№ 105
гр. Поморие, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20242160100617 по описа за 2024 година
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и е
образувано по молба от Е. М. А. от гр.Бургас, действаща лично и в качеството си на родител
и законен представител на малолетното си дете А. С. А., против С. М. А. от гр.Поморие, с
която е направено искане за установяване на домашно насилие и налагане на мерки за
защита по ЗЗДН спрямо ответника по молбата.
В обстоятелствената част на молбата е посочено, че молителката и ответника са били във
във фактическо съпружеско съжителство от което е родено малолетното дете А. С. А..
Твърди се, че на 12.09.2024 г., в гр.Поморие, ул. ...., ответникът нанесъл побой на
молителката, порязал лицето й с нож и счупил личната карта на молителката, което сторил в
присъствието на детето на страните.
Прави се искане, за установяване на извършеното домашно насилие и налагане на ответника
на мерки за защита по ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката се явява лично. Поддържа молбата за защита.
Ответникът също се явява лично в съдебно заседание, изразява становище да се уважи
молбата.
За да се произнесе по искането съдът се запозна подробно със събраните по делото
доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие от фактическа и
правна страна следното.
Молбата съдържа законоустановените реквизити по чл. 9 ЗЗДН, подадена е в преклузивния
1
срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН, пред компетентен съд по чл.7 ЗЗДН, от активно легитимирано
пострадало лице по чл.8, т.1, респ. т.2 от ЗЗДН, против субект по чл.3, т.2, респ. т.3 от ЗЗДН,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В производството е представена декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която
декларация съгласно чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по делото.
В нея подробно са описани от фактическа страна проявните форми на извършеното спрямо
молителката домашно насилие.
Съдът е изискал и по делото са приложени справки за родственост на страните, от които се
установява, че същите са родители на малолетното дете А. С. А..
Ответникът по молбата е многократно осъждан, видно от представената по делото справка
за съдимост, а молителката не е осъждана.
В съда не са образувани предходни производство по ЗЗДН между страните, видно от
изисканата и приложена справка.
Страните не се водят на отчет в ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ гр.Бургас, съгласно
представената справка от посоченото лечебно заведение.
В производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на пострадалите от
домашно насилие лица, като са допустими всички доказателствени средства по ГПК, както и
доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл.13 от ЗЗДН, като в случаите,
когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е
достатъчно основание за издаване на заповед за защита – чл.13, ал.3 от ЗЗДН.
В случая представената от молителката декларация е годно доказателствено средство, като
същата съдържа данни за извършителя на домашното насилие – ответника, за акта на
домашно насилие – нанесен побой на молителката с телесни уврежданиа и счупване на
личната й карта в присъствието на детето на страните, както и за времето на извършването
на акта – 12.09.2024 г.
Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на
ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на
същата, като в производството това не е сторено от ответника, поради което съдът приема,
че на 12.09.2024 г., ответникът е осъществил описаните от молителката прояви от
фактическа страна, като от правна страна съдът прие следните изводи.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
По силата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие.
В разглежданият случай страните са бивши съжители, като на процесната дата – 12.09.2024
2
г., ответникът осъществил по отношение на молителката Е. М. А. физическо насилие,
изразяващо се в нанесен побой с телесни увреждания, както и икономическо такова,
изразяващо се счупване на личната й карта, които прояви са извършени в присъствието на
детето на страните А. С. А..
Затова съдът прие, че по делото несъмнено е установено домашно насилие, представляващо
физическо и икономическо такова, извършено от ответника спрямо молителката, както и
психическо такова, осъществено по отношение на детето на страните, изразили се
гореизложените конкретни проявни форми.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искането за защита следва да се уважи.
С оглед събраните по делото доказателства относно личността и поведението на ответника,
а именно, че същият е многократно осъждан, при съобразяване характера и интензитета на
установения конкретни актове на домашно насилие, съдът намира, че спрямо ответника
следва да бъдат наложени мерките по чл.5 ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а именно, задължаване на
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
пострадалите и забрана на извършителя да приближава пострадалите, обитаваното от тях
жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалите
Предвид установените по делото обстоятелства относно конкретните прояви на домашно
насилие и личността на извършителя, съдът намира, че срокът на мярката за защита по чл.5,
ал.1, т.3 ЗЗДН, следва да е максималният такъв по чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно осемнадесет
месеца, а разстоянието, на което да се забрани на ответника да приближава пострадалите
следва да е 50 метра.
Посочените мерки, като вид и продължителност, според съда са необходими и достатъчни за
постигане на целените възпитателен ефект и лична превенция по отношение на ответника,
като същевременно с това ще му даде възможност да преосмисли и коригира поведението си
към молителката.
В случая страните имат дете, поради което и на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, за
горепосочения срок местоживеенето му следва да се определи при майката и пострадал.
В производството е издадена по искане на пострадалите заповед за незабавна защита №
12/17.09.2024 г., с мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН, която е връчена на ответника
на 19.09.2024 г., поради което и на основание чл.5, ал.2 ЗЗДН, от срока на мярката по чл.5,
ал.1, т.3 ЗЗДН следва да се приспадне срокът на тази мярка по заповедта за незабавна
защита.
На основание чл.11 ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да заплати държавна такса в размер 25 лв.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършеното 12.09.2024 г., в гр.Поморие, домашно насилие от
С. М. А., ЕГН **********, спрямо Е. М. А., ЕГН **********, изразило се прояви на
3
физическо и икономическо насилие, представляващи нанесяне на побой с телесни
увреждания и счупване на личната карта на пострадалата.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършеното 12.09.2024 г., в гр.Поморие, домашно насилие от
С. М. А., ЕГН **********, спрямо А. С. А., ЕГН **********, действаща чрез майка си и
законен представител Е. М. А., ЕГН **********, а именно: осъществено в присъствието на
пострадалата малолетна домашно насилие спрямо Е. М. А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ за срок от 18 (осемнадесет) месеца местоживеенето на детето А. С. А., ЕГН
**********, при майката и законен представител Е. М. А., ЕГН **********, на адрес гр.
Бургас, кв....
ЗАДЪЛЖАВА С. М. А., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Е. М. А., ЕГН ********** и А. С. А., ЕГН ********** .
ЗАБРАНЯВА С. М. А., ЕГН **********, да приближава на разстояние по-малко от 50 (
петдесет ) метра Е. М. А., ЕГН ********** и А. С. А., ЕГН **********, обитаваното от тях
жилище в гр. Бургас, кв.... местоработата на молителката Е. М. А., ЕГН **********, както и
местата за социални контакти и отдих на пострадалите, за срок от 18 (осемнадесет) месеца.
ПРИСПАДА от срока на наложената мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, забрана на С. М. А.,
ЕГН **********, да приближава Е. М. А., ЕГН ********** и А. С. А., ЕГН **********,
обитаваното от тях жилище в гр. Бургас, кв.... както и местата за социални контакти и отдих
на пострадалите, времето през което спрямо извършителя е била наложена такава мярка със
заповед за незабавна защита, считано от 19.09.2024 г., до връчване на препис от заповедта за
защита, издадена въз основа на настоящото решение.
ОСЪЖДА С. М. А., ЕГН **********, да заплати на Държавата, по сметката за държавни
такси на РС – Поморие, държавна такса в размер 25 лв. (тридесет лева).
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита от домашно насилие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в 7-дневен срок от днес.
Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта за защита.
Преписи от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните и да се изпратят на
РУ на МВР – Поморие.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4