№ 205
гр. Шумен, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201214 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-0001292/28.06.2021 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ на ЕТ “С.-В.Б.”, с ЕИК837084370, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ж.к.**********, ул.“**********” №26, представлявано от В.А.Б., с
ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева /две хиляди лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание за представляващия жалбоподателя се явява лично, като моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли
същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
1
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не на изложените
в нея съображения, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоначално на 20.05.2021 год. в 12.00 часа, а впоследствие и на 25.05.2021 год.
била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по
труда”-гр.Шумен по спазване на трудовото законодателство от ЕТ “С.-В.Б.” в обект на
контрол кафе „С.“, намиращо се в гр.Шумен, кв.**********, ул.“********“ №110. Към
момента на първата проверката лицето В.И.В., с ЕГН********** работело на длъжност
„барман-сервитьор”, като обслужвала клиенти, сервирала и отсервирала. На основание
чл.402, ал.1, т.3 от КТ от същото били взети писмени обяснения, в които посочило, че
работи в обекта от същия ден с работно време от 10.30 до 13.00 часа и че са се договорили с
работодателя да получава минимална работна заплата. На 19.05.2021 год. между страните е
бил сключен трудов договор, който е бил регистриран в НАП чрез изпратено уведомление
на 20.05.2021 год., в 14.17 часа. Било установено, че към момента на постъпване на работа
на лицето не е било връчено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТП на
НАП в гр.Шумен, както и екземпляр от сключен трудов договор. Резултатите от проверката
са обективирани в Протокол №ПР2116508 за извършена проверка на 20.05.2021 год. и
25.05.2021 год. За констатираното нарушение на 28.05.2021 год. е съставен акт за
установяване на административно нарушение №27-0001292, като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Актът е бил
връчен на представляващия едноличния търговец и подписан от него без да изложи
възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвало от законното си право и не е
депозирало и допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е
издадено наказателно постановление №27-0001292/28.06.2021 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
с чл.414, ал.3 от КТ на ЕТ “С.-В.Б.”, с ЕИК837084370, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ж.к.**********, ул.“**********” №26, представлявано от В.А.Б., с
ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева /две хиляди лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В. В. Р.
и на свидетеля ПЛ. В. С. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на
акта, както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
2
По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите В. В. Р.
и ПЛ. В. С.. Същите са били преки участници в извършената проверка, като пряко са
възприели факта, че посоченото по-горе лице е престирало труд в момента на проверката. В
същото време показанията им са последователни, непредубедени и кореспондират, както
помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да променят или
поставят под съмнение така установената фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено
от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно
разпоредбата на ал.2 на същия член работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави посочените документи.
От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на свидетелите Р. и С. се
установява по безспорен начин, че в деня на проверката 20.05.2021 год., лицето В.И.В. е
работило като „барман-сервитьор“. От дадените от лицето обяснения на основание чл.402,
ал.1, т.3 от КТ става ясно, че е на работа за първи ден и че ще работи с работно време от
10.30 до 13.00 часа. В същото време на лицето не е било връчено уведомлението за
сключения трудов договор, въпреки че към момента на извършване на проверката работния
ден е бил към края си. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че въпреки, че
представения по делото Трудов договор №14 е от дата 19.05.2021 год., видно от
представената по делото Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ,
уведомлението за сключения трудов договор е подадено в ТД на НАП на 20.05.2021 год. в
14.17 часа, т.е. след извършване на проверката и след като лицето вече е било започнало
изпълнение на трудовите си задължения. От всичко изложено се налага извода, че към
датата на извършване на проверката – 20.05.2021 год., когато лицето вече е изпълнявало
трудовите си функции не му е било предоставен екземпляр от уведомление за сключен
трудов договор, заверено от ТД на НАП-гр.Шумен.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е
допуснал на работа лицето В.И.В., с ЕГН**********, без да му е предоставил копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, действително е осъществил от обективна и субективна
страна състава на визираното в чл.63, ал.2 от КТ нарушение. За това нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда
административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1500 лв. до 15000 лева за
3
работодателя. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай, именно жалбоподателя се
явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно ЕТ “С.-
В.Б.” е лицето, което самостоятелно наема работници и служители по трудово
правоотношение.
В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума,
предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока.
Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви
относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали
органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно
такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. По делото
липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради което
съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да
бъде преценена като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че
с лицето е бил сключен трудов договор, което налага извода, че положения от работника
труд е бил отчетен и заплатен на лицето. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е
законосъобразно и правилно на жалбоподателя да бъде наложена имуществена санкция в
размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ минимум, а именно
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
За прецизност следва да бъде отбелязано, че в настоящия случай, въпреки, че
нарушението е било отстранено непосредствено след неговото констатиране в същия
работен ден, е неприложима разпоредбата на чл.415в от КТ. Съгласно посочената
разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до
300 лева, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лева. В същото
време в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят е предвидил, че не могат да бъдат
квалифицирани като „маловажни” нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и
2 от КТ. В настоящия случай дружеството-жалбоподател е санкционирано, именно за
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, което по силата на закона е изключено от кръга на
„маловажните нарушения”, поради което настоящия състав намира, че разпоредбата на
чл.415в от КТ не може да бъде приложена, независимо от факта, че нарушението е било
отстранено и независимо дали са настъпили или не неблагоприятни последици за лицето. С
оглед на изложеното и поради същите правни съображения съдът намира, че не следва да
бъде обсъждана и възможността за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва
да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
4
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е
било изменено, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в
размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №27-0001292/28.06.2021 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
с чл.414, ал.3 от КТ на ЕТ “С.-В.Б.”, с ЕИК837084370, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ж.к.**********, ул.“**********” №26, представлявано от В.А.Б., с
ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева /две хиляди лева/, като намалява размера на наложената имуществена санкция
от 2000 лева /две хиляди лева/ на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА ЕТ “С.-В.Б.”, с ЕИК837084370, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ж.к.**********, ул.“**********” №26, представлявано от В.А.Б., с
ЕГН********** да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5