РЕШЕНИЕ
№142
29.06.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на седемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 298 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 617/12.02.2020 г.,
подадена от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД срещу Решение № 12
от 29.01.2020 г. по гр. дело № 15/2019 г., с което Районен съд Балчик е приел
за установено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, че уволнението на М.И.Г.
е незаконно и е отменил заповед № ЛС-05-2011/28.12.2018 г. на Изпълнителния
директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и по обективно
съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като е възстановил М.И.Г. на
заеманата от нея длъжност „технически организатор“ във „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, район Балчик.
Ответникът атакува първоинстанционното решение с
доводи за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Излага съображения в обстоятелствената част на процесуалния
документ. Иска съдебният акт да бъде отменен. Претендира и заплащане на
разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Е.Т..
В хода на устните състезания заявява, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че подробни съображения за порочността му са изложени в жалбата.
Въззиваемата страна е подала отговор, в който твърди,
че жалбата е недопустима и неоснователна. Изтъква, че в жалбата се излагат
аргументи, касаещи Заповед ВиК № 5339/26.11.2018 г., с която ѝ е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, а не Заповед №
ЛС-05-2011/28.12.2018 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с
която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, и която е предмет
на настоящото производство.
Прави искане решението на първата инстанция да бъде
потвърдено. Претендира и заплащане на разноски за въззивното производство.
Пред въззивния съд не се явява лично. Представлява се
от адвокат К.И.. Същата оспорва твърдението на работодателя за системно
нарушение на разпоредбите на Наредба Н-18 от страна на М.Г.. В тази връзка
изтъква, че в длъжностната характеристика на доверителката ѝ липсва
задължение за спазване на Наредба Н-18. Прави искане обжалвания акт да бъде
потвърден. В писмената си защита поддържа същата теза.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предмет на обжалване е Решение № 12 от 29.01.2020
г. по гр. дело № 15/2019 г. на Районен съд Балчик, с което първоинстанционният
съд се е произнесъл по искове на М.Г. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от КТ. Признал е уволнението ѝ за незаконно, отменил е Заповед №
ЛС-05-2011/28.12.2018 г. на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, и я е възстановил на длъжността „технически
организатор“ във „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, район Балчик.
Въззивната проверка е инициирана по
жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД. Изявлението, материализирано
в процесуалния документ се състои от две самостоятелни части. В едната се съдържат
твърдения за неправилност на Решение № 12 от 29.01.2020 г. по гр. дело №
15/2019 г. на Районен съд Балчик и се иска отмяната му. В другата част конкретно
е посочено в какво се изразява порочността, но не на обжалваното решение, а на
друг акт, който не е предмет на настоящото производство. Излагат се твърдения
за законосъобразност на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ на М.Г. и се коментира Заповед № ВиК-5339#2/26.11.2018 г. на изпълнителния
директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, а не процесната Заповед
№ ЛС-05-2011/28.12.2018 г., с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Видно е, че оплакванията във втората
част са неотносими към спора. Насочени са срещу акт, който не е
индивидуализиран, но в който явно се съдържа произнасяне по законосъобразността
на Заповед № ВиК-5339#2/26.11.2018 г. Ето защо, изложените в тази част от
жалбата аргументи не следва да бъдат коментирани. На разглеждане от въззивната
инстанция подлежи само втората част от жалбата, в която бланкетно е посочено,
че съдебният акт е неправилен.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. По
отношение на правилността обаче се прилагат ограниченията на въззивното
обжалване. Тъй като в процесуалния документ не се съдържат конкретни указания в
какво се състои порочността на съдебния акт, то въззивният съд не може да
формира собствени изводи по съществото на спора и да се произнесе относно
правилността на първоинстанционното решение.
Изложеното налага извода, че Решение №
12 от 29.01.2020 г. по гр. дело № 15/2019 г., с което Районен съд Балчик е
уважил исковите претенции на М.Г. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, следва
да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна – ответник се поражда правото да
ѝ бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемата своевременно е направила
искане за присъждане на разноски в размер на 400, 00 лева. Приложила е списък
на разноските и договор за правна защита и съдействие, от които се установява,
че е заплатила тази сума на пълномощника си адвокат К.И. за изготвянето на
отговор на жалбата, инициирала въззивната проверка, както и за процесуално представителство
пред Окръжен съд Добрич.
На тази основа въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на М.Г. направените пред въззивната инстанция разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 12 от 29.01.2020 г., постановено по гр. дело № 15/2019 г. от Районен съд
Балчик.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март“ № 59, да заплати на М.И.Г., с ЕГН **********,***,
сумата от 400, 00 лева, представляваща направени разноски във въззивната
инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.