№ 10525
гр. С, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110103176 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “С В” АД, ЕИК ..., с адрес гр.С, р-н К С, БЦИ Цар Б, бул.
„Цар Б III“ №..., ет. 2 и 3, насочени срещу М. П. К, ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л 7,
ул.“П Ст.Т“ бл....., за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 39805/2022 г. по описа на СРС, а именно: сумата от 1577 .40 лева, представляваща
главница за потребена вода от длъжника за имот, отчитан с договорна /съдебна/ сметка ...,
създадена към клиентски номер ...., за период от 14.12.2016 г. до 16.03.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 25.07.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 188.11 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 14.01.2017 г. до 16.03.2022 г.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облгационно
правоотношение, възникнало на основание чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.200 г. за условията
и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Съдържанието на облигационното правоотношение е установено в
Общите условия, одобрени от ДКЕВР. В тази връзка се поддържа, че правоотношението
между страните е възникнало с присъединяването на ответниците към вдоснабдителната и
канализационната мрежа и с откриването на партида с абонатен номер.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирали такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва иска с мотив, че между страните не е налице облигационно
правоотношение, както и че е налице доставка на ВиК услуги през исковия период.
Отбелязва се, че липсват документи за техническа годност на общия водомер в сградата
етажна собственост, както и на индивидуалните водомери, което спорен ответника е
задължение на ВиК оператора според Закона за измерванията.
Освен това се поддържа становище, че ищецът не установява да е извършен отчет на
индивидуалните разпределители или за създадени от абоната пречки в тази насока, както и
не представя доказателства за съдържанието на облигационното правоотношение
/приложими общи условия/.
1
На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.
С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявените искове, като присъди на
ответника направените от него разноски по делото, а на пълномощника му – възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Ответникът се представлява
от упълномощен представител, който поддържа подадения отговор на исковата молба.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е
комплексна счетоводно-техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 39805/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за сумата от 1 577.40 лева, представляваща главница за
потребена вода от длъжника за имота му, отчитан с договорна /съдебна/ сметка ..., създадена
към клиентски номер ...., за период от 14.12.2016 г. до 16.03.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 25.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 188.11 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 14.01.2017 г. до 16.03.2022 г.
С възражение от 20.12.2022 г. длъжникът е оспорил вземането с мотив, че е
погасено по давност.
При тези данни съдът намира, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е
доставял и отвеждал вода от имота на ответника през исковия период, по количество и цени,
формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
С отговора на исковата молба е оспорено ответникът да е потребител на ВиК услуги.
От приетия като писмено доказателство договор за продажба на недвижим имот – частна
общинска собственост, е видно, че ответницата е закупила процесния имот, представляващ
апартамент № 52, находящ се в гр.С, ж.к.Л 7 м.р., бл..., вх.А, ет.8, на 03.12.2014 г. При тези
данни съдът намира, че през исковия период е установява наличието на облигационно
правоотношение между страните, доколкото такова възниква по реда на чл.3, ал.1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според цитираната
разпоредба, потребители на услугите ВиК са следните категории лица: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително
чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
За установяване количеството потребена вода в имота, е назначена комплексна
2
счетоводно-техническа експертиза. От неоспореното заключение по същата се установява,
че за исковия период са начислени общо 582.88 куб.м. вода, от които 562 куб.м. за
индивидуални нужди и 20.88 куб.м. за битови нужди. При проверката си експертите са
установили, че сметката за дължимите суми е формирана от показанията на монтиран на
водопроводната инсталация уреди с фабрични номера ...7 и ..., като същите са отчитани 12
пъти от проверите, а 2 пъти са подавани данни от потребителя /самоотчет/. Посочено е, че
има и случаи на неосигурен или отказван достъп за отчет.
Съобразявайки действителното потребеното количество вода, вещите лица са
посочили, че дължимата сума за извършените ВиК услуги от ищеца възлиза на 1577.40 лв.,
респ. 1765.51 лв. с натрупаните лихви за забава, като погасяване чрез плащане не е отразено,
а е намалено задължението със сумата от 49.12 лв., която е прихваната от старо салдо.
Съдът кредитира изцяло заключението по счетоводната експертиза като изготвено
от лица със специални знания в изследваната област, обосновано, пълно и съответстващо на
останалия доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по
основателността на иска въз основа на него.
Именно с оглед на заключението на вещите лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е извършило ВиК услуги за имота на ответницата на стойност
1577.40 лв. Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в чл.32 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, е предвиден реда за формиране на
задълженията на потребителите на ВиК услуги. Според предвиденото в цитираната норма,
услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, като при сгради - етажна собственост, или при водопроводно
отклонение с повече от един потребител, изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното
отклонение за определен период от време. Предвидено е отчитането на водомерите да се
извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат
индивидуалните водомери. Така отчетеното количество вода се разпределя между
отделните потребители въз основа на отчетите за съответния период от време на всички
индивидуални водомери след общия водомер. При разлика в отчетеното количество вода по
общия водомер и сбора на отчетите по индивидуалните водомери, по-голяма от 20 на сто, в
7-дневен срок операторът уведомява упълномощения представител на етажната собственост,
но според ал.7 на чл.32 от цитираната Наредба, това не е основание за неплащане на
изразходваното количество вода. При подаване на молба от упълномощения представител
на етажната собственост в 10-дневен срок от уведомяването за установяване на причините
операторът определя комисия, в която се включват молителят и представители на оператора.
На следващо място, съгласно чл.8 от цитираната Наредба № 4 получаването на
услугите водоснабдяване и канализация се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, които
общи условия операторите следва задължително да публикуват най-малко в един централен
и един местен ежедневник и да осигурят достъп на потребителите до тях. Съобразно
предвиденото в чл.33 от Общите условия, представени в приобщеното ч.гр.д.№ 39805/2022
г. по описа на СРС, заплащането на задълженията за предоставени ВиК услуги се извършва
в 30-дневен срок от издаване на фактурата за всяко едно от тях.
От страна на ответницата е направено възражение за погасяване на вземанията по
давност, което съдът намира за основателно. По отношение характера на вземанията за ВиК
услуги и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна
на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
3
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД. С
разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент, от
който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо. С
оглед на това към 25.07.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116,
б.“б“ от ЗЗД, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията с
настъпил падеж /определен съобразно изложеното по-горе/ за период от 3 години преди
посочената дата, т.е. преди издадената на 12.07.2019 г. фактура № ********** /с падеж на
плащане 11.08.2019 г. и период на консумация от 08.06.2019 г. до 05.07.2019 г./. За периода
от 08.06.2019 г. до края на исковия период 16.03.2022 г. задълженията за предоставени ВиК
услуги в процесния имот възлизат на 1020.98 лв., определени съобразно посоченото от
вещите лица в поместената таблица на стр.3-4 от заключението по комплексната експертиза
Върху същата, както се посочи вече се дължи лихва с начален момент 12.08.2019 г.
/съобразно цитираната по-горе разпоредба от ОУ/ до заявената в исковата молба крайна дата
- 16.03.2022 г., чийто размер възлиза на 131.81 лв.
До така посочените размери и за така посочените периоди исковете следва да се
отхъврлят, а за разликата до пълните предявените размери и периоди да се отхвърлят като
неоснователни поради погасяване на задълженията по давност.
Върху приетия за основателен размер на иска за главница, като законна последица,
следва да се установи и дължимостта на законна лихва с начален момент датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 25.07.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направено от ищеца. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. От приложените платежни документи се установи, че ищецът е
заплатил общо 113.10 лв. държавна такса и 750.00 лв. депозит за възнаграждение на вещото
лице по назначената експертиза. Същият претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът намира, че в исковото дело следва да определи в размер на
100.00 лв. съобразно предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ и фактическата и правна сложност на делото, обусловена от вида на предявения иск,
процесуалното поведение на ответника, броя проведени съдебни заседания, обема на
събраните доказателства. Към последното следва да се прибави и това, присъдено в
заповедното производство от 50.00 лв. С оглед на това и на изхода на спора, в тежест на
ответницата следва да бъде поставена сумата от 657.09 лв.
От страна на ответника се претендира единствено адвокатско възнаграждение в полза
на процесуалния му представител, определено по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. Съобразно материалния интерес по делото възнаграждението на адв.К. е
477.00 лв., по арг. на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съобразно отхвърлената част от исковете, от тази сума следва да се
присъдят 165.43 лв. на адв.К..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. К, ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Л 7, ул.“П Ст.Т“ бл....., че дължи на “С В” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр.С, р-н К С, БЦИ Цар Б, бул. „Цар Б III“ №..., ет. 2 и 3, следните суми, за
4
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 39805/2022 г. по описа на СРС, а именно сума в размер на 1020.98 лева, представляваща
главница за потребена вода от длъжника за имот, отчитан с договорна /съдебна/ сметка ...,
създадена към клиентски номер ...., за период от 08.06.2019 г. до 16.03.2022 г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 25.07.2022 г., до изплащане на вземането и сумата от 131.81
лева, представляваща мораторна лихва за период от 12.08.2019 г. до 16.03.2022 г., като
ОТХЪВРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 1577.40 лв. и за периода от 14.12.2016 г. до 07.06.2019 г. вкл. и иска за мораторна лихва за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 188.11 лв. и за периода от
14.01.2017 г. до 11.08.2019 г. вкл.
ОСЪЖДА М. П. К, ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л 7, ул.“П Ст.Т“ бл....., да
заплати на “С В” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.С, р-н К С, БЦИ Цар Б,
бул. „Цар Б III“ №..., ет. 2 и 3, сумата от 657.09 лв., представляваща направени от ищеца
разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 39805/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода
на делата.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.С, р-н К С,
БЦИ Цар Б, бул. „Цар Б III“ №..., ет. 2 и 3, да заплати на адвокат Г. С. К., ЕГН **********,
вписан в Софийска адвокатска колегия, с личен номер **********, с адрес гр.С,
ул.Владайска“ № 19, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,
сумата от 165.43 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответницата М. П. К, ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 3176/2023
г. по описа на Софийски районен съд, съобразно изхода на делото.
След влизане на решението в сила да се докладва частно гражданско дело №
39805/2022 г. по описа на СРС със заверен препис от настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5