Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………..
гр. Варна,…………………….год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, XXV състав, в публично
заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Виржиния Миланова, като разгледа
докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело № 71/2020 година на АдмС – Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на К.Н.И. с ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. С.У. – ВАК, срещу Решение № 362 от 13.12.2019 г. на Директора
на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. № С190003-022-0092092/04.10.2019 г., издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.
С жалбата се настоява, че оспореният акт е
незаконосъобразен, несъответстващ на целта на закона, немотивиран, издаден в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъква се, че е абсурдна
ситуацията, при която е наложен запор на бракуван автомобил, с прекратена
регистрация на 19.12.2016 г., който не е във владение на оспорващия от 01.05.2016
година. Поддържа се, че ПНОМ е формално и не съответства на целта на закона.
Твърди се, че няма как да се приеме, че в правния мир собствеността е останала
висяща дори и формално, защото фактически такъв автомобил оспорващият вече
нямал, поради което и последващи действия във връзка с наложения запор няма как
да бъдат осъществени. Разяснява се, че автомобилът е бракуван поради
невъзможност на оспорващия да го поддържа. Искането е да се отмени оспореният
акт. В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия твърди, че
когато през месец май 2017 г. е прекратена регистрацията на процесния
автомобил, същият е продаден за части, като още същата година автомобилът е бил
продаден от третото лице за части на Център за разкомплектоване на излезли от употреба
автомобили, гр. Провадия. В хода по същество се прави искане за уважаване на
жалбата, като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 от Закона за адвокатуратурата.
Ответникът – директорът на ТД на НАП Варна, чрез ст.
юрисконсулт Р. Г, с писмени бележки поддържа становище за неоснователност на
жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че
са налице годни изпълнителни основания и предвид липсата на плащания по
изпълнителното дело от страна на длъжника е наложена обезпечителната мярка –
запор върху движима вещ, а именно процесното МПС. Изтъква се, че доказателства
за бракуване на посоченото МПС, прехвърляне на собствеността и предаване на
владение към датата на издаване на ПНОМ – 04.10.2019 г. не са установени и не
са представени от оспорващия при обжалването по административен ред, както и не
са приложени доказателства към жалбата до съда. Настоява се, че оспорващият е
собственик на запорираната вещ към момента на налагане на обезпечителната
мярка, доколкото не се установява противното, предвид и императивното изискване
на чл. 144, ал. 1 от Закона за движението по пътищата прехвърлянето на
собственост върху МПС да се извършва в писмена форма с нотариална заверка на
подписите, а и процесната вещ не попада в изключенията, предвидени в чл. 213 от ДОПК. Изтъква се, че съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 45 от 24 март 2000 г.
прекратената регистрацията може да бъде възстановена при поискване от
собственика по реда на чл. 14 - 17 за превозно средство, чиято регистрация е
прекратена на основание чл. 18, т. 1 поради изнасяне от страната, съхраняване в
частен имот, обявяване за издирване и др. основания. Сочи се, че не са налице
доказателства за транслативна сделка, както и за владение на веща от лице,
различно от оспорващия. Искането е оспореното решение да бъде потвърдено като
правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода по същество на спора се поддържат писмените бележки от 18.02.2020 г. и
се изтъква, че е доказано, че собствеността върху процесното МПС не е
прехвърлена, както и че същото не е разкомплектовано, като е много вероятно
същото да има колекционерска или антикварна стойност и това би удовлетворило
публичния взискател.
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 197, ал.
2 от ДОПК 7-дневен срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от
обжалване, поради което е допустима. Съобщението за постановяването на
оспореното решение е получено от жалбоподателя на 27.12.2019 г., видно от известие
за доставяне, приложено на л. 26 от делото, а жалбата е подадена в АдмС –
Варна, както и в ТД на НАП Варна на 03.01.2020 г., предвид клеймата на
пощенските пликове на л. 11 и л. 23 от делото.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните
по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбите на чл. 160 от ДОПК и
на чл. 168 от АПК, определящи обхвата на съдебната проверка, административният
съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В ТД на НАП Варна е образувано изпълнително дело (ИД)
№ **********/2007 г. срещу К.Н.И. за събиране на непогасени публични задължения
в размер на 5 220,59 лв., в т.ч. главница 3 292,42 лв. и лихви
1 928,17 лв. за осигурителни вноски по ЗЗО, данък върху дохода по ЗДДФЛ,
във връзка с подадени от И. декларации обр. 6 „Данни за дължими вноски“, данък
по чл. 42 от ЗДДФЛ и глоба с електронен фиш на ОД на МВР Варна. Налице са годни
изпълнителни основания по чл. 209, ал. 2, т. 2 и т. 5 от ДОПК (л. 55-64 от
делото).
С ПНОМ с изх. № С190003-022-0092092/04.10.2019 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, на основание чл. 200 и чл.
201, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, за обезпечаване на
вземанията от К.Н.И. по ИД № **********/2007 г. е наложен запор върху движима
вещ – моторно превозно средство (МПС), лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
240 Д, рег. № В 7667КК, рама 12312310077964, двигател № 61691210058647, година
на производство 1985 г., мощност 53 kw, с цена на придобиване 0 лева.
До ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, на
основание чл. 201, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 215, ал. 1, т. 3 от ДОПК, е
изпратено запорно съобщение на 04.10.2019 г., което съгласно писмо с №
819-51121/16.10.2019 г. е получено от адресата и запорът е наложен с
отбелязване в АИС – КАТ на 14.10.2019 г.
ПНОМ е издадено, след като е взето предвид, че ще се
затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане в размер на 3 292,42
лв. – главница и лихва – 1 928,17 лева.
Видно от приложената по делото справка за общите
задължения на К.Н.И. към 12.12.2019 г., същите възлизат общо на 3 292,42
лева – главница, и 1 990,30 лева – лихви. Задълженията на оспорващия са за
осигурителни вноски по ЗЗО, данък върху дохода по ЗДДФЛ, във връзка с
декларации обр. 6 „Данни за дължими вноски“, подавани от И. през 2011-2015 г., данък
по чл. 42 от ЗДДФЛ по декларации, подадени от И. на 29.04.2011 г. и на
30.04.2013 г., и глоба с електронен фиш на ОД на МВР Варна №
А0536126/23.07.2009 г.
ПНОМ с изх. № С190003-022-0092092/04.10.2019 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна е съобщено на К.Н.И. на 25.11.2019
г. В 7-дневния срок за оспорване, на 02.12.2019 г. (предвид клеймото на
пощенския плик на л. 30 от делото), постановлението е обжалвано на основание
чл. 197, ал. 1 от ДОПК, до Директора на ТД на НАП Варна. С жалбата си по
административен ред оспорващият заявява, че регистрацията на автомобила е
прекратена от 19.12.2016 г., като МПС не е във владение на И. от 01.05.2016 г.,
поради което запорът е наложен върху несъществуваща собственост, която не е и
във владение на И.. Приложени към жалбата са копие от голям талон на МПС с
отметката „Прекратена регистрация частен имот“ и анулиран малък талон.
Във връзка с обжалването на ПНОМ е депозирано
становище от публичния изпълнител, в което е заявено, че запорът е наложен по
справка от КАТ, от която е видно, че въпросното МПС е собственост на
задълженото лице, като този факт се потвърждава и от вписването на запора от
КАТ. Посочено е, че въпросът с владението на веща е отговорност само и
единствено на собственика, поради което жалбата е неоснователна.
С обжалваното Решение № 362 от 13.12.2019 г. Директорът
на ТД на НАП Варна потвърждава ПНОМ, като са изложени следните съображения:
И. е
собственик на запорираната вещ към момента на налагане на обезпечителната
мярка.
Съгласно
чл. 144, ал. 1 от Закона за движението по пътищата прехвърлянето на
собствеността върху МПС се извършва в писмена форма с нотариална заверка на
подписите.
Без
значение за транслативното действие е обстоятелството дали МПС е регистрирано в
КАТ или не, т.е. регистрацията не е елемент от фактическия състав по
прехвърляне на собствеността върху МПС.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС при прекратяване на регистрацията на
МПС, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите
документи в определения срок за извършване прекратяване на регистрацията му,
както и декларация по образец за съхраняване на превозното средство в частен
имот – чл. 18, ал. 2, т. 4.
Съгласно
чл. 21, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. прекратената регистрация може
да бъде възстановена при поискване от собственика.
Оспорващият
като собственик на запорираната вещ разполага с правомощията владение, ползване
и разпореждане, формиращи правото му на собственост, като владението е
възможността на собственика да упражнява непосредствена власт върху вещта като
владелец и следва да бъде отграничено от владението като фактическо състояние.
Липсват
доказателства за установено владение на запорираната вещ от лице, различно от
оспорващия, респ. не са налице кумулативните признаци на твърдяното в жалбата
владение по смисъла на чл. 68, пр. 1 от Закона за собствеността.
По делото са приобщени доказателства относно размера
на публичните задължения на жалбоподателя, наличието на изпълнителни основания
– представени са самите изпълнителни титули с изключение на електронния фиш.
От показанията на свидетелката З.Н.Г – сестра на оспорващия
се установява, че след прекратяване на регистрацията на процесния автомобил
същият е бил закаран в наследствената къща на оспорващия и сестра му в гр.
Дългопол, като на следващата година е била дадена на приятел на брат й да я
ползва за части и автомобилът е бил изкаран от имота в присъствието на
свидетелката.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в
настоящото съдебно производство е Решение № 362 от 13.12.2019 г. на Директора
на ТД на НАП Варна.
Решението на Директора на ТД на НАП Варна в случая е
издадено в рамките на законоустановената компетентност на органа по място, по
материя и по степен. Съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП
Варна, като компетентна териториална дирекция, в съответствие с правомощията си
се е произнесъл с решение по оспореното пред него ПНОМ. С оглед изложеното
обжалваното решение представлява валиден административен акт.
Оспореното решение е издадено в законоустановената
писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и е мотивирано в съответствие с
изискването на чл. 197, ал. 1 от ДОПК. От посочените от органа фактически и
правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи
упражненото от него публично субективно право. Мотивите за издаване на
административен акт могат да се съдържат и в приобщените към административната
преписка документи – арг. от Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 г., ОСГК, поради
което съдът, като съобрази представената от органа преписка, приложеното към
нея становището на публичния изпълнител, както и изложеното в самото решение на
Директора на ТД на НАП Варна, намира, че в случая не е налице липса на мотиви,
която като нарушение на формата на акта, да представлява самостоятелно
основание за отмяна на обезпечителната мярка.
Не се установят по делото и допуснати от
административния орган съществени нарушения на процесуалните правила, които да
обосновават нищожност на акта или да представляват основания за отмяната на
решението на Директора на ТД на НАП Варна като незаконосъобразно. Директорът на
ТД на НАП Варна, в съответствие с чл. 35 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, е обсъдил наведените от жалбоподателя оплаквания, изяснил е релевантните
към спора факти, след което ги е отнесъл към приложимите правни норми.
В настоящото производство не се събраха доказателства
за несъответствие на оспорения акт с материалния закон и с целта на закона,
респ. не са налице обстоятелства, обосноваващи отмяна на наложената
обезпечителна мярка.
Публичните вземания, с изключение на вземането на НАП
от оспорващия, основано на електронния фиш, са установени и изискуеми, предвид представените
като доказателства по делото декларации, подадени от оспорващия и посочени от
публичния изпълнител в приложената по делото справка. Следва да се посочи, че
независимо от заявяването от процесуалния представител на ответника, че
задължението на оспорващия за плащане на глоба с електронен фиш на ОД на МВР
Варна № А0536126/23.07.2009 г. е погасено по давност по реда на чл. 171, ал. 2
от ДОПК, това задължение е включено в справката за задължения на лицето,
включено е в посочения от публичния изпълнител размер на задължението на лицето
и не са налице данни за отписване на задължението като погасено по давност.
Правилно органът е приема, че е налице обезпечителната
нужда, предвид представените по делото изпълнителни титули, както и посоченият
в справката за задължения на оспорващия общ размер на задълженията на И.. От
страна на жалбоподателя не са представени доказателства така установените
задължения да са заплатени, като дори липсват такива твърдения, поради което
обезпечителната нужда е налице, като посредством наложената мярка се цели
гарантиране обективната възможност за събиране на публичните задължения, т.е.
налице е основанието за налагането й, визирано в чл. 195, ал. 2 от ДОПК.
С оглед доказаната възникнала обезпечителна нужда,
съдът преценява, че наложената обезпечителна мярка съответства, съразмерна е на
установените публични вземания и не е нарушена нормата на чл. 198, ал. 2 от ДОПК. При определяне на обезпечителната мярка следва да се отчитат както
обезпечителната нужда, така и интересите на длъжника, като не се допуска
единствено прекомерно явното и същественото обременяване на длъжника, каквото в
процесния случай не е налице.
С разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК,
законодателят е регламентирал, че само в три хипотези следва съдът да приеме,
че са налице основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки: 1/ ако
длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа; 2/ ако не съществува изпълнително основание;
3/ ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни
мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. В конкретния случай от страна
на оспорващия не са представени доказателства за предоставено обезпечение от
категорията на изрично изброените по първата хипотеза, а и наложените
обезпечителни мерки не са от категориите по третата хипотеза. Същевременно,
както се посочи по-горе, са налице годни изпълнителни основания.
По отношение на доводите на оспорващия във връзка с
налагане на запор върху МПС, което вече не е притежавано от И.:
Съгласно нормата, на която се позовава ответникът –
чл. 144, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, собствеността на моторните
превозни средства се прехвърля с писмен договор. По аргумент на чл. 144, ал. 2
от Закона за движението по пътищата изискването подписите на страните да бъдат
нотариално заверени е налице при прехвърляне на собствеността на регистрирани
автомобили.
В случая няма спор, че наложеният запор е върху МПС,
което е с прекратена регистрация, считано от 19.12.2016 г., както и че
собственикът (настоящият оспорващ) е декларирал, че превозното средство се
съхранява в частен имот.
Не са налице доказателства за прехвърляне на правото
на собственост върху процесното МПС, доколкото оспорващият не представя писмен
договор за прехвърляне на собствеността му.
От друга страна, не са налице и доказателства за предаване
на МПС за разкомплектоване, в каквато насока оспорващият въвежда твърдения пред
съда.
Изложеното обосновава извод, че правилно Директорът на
ТД на НАП Варна приема, че И. е собственик на процесното МПС, запор, върху
което е наложен с оспореното пред директора ПНОМ.
Предвид твърденията в жалбата по административен ред,
че МПС не е във владение на И. от 01.05.2016 г., т.е. още преди прекратяване на
регистрацията на МПС, с основание ответникът се позовава на разпоредбата на чл.
4, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., според която норма при
прекратяване на регистрацията на МПС собственикът му е длъжен да представи
превозното средство. Очевидно към момента на прекратяване на регистрацията на
процесния автомобил оспорващият е действал в качеството си на собственик,
включително на владелец на движимата вещ.
Наличието на нормативнопредвидена възможност за
възстановяване на прекратена регистрация на МПС (по аргумент на чл. 21, ал. 1
от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.) и липсата в случая на доказателства за
разкомплектоване на процесното МПС сочат на извод, че правилно е наложен запор
върху лекия автомобил, който е собственост на оспорващия, независимо дали И.
упражнява правото си на владение върху запорираната движимата вещ.
ПНОМ с изх. № С190003-022-0092092/04.10.2019 г. е
законосъобразно, като издадено в съответствие и с целта на закона.
Потвърждавайки процесното ПНОМ, директорът на ТД на
НАП Варна е постановил правилен и законосъобразен индивидуален административен
акт, жалбата срещу който е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на правния спор и направеното
своевременно искане на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В случая предмет на оспорване в настоящото
производство е ПНОМ, а не ревизионен акт, поради което чл. 161 от ДОПК е
неприложим. От систематичното място на посочената правна норма /Глава
деветнадесета Съдебно обжалване на ревизионния акт на Дял Трети Обжалване/ се
установява, че същата регламентира присъждането на разноски в производства по
обжалване единствено на ревизионни актове, но не и на други видове актове,
издавани от органите на приходната администрация, производствата по съдебно
обжалване на които се развиват по реда на ДОПК. С оглед горното, съгласно чл. 143,
ал. 4 и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37
от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност, и че производството е приключило след
провеждането на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че на ответната
страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 100,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 197, ал. 3 и ал. 4
от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н.И. срещу Решение №
362 от 13.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190003-022-0092092/04.10.2019
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.
ОСЪЖДА К.Н.И. с
ЕГН **********,***, да заплати в полза на ТД на НАП Варна сумата в размер на 100
(сто) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: