Р Е Ш
Е Н И Е № 227
04.08.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, на петнадесети
юли
две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в състав:
Председател:Милена
Дечева
Членове:1.Тодор Хаджиев
2.Капка
Вражилова
Секретар: П. Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от мл.съдия Вражилова В.гр.д.№394 по описа
на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №72 от 27.01.2020г.,
постановено по гр.д.№2697/2018г. Районен съд-Хасково отхвърлил предявения осъдителен иск от ищеца
„Колетик“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София,
бул.Никола Петков №52, ет.1, офис 1-03, представлявано от управителя И.Л.Й.,
против ответника К.И.А. ЕГН ********** ***, в качеството й на солидарен
длъжник, както следва:
-за сумата от 1 470 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва от 18.07.2018г. до
окончателното плащане на задължението;
- за сумата от 705.50 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 09.11.2016г. до 18.07.2018г.;
- и за сумата от 522.11 лева,
представляваща неустойка за периода от 10.11.2016г. до 20.12.2016г.;
дължими по сключен на 20.07.2016г. между
„Финтрейд Файнанс“АД ЕИК *********-
кредитодател и „П.2013“ЕООД ЕИК ********* /представлявано от ответницата/-
кредитополучател и ответницата като солидарен длъжник- договор за бизнес линия “Fintrade Оборот 6%”
с № ***, ведно с анекс към него от 28.09.2016г., вземанията по който са били
прехвърлени от кредитодателя /цедент/ на ищеца/цесионер/ по силата на договор
за продажба на вземания /цесия/ от 01.11.2017г. и приложение №1 към него.
Недоволен от така постановеното решение останал въззивникът „Колетик“ООД,
който чрез пълномощника си адв.И.Т.го обжалва в законоустановения срок с
оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.
От една страна излага доводи за това, че постановеното решение е в
противоречие със събраните по делото доказателства, като твърди, че
първоинстанционният съд погрешно е възприел положените усилия от страна на
цедента- „Финтрейд Файнанс“ АД за уведомяване на длъжника относно извършеното
прехвърляне на вземания между него и ответника по делото- „Колетик“ООД. В
подкрепа сочи Уведомително писмо с изх.№552/02.11.2017г., изпратено с обратна
разписка от цедента до ответницата по делото в качеството й на солидарен
длъжник по процесния договор. Счита, че по този начин цедентът е изпълнил
задължението си за уведомяване на длъжника за извършената цесия и не носи
отговорност за обстоятелството, че писмото е останало „непотърсено“ при
изпращането му на постоянния адрес и адреса за кореспонденция на ответницата.
От друга страна твърди, че постановеното от
първоинстанционния съд решение е в противоречие с установената национална и
европейска съдебна практика. Цитира Решения на Съда на ЕС, с които подкрепя
твърденията си, че ответницата в качеството си на солидарен длъжник по договор
между търговци няма качеството на „потребител“. Твърди, че при така извършеното
уведомяване от страна на цедента разглеждането на делото следва да продължи.
Обосновава се със сходна на случая практика на СЕС, в която се утвърждава
принципът, че при сторени опити от страна на кредитора за уведомяване на
длъжника относно издадената заповед за изпълнение и при наличие на отметка
„пратката не е потърсена от получателя“ , кредиторът има право да обяви предсрочната
изискуемост на кредита.
В заключение въззивникът прави извод за
наличие на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането, като твърди, че
това е било извършено посредством връчването на исковата молба на назначения
особен представител на ответницата, към която като приложение под №5 е
представено и Уведомление по чл.99 ал.3 и ал.4 ЗЗД от ищеца в качеството му на
пълномощник на цедента.
Моли
съда да отмени обжалваното Решение и да постанови друго такова, с което да
осъди ответницата за сумите, посочени в исковата молба, депозирана пред
РС-Хасково. Претендира за сторените разноски по делото и на двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е
подаден писмен отговор от назначената за особен представител на въззиваемата
страна- адв. М.А., която излага доводи за правилност и законосъобразност на
Решението на ХРС. Аргументира се с извършеното от първоинстанционния съд
обсъждане на събраните в хода на процеса доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и правилността на изводите, които са направени.
От своя страна твърди, че извършената цесия не е произвела спрямо
ответника своето действие по смисъла на чл.99 ал.4 ЗЗД, тъй като същият не е
бил надлежно уведомен от цедента за нея. Счита, че в случая между страните не е
налице търговска сделка, а потребителска такава.
Моли съда да отхвърли
въззивната жалба като неоснователна и да потвърди Решението на ХРС.
В
съдебното производство пред въззивната инстанция всяка от страните поддържа
процесуалната си позиция, заявена на фазата на размяна на книжа, като
въззивникът доразвива доводите си за неправилност на първоинстанционното
решение, позовавайки на практика на ВКС, вкл. и такава относно фигурата на
особения представител и надлежното връчване на същия на всички книжа по делото.
Страните не сочат нови доказателства и не правят доказателствени искания.
Хасковският окръжен съд след преценка
доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно
и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
РС-Хасково е бил сезиран с
осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.92 вр. чл.99 и сл. вр. чл.
122 ал.1 ЗЗД срещу К.И.А. за сумата от
2697.61 лева, формирана от задължения по сключен на 20.07.2016г. Договор за
бизнес линия “Fintrade Оборот 6%”
с № ***, ведно с анекс към него от 28.09.2016г., между „Финтрейд Файнанс“АД
/кредитодател/ и „П.2013“ЕООД /кредитополучател/ и ответницата- К.И.А.- като
солидарен длъжник, както следва:
-сумата от 1470 лева, представляващи
главница, ведно със законната лихва от 18.07.2018г. до окончателното плащане на
задължението;
- сумата от 705.50 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 09.11.2016г. до 18.07.2018г.;
-сумата от 522.11 лева, представляваща
неустойка за периода от 10.11.2016г. до 2012.2016г..
Искът е предявен от ищеца „Колетик“ООД
в качеството му на поемател на вземанията по процесния Договор на база сключен
между него и цедента „Финтрейд файнанс“АД Договор за продажба на вземания
/цесия/ от 01.11.2017г. и приложение №1 към него. В хода на първоинстанционното
производство ответницата К.А. не е била намерена на известните й в страната
адреси, поради което на същата на основание чл.47 ал.6 ГПК е бил назначен
особен представител. Всяка от страните претендира пред РС-Хасково и сторените в
производството разноски.
Установено е, че на 20.07.2016г. между страните „Финтрейд Файнанс“ АД
като кредитодател и „П. 2013“ЕООД като кредитополучател и ответницата като
солидарен длъжник бил сключен договор за бизнес линия “Fintrade
Оборот 6%” с № *** за сумата от 500 лева за срок от 2 години.
Сумата била предоставена на кредитополучателя, във връзка с което бил издаден
РКО № 3692/20.07.2016г..
На 28.09.2016г. между същите страни бил подписан Анекс към Договора, с
който било извършено увеличение на размера на предоставената с него сума от 500
на 1500 лева. Горницата от 1000 лева била предоставена на кредитополучателя с
РКО №4211/28.09.2016г..
В чл.9 от процесния договор била
предвидена възможността за кредитодателя по всяко време да прехвърли вземането
си по същия на трето лице, като изпрати уведомление за това до
кредитополучателя и солидарния длъжник на посочената в договора електронна
поща.
Установява се също, че на 01.11.2017г. между
кредитодателя „Финтрейд Файнанс“АД като цедент и ищеца „Колетик“ООД като цесионер бил сключен Договор за продажба
на вземания /цесия/, към който в Приложение №1 бил включен и процесния Договор
за бизнес линия. В чл.3.3 от Договора за цесия било предвидено задължението на
цедента да уведоми писмено длъжниците на цесионера за прехвърленото вземане по
смисъла на чл.99 ал.3 ЗЗД. В тази връзка на ответницата по делото на посочения
в Договора за бизнес линия постоянен адрес на 14.11.2017г. било изпратено от
цедента Уведомително писмо с изх.№555/02.11.2017г.. Същото било върнато на
11.12.2017г. с отбелязване върху обратната разписка като „непотърсено“.
От
самото съдържание на клаузите в процесния Договор за бизнес линия и анекса към
него, както и от заключението на вещото лице по изготвената в хода на
първоинстанционното производство икономическа експертиза, се установява, че
погасяването на главницата в размер на 1500 лева е било договорено на части по
всяко време от двугодишния срок на договора. Предвидени са били също така:
такса ангажимент за ползване на кредита в размер на 6% върху усвоената
главница, дължими на всеки 14 дни от ползването на кредита/в размер на мин. 30
лева/, неустойка при забава на плащането на погасителна вноска на договорения
падеж в размер на 0.3% за всеки ден на просрочие върху всичко дължимо по
договора за кредит и еднократна неустойка при забава на плащането на
погасителна вноска за повече от 40 дни в размер на 20% върху всичко дължимо по
договора за кредит.
От общо дължимия размер на
главницата по кредита на 05.08.2016г. били отчетени от кредитора като заплатени
30 лева, което формирало остатък по главницата в размер на 1470 лева. Като
задължения за такса ангажимент за периода 03.08.2016г.-15.02.2017г., при
приспадане на платените такива, оставали дължими 705.50 лева. С оглед
разписаното в договора, за периода 27.10.2016г.- 20.12.2016г. и при приспадане
на извършените плащания за неустойки, задължението на ответницата в тази му
част възлизало на 522.11 лева.
Основателността на предявения иск по чл.79 ал.1 вр. чл.92 вр. чл.99 и
сл. вр. чл. 122 ал.1 ЗЗД е поставена в зависимост от възможността на ищеца да
докаже следните обстоятелства:
- по чл.79 ал.1 ЗЗД- съществуването на
соченото от него договорно отношение по повод договора за кредит, неговото
съдържание, правата и задълженията на страните по него, в това число
уговорените лихви и неустойки, падежа на задължението на ответницата /като
солидарен длъжник/, изправността на кредитора /цедент/, както и настъпилата
изискуемост на вземането и свързаните с това законни и договорни последици.
-по чл.99 и сл ЗЗД- съществуването на валиден договор за цесия, с който
станалото изискуемо вземане е прехвърлено от цедента на цесионера и факта на
съобщаването на цесията на длъжника/ответник/ от цедента.
От
приетите по делото писмени доказателства
правилно първоинстанционният съд е установил, че между кредитора
„Финтрейд файнанс“АД и „Пепи 2013“ЕООД/представлявано от ответницата/ са налице
облигационни отношения, основани на Договор за бизнес линия и анекс към него, с
които на кредитополучателя „П. 2013“ЕООД е предоставен кредит в размер на 1500
лева, усвоен от последния посредством два броя РКО.
Правилно
РС-Хасково е приел, че ответницата в качеството й на солидарен длъжник по
процесния договор за кредит на основание чл.121 ЗЗД следва да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички негови задължения по
договора за кредит.
Във връзка с горното РС-Хасково коректно е
коментирал и приел заключението на вещото лице по изготвената икономическа
експертиза, касаеща размера на формираните /след приспадане на извършените
плащания/ задължения по кредита по отделни направления- главница, такса
ангажимент и неустойки.
При
така събраните от първата инстанция писмени доказателства съдът правилно е
приел за установено наличието на договор за цесия между кредитора като цедент и
ответника като цесионер, с който вземанията по процесния договор за кредит за
били прехвърлени на последния. Обоснован е изводът на съда за това, че цесията
е била извършена при спазване на договорената между страните възможност за
прехвърляне на вземането, но при нарушаване на предвиденото както в ЗЗД, така и
в процесния договор, изискване за надлежно уведомяване на ответницата-
солидарен длъжник по договора.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане освен ако законът, договорът
или естеството на вземането не допускат това. По същността си цесията е правен
способ за прехвърляне на субективни права/вземания/, по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение- кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен
между тях договор за цесия. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. При този вид договори
цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
момента на сключване на договора. Съгласно нормата на чл.99 ал.4 ЗЗД
прехвърлянатето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато
предишният кредитор му съобщи за извършената цесия. Вменяването на задължение
на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне цели защита на
последния срещу ненадлежно изпълнение.
В решението си първоинстаннционния
съд, признавайки усилието на кредитора да уведоми ответницата, материализирано
в Уведомление с изх.№552/02.11.2017г., изпратено на постоянния адрес на
солидарния длъжник, правилно е заключил,
че същото не е достатъчно, за да се приеме, че е било спазено изискването на чл.99
ал.4 ЗЗД за съобщаване. В този
смисъл коректен е изводът, че отбелязването върху обратната разписка, че
пратката е „непотърсена“, не изпълва със съдържание дължимото за извършване на
надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на закона. Последното напълно аргументирано не е било прието от
РС-Хасково за сторено, включително и посредством връчването на исковата молба и
приложенията към нея на назначения по делото особен представител на ответницата.
Действително в практиката си ВКС
нееднократно се е произнасял с Решения, с които е приел, че цесията следва да
се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новия кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. По
този начин изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 ЗЗД.
Така
формираната от ВКС практика обаче не би могла да бъде приложена по настоящия
казус, тъй като произнасянията на върховната инстанция касаят случаите на
връчване на исковата молба лично на
длъжника. В конкретния случай по разглеждането от настоящия състав на
въззивния съд дело е налице връчване на исковата молба на особен представител
на ответницата именно поради обстоятелството, че същата не е била установена на
известните й в страната адреси. Правното положение на особения представител в
процеса е различно от това на длъжника в материалното правоотношение. Фигурата
на особения представител по чл.47 ал.6 ГПК е предназначена единствено да
подсигури хода на един вече висящ исков процес, тъй като той се назначава по
отношение на страна, която не инициира производството, а именно на ответника в
исковото производство. Правата на особения представител са ограничени само в
рамките на делото и до приключването му с влязъл в сила акт. Сам по себе си
същият не се приравнява на упълномощен представител на ответника, който би
могъл да доведе до негово знание всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършена цесия. Връчването на особен представител не
би могло да се приравни нито на връчване на ответника/поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да
доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който
би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му
се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо
отсъстващата страна произтича от акта на съда, с който е назначен той, като
приложение намират правилата на разпоредбата на чл.47 ал.6 ГПК, която се
свързва с общото правило на чл.29 ал.3 ГПК/ в този смисъл са мотивите на ТР№6
от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК, ВКС/. Представителната власт на особения
представител е ограничена, което води до извода, че същият не притежава пасивна
представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното
правоотношение.
Именно поради изложеното правилно първата
инстанция е посочила, че не би могло да се приеме, че ответницата като
солидарен длъжник по договора за кредит е била надлежно уведомена по смисъла на
чл.99 ал.4 ЗЗД посредством връчването на исковата молба на назначения й особен
представител.
Като е направил изводи в
посочения по-горе смисъл, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо
и правилно решение, което ще следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция.
При инстанционната проверка въззивната
инстанция не констатира твърдените пороци в подадената срещу решението на РС-
Хасково въззивна жалба, тъй като решението е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка, при задълбочена преценка на събраните по делото
доказателства- поотделно и взети в тяхната съвкупност, правилно е приложен
материалния закон и не са допуснати нарушения в съдопроизводствените правила. Правните
изводи на РС-Хасково напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради
което и на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72 от
27.01.2020г. на РС-Хасково, постановено по гр.д.№2697/2018г. по описа на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.