№ 361
гр. Шумен, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500170 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 274 ГПК, по частна жалба с рег. №
2035/15.02.2022г. депозирана от НАП, чрез М.Р.Г. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП
Варна, сл. адрес: гр. В.... против определение № 234/27.01.2022г. по гр. д. № 20213630103314 на
РС – Шумен, с което е прекратено производството поради недопустимост на иска и върната
исковата молба на публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. Варна срещу „Евро Комерс 235”
ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ш...., магазин 4 и
срещу „Евростил Маркет“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ш...., с цена
на иска 8 290 лева и правно основание на претенцията чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК, за обявяване на
относителна недействителност на сделка между двамата ответници реализирана чрез Договор за
покупко продажба на МПС от 14.04.2021 год. касаеща товарен автомобил, марка „Сitroen”, модел
„Jumper“, с рег. № Н ... ВА, рама № VF7ZСРМNС17819280, двигател № 43S22204239615, година
на производство 2006 г., удостоверена от Й.С. – нотариус в район РС Шумен, рег. № 717 на
Нотариалната камара.
Претендира се отмяна на определението. Направени са оплаквания, че изводът на РС за
недопустимост на заявената претенция е незаконосъобразен, тъй като наличието на правен интерес
може да се обоснове с наличието на предпоставките за уважаване на претенцията по чл. 216, ал.1,
т.6 ДОПК: публичноправни задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт,
разпоредителна сделка с имуществото на длъжника след връчване на заповедта за възлагане на
ревизията, в резултат на което имуществото на длъжника е намаляло до степен да не може да
покрие задължението му. Жалбоподателят счита, че забраната въведена с чл. 637, ал. 6 от ТЗ не се
отнасяла за конститутивните искове, какъвто е предявеният иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК, а
само за осъдителните. Посочва, че забраната на чл. 637, ал. 6 от ТЗ била въведена за да се даде
възможност на кредитора да заяви вземането си пред синдика по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ и
затова е недопустимо образуването на граждански и търговски дела, които са с предмет вземане на
кредитор срещу длъжник в несъстоятелност, а настоящият иск не бил такъв, защото с него не се
претендирали имуществени вземания срещу ответника, а се упражнявало едно потестативно право
на държавата, да иска промяна в правната сфера на данъчнозадължено лице, а именно обявяването
на относителната недействителност на обжалваната сделка, като се даде възможност на публичния
взискател да се удовлетвори от имущество, което към настоящия момент не влиза в масата на
несъстоятелността. Сочи, че конститутивните искове не попадат в обхвата на приложното поле на
чл. 637, ал. 1 от ТЗ и производството по тях е допустимо и съдът дължал произнасяне по тях,
независимо, че ответникът – търговец е в несъстоятелност. С оглед изложеното, моли въззивния
съд да приеме, че предявеният от НАП иск е допустим и след като отмени атакуваното
определение да постанови възобновяване на производството по подадената искова молба.
1
Ответниците по частната жалба - "Евро Комерс 235” ЕООД – в несъстоятелност гр.
Шумен и „Евростил Маркет“ ЕООД гр. Шумен не са заявили становище по частната жалба по реда
на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Настоящия съдебен състав, след като се запозна с жалбата и материалите по делото
приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и
като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Производството пред РС – Шумен е образувано на 15.12.2021г. по подадена от НАП
искова молба с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК срещу „Евро Комерс 235” ЕООД – в
несъстоятелност, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ш...., магазин 4 и срещу
„Евростил Маркет“ ЕООД, с ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. Ш..... В исковата
молба се твърди, че законните представители на ответните дружества, бидейки съпрузи, сключили
договор за покупко-продажба на МПС, след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, а
първото дружество имало установени, с влязъл в сила ДРА, публични задължения, поради което
се иска от съда да се обяви за недействителна сделката им по отношение на държавата.
В исковата молба е посочено, че със заповед № Р-03002720006295-020-001/19.10.2020 г.
издадена от орган по приходите при ТД на НАП гр.Варна е започнало ревизионно производство
срещу „Евро Комерс 235” ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. Ш...., магазин 4 за установяване на задължения за данъци. Ревизионното
производство е завършило с ревизионен акт № Р-03002720006295-091-001/10.05.2021г., връчен на
14.05.2021г. по електронен път, по който са установени публични задължения в размер на 198 501
лв. Срещу задълженото лице е образувано изпълнително дело за събиране на вземанията.
Описаната разпоредителната сделка от „Евро Комерс 235” ЕООД е удостоверена от Й.С.
– нотариус в район РС Шумен, рег. № 717 на Нотариалната камара и е извършена на 14.04.2021 г. с
Договор за покупко продажба на МПС като касае товарен автомобил, марка „Сitroen”, модел
„Jumper“, с рег. № Н ... ВА, рама № VF7ZСРМNС17819280, двигател № 43S22204239615, година
на производство 2006 г., т.е. след получаване на съобщението за възлагане на ревизия от ТД на
НАП гр.Варна. Сделката е реализирана на цена 8290 лв., равна на застрахователната оценка.
Размерът на пазарната цена на вещното право на собственост върху товарния автомобил също е
8290 лв.
С решение № 19 от 16.09.2021 г. постановено по т.д. № 20213600900055 по описа за
2021 год. на Окръжен съд Шумен „Евро Комерс 235” ЕООД е обявено в несъстоятелност като е
определена начална дата за неплатежоспособността – 29.05.2021 год.
С атакуваното пред настоящата инстанция определение № 234 от 27.01.2022 год.
първоинстанционния съд е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на
ищеца, тъй като е приел, че иска е процесуално недопустим. Приел е, че е налице отрицателна,
процесуална предпоставка, за надлежното упражняване на това право на иск, доколкото първият
от ответните търговци е обявен в несъстоятелност, решението за което е постановено на 16.09.2021
г., а иска е предявен на 15.12.2021г. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 6 от ТЗ,
след откриване на производството по несъстоятелност, е недопустимо образуването на нови
съдебни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника и предметът
на процесното гражданско дело, не попадал в посочените изключения в цитираната разпоредба,
както и не касаел имущество по чл. 638, ал. 1 от ТЗ, поради което производството по него следва
да се прекрати.
Настоящата въззивна инстанция не споделя доводите на първоинстанционния съд, по
следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 6 от ТЗ, след откриване на
производството по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни и арбитражни
производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, т.е. когато касаят
парични вземания. Тези вземания следва да се предявят в производството по несъстоятелност в
срокове и по реда на чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, респ. след включването им в списъците по чл. 686 от
ТЗ и подаване на възражение по реда на чл. 690 ТЗ тяхното установяване става в производството
по чл. 692 и чл. 694 ТЗ. Нормата на чл. 637 от ТЗ има за цел да изключи възможността - кредитор
2
да предприеме действие по събирането на вземането си от длъжника обявен в несъстоятелност в
други производства, по имуществени граждански и търговски дела, освен в това по
несъстоятелността.
Тези норми обаче не могат да намерят приложение за иска по чл.216, ал. 1, т. 6 от ДОПК,
защото този иск е конститутивен, а не осъдителен, т. е. защитават се потестативни права, а не
притезателни за парични вземания. Цели се осъществяване на едно преобразуващо право по
принудителен ред. Потестативните права се упражняват чрез предявяване на конститутивни
искове, т. е. тези права не се предявяват пред синдика в производството по несъстоятелност,
поради което и правилата за предявяване на вземанията, респ. разпоредбата на чл. 637 ТЗ е
неприложима по отношение на тях.
Исковете по чл. 647 от ТЗ са различни от тези по чл. 216 ДОПК и не са в съотношение
на общ към и специален. Засилената защита на фиска е осигурена чрез включените в
процесуалните данъчни закони материалноправни норми определящи кои сделки на длъжник с
публичноправно задължение могат да се обявяват за относително недействителни. Този иск за
който е овластен да го предяви публичния взискател или публичен изпълнител не се конкурира с
исковете с които разполагат синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност.
В процесния случай, не е налице иск свързан с претенция за изпълнение от страна на
ответника на парично задължение, а установителен иск за обявяването за недействителен, спрямо
държавата, чрез публичния изпълнител при ТД на НАП Варна на договор за покупко-продажба на
МПС, сключен между ответниците на 14.04.2021г. с нотариална заверка на подписите, по силата
на който първият ответник „Евро Комерс 235” ЕООД – в несъстоятелност продава на втория
ответник „Евростил Маркет“ ЕООД товарен автомобил, марка „Сitroen”, модел „Jumper“, с рег. №
Н ... ВА, рама № VF7ZСРМNС17819280, двигател № 43S22204239615, година на производство
2006 г., мощност 93 кw. за сумата от 8 290лева – равна на представената застрахователна оценка.
Съгласно чл. 216, ал. 3 вр. ал. 1, т. 6 от ДОПК вр. чл. 135 от ЗЗД, законът е предоставил право на
иск на държавата за обявяване на относителна недействителност на сделки, с които данъчно
задълженото лице цели да увреди публичните взискатели, ако са извършени след възникване на
публичното задължение при презумпция за знание на третото лице, с което се договаря, когато е
свързано с длъжника. Следва да се има предвид, че с право на конститутивен иск по чл. 216 от
ДОПК държавата като кредитор разполага във всички случаи, в които длъжникът цели увреждане
на фиска посреством разпореждане с имуществени права, както е видно и от ал. 3 на цитираната
разпоредба. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че в хипотезите на чл. 216, ал. 1
ДОПК законодателят е предвидил по-засилена защита на публичния интерес. В конкретния случай
предявения установителен иск от НАП с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК е
процесуално допустим, тъй като, държавата упражнява свое потестативно право и с него не се
засяга масата на несъстоятелността на длъжника, а напротив кредиторът цели да "привлече"
имущество на трето лице, което да послужи за удовлетворяване на вземания.
Да се приемат съображенията на първоинстанционния съд за правилни, означава да се
отрече правото на ищеца на защита, защото както при спряно производство (чл. 637, ал. 1 от ТЗ),
така и при прекратяване на производство, образувано по подадена искова молба след откриване на
производство по несъстоятелност (чл. 637, ал. 6 от ТЗ), ищецът няма да може да защити правата си
чрез предявяване на вземанията си пред синдика, тъй като неговото право не се свързва с вземания
срещу ответника и принудителното осъществяване на потестативното право не може да се
осъществи пред синдика, а само чрез иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК. В този смисъл е и
константната съдебна практика: Опр. № 305 от 08.03.2004г. на ВКС по ч.гр.д. № 67/2004г., ТК;
Опр. № 741 от 05.11.2010г. на ВКС по т.д. № 369/2010г. І т.о., Опр. № 276 от 14.04.2011 г. на ВКС
по ч. т. д. № 913/2010 г., I т. о., Опр. № 128 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2008 г., IV г.
о., Опр. № 147 от 26.II.97 г. по ч. гр. д. № 226/96 г., V г. о.
Съобразно трайната съдебна практика, за да е налице хипотезата на чл. 216, ал.1, т. 6 от
ДОПК, следва да са налице няколко предпоставки: сделка, сключена след връчване на заповед за
възлагане на данъчна ревизия, в резултат на която са установени публични задължения, сделката
да е извършена във вреда на публичните взискатели и страна по нея да е свързано с длъжника
лице. От представените към молбата доказателства е видно, че към датата на продажбата на МПС
3
на 14.04.2021г. на продавача е бил връчен акт за възлагане на ревизия, получен от него на
25.10.2020г. и в резултат на данъчната ревизия са установени публични задължения, посочени в
РА № Р–03002720006295-091-001/10.05.2021г.. Управителите и едноличните собственици на
капитала на продавача и купувача са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б. а от ДР на ДОПК,
поради което знанието за увреждащото действие на сделката по отношение кредитора се
предполага. По изложените по-горе съображения предявения иск с правно основание чл. 216, ал.1,
т. 6 от ДОПК е допустим.
Поради гореизложеното, настоящата въззивна инстанция приема, че е налице интерес от
търсената правна защита и че атакуваното определение на Районен съд – Шумен, следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно и неправилно, а искането на НАП чрез М.Р.Г. – главен
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, за продължаване на съдопроизводствените действия
по делото - уважено.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 234/27.01.2022г. по гр. д. № 20213630103314 на РС – Шумен, с
което е прекратено производството поради недопустимост на иска и върната исковата молба на
публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. Варна, като незаконосъобразно и неправилно и ВРЪЩА
делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните с частна жалба пред ВКС – София при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4