствател, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да се отхвърли.
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от заинтересовани лица и е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна.
Производството по отчуждаване на имота на
жалбоподателите е започнало по инициатива на административния орган – кмета на
Община Варна. На 01.03.2019 г. е било публикувано обявление в два централни
ежедневника - вестник „Труд” и вестник
„24 часа”, с което жалбоподателите са били уведомени за предстоящото
отчуждаване. Видно от доказателствата по делото, същото уведомление е било
изпратено и до кмета на район „Одесос”, за поставяне на видно място в сградата,
като и за публикуване в сайта на Община Варна. На 31.01.2019 е било възложено
на лицензиран оценител на имоти да изготви пазарна оценка на имота на
жалбоподателите. На 04.01.2018 г. кмета на Община Варна е издал процесната
заповед, с която отчуждава едноетажна сграда с идентификатор 10135.52.30.1 със
застроена площа 41 кв.м., по КК и КР на гр. Варна, район Одесос, одобрени със
заповед №РД-18-40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, за сумата от
31072 лв.
Недоволни от определеното със заповедта обезщетение, жалбоподателите
са я атакували пред съда.
Съдът извърши проверка за наличието на посочените от
жалбоподателите основания за отмяна или изменение на заповедта, а на основание
чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, извърши служебна проверка по
отношение законосъобразността на обжалвания административен акт на всички,
посочени в чл. 146 от АПК, основания.
С цел установяване твърдените от жалбоподателите факти
бяха допуснати и изслушани единична СТЕ и тройна СТЕ.
Съдът не констатира наличие на пороци на заповедта
водещи до нейната незаконосъобразност. С измененията на ЗОС публикувани в ДВ 54
от 2008 г., е изменена съществено процедурата за отчуждаване на имоти
собственост на физически лица, за задоволяване на общински нужди, които не
могат да бъдат задоволени по друг начин. Съдът намира, че са спазени всички
процедурни изисквания за законосъобразност на заповедта предвидени в чл.21 и
следващите от ЗОС. Откриването на процедурата за отчуждаване е станало след
влизането в сила на Заповед № Г-333/21.09.1994 г. на кмета на Община Варна, с
която е одобрено изменението на застроителния и регулационен план на част от 25-ти и 26-ти микрорайони за
изграждане на бул. „Левски“. Отчуждителните процедури са започнали още през
2005 г., видно от приложените по делото заповеди за отчуждаване. Настоящата
заповед е поредният етап от отчуждаванията, съобразно чл.22, ал.1 от ЗОС.
Изпълнено е задължението за уведомяване на засегнатите от отчуждаването лица,
чрез публикуването му в пресата, сайта на общината и чрез поставяне на видно
място в сградата на кметството. В жалбите липсват и твърдения за нарушение на
процедурата по отчуждаването.
Единственият спорен въпрос между страните е за
равностойното обезщетение, което административния орган трябва да заплати на
жалбоподателите за отчуждения имот.
В хода на съдебното производство бяха назначени
единична СТЕ и тройна СТЕ.
Съдът кредитира заключението на тройната СТЕ, тъй като
заключението на вещите лица е съставено след оглед на място. Напрактика,
показателите използвани от експерта изготвил оценката одобрена с оспорената
заповед и тези заложени в тройната СТЕ не се различават. Разликата се получава
от обстоятелството, че в заповедта е дадена оценка за имот с площ от 41 кв.м.,
без да е оценено правото на строеж, а тройната СТЕ е оценила имота съобразно
неговата РЗП – 65,73 кв.м., като е оценено и правото на строеж.
Ответника оспори тази СТЕ, с твърдението, че
жалбоподателите следва да бъдат обезщетени за сграда с квадратура, такава,
каквато е отбелязана в кадастралната карта, тоест 41 кв.м. Съдът не споделя
това възражение, тъй като намира, че целта на закона е собствениците да получат
реално обезщетение за реално притежаваните от тях сгради. След като не беше
извършено надлежно оспорване на заключението на вещите лица, че сградата е с площ от 65,73 кв.м., съдът намира, че на
обезщетение подлежи именно сграда с такава квадратура.
Съобразно заключението на СТЕ, справедливото
обезщетение за отчуждената сграда е в размер на 63205 лв., които следва да
бъдат разделени поравно между съсобствениците.
Съобразно изхода на делото и направеното искане за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателите, съдът намира, че Община
Варна следва да бъде осъдена да заплати сторените по делото разноски. Съгласно
представения списък, жалбоподателите претендират разноски в размер на 3770 лв.
от които 2175 лв. адвокатско възнаграждение, 20 лв. държавна такса и 1000 лв.
за експертизи. В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника
направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът
намира за основателно. Съдът приема, че материалния интерес по делото е в
размер на разликата между определената от административния орган оценка и тази
установена от съда или /63205-31075=32133/. При този материален интерес
възнаграждението за един адвокат изчислено съгласно Наредбата за минималните
възнаграждения чл.8, ал.1 т.4 е в размер на 1500 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, от АПК, настоящият състав на Административен съд - Варна,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед №1400/10.04.2019 г. на Кмета на Община Варна,
с която е отчуждена едноетажна сграда с идентификатор 10135.52.30.1 със
застроена площ 41 кв.м., по КК и КР на гр. Варна, район Одесос, одобрени със
заповед №РД-18-40/14.07.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, в частта с
която е определено парично обезщетение в размер на 31072 лв., като увеличава
обезщетението на 63205 лв./шестдесет и три хиляди двеста и пет лева/, която
следва да се раздели поравно между съсобствениците.
ОСЪЖДА Община Варна да
изплати на жалбоподателите Н.В.В. и Г.В.В. сумата от 2520 лв./две хиляди петстотин и двадесет
лева/, представляващи сторените от тях разноски по делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: