МОТИВИ ПО НОХД № 423/ 2012 г. по описа на
РС Ч.
Обвинението е против
подсъдимите:- Д.Т.Г. – ** г., роден на *** ***, обл. С.З., ул. Н. № 27.
Български гражданин. С основно образование. Не работи. Не е женен. Осъждан. ЕГН
********** по чл. 195 ал. 1 т. 7 във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 28 ал.
1, във вр. с чл. 20 ал. 2, вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, за
това, че на 04. 08. 2012 г. в гр. Ч., обл. С.З., в съучастие с Д.К.К., като
съизвършител, е отнел чужда движима вещ: преносим компютър марка “ Медион “
модел 2080 на стойност 295 лв., от владението на П.К.В., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои, като макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си и
деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК и не представлява маловажен случай.
-
Д.К.К. – ** г., роден на *** ***, обл. С.З., ул. Д. № 59. Български
гражданин. С основно образование. Не работи. Не е женен. Неосъждан-
реабилитиран по право. ЕГН ********** по чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2,
вр. с ал. 1 от НК за това, че на 04. 08. 2012 г. в гр. Ч., обл. С.З., в
съучастие с Д.Т.Г., като съизвършител, е отнел чужда движима вещ: преносим
компютър марка “ Медион “ модел 2080 на стойност 295 лв., от владението на П.К.В.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
Подсъдимите се признават за
виновни по предявеното им обвинение. Относно вида и размера на наказанието
процесуалния представител на подсъдимия Д.Т.Г. взема становище, следва да му
бъде наложено наказание при отчитане на смекчаващите вината обстоятелства в
размер около минималния предвиден в Закона, както и съдът да приложи
разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от НК и да определи да не се привежда в изпълнение
изцяло наказанието което е било определено на подзащитния му, тъй като деянието
извършено от него по настоящото наказателно производство, е извършено в 3
годишния изпитателен срок определен по НОХД № 238/ 2011 г. по описа на РС Ч.. Подсъдимият
Г. в личната си защита се придържа към изложеното от неговия процесуален
представител адвокат В. Т..
Процесуалния представител на
подсъдимия Д.К.К. моли съдът след като отчете всички смекчаващи отговорността
обстоятелства и извърши преценка на личността на подзащитният му да му наложи
едно справедливо наказание при хипотезата на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. б от НК, като
замени наказанието лишаване от свобода с наказанието – пробация и определи
първите две мерки предвидени в разпоредбата на чл. 42а от НК, касаещо
задължителните пробационни мерки.
Производството се
разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на
обвинителната власт поддържа предявените на подсъдимите обвинения и моли да им
бъдат наложени наказания при приложението на разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК .
За подсъдимия Д.Т.Г. моли да бъде
определено наказание над средния предвиден в закона размер при превес на
отегчаващите вината обстоятелства и при приложението на чл. 58а ал. 1 от НК от
така определеното наказание да се приспадне 1/ 3. Определеното наказание да
изтърпи ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип съгласно
чл. 60 ал. 1 от ЗИНС, при първоначален строг режим съгласно чл. 51 т. 2 от ЗИНЗС. Моли на осн. чл. 68 ал. 1 от НК подсъдимият Г. да изтърпи изцяло и
отложеното наказание, наложено му по НОХД № 238/ 2011 г. по описа на РС Ч. в
размер 9 месеца лишаване от свобода, тъй като деянието извършено от него по
настоящото наказателно производство, е извършено в 3 годишния изпитателен срок
определен по НОХД № 238/ 2011 г. по описа на РС Ч..
За подсъдимия Д.К.К. да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода при баланс между смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, в размер над минималния. Изтърпяването на така
наложеното наказание да се отложи на осн. чл. 66 ал. 1 от НК.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал по реда на 283 от НПК и чл. 372, ал. 4
от НПК доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство: :
обяснения на подсъдимите, протокол за предявяване, показания на свидетели,
справки за съдимост, характеристични справки, ДСМПИС, СОЕ, както и справки за
съдимост с рег. №№ 861 и 862 и двете от 19.11. 2012 г., издадени от РС Ч. и от
направените самопризнания на подсъдимите, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Г. и К. ***, познават
се и поддържат добри отношения помежду си.
Подсъдимият Д.Т.Г.
е осъждан за извършени престъпления от общ характер, както следва:
1. С Присъда № 35
от 25.10.2010г. по НОХД № 272/2010 г. на РС Ч. за извършено на 01.03.2010г.
престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, при
приложение на чл. 58а от НК, чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б предл. 2 от НК, е осъден на
обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по
местния радиовъзел. Присъдата е влязла в сила на 09.11.2010 г.
2. С Определение №
13 от 09.02.2011г. по НОХД № 3236/2010г. на ОС П. за извършено на 09.09.2010г.
престъпление по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1
от НК при условията на чл. 54 от НК е осъден на 9 месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието с
изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 59 ал. 1 от НК приспада времето,
през което е бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР, считано от 00,30ч. на
10.09.2010г. Определението е влязло в сила на 09.02.2011г.
3. С Определение от
02.06.2011г. по НОХД № 103/2011г. на РС Ч. за извършено на 24.12.2010г.
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл.
63 ал. 1 т. 3 вр. чл. 28 ал. 1 от НК при условията на чл. 54 от НК е осъден на
8 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК
е отложено изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 3 години. На
основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК е допусната и извършена кумулация
на наказанието с наложено наказание по НОХД № 3236/2010г. на ОС П., като е
определено едно общо наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода. На
основание чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е
отложено с изпитателен срок от 3 години. Определението е влязло в сила на
02.06.2011г.
4. С Определение от
03.08.2011г. по НОХД № 238/2011г. на РС Ч. за извършено на 08.02.2011г.
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1, т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал.
2 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК при условията на чл.
54 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 69 ал. 1
вр. чл. 66 ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието с изпитателен
срок от 3 години. На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК е допусната
и извършена кумулация на наказанието с наложени наказания по НОХД № 3236/2010г.
на ОС П. и НОХД № 103/2011г. на РС Ч., като е определено едно общо наказание в
размер на най-тежкото от тях, а именно 9 месеца лишаване от свобода. На
основание чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е
отложено с изпитателен срок от 3 години. Определението е влязло в сила на 03.08.2011г.
Подсъдимият Д.К.К.
е осъждан за извършени престъпления от общ характер, както следва:
1. С Присъда № 21 от 26.06.2006г.
по НОХД № 128/2006г. на РС Ч. за извършено през периода от 01.10.2003г. до
05.11.2003г. престъпление по чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 вр. чл.
194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК при приложение на чл. 55 от НК е осъден на глоба в размер на 100 лева. Присъдата е влязла в сила на
11.07.2006г.
Следователно към датата на която
е извършено деянието за което този подсъдим е предаден на съд по настоящото
НОХД същият е реабилитиран по право по чл. 86 ал. 1 т. 3 от НК вр. с чл. 82 ал.
1 т. 5 от НК, т. е.- настъпила е абсолютната давност.
На 04.08.2012г. около 10.30 часа подсъдимият Д.Т.Г. ***, връщал се от ЖП
Гарата и се прибирал в кв. „Запад”. Тогава срещнал подсъдимия Д.К.К. и двамата
продължили към кв. „Запад” заедно. Минавайки покрай дом № 35, собственост на
пострадалия П.К.В., подсъдимият К. забелязал, че вратата на магазина на
свидетеля В. е отворена. Двамата подсъдими познавали свидетеля В. и знаели, че
в магазина си продава компютри, лаптопи и друга техника втора употреба.
Подсъдимият К. се приближил до вратата, провикнал се няколко пъти, но никой не
се обадил. Отворил вратата и двамата с подсъдимия Г. влезли в магазина. Там
видели един лаптоп марка „Медион” модел „2080”, подсъдимият Г. го взел, подал
го на подсъдимия К., който го сложил под мишницата си и излезли от магазина. В
момента, в който двамата подсъдими излезли от магазина, били забелязани от
свидетелката Ц.К.Т.- съседка на пострадалия. Свидетелката Т. забелязала, че
единия от подсъдимите носел под мишница черна кутия и я оприличила на лаптоп.
Досетила се, че са извършили кражба от магазина на свидетеля В. и започнала да
вика след тях. Подсъдимите я чули, уплашили се и избягали в посока към „стария
ДАП”. Пострадалият В. чул виковете на съседката си и разбрал, че от магазина му
е извършена кражба. Влязъл в магазина и огледал стоките, установил, че липсва 1
бр. лаптоп марка „Медион” модел „2080” употребяван. Излязъл от магазина и се
опитал да догони извършителите, но не успял, тогава подал сигнал в РУП Ч..
На следващия ден подсъдимите Г. и
К. помолили свидетеля Ш.Р.Й. да ги закара до кв. С. в гр. П.. Свидетелят Й. се
съгласил и ги закарал с личния си автомобил „Опел Астра”. Подсъдимите Г. и К.
отишли на неустановен пазар в квартала и заменили лаптопа, откраднат от
магазина на свидетеля В. за друг компютър / обикновен /. След като се върнали в
гр. Ч. продали компютъра на неустановено лице по прякор „Джемка” за сумата от
100 лв. ,като първоначално купувача „ Джемка” им дал сумата от 50 лв., от които
15 лв. взел подсъдимия Г., а останалите 35 лв. взел подсъдимия К.. Останал да
им дължи още 50 лв. По-късно подсъдимия К. заминал да работи в с. М., обл. С.З. и помолил обв. Г., след като
вземе останалите 50 лв. от продажбата на компютъра, с неговия дял да заплати
направен от него борч в магазин в квартала, в който живеели. След като
подсъдимия Г. взел останалите 50 лв., платил 30 лв. борч на подсъдимия К. и 20
лв. останали за него.
При проведените ОИМ като
извършители на кражбата били установени подсъдимите Г. и К..
От изготвената Стоково-оценъчна
експертиза е видно, че стойността на 1 бр. преносим компютър марка „Медион”
модел „2080” възлиза на 295 лв.
По така описания начин от
обективна и субективна страна подсъдимият Д.Т.Г. е осъществил престъпния състав
на чл. 194 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал.
2 във връзка с ал. 1 от НК – в съучастие с подсъдимия Д.К.К. е отнел чужда
движима вещ от владението на свидетеля П.К.В., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои.
Предвид факта, че Г. е осъждан по
НОХД № 272 / 10 г. на РС Ч. и № 238/11 г.
на РС Ч., деянието му се явява кражба, извършена в условията на „повторност„ по
чл. 28 ал. 1 от НК и следва да се
квалифицира като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал.
1 във връзка с чл. 28 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
Деянието не представлява
маловажен случай, поради това, че въпреки, че стойността на отнетата вещ е
малко над установения размер на минималната работна заплата за страната,
извършеното се характеризира с висока степен на обществена опасност както на
деянието така и на дейците. В случая съдът отчита и лошите характеристични
данни на подсъдимите
Предвид обстоятелството, че подсъдимият Г. е
бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, същото следва да се
квалифицира като престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 във връзка чл. 194 ал. 1
във връзка с чл. 28 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 във връзка с ал. 1 във
връзка с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, по който текст и съдът го признава за
виновен. .
По така описания начин от
обективна и субективна страна подсъдимият Д.К.К. е осъществил престъпния състав
на чл. 194 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал.
2 във връзка с ал. 1 от НК, по който
текст и съдът го признава за виновен.
От субективна страна престъпното
деяние е извършено от подсъдимите, при пряк умисъл, тъй като са съзнавали
обществено- опасния характер на деянието, предвиждали са и са искали
настъпването на обществено- опасните последици от престъпното деяние.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателно-
правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателно- правната ни система в специалния текст на чл. 194 ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години., в специалния текст на чл.
195, ал.1 от НК се предвижда наказание от 1 до 10 години, а нормата на чл.63,
ал. 1, 3 НК предвижда, че наказанието за непълнолетни се заменя с наказание
лишаване от свобода до три години. Съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 от НК при
положение, че не е определен минимума на наказание, същото може да бъде най-
малко в размер на 3 месеца.
При индивидуализация на
наложените наказания, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и
дейците, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на
вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла
на Закона.
Като смекчаващи вината
обстоятелства и за двамата подсъдими, съдът взе предвид, самокритичността на
дейците към извършеното от тях престъпно деяние, тежкото им социално- битово
положение, сравнително ниския размер на предмета на престъплението, чистото
съдебно минало на подсъдимия Д.К.К.- същият е реабилитиран по право, а като
отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид и за двамата подсъдими лошите
им характеристични данни и предишни осъждания за подсъдимия Д.Т.Г..
Предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимия Д.Т.Г. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства при условията на чл. 373 ал. 2 от НПК и чл. 58а ал.
1 от НК поради което му наложи наказание 9 / девет / месеца лишаване от
свобода, като след намаляне на така определеното наказание с 1/ 3 / една трета
/ последното става в размер на 6 / шест / месеца лишаване от свобода, което
наказание да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл.
чл. 60 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
при първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържане под стража.
Съдът счита, че в случая са
налице условията на чл. 68 ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на наложеното
на подсъдимия Д.Т.Г. общо наказание по НОХД № 238/ 2011 г. по описа на РС Ч., в
размер на 9 / девет / месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи
изцяло и отделно от наказанието наложено му по настоящото НОХД № 423/ 2012 г.
по описа на РС Ч., като на основание чл. 61 т. 2 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържане под стража следва да се определи първоначален строг
режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от Закон
за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Съдът счита, че не следва да
прилага разпоредбата на чл.69,ал.2 от НК по отношение на подсъдимия Г., тъй
като видно от характеристичната справка и свидетелството му за съдимост приема,
че подсъдимия Г. е личност със завишена степен на обществена опасност. Налице е
упоритост от страна на подсъдимия за един кратък период от време същия да
извършва множество посегателства срещу собствеността.
По разбиране на настоящия състав
не прилагайки нормата на чл.69,ал.2 от НК по отношение на подсъдимия Г. ще се
постигнат целите на наказанието посочени в нормата на чл.36,ал.(1) от НК , а
именно да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите
нрави, да се въздействува
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимия Д.К.К. следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията: - на чл. 373 ал. 2 от НПК и чл. 58а ал. 1 НК поради което му
наложи наказание 9 / девет / месеца лишаване от свобода, като след намалението
на така определеното наказание с 1/ 3 / една трета / последното става в размер
на 6 / шест / месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК
същото следва да бъде отложено от изтърпяване, с изпитателен срок от 3 / три /
години, считано от влизане на присъдата в сила, а възпитателната работа с
подсъдимия К. да бъде възложена на ПИ при РУП Ч., отговарящ за квартала, в
който живее подсъдимия
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че следва да възложи направените
по делото разноски върху подсъдимите.
Съдът счита, че така определеното
и наложено на подсъдимите наказание ще постигне целите на наказанието визирани
в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъпното деяние се коренят в желанието на подсъдимите да се облагодетелстват
по лек и престъпен начин, както и в ниската им правна култура и нисък праг на
морални ценности.
Предвид гореизложените си мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: