РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Благоевград, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20201200501092 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от ГД на
„Гранична полиция” – МВР против решение № 2161/03.07.2020 г.,
постановено по гр.д. 1546/2019 г. по описа на РС-Г. Делчев.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и с необосновани мотиви. Сочи , че в МВР
има три категории служители, чието служебно положение е регламентирано в
три различни закона. По отношение на настоящият казус приложение намира
ЗМВР. Видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални
престации и работно време на държавните служители в МВР са предмет на
подробна уредба на глава VII, раздел 6 и 7 от ЗМВР и в нея няма препращане
към КТ. В ЗМВР, както и в издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове е налице уредба за полагане на нощен труд. Основавайки
се на законова делегация, министърът на вътрешните работи е издал
приложимата за случая Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Затова според
жалбоподателя е неприложима е нормата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. В подкрепа
на тезата си, цитира становища на експерти от МСТП, както и становище на
проф. д. ю. н. Васил Мръчков. Въз основа на тези становища жалбоподателят
счита, че в случая не може да се счете, че ищецът е полагал извънреден труд
по смисъла на чл. 143, ал.1 от КТ. Затова счита постановеният акт за
незаконосъобразен и моли да се отмени като се постанови решение, с което
се отхвърлят уважените искове. Претендира разноски, включително и
1
възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.
Депозиран е отговор от въззиваемия, в който сочи, че доводите в
жалбата са неоснователни. В цитираните в жалбата подзаконови нормативни
актове, според въззиваемата страна, е налице празнота, поради което
правилно е приложен КТ и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Въз основа на цитираните 3 наредби – чл. 9 ал.2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, чл. 9б от
Наредба за работното време, почивките и отпуските, и чл. 9, ал.5 от Наредба
за трудовата книжка и трудовия стаж се твърди, че положеният от ищеца
нощен труд следва да се преизчисли и се заплати като извънреден труд. Счита
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно, а в случай, че се уважи жалбата и се иска юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции, то да се редуцира до минималните
размери в ЗПП.
БлОС счита въззивната жалба за допустима, тъй като е подадена
от страна с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в
предвидения от ГПК срок.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
От доводите във въззивната жалба и отговора на въззиваемия е видно,
че страните не спорят по приетата за установена от РС фактическа обстановка
в атакувания акт. Според нея ищецът И.Ч. за процесния период от 06.12.2016
г. до 06.12.2019 г. е работил на длъжността старши полицай /водач на
служебно куче/ в Мобилна гранична полицейска група от ГПУ-Гоце Делчев
при ГД „Гранична полиция“ -Смолян, като през този период е полагал труд и
през нощта – във времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като въз основа на
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, е прието, че ищецът е положил
общо 321 часа нощен труд които след приравняването с коефициента 1.143 се
равняват на 367 часа дневен труд. Посочил е за за процесния период
извънредния труд възлиза на 46 часа, за който се следва възнаграждение от
364,38 лв.
Претенцията на ищеца е за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд с правно основание чл. 178, ал.1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5 ЗМВР и на лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът поддържа тезата, че за отработените от него часове при
работата на нощни смени, след прилагане на механизма по чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ за отчитане на нощните часове с превръщането им в дневни - се
получават часове, положен труд, които счита за извънреден и затова
претендира възнаграждение за такъв труд. Нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Тезата според БлОС е несъстоятелна.
2
Ищецът е държавен служител по см. на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
като такъв статута му според ал. 2 от същата норма се определя от този закон.
С чл. 187, ал. 1 ЗМВР е визирано за нормална продължителност на
работното време на държавните служители в МВР да е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица като според ал. 3 при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00м., като
работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период; като работното време за работещите на смени /8-, 12- или
24 часови смени/ се изчислява сумирано за тримесечен период, който период
на отчитане преди изменението на ал. 3, действащо до 13.10.2016 г. е бил
едномесечен.
При отчитане на работното време чрез формата на сумирането
изчисляване – установената продължителност на работния ден и на работната
седмица се спазва средно за определен по-продължителен от деня и
седмицата период от време. Затова в тези случаи продължителността на
работното време през работните дни може да превишава нормалната, но
работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период,
като средно за периода, през които работното време се отчита /сумира/ се
спазва баланса на работното време и свободното време.
Ето защо само от твърденията на ищеца за положен нощен труд,
който е в рамките на редовните му работни смени, според съда не следва
извод за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове в
дневни с прилагане на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, тъй като не се взема предвид и
определените му почивки за установения тримесечен период на отчитане на
работното време.
Освен това нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е неприложима,
поради наличие на специална регламентация в ЗМВР и подзаконовите актове,
издадени по прилагането му, уреждащи именно реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
Регламентацията на посочените въпроси се съдържа в отменената
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
издадена въз основа на законовата делегация по чл.187, ал.9 ЗМВР, действала
през процесния период. В раздел ІІІ от нея се съдържат правила за
разпределяне на работното време , измежду които в чл. 14, ал. 3 при
разпределяне на работните смени в графици е визирано спазването и на чл. 2,
ал. 1 от нея, който е идентичен на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Идентичните норми
предвиждат възможност за нощен труд с продължителност до 8 часа, докато
ограничението по чл. 140 от КТ е за нощен труд до 7 ч. Вещото лице е дало
заключение при съобразяване на чл. 140 КТ за нормална продължителност на
работното време през нощта при 5дневна работна седмица да е до 35 часа, но
няма данни при посочване часовете за положен извънреден труд с
превръщане на нощните часове в дневни да е съобразило чл. 142, ал. 4 от КТ
3
според който максималната продължителност на работна смяна при сумирано
изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа.
Това би било от значение за преценка на размера при евентуално приемане от
съда, че са установени по основание исковете.
От изложеното досежно нормативната продължителност на работното
време на държавните служители, изричната регламентация на разпределяне
на работното време при работа на смени, съдържаща конкретно разписани
правила за спазване и предвидения начин на отчитането им следва, че е
налице специална уредба регламентираща служебните правоотношения на
полицейските служители, което изключва прилагането на общото трудово
законодателство.
Затова несъстоятелно се поддържа наличие на празнота в специалната
нормативна база, която по аналогия да се запълни с прилагане на чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ. Според съда именно от съществуващата изрична регламентация за
отчитане и заплащане на нощния труд следва, че не са налице предпоставките
на уредената правна техника в чл. 46, ал. 2 от ЗНА за преодоляване на
празноти в закона чрез правоприлагане по аналогия.
Липсата в действащата нормативна уредба на норма идентична на чл.
31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., също издадена
от министъра на вътрешните работи въз основа на делегация по ЗМВР, според
която При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период, според БлОС също не обосновава извод в тази насока, тъй като е
израз на различно разрешение на въпроса от министъра на вътрешните
работи, по предоставените му от закона правомощия за това с издаване на
наредби по чл. 187, ал.9 ЗМВР /а към момента ал. 10/.
Процесните отношения се регулират от ЗМВР, според чл. 179,ал. 2 от
който размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя
със заповед на министъра на вътрешните работи , каквато е издадена и с
която е определено нощния труд да се заплаща с 0.25 лв. на час. Дали
прилагането механизма на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ ще доведе до заплащане на
нощния труд в по-голям размер е ирелевантно.
Превръщането на нощните часове в дневни, с коефициента по чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ има отношение към увеличеното заплащане на нощния труд, а не
към натрупването на часове, чието надвишение да води до извънреден труд.
Доколкото обаче той е визиран за превръщането на нощните часове в
дневни в издадените въз основа на КТ други наредби, определящи отчитане
на работното време с изрични препратки към чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, като напр.
Наредба за работното време, почивките и отпуските, обсъждана от РС в
решението си – съотв. на чл. 9а, ал. 4 и сл. от нея, отново следва да се посочи,
неприложимостта й, поради наличие на специална специфична
регламентация по тези въпроси.
4
Не може да се изведе аргумент за приложение на чл.140, ал.1 КТ
относно регламентацията на нормалната продължителност на нощния труд и
от чл.188, ал.2 ЗМВР, защото нормата препраща само към специалната
закрила по КТ, уредена в глава XV от КТ, в която глава не попада чл.140, ал.1
КТ.
Съдът счита, че няма неравностойност на положението спрямо
работещите, за които се прилага КТ и издадените въз основа на него
нормативни актова, тъй като поради специфичния статут на държавните
служители,работещи по ЗМВР, е създадена специална нормативната уредба
съдържаща редица привилегии заради и в съответствие със специфичния
труд, който полагат, поради което и работното им време се организира по
специално уреден ред в нарочно издадени за целта нормативни актове.
По изложените съображения предявения главен иск за заплащане на
извънреден труд, следва да се отхвърли като неоснователен, от което следва
неоснователността и на предявения акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане
на обезщетение в размер на мораторна лихва, уважаването на който е в
зависимост от основателността на главния иск. Затова решението на РС, с
което исковете са уважени следва да се отмени.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски, които
възлизат в размер на 250 лв., от тях 50 лв. за държавна такса за въззивната
жалба и по 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение за пред двете съдебни
инстанции, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 ЗПрП
във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съдът
съобрази, че производствата по трудови дела за работниците и служителите
съгл. чл. 359 КТ са безплатни, което обаче не се отнася при неблагоприятен
за тях изход до дължимите разноски, направени от насрещната страна.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, чл. 178, ал.1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, БлОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2161/03.07.2020 г., постановено по гр.д.
1546/2019 г. по описа на РС-Г. Делчев като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. Б. Ч., с ЕГН
********** против Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР искове
за заплащане на сумата от 364,38 лв. (триста шестдесет и четири лева и 38
ст.), представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 46 часа за периода 06.12.2016 г. до 06.12.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен с коефициент
1.143, ведно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране на
исковата молба- 06.12.2019г. до окончателно й изплащане , както и за
заплащане на сумата от 24,41 лв. (двадесет и четири лева и 41 ст.),
представляваща мораторна лихва за забава върху претендираното
допълнително възнаграждение, начислена от падежа на всяко месечно
5
плащане до06.12.2019 г.
ОСЪЖДА И. Б. Ч., с ЕГН ********** да заплати на Главна
Дирекция „Гранична полиция” при МВР сумата от 250 лв. разноски за двете
съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6