РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Ихтиман, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20241840101516 по описа за 2024 година
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: ********* е предявила против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ иск за установяване на вземане в размер на 267,20 лева - главница
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ на МПС, полица № 93001710035752; 57.23 лева - мораторна лихва за периода от
16.05.2019г. до 24.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на изпълнение окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 15.12.2017 г. около 19,10 часа при движение по ПП
I-8, 130,500км., с посока на движение от гр. Ихтиман към гр. Костенец лек автомобил,
собственост на И. Н. К. е реализирал ПТП, преминавайки през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени материални щети
на лекия автомобил. Съставен бил протокол за ПТП № 1532922 от 15.12.2017г. Собственикът
на увредения лек автомобил имал сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на
МПС“ № 93001710035752/26.04.2017г. г. валиден към датата на процесното ПТП. При ищеца
е образувана щета №2231-1261-17- 415721. На 20.12.2017г. е изплатено обезщетение по
образуваната щета в размер на 257.20 лева. Ответникът е поканен с писмо Изх. № L-994 от
11.04.2019г. да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, което не е сторено.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в който оспорва иска
по основание и размер. Твърди се, че представеният протокол за ПТП № 1532922 от
15.12.2017 г. е в противоречие с чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 183 ГПК и е непълен, неточен и
противоречив и не установява по несъмнен начин механизма и условията, при които е
настъпило произшествието, не са представени снимки от извършен оглед и заснемане на
мястото на произшествието. В протокола не са отразени размери и особености/деформации
способстващи причиняване на процесното ПТП. Навеждат се доводи, за това че по делото
няма данни за скоростта, с която се е движил водачът, имало ли е други движещи се МПС,
бил ли е под въздействие на алкохол и че представената застрахователна полица не
1
удостоверява основанието за изплащане на застрахователно обезщетение. Евентуално се
твърди наличие на съпричиняване.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, приема следното от фактическа страна:
От представената по делото преписка по щета №2231-1261-17- 415721 от 16.12.2017
г., включваща уведомление за настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско“ на
МПС, опис-заключение за щета, експертиза, доклад и преводно нареждане от 20.12.2017 г.,
се установява, че ЗК «ЛЕВ ИНС» АД във връзка с възникнало на 15.12.2017 г. ПТП, при
което е увреден лек автомобил , управляван от Н. И. К., е изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 257,20 лева.
В цитираното уведомление за настъпило застрахователно събитие водачът на
автомобила е заявил, че на 15.12.2017 г., движейки от гр. Ихтиман към гр. Костенец преди с.
Мирово, попаднал в дупка на пътя и разкъсал предна лява гума.
От приложения протокол за ПТП № 1532922/15.12.2017 г., се установява, че
автомобилът се е движел по първокласен път I-8, като в района км. 130,500 в посока гр.
Костенец през тъмната част от денонощието попаднал в необозначена и необезопасена
дупка на пътя, в резултат на което е била срязана предна лява гума.
На 15.04.2019 г., видно от представената обратна разписка, на Областно пътно
управление – София е била връчена регресна покана по щета №2231-1261-17- 415721 за
заплащане на сумата от 257,20 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение.
От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на
15.12.2017 г. е свързан с преминаване на автомобила през дупка с остри ръбове на пътното
платно, вследствие на което е увредена предна лява гума. Според вещото лице нанесените
щети на превозното средство отговарят да са в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с произшествието, описано в протокола за ПТП, като стойността, необходима за
възстановяване на лекия автомобил възлиза на 329,27 лева.
От показанията на водача на лекия автомобил Н. К., се установява, че
произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието, като дупката се е намирала в
средата на пътното платно. Свидетелят твърди, че е управлявал автомобила със скорост от
50-60 км/ч.
От правна страна:
В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане ищецът следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него.
Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на
страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които
претендира изпълнение от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1.
причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба,
които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на
застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване
2
причинителя на вредата и размера на същата.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установи, че е
съществувал застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 15.12.2017 г.
е възниквало застрахователно събитие.
Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 257,20 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.
От приложения по делото протокол за ПТП се установява наличието на пътното
платно на необезопасена и необозначена дупка в района км 130,500 на първокласен път I-8,
а от изслушаната автотехническа експертиза - че застрахователното събитие е настъпило
при попадане на застрахования лек автомобил в дупката на пътя, т.е. е установен
механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Следва да се има предвид, че
съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика (решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и
др.), протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена
сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, състоянието на пътя, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.
В случая от страна на ответника не са представени доказателства, които да
опровергаят констатациите в протокола за ПТП.
Съгласно § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя
и създават опасност за движението. Във всички случаи наличието на дупка на пътното
платно представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава непосредствена
опасност за движението.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция
„Пътна инфраструктура“, която съобразно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Ответникът не оспорва пасивната си процесуална легитимация, а именно, че нему е било
възложено да стопанисва участъкът от пътя, на който е настъпило произшествието.
Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие,
е именно Агенция „Пътна инфраструктура“. Налице е бездействие на ответника, тъй като
пътят не е поддържан и не е сигнализиран за наличие на препятствия по него, от което е
причинена вредата на автомобила. Затова и според настоящия състав това противоправно
бездействие е основание за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД.
По делото няма каквито и да е доказателства, че с поведението си водачът на лекия
автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – нито, че се е движил с
несъобразена скорост, нито, че е употребил алкохол, както и каквото и да е друго
3
обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице съпричиняване на вредите.
Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите
по средната им пазарна стойност, която съобразно приетото заключението на
автотехническата експертиза към момента на настъпването им е по-висока от изплатеното
обезщетение. Към изплатената сума следва да бъдат прибавени и направените
ликвидационни разноски в размер на 10 лева.
Във връзка с претенцията за заплащане на законната лихва за забава, съдът съобрази,
че представената по делото регресна покана е връчена на ответника на 15.04.2019г., като с
нея не е даден срок за изпълнение, поради което от 16.04.2019 г. ответникът е бил в забава. В
случая ищецът претендира заплащане на обезщетение за забава за периода от 16.05.2019 г.
до 24.06.2021 г. – когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чийто
размер, определен по реда на чл.162 ГПК с електронен лихвен калкулатор е по-висок от
претендирания от 57,23 лева.
Ето защо, съдът приема, че така предявеният иск за установяване на вземане е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, а именно заплатена държавна такса в
размер на 25,00 лева, като юрисконсултско възнаграждение в това производство не е било
присъждано. В исковото производство освен заплатената държавна такса в размер на 75,00
лева и заплатеното възнаграждение на вещото лице по САТЕ в размер на 300 лева, следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Свидетелят не е получил определеното от съда възнаграждение в размер на 50,00
лева, поради което и депозираната сума следва да бъде върната на ищеца.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“,
ЕИК: *********, гр. София, пл.“Македония“ № 3 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ дължи
на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:*********, гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д сумата от
сумата от 267,20 лв. (двеста шестдесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № №2231-1261-17- 415721 от 16.12.2017 г.,
сумата от 57,23 лв. (петдесет и седем лева и двадесет и три стотинки) - обезщетение за
забава за периода от 16.05.2019 г. до 24.06.2021 г., както и законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2021 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", ЕИК *********, гр. София,
пл. „Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:*********, гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51Д сумата от 500,00 лв. (петстотин лева) - разноски в заповедното и
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
4
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5