Определение по дело №13/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 60
Дата: 1 февруари 2023 г. (в сила от 1 февруари 2023 г.)
Съдия: Васил Василев
Дело: 20231001000013
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
гр. София, 01.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно търговско
дело № 20231001000013 по описа за 2023 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна частна жалба от
Националната агенция за приходите, гр. София, ул. "Княз Дондуков” № 52
против Определение № 266153 от 28.11.2022 г„ постановено по т. д. №
185/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е одобрена трета
частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на
„КУРИЛО МЕТАЛ" АД, обявена в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника под
№ 20221129114103.Подържа се,че обжалваното определение е
незаконосъобразно.Със сметката се разпределя сума в размер на 64 600,00 лв„
като е предвидено 4 005,97 лв. да бъдат разпределени за пълно
удовлетворяване на публични вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ
(синдикът погрешно е посочил, че това вземане е с поредност по т. 1 на чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ), а сумата от 60 594,03 лв. - за частично удовлетворяване
на вземания по реда на чл. 722, ал. 1. т, 7 от ТЗ, от които 26 612,05 лв. - за
частично удовлетворяване на публични вземания, предявени от Национална
агенция за приходите и 33 981,98 лв. - за частично удовлетворяване на
вземания на кредитора „МАРБО 2010“ АД.Подържа се,че след откриване на
производството по несъстоятелност и след обявяване на дружеството в
несъстоятелност са установени следните публични вземания - главници:
1. Публични вземания за данъци в общ размер на 1 795,99 лв. с
1
основания за възникване декларации образец 6 за данък върху доходите на
физическите лица. подадени по реда на КСО;
2. Публични вземания за задължителни осигурителни вноски в общ
размер на 7 193,18 лв. с основания за възникване декларации образец 6,
подадени от дружеството по реда на КСО;
3. Публично вземане за държавни такси в общ размер на 1 320 005,00
лв. с основание за възникване изпълнителен лист, издаден въз основа на
влязло в сила на 01.11.2021 г. Решение №2812/17.12.2019 г„ постановено по т.
д. № 3920/2019 г. по описа на Апелативен съд София.Описаните публични
вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски и държавни такси в
общ размер на 1 328 994,17 лв. подлежат на плащане, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 639, ал. 1 от ТЗ, кредиторите, чиито вземания са
възникнали след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност получават плащане на падежа, а когато не са получили
плащане на падежа, се удовлетворяват по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от
Търговския закон, т. е. преди възникналите до датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност необезпечени
вземания.Съгласно разпоредбата на чл. 721, ал. 3 от ТЗ не може да бъде
отказано включването в сметката за разпределение на вземане по чл. 722, ал.
1, т. 7 от ТЗ, ако задължението е поето със съгласието на синдика или е
признато от него. Характера на подобни задължения може да бъде различен и
същите могат да бъдат както задължения, свързани с търговската дейност на
длъжника, така и данъчни и осигурителни задължения, възникнали по силата
на съответния закон. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 7 от Търговския закон
създава привилегия на вземанията, възникнали след датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника
спрямо необезпечените вземания, възникнали до датата на същото решение.
Разпоредбата на чл. 721, ал. 3 от Търговския закон задължава синдика да
включи в сметка за разпределение вземанията, възникнали след датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, ако
не са платени на падежа, а в случай че тези задължения са поети със
съгласието на синдика или са признати от него, синдикът не може да откаже
включването им в сметката за разпределение.
Подържа се,че в случая са били налице всички предпоставки за
2
включване на публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни
вноски — главници в сметката за разпределение.
Съгласно чл. 687, ал. 2 от Търговския закон синдикът е длъжен
служебно да включи вземанията в списък на приети вземания. Посочената
законова разпоредба е създадена с оглед защита на обществения интерес от
попълване на фиска и създава привилегировано положение па държавата като
кредитор с публични вземания. Служебното вписване следва да се извършва
не само при изготвянето на списъците на предявени вземания в срока по чл.
685, ал. 1 или чл. 688, ал. 1 от ТЗ, а всякога когато в хода на производството
възникнат установени публични вземания. Неизготвянето на списък на
служебно вписаните вземания не може да представлява пречка за включване
на установените с влезли в сила актове публични вземания в частичната
сметка.На основание разпоредбата на чл. 649, ал. 5 от ТЗ, влезлите в сила
решения по предявените на основание чл. 647, ал. 1 от ТЗ искове, имат
действие за длъжника, синдика и всички кредитори, като с оглед
разпоредбата на чл. 649, ат. 6 от ТЗ, държавните такси се събират от масата на
несъстоятелността в случай, че искът бъде отхвърлен.Разпоредбата на чл. 721,
ал. 3 ТЗ е приложима за вземания, които синдикът е поел или признал след
откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника. Подобни
вземания могат да възникват на всеки един етап от производството,
включително след като същото е вече в напреднала фаза, длъжникът е вече
обявен в несъстоятелност, поради ненреддагане на план за оздравяване или
неутвърждаване на предложен план съгласно чл. 710 ТЗ и е постановено
започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността.
Според частния жалбоподател разпоредбата на чл. 721, ал. 3 от
Търговския закон е специална по отношение на чл. 164, ал. 3 от ДОПК,
вменяваща задължение публичните вземания да бъдат предявявани пред съда
по несъстоятелността от Национална агенция за приходите, освен ако в закон
не е предвидено друго. Възприемането на противното становище би довело
до неоправдано ощетяване на държавата като кредитор с публични вземания,
възникнали след датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност и неплатени на падежа .
Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него
3
бъде постановено ново,с което да бъде изменена изготвената от синдика на
„КУРИЛО МЕТАЛ“ АД частична сметка за разпределение, обявена в
ТРРЮЛНЦ ио партидата на дружеството под № 20221025142329, като
предвидите сумата от 60 594,03 лв. да бъде разпределена за удовлетворяване
на вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ по следния начин:
1. 49 305,05 лв. - в полза на Национална агенция за приходите;
2. 11 288,98 лв. - в полза на „МАРБО 2010“ АД.
Иска се на основание чл. 277 от Гражданския процесуален кодекс във
връзка с чл. 621 от Търговския закон, да бъде постановено спиране на
изпълнението на обжалваното определение.
От страна на ответника по частната жалба адв. Н. Т .Я. в качеството
му на синдик на "КУРИЛО-МЕТАЛ" АД - в несъстоятелност, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Нови Искър, ж.к. Курило, ул.
Кременица №2 е постъпил отговор,с който се оспорва същата.Подържа се,че
са неоснователни твърденията , че вземанията на Националната агенция за
приходите следва да бъдат включени служебно в изготвената частична сметка
за разпределение.Подържа се,че в чл. 639 ТЗ е предвидено вземания,
възникнали след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност да се заплащат веднага, или се включват в сметка за
разпределение, но това се отнася до случаи, когато тези вземания могат да
бъдат изплащани от самия длъжник, със съгласие на синдика или пряко от
самия синдик до обявяване на несъстоятелността.Неоспоряемостта се отнася
до задължения, поети към кредитори, финансирали продължаването на
дейността на длъжника и възможността за оздравяване на предприятието,
както и такива, обслужващи самото производство и функциите на длъжника.
Такива вземания се гарантират като направени в обща полза за
производството по несъстоятелност.Претендираните от Националната
агенция за приходите срещу изготвената частична сметка за разпределение
вземания (публични вземания за данъци, за задължителни осигуровки и за
държавна такса, всички - възникнали след датата на решението за откриване
на производство по несъстоятелност), не попадат в категорията на описаните
по-горе вземания.Разпоредбата на чл, 164, ал. 4 ДОПК не дерогира изричната
разпоредба чл. 688, ал, 3 ТЗ, която категорично предвижда вземанията,
възникнали след датата на решението за откриване на производство по
4
несъстоятелност да се предявят по реда и в сроковете на глава 43 на ТЗ. Ако
възникналото след откриване на производството по несъстоятелност вземане
не бъде удовлетворено на падежа, от този момент - настъпването на падежа,
за кредитора възниква правото да го предяви, което той следва да упражни по
предвидения в ТЗ процесуален ред.Факта на нововъзникнали вземания на
НАП не може да обвърже синдика да включи тези вземания в разпределение
преди да бъдат приети. Действието на одобрения от съда списък на вземания
по чл. 693 ТЗ стабилизира правата само на включените безспорни вземания на
кредиторите и обвързва синдика да приеме размерите, привилегиите и
обезпеченията, така както са обявени и утвърдени от съда, като подлежат на
зачитане само списъците одобрени по реда на чл. 692, ал. 1-4 ТЗ, към момента
на разпределението. Възникналите и все още не приети вземания, не следва
да се включват в текущо разпределение, т.к. все още титулярът не е
легитимиран за участие в разпределението.Съгласно трайната съдебна
практика, публичните вземания следва да бъдат предявени от НАП по реда
на ТЗ, а в случая е безспорно, че вземанията на НАП не са предявявани и не
са включени в списъците на приети вземания.Поради това се иска
обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт,от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в законния срок.

Производството по несъстоятелност срещу „КУРИЛО МЕТАЛ“ АД. гр.
София, е открито с Решение № 1230 от 23.06.2017 г.. постановено по т. д. №
185 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, вписано в ТРРЮЛНЦ по
партидата на дружеството под № 20170627145203. С Решение № 314 от
14.02.2019 г., постановено по същото дело, дружеството е обявено в
несъстоятелност и са прекратени правомощията на управителните му органи.
С молба вх. № 307592 от 20.10.2022 г. е представена изготвена от синдика на
„КУРИЛО-МЕТАЛ“АД частична сметка за разпределение на наличните суми
в масата на несъстоятелността.В законоустановения срок е постъпило
възражение от Национална агенция за приходите,която възразява срещу
извършеното разпределение на сумата в размер на 64 600 лв., предвидена за
5
удовлетворяване на вземания на кредиторите с привилегия според списъка на
приети вземания по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ - за частично удовлетворяване на
публични вземания, предявени от НАП в общ размер на 26 612.05 лв. и
частично удовлетворяване на вземанията на кредитора „Марбо 2010“АД.
Подържа се,че след обявяване на дружеството в несъстоятелност са
установени публични вземания за данъци, задължителни осигурителни
вноски и държавни такси в общ размер на 1 328 994,17 лв., които в
приложение разпоредбата на чл. 639, ал, 1 ТЗ подлежат на плащане на падежа,
а в случай, че такова не е реализирано, се удовлетворяват по реда на чл. 722,
ал, 1, т. 7 ТЗ. Сочи, че декларациите с данните относно данъчните и
осигурителните задължения са били подадени от задълженото лице след
решението за откриване на производство по несъстоятелност, като с оглед
признаването им от синдика, не може да бъде отказано включването им в
сметката за разпределение. След тази дата са възникнали и задълженията за
публични вземания за държавна такса въз основа на влязло в сила решение, с
което предявеният иск от синдика иск с правно основание чл. 647, ал. 1 ТЗ е
бил отхвърлен, при което разноските за държавна такса се събират от масата
на несъстоятелността. Иска се частичната сметка да бъде изменена като
разпределението на сумата 60 694,03 лв. буде - в полза на НАП -сумата от
49 305,05 лв., а в полза на „Марбо 2010“АД - 11 288.98 лв.
По делото е постъпило становище от синдика , в което оспорва
постъпилото възражение по основателност,като подържа, че в задължение на
НАП е възложено предявяване на възникналите след откриване на
производство по несъстоятелност публични вземания, което предпоставя
включването им в списъка на приети вземания, а на погасяване чрез
включването им в частична сметка за разпределение подлежат само приетите
вземания, каквито не са публичните такива - предмет на възражението.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че за да се
произнесе по съставената от синдика сметка за разпределение следва да
извърши преценка дали включените в нея вземания съответстват на тези в
одобрения от съда списък на приетите вземания,както и че следва да бъде
съобразен размерът на получените при осребряване на имуществото суми, с
оглед разпределянето им между отделните класове кредитори с приети
вземания.
6
Вземанията, за които от страна на НАП се иска да бъдет включени в
разпределението - неплатени данъци, осигурителни вноски, макар и да
представляват публични такива с падеж след откриване на производството по
несъстоятелност, следва да бъдат включени в списък на приетите вземания,
който е допълнително изготвен. Вземанията представляват такива признати
от длъжника като произхождащи от заявеното в подписаните от него
декларации, но включването им като дължими такива и подлежащи на
погасяване при осребряване имуществото на длъжника в производството по
несъстоятелност, следва да бъде извършено по реда на чл. 688 ТЗ, при
установяване реда на привилегията при удовлетворяването им и тяхната
дължимост, с възможност на длъжника и останалите кредитори да заявяват
своите възражения срещу това.Задължението на НАП да предяви публичните
вземания в производството по несъстоятелност на неплатежоспособния
длъжник, произхожда от текста на разпоредбата на чл. 164, ал. 3 ДОПК.При
установен пропуск на синдика да включи вземания с право на това в списъка
на приетите такива, е необходимо първо да бъде завършена процедурата по
допълване на списъка и едва след това да бъде заявена претенцията по
сметката за разпределение,по отношение на това вземане. Одобреният
списък на приети вземания по реда на чл. 692 ТЗ стабилизира правното
положение на кредиторите с включените вече притежавани от тях безспорни
вземания, като при извършването на разпределението синдикът е обвързан да
действа спрямо възприетия в списъка ред на удовлетворяване и размера на
отделните вземания от един ред за удовлетворяването им в съответното
съотношение.Съдът е приел,че е недопустимо в сметката за разпределение за
първи път да бъдат включвани вземания като приети такива, без да е бил
утвърден нарочен списък за това с определение по чл.692 от ТЗ.В случая,
вземанията на кредитора НАП, не са включени в списъците на приети
вземания, а и не се и установява синдикът да е бил сезиран е искане за това.

При така установената фактическа обстановка САС счита,че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва
да бъде потвърдено.
Със сметка за разпределение се разпределят вземанията на кредиторите,
включени в списък с приети вземания – първоначален или последващ, и това
7
е видно от разпоредбата на чл. 721, ал. 1 от ТЗ, според която синдикът изготвя
сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по
чл. 722, ал. 1 съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, който ред се
определя именно чрез включването на вземанията в списъка, и неговото
одобряване, след приключването на евентуална процедура по оспорването му.
Законът не овластява синдика да включва в сметка за разпределение –
частична или окончателна вземания, които не са включени в списък с приети
вземания, в законоустановените процедури по изготвянето и контрола върху
които списъци биват проверявани, при съответните процесуални гаранции за
правата на участниците в производството, съществуването на вземанията,
техните привилегии и/или обезпечения, съответно – и поредността им по чл.
722, ал. 1 от ТЗ. Дали същите следва да са предявени или синдикът е длъжен
служебно да ги включи в списъците с приети вземания зависи от конкретният
им вид, но за да бъдат удовлетворени изцяло или частично, чрез включването
им в сметка за разпределение, вземанията на кредитори винаги следва да имат
качеството на такива - именно включени в списък с приети вземания,
съответно – подлежащи на разпределение по реда на чл. 721 и сл. от ТЗ.Само
вземанията от вида на процесните, но установени с влязъл в сила акт,
подлежат на служебно включване в списък с приети вземания – чл. 687, ал. 2
от ТЗ. Останалите вземания, включително публичните, и включително
известните на синдика, като възникнали с негово участие или съгласие,
следва да бъдат предявени с оглед на съответните разпоредби на ТЗ и от
разпоредбите на чл. 164, ал. 3 и 4 от ДОПК, съобразно които публичните
вземания се предявяват от Националната агенция за приходите пред съда по
несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго /в конкретният,
процесен случай такова друго не е предвидено/, а в случай че вземането е
установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на
приетите от него вземания така, както е предявено, това вземане не може да
бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез
обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на
списъка с приетите от синдика вземания. На свой ред неоспорими са и
вземания, които са установени с влязло в сила съдебно решение, постановено
след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, по което е взел участие синдикът – чл. 691 от ТЗ, което
обаче не означава, че синдикът е длъжен служебно да ги включи в списък с
8
приети вземания, напротив – същите следва да бъдат предявени, но при
включването им в такъв списък не могат да бъдат оспорвани по реда на чл.
690 от ТЗ.Разпоредбата на чл. 721, ал. 3 от ТЗ не отменя законоуреденото в
чл. 164 от ДОПК задължение на НАП да предявява публичните вземания,
като процесните, ако и доколкото са от вида, визиран в същата разпоредба, в
производството по несъстоятелност на длъжника и по законоуреденият в ТЗ
ред за това, с оглед възможността за провеждане и на процедурите по
възражения срещу списъка, и одобряването му, а само императивно
предотвратява възможността за синдика да откаже включването им в такъв
списък.
В настоящия случай синдикът е бил длъжен да включи служебно в
списък с приети вземания само публичните такива, установени с влязъл в
сила ревизионен акт, дори и да не са били предявени, а останалите е следвало
да бъдат предявени от НАП с оглед времето на възникването им.
Не се спори обаче по делото, че всички процесни вземания, не са
включени в списък с приети вземания към момента на съставянето и
одобряването на процесната частична сметка за разпределение.
Ако синдикът е допуснал неизпълнение на задълженията си досежно
включване на вземания в списъка с приетите вземания или служебно
включване на вземания в такъв списък в случаите, императивно установени в
закона , което неизпълнение е от естество да увреди кредитор, включително и
жалбоподателя , на разположение на кредитора е налице остава възможност
да търси имуществена отговорност от синдика за евентуално претърпените
вреди, но изложеното не е от естество да се отрази на законосъобразността на
обжалваното определение на съда по несъстоятелността, с което процесната
частична сметка за разпределение е одобрена.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По искането за спиране изпълнението на обжалваното определение:

Постановеното от съда по несъстоятелността определение по реда на чл.
739, ал. 1 ТЗ не подлежи на незабавно изпълнение. НАП своевременно е
подал жалба срещу изготвената от синдика сметка за разпределение, която
9
има суспензивен ефект и препятства влизането й в сила. Съгласно
разпоредбата на чл. 729, ал. 4 ТЗ, одобрената сметка за разпределение се
изпълнява от синдика, но само след влизането й в сила. Следователно
искането за спиране е недопустимо, поради липса на правен интерес и следва
да се остави без разглеждане.
По изложените мотиви Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 266153 от 28.11.2022 г„ постановено по т.
д. № 185/2017 г. по описа на Софийски градски съд,ТО,VI -5 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на НАП за спиране
изпълнението на Определение № 266153 от 28.11.2022 г„ постановено по т. д.
№ 185/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ТО,VI -5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10