№ 19484
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110128947 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба с входящ номер №
163759/20.05.2024 г., депозирана от Д. Е. Д. с ЕГН **********, срещу ,,ГХБ” ООД с ЕИК
***. Предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 20
000 лв. в полза на ищцата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, възникнали вследствие на трудова злополука, настъпила на 20.12.2023 г., както и
сумата от 106,17 лв, представляваща причинени на ищцата имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за лечение. Претендира се и законната лихва върху стойността на
обезщетенията от датата на увреждането - 20.12.2023 г., до датата на окончателното им
изплащане, както и стойността на направените съдебни разноски, включително и тези за
адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди възникването на трудово правоотношение между ищцата и
ответното дружество, обективирано в Трудов договор № 3476/21.04.2023 г. Сочи се, че на
20.12.2023 г. по време на изпълнение на своите трудови задължения, изразяващи се в
обиколка за осъществяване на първоначална проверка на самолет, находящ се на 1-ва
стоянка на летище София, ищцата при изкачване на стълби към ,,ръкава” с цел отварянето
на самолета и посрещането на пътниците се е подхлъзнала на първото стъпало и е паднала
назад по гръб. Падането е довело до удар на гръбначния стълб и е предизвикало силни болки
в областта на кръста, разпростиращи се по задната повърхност на таза и бедрата.
Непосредствено след инцидента ищцата е уведомила оперативния отдел на работодателя и е
потърсила медицинска помощ.
След пристигането на екип от спешна медицинска помощ пострадалата е била откарана до
УМБАЛ ,,Св. Анна” АД - София, където е приета по спешност в Клиника по неврохирургия
със силни болки в областта на кръста и ограничена и болезнена подвижност на гръбначния
стълб. След 3-дневен престой в болничното заведение за провеждането на лечение и след
извършените прегледи и образни изследвания на ищцата е била поставена диагноза: Травма
на нервните коренчета в лумбален отдел; Дискова протрузия на ниво L4-L5.
Сочи се, че ищцата е била изписана от болницата на 23.12.2023 г., като й е било
предписано носенето на подсилващ корсет за период от 30 дни, назначена е
медикаментозна терапия и провеждане на ядрено-магнитен резонанс на лумбален отдел на
1
гръбнака, както и нова неврохирургична консултация. Бил е предоставен болничен лист за
временна нетрудоспособност за период от 24 дни. Ищцата твърди, че в периода от месец
януари до месец май 2024 г. е провеждала множество прегледи с лекари във връзка с
продължаваща болка в областта на кръста и ограничени движения в походката. Посочва се,
че във връзка с лечението са направени следните разходи: на 08.05.2024 г. сумата от 57,70 лв.
и на 10.05.2024 г. сумата от 48,47 лева за лекарствени медикаменти.
С влязло в сила Разпореждане №33905/08.01.2024 г. на ТП на НОИ - София град
декларираната злополука на 20.12.2023 г. с входящ номер 5101-221-14/05.01.2024 г. е приета
за трудова злополука по реда на чл. 55, ал. 1 КСО. Твърди се, че от датата на настъпване на
трудовата злополука до настоящия момент ищцата е в тежко здравословно състояние, като
поради възникналата временна нетрудоспособност за нея е било непосилно да изпълнява
трудовите си задължения, което е довело до прекратяване на трудовото й правоотношение с
,,ГХБ” ООД, считано от 26.02.2024 г. Сочат се и негативни емоционални преживявания
вследствие на настъпилата злополука. От ищцата са предоставени писмени доказателства по
делото.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба с входящ номер № 216716/02.07.2024 г., депозиран от ответника ,,ГХБ” ООД,
като претенцията на ищеца се оспорва като неоснователна. Потвърждава се наличието на
валидно възникнало трудово правоотношение за периода от 21.04.2023 г. до 26.02.2024 г. Не
се оспорва претърпяната от ищцата трудова злополука на 20.12.2023 г., като се твърди, че в
случая е налице груба небрежност от страна на пострадалата, която не е проявила
елементарно старание и е пренебрегнала основни правила за безопасност. Във връзка с
наличието на осигуряване на безопасни условия на труд са представени Служебна бележка
№ 240/11.09.2023 г. за проведен начален инструктаж на работника, както и извлечения от
книга за извършен от работодателя инструктаж по безопасност. Навеждат се твърдения, че
към момента на осъществяване на злополуката ответникът не е отговарял за почистването и
безопасността на мястото, на което се е случил инцидентът, като се сочи, че летищният
оператор на Летище София ,,Соф Кънект” АД, в качеството му на концесионер по договор,
сключен на 22.07.2020 г., е следвало да отговаря за безопасността на настилките и тяхното
своевременно почистване и обезледяване, така че да се създадат безопасни условия на труд
за служителите по наземното обслужване.
Оспорват се твърденията на ищцата за настъпилите вследствие на трудовата злополука
увреждания, като се сочи, че последната е имала оплаквания и преди настъпването й заради
хронично заболяване. Твърди се прекомерност на размера на претендираното обезщетение,
тъй като не е налице настъпване на сериозни и трайни травми. Сочи се, че на 19.01.2024 г.
ищцата е предявила искане до застрахователно дружество ,,Дженерали Застраховане” АД за
изплащане на обезщетение за настъпила трудова злополука в размер на 15 000 лв. По
изложените съображения се отправя искане за отхвърляне на ищцовата претенция.
Претендират са направените по делото разноски.
Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 ГПК намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните не е налице правен спор по отношение на наличието на валидно
възникнало трудово правоотношение, обективирано в Трудов договор № 3476/21.04.2023 г.,
по силата на който ищцата Д. Е. Д. е била назначена на длъжност ,,Авиодиспечер - Рамп
агент”. Не се спори и по отношение на претърпяната на 20.12.2023 г. трудова злополука,
изразяваща се в подхлъзване и падане от собствен ръст по гръб на ищцата по време на
изпълнение на трудовите й задължения - а именно обиколка за първоначална проверка на
самолет и посрещане на пътниците.
2
С Разпореждане № 33905/08.01.2024 г., издадено от длъжностното лице инж. Иван
Богданов от Териториално поделение на НОИ - София-град, на основание чл. 60, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване декларираната от осигурителя ,,Голдеър Хенлдинг
България” ООД злополука с входящ номер № 5101-21-14 от 05.01.2024 г., станала с Д. Е. Д.,
се приема за трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО, тъй като видно от протокол №
6/04.01.2023 г. за разследване на злополуката от осигурителя, тя е станала по време и по
повод на извършваната работа. Разпореждането не е обжалвано от заинтересованите лица в
законоустановения срок, предвид което съдът приема, че същото е влязло в законна сила и
прави извод, че характерът на осъществената злополука като трудова е установен по
предвидения от закона ред, с надлежен административен акт.
Видно от представената по делото епикриза, издадена от УМБАЛ ,,Св. Анна” АД - София,
ищцата е била прегледана от лекар в деня на трудовата злополука, като оплакванията й са се
изразявали в силни болки в областта на кръста, разпространяващи се по задните
повърхности на таза и бедрата, както и силно ограничена и болезнена подвижност на
гръбначния стълб в поясната част. Вследствие на извършения преглед е поставена диагноза:
травма на нервни коренчета в лумбален отдел; дискова протрузия на ниво L4-L5, като
пострадалата е лекувана в болничното заведение в продължение на 3 дни. Представен е
болничен лист, издаден на 28.12.2023 г., видно от който ищцата е била в отпуск поради
намалена работоспособност в периода 20.12.2023 г. - 12.01.2024 г. С амбулаторни листове,
издадени съответно на 25.01.2024 г., 14.02.2024 г., 23.02.2024 г. и 09.05.2024 г., се установява
продължаващо увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб и се назначава медикаментозна терапия.
С определение № 34336/26.08.2024 г. съдът допуска изслушването на съдебно-медицинска
експертиза по реда на чл. 195, ал. 1 ГПК, която чрез медицински преглед на ищцата следва
да даде отговор на поставените в исковата молба и отговора въпроси, а именно: какви
травматични увреди е получила ищцата вследствие на процесната трудова злополука и
какъв е техният характер и медико-биологична характеристика; какво лечение е предприето;
какъв е периодът на възстановяване на уврежданията и за какъв период са болките и
страданията; какво е сегашното състояние на ищцата и има ли невъзстановени увреди; каква
е перспективата за в бъдеще на ищцата; направени ли са посочените в исковата молба
разходи във връзка с лечението на травматичните увреждания; има ли е пострадалото лице
заболяване в областта на гърба и гръбнака преди настъпване на трудовата злополука.
От заключението на вещото лице - лекар, се установява, че изхождайки от представената
по делото медицинска документация, измененията в поясния отдел на гръбначния стълб на
ищцата са предшествали трудовата злополука, а самата травма е довела до тяхното
обостряне. След извършен лекарски преглед на 12.09.2024 г. травматичните увреждания,
получени от ищцата, са квалифицирани като травма на нервните коренчета в лумбален
отдел на гръбначния стълб и дискова протрузия на ниво L4-L5, като се посочва, че
реализираните медико-биологични признаци представляват временно разстройство на
здравето, което е неопасно за живота. Вещото лице посочва, че болките и страданията,
преживени от пострадалото лице, са били най-интензивни непосредствено след травмата - в
първите 10-15 дни от нейното осъществяване, а нужният възстановителен период е бил
около 1-1.5 месеца.
С оглед настоящото състояние на ищцата се посочва, че са налице периодични болки и
оплаквания във връзка с ограничени движения в поясния отдел и затруднение при повдигане
на лявото стъпало при интензивно натоварване, като периодично се налага приемането на
болкоуспокояващи лекарства и се провежда физиотерапия. Вследствие на представената по
делото документация и извършения преглед на ищцата вещото лице сочи, че в бъдеще ще са
налице периодични кризи, ищцата ще приема болкоуспокояващи, ще носи корсет и ще
провежда физиотерапия и балнеолечение.
3
В открито съдебно заседание, проведено на 01.10.2024 г., е изслушано заключението на
вещото лице - медицински експерт (ортопед травматолог), като същото доуточнява така
даденото по делото заключение. Въз основа на събраната документация се посочва, че
ищцата е имала дискова болест преди момента на настъпване на инцидента на 20.12.2023
година, като травмата е обострила сиптомите. Вследствие на трудовата злополука ищцата
следва да провежда физиотерапия и балнеолечение, като пълното й възстановяване не може
да бъде предвидено с точност. Заключението на вещото лице съдът намира за обективно,
обосновано и изчерпателно изследващо поставените в исковата молба и отговора въпроси.
Същото не е оспорено от страните в преклузивните за това срокове по чл. 200, ал. 3, изр.
последно ГПК.
В откритото съдебно заседание, проведено на 01.10.2024 г., са изслушани
свидетелските показания на Деян Караколев, годеник на ищцата, който излага твърдения за
силните болки на ищцата, претърпени непосредствено след трудовата злополука, както и
невъзможността на последната да се справя сама в ежедневието си. Сочи се, че периодът на
интензивни болки е бил с продължителност над 2 месеца, като ищцата е приемала голямо
количество лекарства.
Изслушан е и Димитър Стефанов, назначен на длъжност ,,Ръководител човешки
ресурси” в ,,ГХБ” ООД. Посочва се, че са спазени всички изисквания за безопасност от
страна на работодателя, която винаги следва да бъде разглеждана като основен приоритет.
Съдът при така установените от фактическа страна обстоятелства, намира от правна
страна следното:
За да бъде уважен искът по чл. 200, ал. 1 КТ, ищецът носи тежестта да докаже: 1)
съществуването на трудово правоотношение между него и ответната страна; 2) настъпването
на злополука във връзка с изпълнението на трудовите задължения; 3) обстоятелството, че
трудовата злополука е довела до временна неработоспособност и претърпени
неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с нейното
осъществяване; 4) характера, вида и интензитета на претърпените от ищеца болки и
страдания и тяхното отражение върху личността му. Вината не съставлява елемент от
фактическия състав за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя за
вредите настъпили вследствие на трудовата злополука, тъй като в случая се касае за
безвиновна, обективна отговорност - това е изрично посочено в разпоредбата на чл. 200, ал.
1 КТ.
В тежест на ответника по предявения иск е да опровергае твърденията на ищеца и да
докаже основателността на възраженията си, релевирани в отговора на исковата молба.
С оглед на гореизложеното по делото беше установено наличието на валидно възникнало
трудово правоотношение между ищцата и ответното дружество, чието съществуване бе
доказано при условията на пълно и главно доказване в настоящето съдебно производство.
На следващо място, с оглед събраните по делото доказателства бе установено
настъпването на злополука на 20.12.2023 г. във връзка с изпълнение на трудовите
задължения на ищцата, а именно падане по гръб при изкачване на стълби при извършване на
технически оглед на самолет преди предстоящото му излитане. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО
трудова злополука представлява всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време
и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в
интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт. Настъпването на трудовата злополука е надлежно
установено по предвидения в закона административен ред - налице е издадено Разпореждане
4
№ 33905/08.01.2024 г. от Териториално поделение на НОИ - София-град, на основание чл.
60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Посоченото разпореждане, което по своята
правна природа представлява индивидуален административен акт, се ползва с материална
доказателствена сила и като официален удостоверителен документ обвързва съда да приеме
посочените в него обстоятелства за действително осъществили се - чл. 179, ал. 1 ГПК.
Елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на работодателя по чл.
200, ал. 1 КТ е наличието на причинно-следствена връзка между претърпяната трудова
злополука и получените от пострадалото лице увреждания. С оглед на събраните по делото
доказателства и при разглеждането им поотделно и в съвкупност бе установено, че
вследствие на инцидента, настъпил на 20.12.2023 г. във връзка с изпълнение на трудовите
задължения, здравословното състояние на ищцата се е влошило, като е настъпила временно
намалена работоспособност - това недвусмислено се установява с представената по делото
медицинска документация и се потвърждава от заключението на вещото лице по надлежно
проведената съдебно медицинска експертиза.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ наличието на гореизброените обстоятелства, а именно валидно
трудово правоотношение, настъпила злополука във връзка с изпълнението на задълженията
на пострадалото лице към работодателя, както и установена причинно-следствена връзка
между осъществената злополука и възникналото увреждане, има за резултат ангажирането
на имуществената отговорност на работодателя за всички имуществени и неимуществени
вреди, проявили се като пряка последица от увреждането, като размерът на обезщетението
следва да се определи към момента на приключване на съдебното дирене, съобразявайки
всички релевантни факти и обстоятелства.
Видно от представените по делото доказателства във връзка с нуждата от медикаментозно
лечение на физическото увреждане, настъпило вследствие на трудовата злополука, ищцата е
извършила разходи за закупуването на лекарства на обща стойност 106,17 лв. (фактура от
08.05.2024 г. на стойност 57,70 лв и фактура от 10.05.2024 г. на стойност 48,47 лв),
съставляващи имуществена вреда, намираща се в причинно-следствена връзка с настъпилата
трудова злополука.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52
ЗЗД. Изхождайки от идеята за обективно оценяване на осъществилите се факти и
възвръщане на нарушения баланс, при изчисляване на размера на обезщетение не следва да
се изхожда от абстрактни критерии, а да бъдат детайлно изследвани всички конкретни
обстоятелства във връзка с правния спор, възникнал между страните, а именно: 1) характер и
степен на настъпилото вследствие на трудовата злополука увреждане; 2) здравословното
състояние на увреденото лице преди и след инцидента; 3) интензивност на лечението -
тежест на извършените медицински манипулации, нуждата от приемане на медикаменти; 3)
характер на претърпените от лицето физически болки; 4) продължителност на необходимия
период за възстановяване; 5) причинени неудобства и отражението им върху ежедневието на
увреденото лице; 6) душевното и емоциално състояние на пострадалия; 7) оценка на
дълготрайните последици на увреждането върху бъдещото професионално и личностно
развитие на лицето; 8) средните обезщетения, определяни от съдебната практика в подобни
хипотези. С оглед постигането на справедлив размер на обезщетението и действително
репариране на претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди съдът следва да
даде изчерпателно аргументирана оценка на всички правнорелевантни обстоятелства
(ППВС №4/23.12.1968 г. и установената безпротиворечива съдебна практика по реда на
чл. 290 ГПК - решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр.д. № 2269/2014 г. на ВКС, IV г.о.,
решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 419/2012 г. на ВКС, IV г.о. и др.)
5
Изхождайки от гореустановените критерии и преценявайки събраните по делото
доказателства, съдът приема следното:
Вследствие на трудовата злополука, настъпила на 20.12.2023 г. ищцата е получила
травматични увреждания в областта на лумбалния отдел на гръбначния стълб, съставляващи
временно разстройство на здравето, което е неопасно за живота. Видно от представената
медицинска документация ищцата е страдала от дегенеративни промени на
междупрешленните дискове, предшестващи инцидента, който от своя страна е довел до
влошаване на здравословното й състояние и обостряне на симптомите. Предприето е
лечение в болнични и домашно-лабораторни условия, като са назначени консултации с
неврохирург, медикаментозна терапия за 7 дни и е предписано носенето на цялостен корсет
за период от 30 дни. Ищцата е била и временно нетрудоспособна за периода от 20.12.2023 г.
до 12.01.2024 г., като се сочи, че физическите затруднения при интензивно натоварване и
периодичните болки, изпитвани вследствие на злополуката, имат за последица и
последващото прекратяване на трудовото правоотношение (Заповед № 18 / 13.02.2024 г. на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ).
От представената по делото медицинска документация и видно от извършената съдебно
медицинска експертиза увреждането има за пряка и непосредствена последица затруднения
при придвижването, периодични болки и физически дискомфорт, които са възпрепятствали
ищцата при извършването на ежедневните й функции и са довели и до душевен дискомфорт
и негативно емоционално състояние в най-голяма степен в първите 10-15 дни травмата, а и
през следващите месеци. С оглед на възможните дълготрайни последици вследствие на
претърпяната трудова злополука следва да се посочи, че първоначалният възстановителен
период е с продължителност около месец и половина, като сегашното здравословно
състояние на ищцата сочи, че занапред са възможни периодични оплаквания, нужда от
приемане на болкоуспокояващи, изпитване на затруднения при интензивно натоварване,
както и препоръчително провеждане на физиотерапия и балнеолечение. В заключение, съдът
приема, че процесната травма, възникнала в резултат на трудовата злополука, е провокирала
влошаване на здравословното състояние на ищцата. Предходно съществуващото заболяване
на пострадолото лице е довело до допълнителни затруднения на пълноценното
възстановяване, като следва да се посочи, че то представлява процес, който към настоящия
момент все още не е завършил.
Настъпилите вследствие на претърпяната трудова злополука неимуществени вреди,
състоящи се във физически болки, както и негативни емоционални преживявания, се
установяват и от показанията на свидетеля Деян Каракалев - годеник на ищцата, които
следва да бъдат кредитирани, независимо от близката връзка помежду им, тъй като същите
не са в противоречие с установеното от представените медицински документи и от
надлежно проведената съдебно медицинска експертиза, а от друга страна - липсват и
доказателства в противна насока. Свидетелят описва изпитваните от ищцата болки
непосредствено след трудовата злополука и изписването й от болницата, които са били с
голяма интензивност за период от 2 месеца. Посочва се, че се е наложило приемането на
голямо количество лекарства, както и поставяне на инжекции и провеждане на
физиотерапия. Свидетелят споделя, че вследствие на физическото неразположение на
ищцата се е наложило да й помага в ежедневието й - поради болките пострадалото лице е
изпитвало затруднения в придвижването до тоалетната и поддържането на хигиената си
самостоятелно. Ищцата е изпитвала сериозна трудност във връзка с изпълнението на
трудовите си задължения, като се е налагало ежедневно да употребява лекарства и се е
чувствала замаяна.
За определяне на размера на обезщетението, което по справедлив и подходящ начин би
заместило накърненото нематериално благо, съдът взе предвид характера на уврежданията -
травма на нервните коренчета в лумбален отдел на гръбначния стълб и дискова протрузия на
ниво L4-L5; продължителността на възстановителния период - около месец и половина, като
6
в първите 10-15 дни непосредствено след инцидента болките, претърпени от ищцата, са
били с голям интензитет, а след периода на възстановяването - наличието на периодични
болки и затруднение при повдигането на левия долен крайник при интензивно натоварване и
промени във времето; нуждата от приемането на медикаменти и посещаването на
рехабилитация; предходната травма на ищцата, изразяваща се в дегенеративни промени на
междупрешленните дискове на ниво L4-L5, която се е задълбочила след претърпяната
трудова злополука.
Следва да се вземе предвид и необходимостта по време на възстановителния период
ищцата да ползва помощта на своите близки в своето ежедневие, както и травматичният
стрес и негативни емоционални преживявания вследствие на инцидента и последиците от
него - нуждата от неколкократно извършване на лекарски прегледи, приемането на
медикаменти и трудност при извършване на трудовите задължения на пострадалото лице.
При изчисляване на размера на обезщетението съдът съобрази и съдебната практика в
сходни на настоящата хипотези:
1) Решение № 10207 от 29.05.2024 г. по гр. д. № 17344 / 2022 г. на Софийски районен съд -
В следоперативния период ищецът в продължение на 45 дни е бил с имобилизация, като не е
могъл да използва ръката си в ежедневието му. Възстановителният период за получената
фрактура е бил 6 месеца, като през първите 20 дни болките са били с по-интензивен
характер. За в бъдеще ищецът ще има болки при по-голямо натоварване на лявата ръка и
при промяна на времето, които ще му останат за цял живот. Съдът приема, че описаното от
вещото лица и от свидетелката - съпруга на ищеца негово състояние е затруднявало
изпълнението на трудови, битови и социални функции от страна на ищеца, в един
продължителен период от време след
злополуката - около шест месеца. Съдът приема, че причинените неимуществени вреди
могат да бъдат справедливо парично репарирани със сумата от 15 000 лв.
2) Решение № 3744 от 25.06.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 8923/2019 г. - За съответно на
претърпените неимуществени вреди съдът приема обезщетение в размер на 15 000 лв., като
болките и страданията са сходни с настоящия случай.
Като съобрази общото здравословно състояние на ищцата, която се намира в
трудоспособна възраст, взе предвид претърпените травматични увреждания, довели до
временна намалена работоспособност на постарадалата и затруднения при ежедневното й
обслужване в бита, понесения физически дискомфорт, нервно напрежение и негативни
емоционални преживявания, както и най- вече че и в бъдеще ще ползва блоко успокоителни
лекарства и ще получава блокови кризи за неопределено време, съдът намира сумата от 15
000 лв. като справедлив паричен еквивалент на накърнените нематериални блага. Над
тази сума до 20 000 лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за допусната от пострадалата груба небрежност.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена, в случай
че пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност или не е спазил предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни
условия на труд. За да е налице съпричиняване е необходимо пострадалото лице чрез своите
действия обективно да е допринесло за настъпване на вредите. Правната уредба на
деликтната отговорност на работодателя в хипотезата на трудова злополука се явява
специална спрямо общата гражданскоправна нормативна уредба в ЗЗД. При деликта
небрежността на пострадалия води до намаляване на отговорността на делинквента, докато
при трудова злополука единствено грубата небрежност може да има за последица
намаляване на отговорността на работодателя. За да се установи наличието на
съпричиняване е необходимо да се изследва дали е налице полагане на дължимата грижа от
страна на работника - а именно грижата, която и най-небрежният човек би положил при
подобни условия. В хипотезата на трудова злополука съпричиняване при условията на груба
7
небрежност от страна на работника ще е налице при извършване на трудовите му
задължения без необходимото внимание, несъобразявайки правилата за безопасност и в
нарушение на предписанията, предоставени от работодателя, и трудовата дисциплина
(Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г., ВКС, IV г.о., докладчик Борислав
Белазелков). Изхождайки от конкретните обстоятелства по делото, не следва да се приеме, че
поведението на ищцата съставлява груба небрежност - подхлъзването по стълбите и
увреждането възникнало като резултат от него не се дължат на неполагане на дължимата
грижа или нарушение на трудовата дисциплина.
По отношение на довода на ответното дружество за сключен договор за застраховка
,,Трудова злополука” и подадено от страна на ищцата искане от 19.01.2024 г. до
застрахователно дружество ,,Дженерали застраховане” АД за изплащане на обезщетение за
настъпила трудова злополука в размер на 15 000 лв., следва да бъде посочено, че
приложението на разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ изисква надлежно установени
постъпления в патримониума на пострадалото лице вследствие на извършени
застрахователни плащания. Видно от приложено към доказателствения материал платежно
нареждане от 12.02.2024 г., наредителят ,,Дженерали застраховане” АД е превел по
банковата сметка на ответника сумата от 38,66 лв. Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото
обезщетение се намалява с размера на получената сума по сключения от работника договор
за застраховане, като приспадането може да се извърши както от дължимото обезщетение за
настъпилите имуществени, така и от това за настъпилите неимуществените вреди (Решение
№ 211 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г., ВКС, IV г.о., докладчик Борис Илиев). В
настоящия случай обезщетението за претърпени имуществени вреди, на стойност 106,17 лв.,
следва да се намали със сумата от 38,66 лв.
Гореописаните обезщетения: за претърпени имуществени вреди в размер на 67,51 лв и за
претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. следва да се присъдят със
законната лихва върху тях, считано от датата на настъпване на трудовата злополука -
20.12.2023 г. до окончателното им изплащане. Лихвата в хипотезата на неимуществени
вреди, настъпили вследствие на деликт, е дължима от момента на правопораждащия вредите
юридически факт - а именно деня на трудовата злополука, а не от момента на влизане в сила
на съдебното решение, с което се определя размера на обезщетението (Решение № 217 от
25.07.2013 г. по гр.д. №1038/2012 г., ВКС, IV г.о., докладчик Бойка Стоилова).
По отношение на разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
право на разноски има ищцата съобразно уважената част от исковата претенция. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие с ищцата е уговорено предоставяне на
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Представен е списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК, в който е включено адвокатско
възнаграждение, чийто размер следва да се определи от настоящия съдебен състав по реда
на чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗАдв., съобразно качеството на
извършената работа, правната и фактическа сложност на делото и обичайните
възнаграждения при тези обстоятелства.
Въз основа на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските при частично уважаване на предявените
искове се дължат по съразмерност.
Съдът присъжда разноски на адвоката в размер, който като ориентир определения
в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно чл. 5 ГПК – тези правила
намират относително приложение като правен обичай при съобразяване от съда на
конкретната тежест по делото съобразено чл. 36 ЗАд.. Цената на иска е 20 106,17 лв., тоест
налице е хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. Минималният допустим размер е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000
лв. Съобразно уважената част от иска се дължат 982,02 лв. Предвид това, в тежест на
8
ответника е да заплати на процесуалния представител на ищеца - адвокат К. З. Н. - АК
Ямбол, с личен номер **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. Ивайло № 13, ап. 4
сумата от 982,02 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца Д. Е. Д. съобразно уважената част на иска.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Представен е списък на разноските,
направени от ответника, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение по Договор
за правна защита и съдействие от 17.06.2024 г. в размер на 2652 лв. Съразмерно с
отхвърлената част от иска на ответника се дължат 663 лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 602,70 лева,
представляваща дължима държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийски районен съд и 398,85 лева, представляваща възнаграждение на вещо лице -
лекар по допуснатата съдебно медицинска експертиза, съобразно уважената част от исковата
претенция.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ,,ГХБ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Продан Таракчиев, № 10, ет. 2, представлявано от управителя Димитриос Анастасиос
Папамихаил да заплати на Д. Е. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к.
Люлин, бл. 112, вх. Е, ет. 6, ап. 141, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на трудова
злополука, настъпила на 20.12.2023 г., ведно със законна лихва за забава от момента на
увреждането на 20.12.2023 г. до окончателното погасяване. ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
15 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ,,ГХБ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Продан Таракчиев, № 10, ет. 2, представлявано от управителя Димитриос Анастасиос
Папамихаил да заплати на Д. Е. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к.
Люлин, бл. 112, вх. Е, ет. 6, ап. 141, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 67,51 лева,
представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди - направени от
нея разходи за лечение, претърпени вследствие на трудова злополука, настъпила на
20.12.2023 г., ведно със законна лихва за забава от момента на увреждането на 20.12.2023 г.
до окончателното погасяване, като ОТХВВЪРЛЯ искът за сумата над 67,51 лева до пълния
предявен размер 106,17 лв.
ОСЪЖДА ,,ГХБ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Продан Таракчиев, № 10, ет. 2, представлявано от управителя Димитриос Анастасиос
Папамихаил да заплати на адв. адвокат К. З. Н. - АК Ямбол, с личен номер **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. Ивайло № 13, ап. 4 сумата от 982,02 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д. Е. Д. съобразно
уважената част на иска.
9
ОСЪЖДА Д. Е. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. Люлин, бл. 112,
вх. Е, ет. 6, ап. 141, да заплати сумата от 663 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника ,,ГХБ” ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Продан Таракчиев, № 10, ет. 2,
представлявано от управителя Димитриос Анастасиос Папамихаил съобразно отхвърлената
част на иска.
ОСЪЖДА ,,ГХБ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Продан Таракчиев, № 10, ет. 2, представлявано от управителя Димитриос Анастасиос
Папамихаил да заплати на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от
1001,55 лева, представляваща дължима държавна такса и разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10