Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В,25.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХL състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети януари
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при участието на секретаря В.Т., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5461 по описа за 2015
година на ВРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба Б.Й.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв.
Фичева, срещу М.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.49,
ал.1 и 3, чл.59 и чл.56 СК за прекратяване на сключения на 09.10.2001г. брак между страните поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на съпругата;
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното
дете Й*** М.Б., родена на ***г. и определяне местоживеенето му при бащата и
определяне на режим на лични отношения с майката- всяка първа и трета събота от
месеца за времето от 09ч. до 19ч., както и един месец през лятото, когато
бащата не е в платен годишен отпуск; за осъждане майката да заплаща месечна
издръжка в минималния предвиден в закона размер с падеж пето число на месеца,
за който се дължи ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване; за предоставяне ползването на
семейното жилище находящо се на адрес гр. В, кв. Възраждане, ул. №3, ет.5, ап. 17 на бащата.
В исковата молба, ищецът излага, че от брака си с
ответницата имат едно дете, като в началото на брака отношенията между
съпрузите са били хармонични, впоследствие започнали да охладняват, възниквали
конфликти и противоречия помежду им относно благополучието на семейството. Съществено значение в това
отношение се сочи да е изиграл и фактът, че ответницата страда от психическо
заболяване- параноидна шизофрения, за което е освидетелствана от ТЕЛК. Това повлияло и
на отношенията между майката и детето, то започнало да избягва майка си, да не желае тя да го обгрижва.
Счита, че отношенията между съпрузите не биха могли да бъдат
заздравени, а бракът съществува само на формално основание.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М.М.Б., чрез
пълномощника си адв. Белчева, депозира писмен отговор,
с който изразява становище, че искът за развод е основателен, но вината за разсторйството на брака е на
съпруга. Излага, че тя винаги се е отнасяла с уважение
към съпруга си, полагала е грижи за семейството и детето, подпомагала и
насърчавала е неговото професионално развитие. Твърди, че поставената й
диагноза след раждането на детето - болест на Блойлер, не е повлияла на задълженията
й като майка и съпруга, тъй като провежда лечение и по този начин не допуска да
е непълноценен член на семейството, а по време на болничните й престои отглеждането
на детето е било обезпечено от нейните родители. Оспорва
заболяването й да е причина за разпада в брачните отношения и твърди, че
причина за това е поведението на ищеца, който през последните 8-9г. поддържал кратки хаотични извънбрачни връзки, а от 2009г. отказал да има интимни отношения с нея под предлог, че е
дебела. От 2006г. ищецът
работел в чужбина и това налагало дългото му отсъствие от дома, през което
време тя полагала грижи за детето. През 2014г. той й оказвал натиск да подпише изготвени документи с
обещание, че ще я остави да живее с детето в семейното жилище, което станало
причина за изпадането й в депресия и настаняването й за болнично лечение от 3 месеца.
Отново по настояване на ищеца подала молба за развод, от
което детето се разстроило, започнало да я обвинява, и тя оттеглила молбата. Твърди,
че под въздействието на баща си, с който комуникирало по телефона, детето
видимо било настроено срещу нея, поради което потърсила съдействие от психолога
в училището на детето и към агенция закрила на детето, но детето отказало срещи
с тях. Сочи, че има нужния родителски капацитет по
отглеждане и възпитание на детето и за вбъдеще, както го е правила до настоящия
момент, независимо от заболяването си. С оглед изложеното, моли упражняването
на родителските права да бъде предоставено на нея и
определен режим на лични отношения на детето с бащата – всяка първа и терта
събота от месеца от 10.00 часа до 16.00часа без преспиване, както и един месец
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, осъждане на бащата да заплаща издръжка на детето в размер на 250,00лева месечно, считано от подаване
на молбата с падеж всяко първо число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, както и предоставяне ползването на семейното
жилище. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от прието по делото удостоверение №1337, че
Б.Й.Б. и М.М.Б. са сключили граждански брак на 09.10.2001г.
От
заверен препис на удостоверение за раждане № 16520 на детето
*** родена на ***г., се
установява, че страните по делото са нейни родители.
От
приетата по делото служебна бележка, издадена от СОУ „Гео Милев”, се
установява, че в периода 2009г. – 2015г. е била ученичка в СОУ „Гео Милев”, гр. В с
отличен успех.
От
удостоверение №223/27.08.2015г. , издадено от „Бумеранг Шипинг” ООД, е видно,
че за периода 01.03.2015г. до 31.07.2015г. ищецът Б.Б. е получавал брутен месечен
доход от 700,00лв., с изключение на месец май, когато е получил доход в размер
на 294,74лв.
От
приетия по делото заверен превод на срочен трудов договор, сключен между Б.Б. и
ДМА Интернешънъл Апс /Дания/, се установява, че от месец септември 2015г.
ищецът работи за BWSC Ltd. в електроцентрала на Каймановите острови, при 60
часа на седмица и възнаграждение от 10 евро на час.
От
Удостоверение изх.№121/21.10.2015г., издадено от „ДИЛАЙТ” ЕООД, се установява,
че за периода от месец 10.2014г. до месец 06.2015г. М.М.Б. е получила брутен доход от трудови възнаграждения за
периода в размер на сумата 1132,62лв., а с Разпореждане №031-00-5654-1 от
29.09.2015г. на М.М.Б. й е отпуснато парично обезщетение за безработица в
размер 7,20лв. дневно за периода от 25.06.2016г. до 24.10.2015г.
Видно
от трудов договр №4/28.09.2015г. понастоящем ответницата работи на длъжност
„продавач-консултант” в „ТЕСТ” ДСЗЗД, при основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 380,00лв.
Не
се спори, а и от приложеното по делото заверено копие на рецептурна книжка, се
установява, че от 2003г. на М.Б. е поставена диагноза „Болест на Блойлер”, от
която дата до настоящия момент същата периодично посещава лекар и получава изписаните
й лекарства.
Видно
от Експертно решение №0355 от 17.02.2014г. на ТЕЛК-В, ответницата е
преосвидетелствана с 80% трайно намалена работоспособност и диагноза
„параноидна шизофрения”.
От
приетото по делото заключение на вещото лице д-р Р.Б. се установява, че М.Б.
страда от параноидна шизофрения, като през годините заболяването е придобило
непрекъснат ход, оформила се е и шизофренна промяна на личността. Посочва се,
че последната се изразява в емоционално изравняване, намаляване на волевата
активност, спад в социалното функциониране, поради което не може да се твърди,
че е запазено „ядрото на личността на мйката”, което ограничава способността й
да се грижи напълно самостоятелно за детето си. Отбелязва се, че няма данни в
някакъв период от време да е представлявала опасност за здравето и живота на
детето си и не би могло да се очаква това и за в бъдеще. Заключва се още, че
когато е извън психотичен пристъп тя е в състояние да разбира свойството и
значението на постъпките си и може да ръководи действията си, както и че всяко
психоттравматично изживяване може да предизвика обостряне на психозата и в този
смисъл, предприетите от ищеца действия по прекратяване на брака са въздействали
неблагоприятно върху психиката й и на 14.12.2014г.тя е постъпила на лечение с
халюцинаторно-параноидна симптоматика.
Изслушано по реда на чл. 15, ал.3 ЗЗакрД, детето излага, че по принцип баща му пътува и когато го няма живее с
майка си, а когато се върне – с него. Заявява, че споделя повече с баща си,
защото майка й обикновено не я разбира. Изразява желание да живее с баща си след развода, но посочва, че майка й ще й
липсва. Заявява, че обикновено майка и се грижи за домакинството и посещава
родителските срещи, а когато се прибере баща й- също.
Изготвен и приобщен по делото е социален доклад, от
който се установява, че Й*** е разумна и отговорна за възрастта си, приела е
раздялата на родителите си. Заявила е категоричното си желание да живее с баща
си, в чието присъствие се чувства спокойна и сигурна, имат общи интереси и
занимания. Проявява отношение на уважение и разбиране към майка си, но понякога
тя я поставяла в неловки ситуации и ставала прекалено обсебваща, което я
натоварвало. Изразеното в социалния доклад заключение е, че не може да се
изрази категорично становище относно предоставянето на родителските права, като
се отбелязва, че предвид осъзнатата възраст на детето следва да бъдат взети
предвид предпочитанията му.
Разпитана в съдебно заседание, свидетелката ***,
майка на ищеца, излага, че е вдовица и живее във Велики Преслав, идвала е в
жилището на семейството, но в повечето случаи майката на ответницата е била там
и се е чувствала нежелана. Заявява, че не е присъствала на скандали, но от
няколко години се усещало напрежение в семейството, като за развод се
заговорило от края на миналата година. Най-дългият период, който е прекарвала с
детето е две-три седмици, когато е идвало в Преслав през ваканцията. Посочва,
че е пенсионерка и работи в Преслав, но може да напусне работа и да дойде да
живее във В, за да помага за отглеждането на детето.
Свидетелката Елена Георгиева Симеонова, без дела и
родство със страните, излага, че са семейни приятели и ги познава от началото
на тяхната връзка. Посочва, че от около 6 години отношението на Б. към М. се
променило, станало неуважително, започнал да я обижда, което се случвало включително
и в присъствие на свидетелката. От своя страна М. била сдържана, мълчала и търпяла
лошото му отношение, като е споделяла, че го прави заради детето. Свидетелката
не посочва конкретни обидни думи или заплахи, заявява, че не е виждала и М. не
й е споделяла за проявено по отношение на нея физическо насилие, не е възприела
извънбрачни връзки на ищеца. Заявява, че последният работи като монтажник на
корабни съоръжения и голяма част от годината е извън България, поради което
живеят разделени с ответницата. Ежедневните грижи за детето се осъществявали от
М., като психическото й заболяване не се е отразило на отношението й с детето.
Посочва, че майката на М. е пенсионер и живее в Ямбол и й е споделила, че има
готовност да дойде да помага за отглеждане на детето.
Изслушан, на основание чл. 50, ал. 6 СК, ищецът
заявява, че иска да упражнява родителските права върху детето, предвид
психическото състояние на майката, което му се отразява негативно. Посочва, че
през 2015г. е пребивавал на територията на Република България около 38-40 дни,
през което време детето е било при майка си, но е в голяма степен
самостоятелно.
Изслушана, на основание чл. 50, ал. 6 СК,
ответницата заявява, че иска тя да се грижи за детето, както го е правила
досега, тя е вършила домакинската работа, осигурила й е спокойствие, за да е
отлична ученичка и с нищо не я застрашава.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с правно
основание чл.49, ал.1 СК:
От доказателствата по
делото се установява, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени. Анализът на описаната по-горе фактическа обстановка сочи,
че от дълго време съпрузите са отчуждени, помежду им е изчезнало
взаимното доверие и уважение, лишили са
се от чувство за близост, общност и единство, както и желание
за полагане на
общи грижи за семейството и дома. Предвид изложеното,
съдът намира, че запазването
на брака би
било вредно за
обществото и самите
съпрузи, между които не
съществува физическа и духовна
близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на
основание чл.49, ал.1 СК.
По отношение вината:
Законовата уредба не
дефинира понятието ”вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака”. Същността на това
понятие следва да се разбира като неизпълнение на поетите брачни задължения за
взаимност, съвместно живеене на
съпрузите и грижи
за семейството. В тази
насока, за да се
произнесе по въпроса
за вината, съдът съобрази следното:
Установи се по делото от
ангажираните гласни доказателства и на двете свидетелки, чиито показания съдът
кредитира като последователни, безпротиворечиви и базирани на непосредствени
впечатления, че никоя от тях не е възприела извънбрачни връзки на някой от
съпрузите или проявено физическо насилие по отношение на другия съпруг или
роденото от брака дете.
От събраните по делото
доказателства не се установява, съпругата да е преустановила изпълнението на
задълженията си за грижа за семейството и уважение към брачния партньор, поради
което съдът намира, че не се установява брачно провинение на съпругата.
Същевременно от
показанията на свидетелката Елена Симеонова се
установява, че по време на съвместното съжителство на съпрузите, ответникът е
променил отношението към съпругата си, започнал е да се държи неуважително.
С оглед изложеното и
доколкото доказани се явяват наведените от ответника брачни провинения на
съпруга, който не е спазвал задължението си за взаимно уважение и
разбирателство в отношенията със съпругата си, съдът намира, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът.
Относно упражняването на родителските права:
Установи се по делото,
че и двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет да отглеждат
детето, както и че то има силна емоционална връзка с всеки от тях. Изготвеният
по делото социален доклад не дава заключение упражняването на родителските
права от кой от родителите би било в интерес на детето, а единствено препоръчва
да се съобрази желанието на детето. Последното, при изслушването си заявява
желание да живее с баща си, по съображениия, че с него споделя повече и той я
разбира по-добре.
Безспорно е, че ответницата
страда от необратимо заболяване „параноидна шизофрения”, което до известна
степен ограничава способността й да се грижи напълно самостоятелно за детето.
От заключението по приетата съдебно-психиатрична експертиза, се установява, че
в никой период тя не е представлявала опасност за здравето и живота на детето
си и не би могло да се очаква това и за в бъдеще. Този извод се потвърждава и
от събраните гласни доказателства, както и при изслушване на детето, което
посочва като съображения за предпочитанието си да живее с баща си, че той я
разбира по-добре, но не и обстоятелства, свързани със здравословното състояние
на майката.
Няма спор също така, а и
от доказателствата по делото се потвърждава, че ежедневните грижи за
отглеждането на детето се полагат от майката, а бащата участва финансово от
разстояние, както и с грижи, когато е в страната.
От приложената служебна
бележка от училище „Гео Милев” се установява, че Й*** е отлична ученичка, а от
изготвения социален доклад се потвърждава, че не е налице отчуждение между
детето и майката, то изпитва уважение и разбиране към нея.
Предвид изложеното, и
като се съобрази обстоятелството, че бащата прекарва в страната около 3-4
седмици в годината, през което време и понастоящем грижите за детето се полагат
от майката, съдът намира, че в настоящия случай предпочитанието на детето не
може да бъде удовлетворено. Съдът намира за неоснователен доводът на ищеца, че
детето е в голяма степен самостоятелно, както и че при необходимост грижите ще
бъдат полагани от неговата майка, както и че занапред той би прекарвал повече
време в страната. Предмет на настоящото производство е предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето с оглед родителския
капацитет на страните по делото, като помощта на техните близки е един от
критериите за извършване на преценката. В случая майката осъществява непосредствените
грижи в отглеждането на детето, като ограничената й способност вследствие на
болестта, може да бъде компенсирана с помощта на нейните родители. Постоянното
отсъствие на бащата обаче не би могло да бъде заместено от грижите на неговата
майка, доколкото това би означавало те изцяло да бъдат възложени на нея.
С оглед изложеното, съдът
намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на М.Б.,
като бъде определено и местоживеенето на детето при майката.
Относно режима на лични отношения:
От изготвеното социално
проучване, както и от заявеното от детето при изслушването му, се установява,
че то е силно привързано към баща си и е в негов интерес да прекарва достатъчно
време с него. Съобразявайки нуждите на детето да общува пълноценно и с бащата,
съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения, близък до
предложения от ответника, но с възможност детето да преспива при баща си и при
по-късен час за връщането му при майката. Така мотивиран, съдът намира че
следва да бъде определен режим на лични отношения както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя с преспиване и един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Относно
издръжката:
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на
дължимата издръжка следва да бъде определен съобразно нуждите на детето и
възможностите на родителите. Основните фактори, които обуславят нуждите на
издържания, са неговата възраст, социални и културни потребности, здравословно
състояние, разходи за облекло, храна, обучение.
В конкретната хипотеза,
детето е на четиринадесет години, ученичка в средно общообразователно училище,
като не се установява по делото да има нужди, надхвърлящи нормалните за
възрастта.
Същевременно от приетия по делото срочен трудов договор, сключен
между Б.Б. и ДМА Интернешънъл Апс /Дания/, се установява, че от месец септември
2015г. бащата работи при 60 часова работна седмица и възнаграждение от 10 евро
на час, равняващо се на 600 евро на седмица. От друга страна от доказателствата
по делото се установява, че майката получава месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 380,00лв.
Като
взе предвид възрастта и нуждите на детето, обществено-икономическите
условия в страната и доходите на родителите, които са определили стандарта му
на живот до настоящия момнет, съдът намира, че размерът на необходимата месечна
издръжка за детето възлиза в общ размер на 400,00лв., която следва да бъде разпределена между родителите
съобразно техните доходи и имущество.
Предвид
нормативно регламентирания минимален
размер на издръжката, който понастоящем е 105,00лв. и
като се вземат предвид доходите на бащата, които надхвърлят многократно
доходите на майката, както и минимлания
размер на работната заплата за страната, както и обстоятелството,
че майката ще
полага непосредствените грижи за детето, а бащата ще участва само с финансови средства, съдът
намира, че предявеният от ответницата иск за заплащане на издръжка от бащата
следва да бъде уважен в пълния му размер от 250,00лв., считано от датата на
молбата – 19.06.2015г. /датата на отговора на исковата молба, с
който е заявено искането/, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание
за нейното изменение или прекратяване.
По отношение ползването на
семейното жилище:
Съобразно
чл. 56, ал.1 СК, когато
от брака има родени ненавършили пълнолетие деца, съдът следва служебно да се
произнесе за ползването на семейното жилище, като искане в тази насока е заявено изрично от ответницата с
отговора на исковата молба.
Няма
спор по делото, че семейното жилище е на
адрес: гр. В, жцк. „Възраждане”, ул. „” №3, ет. 5, ап. 17, което
е единствено жилище и за двамата съпрузи.
С
оглед предоставянето упражняването на родителските права по отношение
непълнолетното дете на майката и
жилищната й нужда, семейното жилище следва да
бъде предоставено за ползване на съпругата.
Доколкото иск за възстановяване на фамилното име на
съпругата, приела името на дргугия съпруг, не е предявен, на основание чл. 53 СК същата запазва брачното си
фамилно име.
По отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора, на основание чл.329, ал.1 ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответницата
сторените по делото разноски в общ размер на 750,00лв. за
внесен депозит за СПЕ и платено в
брой адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е в минималния
размер по чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба №1/2004г.
Дължащият
издръжка родител следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски
районен съд държавна такса в размер на 360,00лв. на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК,
вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Предвид
изхода от спора и на основание чл.6,
т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50лв, която следва да се внесе
от ищеца
съобразно чл.329, ал.1 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Б.Й.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, и М.М.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, сключен с акт №1337 на 09.10.2001г., съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние в гр. В, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, на основание чл.49, ал.1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството
на брачните отношения има съпругът Б.Й.Б., ЕГН **********, на осн. чл.49,
ал.3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Й***
***, ЕГН **********, на нейната майка - М.М.Б., ЕГН **********, като определя и местоживеенето на детето да е при майката М.М.Б., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата Б.Й.Б.,
ЕГН **********, с детето Й*** ***, ЕГН **********, както
следва: бащата има възможност да вижда и взема детето всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя
с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, на основание чл. 59, ал.
2 СК.
ОСЪЖДА Б.Й.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплаща в полза на
детето Й*** ***, ЕГН **********, чрез нейната
майка М.М.Б., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 250,00лв /двеста и петдесет лева/, от датата на подаване молбата – 19.06.2015г., с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание
чл. 59, ал. 2 СК.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се на
адрес: гр. В, жцк. „Възраждане”, ул. „” №3, ет. 5, ап. 17, на М.М.Б., ЕГН **********, на основание чл.56, ал.1 СК.
ОСЪЖДА Б.Й.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на М.М.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата
750,00лв. /седемстотин и петдесет
лева/, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
ОСЪЖДА Б.Й.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати по сметка на Варненски районен съд сумата 410,00лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща държавна такса, дължима на
основание чл.1 и чл.6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: