№ 449
гр. Варна, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100502338 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 от ГПК, образувано е след отмяна
на въззивно решение №658 от 05.06.2020г., постановено по гр. дело
№441/2019г. по описа на ВОС и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на ВОС при изпълнение на дадените указания в решение №60079
от 13.09.2021г., постановено по гр. дело №3555/2020 по описа на ВКС.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Т. ИВ. и ЯНК. Т. АТ. срещу
Решение № 1431 от 04.04.2018г. по гр.д. № 10289/2017г. по описа на ВРС,
ХХХV-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е
прието за установено по отношение на М. КР. С., ЕГН **********, че И.Т.,
ЕГН **********/починала на 09.03.2018г., и заместена в хода на
производството, на осн. чл. 227 ГПК от нейните дъщери- въззивниците в
настоящото производство/, не е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, Б.К. представляващ еднофамилна жилищна сгР. на
един етаж, с идентификатор №10135.3516.177.5, разположена в ПИ с
идентификатор №10135.3516.177, със застроена площ от 49 кв.м., състояща се
от: входно антре, три стаи, баня – тоалет, представляващ имот със стар
идентификатор 10135.3516.154.8, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е
отменен Нотариален акт № 185, т. ІІ, дело № 269, рег. № 13590 от
04.09.2007г., с който И.Т. е призната за собственик по наследство от Г.Ил.Н.,
бивш жител на гр. Варна на 1/2 ид.ч. от следните имоти, находящи се в гр.
Варна, Б.К. представляващи две жилищни сгради, а именно: жилищна сгР. с
площ от 40 кв.м, състояща се от входно антре, три стаи, баня-тоалет, както и
1
жилищна сгР. с площ от 36 кв.м, състояща се от входно антре, стая, кухня,
склад, баня, тоалет, изградени в УПИ VIII-2, с площ от 275 кв.м, в кв. 5а,
попадащ в 26-ти подрайон на гР., при граници по скица: имот VII-3, улица и
имот №1-1. Въззивниците считат, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, необосновано и постановяване при
нарушение на процесуални правила. Твърдят, че към момента на сключване
на договора за покупко- продажба по НА №10/21.10.1991г. Р.П.Н. не е била
собственик на имота и не е притежавала ½ ид.ч. от построената в поземления
имот сгР., състояща се от три стаи, входно антре, построени през 1969г.,
доколкото имотите са били отчуждени и са били държавна собственост.
Отчуждаването по реда на ЗПИНМ /§ 81 ППЗПИНМ/ за мероприятие по
улично регулационния план предпоставя изплащане на определеното
обезщетение, а при отчуждаването по ЗТСУ преминаването на правото на
собственост върху държавата настъпва с влизане в сила на заповедта по чл. 98
от ЗТСУ и след този момент отчуждения собственик не може да се
разпорежда с имота, предмет на отчуждение. Издадените актове за
узаконяване след отчуждаването са ирелевантни по отношение на правото на
собственост. Така, праводателката на ищеца Р.П. не е могла да се разпорежда
със сградите, построени върху държавно място, а извършените от нея сделки
не са породили вещно действие. Установено е по делото, че на Г.Ил.Н. и
Т.Г.Н. е учредено право на строеж върху държавно дворно място с площ от
275 кв.м., по ½ ид.ч. за всеки. Впоследствие ПИ е разделен на два имота с два
административни адреса: ул. „Борис Игнатов“ № 15 на ТТ.Н. и Б.Игн. на Г.Н.
/стар ид. 10135.3516.154, а след приемане на КККР двата имота са с общ ид.
10135.3516.177/. С НА № 126/1984г. Г.Н. продал на Р. само една стая, кухня,
навес и тоалет на двора, строени през 1945г. /без спорния имот/. През 1989г.
със Заповед № 3853/01.12.1989г. имотите са отчуждени и са били собственост
на държавата до 16.10.1997г., когато със Заповед № 1703/16.10.1997г.
отчуждаването е отменено. Всички действия извършени в периода от
01.12.1989г. до 16.10.1997г. не произвеждат действие. Отмяната на
отчуждаването произвежда действие по отношение на правоприемниците на
отчуждения собственик Г.Н. – Донка и Янка. Ищците не са сред
наследниците на Р.П., а отмяната на отчуждаването има ефект по отношение
на притежаваното от нея по НА № 126/1984г., част от което не е процесния
имот. Същевременно е изложен довод за произнасяне свръхпетитум – НА №
185/2007г. е отменен изцяло, макар спора да касае част от имотите. В тази
част решението е недопустимо. Молят съобразно всичко изложено да се
отмени обжалваното решение, а предявените искове да се отхвърлят като
неоснователни. С въззивната жалба са представени писмени доказателства, а
именно 3 бр. съдебни решения, които въззивиците считат, че са допустими,
тъй като са били обсъждани в мотивите на първоинстнационния съдебен акт.
В отговора си, М.С. оспорва доводите в жалбата и развива такива,
обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалваното решението.
Моли същото да бъде потвърдено. В пледоарията по същество,
2
пълномощникът на страната излага, че Ив. Т. не е собственик на ½ ид. част от
процесния имот. Тя не би могла да придобие ½ ид. част от своя наследодател
Г. Ил. Н., тъй като той има и други наследници освен нея- Ил.Г.Ил. и Р. Н.а.
Срещу решението В ЧАСТТА по предявените искове срещу ЕЛ. ИЛ. Г.
и Д. ИЛ. П. липсва въззивна жалба, поради което в тази част решението е
влязло в законна сила.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, предявен от М. КР. С., ЕГН: ********** срещу И.Т., ЕГН: **********
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът И.Т.
не е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Б.К. а
именно: еднофамилна жилищна сгР. на един етаж, с идентификатор №
10135.3516.177.5, разположена в ПИ с идентификатор № 10135.3516.177, със
застроена площ от 49 кв. м., състояща се от: входно антре, три стаи, баня –
тоалет, представляващ имот със стар идентификатор 10135.3516.154.8;
претендира се и отмяна на КНА № 185, том ІІ, рег. № 13590, нот. дело № 269/
2007 год., с който Т. е призната за собственик на процесния имот. Ищецът
твърди, че е собственик на цялата жилищна сгР., находяща се в гр. Варна, ул.
Б.Игн. по силата на договор за покупко – продажба от 11.03.2014 год.. Въз
основа на КНА № 9/ 2007 год. ответницата Ел. Ил. Г. и Д. Ил. П./ по
отношение на които първ. решение е влязло в сила/ са признати за
собственици на 1/ 2 ид. ч. от недвижими имоти – жилищна сгР. с площ от 40
кв. м. / с идентификатор № 10135.3516.177.5/ и жилищна сгР. с площ от 36 кв.
м., изградени в имот с идентификатор № 10135.3516.177 по действащата КК.
Твърди че към момента на издаване на КНА ответниците не са собственици
на съответните идеални части, посочени в актовете. Излага, че ответницата
И.Т. се е снабдила с КНА №185, том 2, рег. №135904, дело №269/2007г. въз
основа на писмени документи за собственост на ½ ид. част за същите за
жилищни сгради. Ищецът твърди, че за него като собственик на едната сгР.
въз основа на договор за покупко-продажба от 11.03.2014г. е налице правен
интерес да отрече правото на собственост на ответниците по отношение на
сгР. с идентификатор 10135.3516.177.5, както и на осн. чл. 537 ГПК да бъдат
отменени констативните НА по отношение на идеалните части на всяка група
ответници.
Ответниците – ЕЛ. ИЛ. Г. и Д. ИЛ. П., не са депозирали писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Ответникът – И.Т. е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва правата на праводателите на ищеца. Твърди на първо
място, че искът е недопустим, тъй като с влязло в сила на 16.12.2004г.
решение по гр. дело №62/1998г., правата на предходните собственици – Ст. и
Г. Г. са отречени, като са им заплатени и извършените подобрения. Счита, че
Ст. и Г. Г. не са собственици на нито една от постройките, находящи се на
3
адрес: гр. Варна, ул. „Б. Игнатов“ №15А, поради което и не са могли да
прехвърлят същите на внука си М.С. с НА № 47/2012г. Твърди, че всички
сгради на този адрес са били изградени и са собственост на баща ѝ Г.Ил.Н..
В хода на съдебното производство- след приключване на съдебното
дирене и преди постановяване на първ. решение- а именно на 09.03.2018г.
ответницата И.Т. е починала, като с определение №4838 като ответници по
делото са конституирани дъщерите ѝ ЯНК. Т. АТ. и Д. Т. ИВ..
Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид
доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните
по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото по делото удостоверение от 28.12.1966 год., издадено от
ГНС –гр. Варна, се установява, че Г.Ил.Н. е признат за собственик на
жилищна сгР., с площ от 275 кв. м./вероятно техн. Грешка, тъй като толкова е
площта на мястото/, на Б.К. въз основа на отстъпено право на строеж върху
държавно дворно място, кв. 35 – 871 по плана на гр. Варна.
От представеното удостоверение, издадено от Община Варна, е видно,
че Г.Ил.Н., ЕГН: ********** е сключвал граждански брак пет пъти, като
последният е сключен на 16.09.1977г. с лицето Р.П.Н..
От приетия по настоящото дело НА 126, се установява, че на
29.12.1984г. Г.Ил.Н. продава на съпругата си Р.П.Н. следния имот, който не е
СИО, а именно: стая, кухня, клозет на двора, навес за натурии, построени
върху държавно дворно място, представляващо дворище пл. №2 на кв. 2 по
плана на гр. Варна, 26-ти подрайон, на адрес: ул. „ Борис Игнатов“ № 15.
Видно от приетото пред настоящата инстанция удостоверение за
наследници на Г.Ил.Н., починал на 25.03.1987г., е оставил за наследници:
дъщеря И.Т. /починала на 09.03.2018г./; син Ил.Г.Ил., починал на
26.02.1997г., и преживяла съпруга- Р.П.Н., починала на 19.01.1995г.
С акт за узаконяване Акт №1/12.09.1991 год., издаден от гл. архитект на
ОбНС – Варна, построените през 1969 год. три стаи и входно антре /с размери
до 42.5 кв.м. и без издадено строително разрешение/, на основание чл. 162,
180, 173 ЗТСУ и чл. 302 ППЗТСУ са узаконени на името на Р.П.Н. до размери
40 кв. м., съгласно одобрения архитектурен проект.
С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 10, том ХХІІ,
дело № 6947/ 21.10.1991 год. Р.П.Н. продава на Г. В. Г. ½ ид. ч. от следния
недвижим имот, а именно: стая, кухня дворен тоалет и навес, построени през
1945 год. и три стаи, входно антре, построени през 1969, всички върху
държавно дворно място, съставляващо имот пл. № 2, в кв. 2 по плана на 26- ти
м. р. на гр. Варна, ул. „Борис Игнатов“ 15, ведно с правото на строеж върху
мястото.
С Решение от 10.03.1999 год. по гр. д. № 62/1999 год. на ВРС, Х състав,
частично обезсилено с решение от 02.04.2003 год. по гр. д. № 722/2002г. по
описа на ВОС, е прието за установено по отношение на М.Арг. Н.а, С. Т. Н.а
4
и Г. Т. Н., че Г. В. Г. и Ст. Йорд. Г.а не са собственици на жилищна сгР. от три
стаи, входно антре, строени през 1969г. Първ. решение в частта, с която
отрицателният установителен иск е уважен по отношение на постройка с
площ 22.40 кв.м., състояща се от вход, килер, кухня, баня, тоалетна, втори
вход, гараж с площ 17.60 кв.м. и е отменен НА №47, дело №3606/96г. е
обезсилено, а производството прекратено поради липсата на правен интерес.
Видно от мотивите на първ. решение, ищците М.Арг. Н.а, С. Т. Н.а и Г.
Т. Н. са наследници по закон на Т.Г.Н. /починал на 07.09.1994г./- син на Ан.
Н.а, починала на 22.05.1966г. по време на сключения брак с Г.Ил.Н.. Съдът
приема, че ищците не се легитимират като наследници по закон на Г.Н..
С НА №47, том ІІІ, рег. №4849, дело №358/ 09.11.2012 год., Г. В. Г. и
Ст. Йорд. Г.а са признати за собственици на еднофамилна жилищна сгР.,
разположена в ПИ с идентификатор №10135.3516.154, със застроена площ по
скица от 49 кв. м., а по данъчна оценка – 53 кв. м., състояща се от три стаи,
входно антре, баня – тоалет и коридор, представляваща самостоятелен обект с
идентификатор №10135.3516.154.8, при съседи: №10135.3516.154.7,
№10135.3516.154.5, 10135.3516.154.1.
С НА №35, том І, рег. № 3342, дело №32/11.03.2014 год. Г. В. Г. и Ст.
Йорд. Г.а продават на М. КР. С. /ищеца/ следния недвижим имот:
еднофамилна жилищна сгР., разположена в ПИ с идентификатор
№10135.3516.154, със застроена площ по скица от 49 кв. м., а по данъчна
оценка – 53 кв. м., състояща се от три стаи, входно антре, баня – тоалет и
коридор, представляваща самостоятелен обект с идентификатор №
10135.3516.154.8, при съседи: № 10135.3516.154.7, № 10135.3516.154.5,
10135.3516.154.1.
С НА №9, т. ІІІ, дело № 290, рег. №14834 от 26.09.2007г. ЕЛ. ИЛ. Г. и
Д. ИЛ. П. са признати за собственици по наследство от Ил.Г.Ил., бивш жител
на гр.Варна, починал на 26.02.1997 год., на 1/2 ид.части от следните имоти,
находящи се в гр.Варна, ул. Б.Игн. представляващи две жилищни сгради, а
именно: жилищна сгР. с площ от 40 кв.м, състояща се от входно антре, три
стаи, баня-тоалет, както и жилищна сгР. с площ от 36 кв.м, състояща се от
входно антре, стая, кухня, склад, баня, тоалет, изградени в УПИ VIII-2, с
площ от 275 кв.м, в кв.5а, попадащ в 26-ти подрайон на гР., при граници по
скица: имот VII-3, улица и имот № І-1.
С НА №185, т. ІІ, дело № 269, рег. № 13590 от 04.09.2007г., И.Т. е
призната за собственик по наследство от Г.Ил.Н., бивш жител на гр. Варна, на
1/ 2 ид.части от следните имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Борис
Игнатов“ №15а представляващи две жилищни сгради, а именно: жилищна
сгР. с площ от 40 кв.м, състояща се от входно антре, три стаи, баня-тоалет,
както и жилищна сгР. с площ от 36 кв.м,, състояща се от входно антре, стая,
кухня, склад,баня, тоалет,, изградени в УПИ VIII-2, с площ от 275 кв.м, в кв.
5а, попадащ в 26-ти подрайон на гР., при граници по скица: имот VII-3, улица
и имот №1-1.
5
От заключението на приетата в хода на въззивното производство СТЕ,
възприета от съда като обективно и компетентно изготвена, се установява, че
към датата на издаване на удостоверение №11052/28.12.1966г. за признато
право на строеж върху държавно дворно място в имот пл.2 от кв.2 е
съществувала едноетажна паянтова жилищна сгР. със застроена площ 48
кв.м., изчертана със син контур на схема №1 към заключението на СТЕ. С Акт
за узаконяване № 1/1991г. се узаконяват построените през 1969год. три стаи и
входно антре с размери до 40 кв.м.. съгласно одобрения архитектурен проект,
които са изчертани със зелени линии и зелен надпис на същата схема №1.
Доколкото с НА №10/1991г Р.П.Н. продава на Г. В. Г. 1/2 идеална част от стая
кухня дворен тоалет и навес строени през 1945г. и три стаи и входно антре
строени 1969г. всички върху държавно дворно място, имот пл. №2 на кв. 2 по
плана на 26-ти подрайон на гр. Варна, на улица „Борис Игнатов" №15, според
в.л., тя прехвърля като описаната в НА №126/1984 г. стая с кухня обхващаща
сега съществуващите помещения обозначени със сини линии на скицата, така
и описаните постройки в НА №10/1991г. представляващи помещенията,
посочени със син и зелен контур на схема №2. Според в.л. с НА №47/2012г. Г.
В. Г. и Ст. Йорд. Г.а са признати за собственици на еднофамилна жилищна
сгР. в поземлен имот с идентификатор 10135.3516.154, със застроена площ от
49 кв.м., състояща се от три стаи, входно антре, баня- тоалет и коридор,
представляваща обект с идентификатор 10135.3516.154.8 по КККР на гр.
Варна, одобрена със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, при
граници: самостоятелен обект с идентификатор 10135.3516.154.7,
самостоятелен обект с идентификатор 10135.3516.154.5 и самостоятелен
обект с идентификатор 10135.3516.154.1, като на схема №3, описаната сгР. с
идентификатор 10135.3516.154.8 по КККР на гр. Варна е щрихована с червен
щрих. В о.з., проведено на 17.03.2022г., в.л. посочва, че по решението по гр.
Дело №62/1998г. сградите са както следва: пристройката с площ 22.40 кв.м. е
сгР. с идентификатор 154.7 на скицата на лист 40; гаражът с площ 17.60 кв.м.
е сгР. с идент. 154.4; жилищната сгР., състояща се от три стаи и входно антре,
строени през 1969г. -по скицата това е сгР. № 8; решението не се отнася до
част от сгР. 5, които са кухня и баня на схема № 2, попадащи извън зеленото
очертание. На схемата на лист 40, това е южната част, която е отделена с
пунктир- тази част не се засяга от решението.
Настоящото производство е въззивно поради, което съдът следва да
направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да
установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други
вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си
интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато
от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен
6
случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било
претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е
длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с
възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено.
По настоящото дело ищецът основава правния си интерес с наличието
на НА, легитимиращ го като собственик на процесния имот представляващ
жилищна сгР. състояща се от входно антре; три стаи, баня и тоалет, с площ
49 кв.м., с идентификатор 177.5, стар идентификатор 154.8, въз основа на
договор за покупко-продажба от 11.03.2014г. обективиран в НА №35
Всяка група ответниците от своя страна се легитимират като
собственици на по ½ ид. част от процесната сгР. въз основа на КНА №
9/26.09.2007г. и 04.09.2007г.
Тъй като по отношение на ответниците Е.Г. и Д.П. първ. решението е
влязло в сила, то предмет на настоящото въззивно производство е само искът
по отношение на ½ ид. част, предявен срещу Ив. Т., починала на 09.03.2018г.,
и заместена от нейните дъщери -въззивниците в настоящото производство –
Янк.Д. и Д.Т..
Доколкото ответниците заявяват свои собствени права върху
недвижимия имот, закупен от ищеца, то за последния е налице правен
интерес от провеждане на установителен иск, тъй като по този начин се
смущава нормалното упражняване на правата му и се поражда нужда от
защита. Исковете са допустими, тъй като според разясненията, сдържащи се в
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по тълкувателно дело № 4/2014г.
на ОСГКВКС, правният интерес при отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект,
чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора.
Влязлото в сила решение от 10.03.1999 год., постановено по гр. дело
№62/1999 год. по описа на на ВРС, Х състав /частично обезсилено/ не се
отразява върху допустимостта на настоящия иск, тъй като липсва
идентичност на страните по смисъла на чл. 298, ал.1 ГПК. Действително,
ищецът е правоприемник на Г. В. Г. и Ст. Йорд. Г.а, участвали като ответници
в онова производство, но настоящите ответници не са нито наследници, нито
правоприемници на ищците по другото дело, поради което по отношение на
тях решението няма сила на присъдено нещо по смисъла на чл. 298, ал.1 вр.
ал.2 ГПК. Ищците по делото от 1999г. – М.Арг. Н.а, С. Т. Н.а и Г. Т. Н. са
наследници по закон на Т.Г.Н. /починал на 07.09.1994г./, който е син на Ан.
Н.а -съпругата, починала на 22.05.1966г. по време на сключения брак с
Г.Ил.Н., като решаващият съд изрично е изложил мотиви, че те не се
легитимират като наследници по закон на Г.Н.. Настоящите ответници –
7
ЯНК. Т. АТ. и Д. Т. ИВ. са наследници по закона на ответницата И.Т.,
починала на 09.03.2018г., като твърдят, че са придобили процесната сгР. по
наследство от починалия наследодател Г.Ил.Н..
По изложените съображения, настоящият състав счита, че
отрицателният установителен иск за собственост, е допустим и надлежно
предявен при съществуването на правен интерес
За да се произнесе по неговата основателност, съдът съобрази следното:
Ищецът, предвид представения НА, обективиращ договор за покупко-
продажба на процесната сгР. установява наличието на правния си интерес.
Доколкото предявеният иск е отрицателен установителен, то в тежест на
ответниците е да докажат принадлежността на правото си на собственост на
твърдяното от тях придобивно основание.
Како беше посочено по-горе, установява се, че първоначалната
ответница И.Т. /починала на 09.03.2018г./ е дъщеря, т.е. наследник по закон
на Г.Ил.Н., починал на 25.03.1987г.
Безспорно се установява също, че на 28.12.1966 Г.Ил.Н. е признат за
собственик на жилищна сгР., изградена върху държавно дворно място,
находящо се на адрес: Б.К. въз основа на отстъпено право на строеж върху
държавно дворно място, кв. 35 – 871 по плана на гр. Варна.
От приложения по делото НА №126, се установява, че на 29.12.1984г.
Г.Ил.Н. продава на съпругата си Р.П.Н. своя имот, който не е СИО, а именно:
стая, кухня, клозет на двора, навес за натурии, построени върху държавно
дворно място, представляващо дворище пл. №2 на кв. 2 по плана на гр. Варна,
26-ти подрайон, на адрес: ул. „Борис Игнатов“ № 15.
След като още на 29.12.1984г. Г. Ил. Н. е продал на Р. Н.а сгР.та,
находяща се в дворното място адрес: гр. Варна, ул. Борис Игнатов №15, то
към дата на смъртта му, настъпила на 25.03.1987г., този имот не е
принадлежал към наследствената маса, поради което и ответниците в
качеството им на наследници по закон не могат да се легитимират като
собственици въз основа на наследствено правоприемство.
Следва да се има предвид също, че със Заповед №1703/16.10.1997г. на
кмета на Община Варна, са отменени предходни заповеди от 1989г., с които
са отчуждени имоти, находящи се на ул. Б. Игнатов в 26 подрайон, като сред
имената на възстановените собственици фигурира само това на Р. П. Н.а, но
не и на Г.Ил.Н., респективно на негови наследници. Все в тази връзка следва
да се има предвид, че през 1991г. незаконно изградените други постройки
върху същото дворно място са били узаконени на името на Р.П.Н..
Г.Ил.Н. се е продал жилищната сгР. на Р. П. още през 1984г., и
последващото отучжване и възстановяване по никаъв наин не могат да върнат
имота в негва осбственост, тъйкато към момента на отчуждаването той вече
не ебил осбтвеник и от него не отчужаденоно нищо. Единственат сгР.,
същестувала в имота е била тази, която е продане на Р.П.. Другите постройки
8
са узаконени в по-късне перидо, и то отново на името на Р.П.а, на чието име
са били ъ възстанвоени през 1997г.
Следва да се отбележи също, че след като е съставен акт на държавен
орган, с който постройките са узаконени през 1991г., то към дата на
изграждането им, същите са излизали извън издаденото разрешение за
строеж, поради което не можа да се направи извод, че същите са станали
собственост на Г.Н., тъй като мястото е било държавно, а него е било
предоставено само право на строеж. От друга страна, незаконно изградените
постройки върху държавно дворно място, по принципа на приращението,
установен в разпоредбата на чл. 92 ЗС стават собственост на собственика на
земята, и доколкото дворното място е било държавно, то собственик на
изграденото извън издаденото разрешение, е Държавата, а след издаването на
акта за узаконяване- лицето, в полза на което същото е издадено. Ако с оглед
заключението на СТЕ се приеме, че незаконните постройки всъщност
представляват “узаконени пристройки“, то тогава същите ще станат част от
главната вещ, и ще се придобият от собственика на сгР.та, който е Р.П..
Според константната съдебна практика, когато извършеното строителство не
представлява самостоятелна сгР., следва да се приложи чл. 97 ЗС, т.е. в
случай, че при неспазване на учреденото право на строеж е увеличена
застроената площ на съществуваща сгР., както и на разрешена нова
пристройка или надстройка. Това тълкуване се основава на правилото, че
собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. За такъв
обект важат правилата на чл. 97 или 98 ЗС - той или следва режима на
главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му
свързване с друга главна вещ.
Предвид което настоящият състав приема, че след като към 1987г. –
когато е починал, наследодателят на ответниците Г.Н. вече се е бил
разпоредил с със съществуващата сгР., построено върху дворно място /което
не било негово, а държавно/ в полза на своята съпруга Р.П., то той не е
притежавал сгР., която да се придобие по наследство от неговите дъщери,
явяващи се наследници по закон.
В самия НА №185, с който Ив. Т. е призната за собственик на ½ ид. част
от двете сгради по наследство от Г. Ил Н., е посочено, че при съставянето на
НА са представени следните документи: удостоверение за признато право на
строеж върху държавно дворно място, и право на собственост върху
построени сгради; акт за узаконяване №1/12.09.1991г., удостоверение за
наследници и т.н. Очевидно пред нотариуса не са били представени другите
релевантни за собствеността документи, в т.ч. и договора за покупко-
продажба, обективиран в НА №126 от 1984г.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният
отрицателен установителен иск по отношение на ½ ид. част следва да бъде
уважен, тъй като ответниците /чиято е доказателствената тежест/, въпреки, че
са наследници по закона на Г. Ил. Н., не установяват към датата на откриване
9
на наследството той да е бил собственик на процесната жилищна сгР. с
идентификатор 10135.3516.177.5 /стар 10135.3516.154.8/.
По отношение на искането за отмяна на НА на осн. чл. 537, ал.2 ГПК,
съдът установи следното:
Предмет на предявения иск е само жилищна сгР. с площ 40 кв.м., която
по заповед № РД -18/-64/16.05.2008г. на изп. директор ма АГКК представлява
сгР. с идентификатор 10135.3516.177.5 с площ по кадастрална карта 49 кв.м.
Предвид основателността на отрицателния установителен иск по
отношение на сгР. с идентификатор 10135.3516.177.5, НА №15 от
04.09.2007г., за удостоверяване право на собственост в полза на И.Т. следва
да бъде отменен само по отношение на жилищната сгР. с площ 40 кв.м.,
състояща се от входно антре, три стаи, баня-тоалет, а не изцяло.
Като е отменил посочения НА и по отношение на жилищна сгР. с площ
36 кв.м., която не е предмет на иск, първ. съд се е произнесъл по искане, с
което не е бил сезиран, поради което в тази част решението му следва да се
обезсили като недопустимо.
Доколкото съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася по допустимостта на решението – само в обжалваната му част, то
не са налице основания за обезсилване на първ. решение в частта досежно НА
9 от 26.09.2007г.. Предвид липсата на въззивна жалба, в тази част решението
е влязло в сила.
Предвид частичната основателността на въззивната жалба,
въззивниците имат право на част от направените в настоящото производство
разноски, а именно ½ ид. част разходите за депозит и държавна такса за
въззивно обжалване, които съдът определя в размер на 349 лв. На адв. Г. Я.- с
оглед отбелязването в пълномощното на стр. 82, че осъществява процесуално
представителство на въззивниците безплатно-поради вложеното им
финансово състояние, на осн. чл. 38, ал.1 ЗА, съдът определя адв.
възнаграждение в минимален размер от 600лв. на осн. чл.7, ал.6 от Наредбата
за мин. размери на адв. възнаграждения вр. чл. 38, ал.2 ЗА, от което следва
съразмерно да се присъди ½ част, на осн. чл. 80 вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1431/04.04.2018г., постановено по гр. дело
№10289/2017г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която се ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М. КР. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Варна, Б.К. че И.Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Б.Игн. не е
собственик на 1/ 2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Б.К. а
именно: еднофамилна жилищна сгР. на един етаж, с идентификатор №
10135.3516.177.5, разположена в ПИ с идентификатор № 10135.3516.177, със
застроена площ от 49 кв. м., състояща се от: входно антре, три стаи, баня –
тоалет, представляващ имот със стар идентификатор 10135.3516.154.8, на осн.
чл. 124 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА решение №1431/04.04.2018г., постановено по гр. дело
10
№10289/2017г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която СЕ ОТМЕНЯ
Нотариален акт № 185, т. ІІ, дело № 269, рег. № 13590 от 04.09.2007г., с който
И.Т. е призната за собственик по наследство от Г.Ил.Н., бивш жител на гр.
Варна, само по отношение на 1/2 ид. части на жилищна сгР. с площ от 36
кв.м, състояща се от входно антре, стая, кухня, склад, баня, тоалет, изградени
в УПИ VIII-2, с площ от 275 кв.м, в кв. 5а, попадащ в 26-ти подрайон на гР.,
при граници по скица: имот VII-3, улица и имот №1-1, на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. КР. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. Б.Игн. да
заплати на Д. Т. ИВ., ЕГН **********, адрес: гр. ************ и ЯНК. Т.
АТ., ЕГН ********** сумата от 349 лв. /триста четиридесет и девет/ лв., на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК
ОСЪЖДА М. КР. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. Б.Игн. да
заплати на адв. Г.Я. –адвокат при ВАК адрес: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“
№55 оф. 414 осъществяваща безплатна правна помощ на Д. Т. ИВ., ЕГН
**********, адрес: гр. ************ и ЯНК. Т. АТ., ЕГН ********** на осн.
чл. 38 ЗА, сумата от 300.00 /триста/ лв., представляваща адв.
възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, определено
на осн. чл. 7, ал.6 от Наредбата за мин. размери на адв. възнаграждения вр.
чл. 38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, на осн. чл. 280, ал.2, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11