Решение по дело №1988/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница – Варна, чрез ст. юрк. М.Х., против Решения № 1198 от 02.08.2023 г. и № 1199 от 02.08.2023 г. по АНД № 3056/2022 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № BG2022/2000-39/НП от 07.07.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна. С отмененото НП, за нарушение на чл. 121, ал. 1, във вр. с чл. 64, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на основание чл. 121, ал. 1, чл. 124, ал. 1, вр. чл. 107е, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 ЗАДС, чл.83 ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 и 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК, чл. 182, ал. 1 ДОПК и вр. чл. 79, ал. 1 ЗАНН, на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, е:

1/ наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.;

2/ присъдено дружеството да заплати стойността на липсващите стоки, предмет на нарушение: 1344 бр. бутилки ирландско уиски „Jameseon“ от 0,7л/40% vol, с пазарна цена – 30 027,20 лв.; 8 бр. бутилки шотландско уиски „Haig“ от 0,7л/40% vol, с пазарна цена – 135,27 лв.; 657 бр. бутилки шотландско уиски „Famous grouse“ от 0,7л/40% vol, с пазарна цена – 11 179,95 лв.; 380 бр. бутилки уиски „бърбън“ „Jack Daniels“ от 0,7л/40% vol, с пазарна цена – 8 835 лв.;

3/ наложено на дружеството наказание „лишаване от право да упражнява дейността“, определена с Лиценз № 639/11.08.2017 г. в обекта, където е установено нарушението: данъчен склад BGNCA00446001, находящ се в гр. Варна, бул. „***“ № 6, стопанисван от „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, за срок от 1 месец.

С жалбата се настоява неправилност, необоснованост и постановяване на решенията на РС – Варна при неправилно прилагане на материалния закон. Конкретно се твърди, че РС - Варна неправилно и в противоречие със събраните доказателства приема, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. В контекста на мотивите на обжалваното решение се сочи, че в АУАН и НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението, фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се стига до неразбиране от страна на дружеството за какво е санкционирано, съответно правото му на защита не е нарушено. Поддържа се, че е налице съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и нарушените законови разпоредби, както и че приложената от наказващия орган санкционна разпоредба съответства на установеното нарушение. Според касатора, ясно е посочено, че в процесния данъчен склад е установено наличие на бандероли, които са били заявени като облепени, респ. става ясно, че е налице неспазване на регламентирания в чл. 64, ал. 4 ЗАДС начин за поставяне върху посочените в НП алкохолни напитки. Позовава се на разпоредбите на чл. 64, ал. 1 – ал. 8 ЗАДС и твърди, че единствено за лицензираните складодържатели по смисъла на ЗАДС – в случая „Е.Б.“ ЕООД, е налице задължението да облепи с акцизен бандерол процесните алкохолни напитки. Сочи се, че бандеролите се индивидуализират с емисия, серия и номер, с които са декларирани от лицензирания складодържател като облепени върху бутилките в подадения е-АДД, т.е. „Е.Б.“ ЕООД е декларирало пред митническите органи, че на 29.10.2021 г. от данъчния склад са изведени процесните акцизни стоки. Изтъква се, че дружеството само е посочило емисията, серията и номера на използвания за облепяне бандерол, но при извършване на проверката акцизните бандероли са открити в данъчния склад на дружеството. Противно на приетото от РС – Варна, че в НП не е посочена датата на нарушението, се сочи, че наказващият орган е посочил датата, на която е изведена стоката за потребление от данъчния склад, а именно 29.10.2021 г. Касаторът твърди и че РС - Варна неправилно е кредитирал заключението по ССЕ, т.к. същото, от една страна, е неотносимо към спора, а от друга – не успява да отговори на поставените въпроси. Поради това, че вещото лице не е успяло да отговори на въпроса дали има количество заменени бандероли, остава неизяснен въпросът как РС - Варна е формирал изводите си в тази насока. По изложените съображения касаторът счита, че констатациите в НП не са опровергани от събраните по делото писмени доказателства, като само евентуалното им оспорване не е достатъчно за да се приеме, че са оборени. Искането е да се отмени обжалваното съдебно решение и да се потвърди НП, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД Митница Варна, а в условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, представляван от юрк. Р.Г. , поддържа направените с жалбата искания.

Ответникът – „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, не представя писмен отговор по жалбата и не изразява становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи извършеното нарушение. Намира за неправилни изводите на РС – Варна за допуснато от наказващия орган процесуално нарушение. Пледира за отмяна на решението на въззивния съд като неправилно и за потвърждаване на НП.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

С обжалваното пред РС – Варна НП е санкционирано „Е.Б.“ ЕООД, за това, че в качеството му на данъчнозадължено лице по ЗАДС - лицензиран складодържател с ИНЛС BGNCA00446000, притежаващ Лиценз № 639/11.08.2017г. за управление на данъчен склад: BGNCA00446001, е осъществило състава на нарушение по чл. 121, ал. 1, във вр. с чл. 64, ал. 4 ЗАДС, с това, че 2 386 броя бандероли, установени като налични на 24.11.2021 г. в данъчния склад на дружеството, не са били облепени по реда на чл. 64, ал. 4 ЗАДС върху 2 389 броя бутилирани алкохолни напитки, с код КН 2208 с алкохолно съдържание равно и превишаващо 15% vol, изведени на 29.10.2021 г. от данъчния склад с е-АДД УКН 0000000006444391/29/10/2021 г.

От фактическа страна РС – Варна установява следното:

„Е.Б.“ ЕООД притежава Лиценз № 639/11.08.2017г. за управление на данъчен склад за складиране на предварително бутилирани алкохолни напитки и поставяне на бандероли, находящ се в гр. Варна, с вписан в лиценза индентификационен номер на данъчния склад BGNCA00446001.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № BG002000-РК24-Р1/23.11.2021г. на „Е.Б.“ ЕООД е възложена ревизия.

На 24.11.2021 г. инспекторите инспектори от ТД Митница Варна извършват проверка в данъчен склад BGNCA00446001„Е.Б.“ ЕООД, при която чрез инвентаризация е установено фактическото количество и вида на акцизните стоки в данъчния склад, налични към момента на проверката. При проверката са установени налични акцизни бандероли, които били иззети - Протокол № 21BG2000А053093/24.11.2021 г.

При съпоставка на бандеролите, изследвани от експертизата и установени като автентични, с информацията от представената от дружеството „Справка по месеци за изведени бандероли“ е установено деклариране на облепени бандероли върху потребителски опаковки на алкохолни напитки и изведени от данъчния склад на „Е.Б.“ ЕООД, които бандероли в същото време били установени като налични.

След проверка в ИС на Агенция „Митници“ – „Българска акцизна централизирана информационна система“ /БАЦИС/, е установено, че „Е.Б.“ ЕООД е издало електронен акцизен данъчен документ /е-АДД/ № 000000000644391/29.10.2021 г. за освободени за потребление алкохолни напитки – подробно описани в НП, с облепени акцизни бандероли със съответните номера (посочени в НП), които бандероли се намират в ТД Митница – Варна. Въпросните 2 389 броя бандероли били декларирани от „Е.Б.“ ЕООД, в съответствие с изискванията на чл. 76, ал. 5 ППЗАДС в ИС БАЦИС, модул СУА, Деклариране, Дневник на складова наличност към Акцизна декларация № BG002000/02-03017/02112021, таб. „Бандероли“, като облепени на акцизни стоки с код по КН 2208 и освободени за потребление с е-АДД УКН 0000000006444391/29/10/2021г. с посочен код на предназначение по чл. 85а ППЗАДС – „416 - за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 6 ЗАДС, с получател „МАКСИБРАНДС“ ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на вложител в данъчния склад.

На дружеството е съставен АУАН № BG07022022/2000/А-26/07.02.2022 г., с който е прието, че „Е.Б.“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗАДС, т.к. на 29.10.2021 г. с е-АДД УКН 0000000006444391/29.10.2021 г. е извело от данъчния склад ИНДС BGNCA00446001, 2389 бр. бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208, с алкохолно съдържание равно и превишаващо 15% vol, необлепени с български акцизен бандерол върху потребителската опаковка, като бандеролите са установени като налични в данъчния склад, с което деяние „Е.Б.“ ЕООД е осъществило състава на нарушение по чл. 121, ал. 1, вр. чл. 64, ал. 4 ЗАДС.

Въз основа на съставения АУАН срещу „Е.Б.“ ЕООД е издадено НП № BG2022/2000-39/НП от 07.07.2022 г. за това, че на 29.10.2021 г. в гр. Варна, дружеството, в качеството му на лицензиран складодържател с ИНЛС BGNCA00446000, притежаващ Лиценз № 639/11.08.2017 г. за управление на данъчен склад BGNCA00446001, е осъществило състав на нарушение по чл. 121, ал. 1, вр. чл. 64, ал. 4 ЗАДС, за това, че 2 389 бр. бандероли, установени на 24.11.2021 г. като налични в данъчния склад на дружеството, не са били облепени по реда на чл.64, ал.4 ЗАДС върху 2 389 бр. бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 с алкохолно съдържание равно и превишаващо 15% vol, с търговски наименования, посочени в НП, изведени на 29.10.2021 г. от данъчния склад с е-АДД УКН 0000000006444391/29.10.2021 г.

С посочено НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., присъдено е заплащане на стойността на липсващата стока, предмет на нарушението, определена по пазарна цена в размер на 50 177,42 лв. и е наложено наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност“, в търговския склад, в който е установено нарушението, за срок от 1 месец.

За да отмени НП РС – Варна приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното дружество. Прието е, че от обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно и недвусмислено в какви конкретни действия, респ. бездействия, се изразява осъщественото деяние. В НП липсва обективиран фактически извод дали процесните акцизни стоки са освободени за потребление без поставен акцизен бандерол, респ. дали процесните бандероли изобщо са били поставени върху стоките или са били поставени по начин, който не гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, съгласно изискванията на чл.64, ал.4 ЗАДС, която разпоредба е посочена като нарушена. Според РС – Варна, в първия случай, нарушена би била разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗАДС, а във втория – на чл. 64, ал. 4 ЗАДС, поради което наказващият орган е следвало в НП да посочи коя от двете хипотези приема, че е осъществена.

Отделно, РС – Варна констатира и противоречие между съдържанието на АУАН и НП, т.к. актосъставителят приема, че процесните алкохолни напитки са изведени от склада, необлепени с бандерол – по причина, че декларираните в е-АДД бандероли са установени като налични в склада, докато наказващият орган приема, че бандеролите не са облепени по реда на чл. 64, ал. 4 ЗАДС. Въззивният съд формира извод, че извеждането от данъчен склад на алкохол без поставен акцизен бандерол и поставянето на бандерола върху потребителската опаковка по начин, който не гарантира унищожаването му при употреба, са две различни нарушения, поради което предвид съществено разминаване във фактите по отношение на нарушението в АУАН и в НП, не става ясно за какво конкретно нарушение е санкционирано дружеството. РС – Варна посочва, че не е ясно въз основа на какви факти наказващият орган стигна до извод, че бандеролите са поставени неправилно.

Въззивния съд, позовавайки се и на заключението по назначената по делото ССЕ, според което в данъчния склад няма установени количества бандероли, които да надвишават заприходените, заключава, че не се сочат доказателства за установяването на бутилките алкохол без акцизен бандерол, поради което приема, че изводът, че стоките са изведени от данъчния склад без поставен акцизен бандерол, е оборено от заключението по назначената експертиза, доколкото заключението на наказващия орган е формирано на анализа на брой бандероли, а не на конкретни факти. Така, фактическото описание и посочената като нарушена правна норма, са в съществено противоречие.

На следващо място РС – Варна приема, че част от фактическата обстановка по вноса на процесните стоки е непълна като наказващият орган не е проверил наличието на договор за влагане на стока в данъчен склад и нейната обработка, както и наличието на договор за складиране и др. документи, от които да се установява за кого е задължението за поставяне на бандерола.

Отделно, районният съд прави извод, че в НП не е посочена дата на извършване на нарушението, а именно кога са били поставени бандеролите по начин, противоречащ на разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗАДС, с което е нарушено императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2 ЗАНН, т.к. поставянето на бандеролите е конкретно действие, с ясно установима дата, която не е задължително да съвпада с датата на извеждане на стоките. В този контекст е съобразено и че липсват доказателства кой е поставил бандеролите – вносител или представител на данъчния склад, поради което доколкото начинът на поставяне на процесните бандероли върху акцизните стоки е основен факт, който подлежи на установяване, същият следва да се посочи изрично и да фигурира в АУАН.

Предвид липсата на факти, релевантни към вмененото нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗАДС, РС - Варна е приел, че не може да преквалифицира обвинението, още повече, че в случаите на извеждане от склада на акцизна стока без бандерол, е приложима различна санкционна норма.

С Решение № 1199 от 02.08.2023 г. е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1198 от 02.08.2023 г. , като е посочен правилният брой на бандеролите в първата таблица в решението.

Решението на районния съд е постановено при правилно приложение на материалния закон и не се установяват допуснати нарушения от съда, т.е. не е налице касационно основание по чл. 348 НПК, обосноваващо наличието на основания за отмяната му. РС - Варна е извършил правилна преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност), правилно ги е отнесъл към приложимите норми и ръководейки се от закона е постановил правилен съдебен акт.

По същество направените с касационната жалба възраженията са за неправилно приложение на материалния закон от ВРС.

Касационната жалба е неоснователна, предвид следните съображения:

Изводът на РС – Варна за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество, респ. за незаконосъобразност на НП, се споделят изцяло от настоящата инстанция, , като на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на решението на районния съд.

В случаите, в които стоките по ал. 1 ще се облепват в данъчен склад на територията на страната (чл. 64, ал. 2 и 3 ЗАДС) или постъпват под режим на отложено плащане, разпоредбата на чл. 64, ал. 11 ЗАДС изрично предвижда, че бандеролите се заявяват само от лицензирания складодържател пред компетентното митническо учреждение по местонахождението на данъчния склад, където ще се извършва облепването или постъпването.

При акцизните стоки, предвид изискването за поставяне на бандерол върху опаковката преди да стигнат до потребителя, акцизът се заплаща предварително - при получаване на бандеролите и преди освобождаване на стоката за потребление, освен ако не е учреден режим на отложено плащане - до момента на извеждане на облепените с бандероли стоки от данъчния склад за потребление – чл. 22, ал. 2, т. 6 ЗАДС.

Съгласно чл. 43, ал.1 ЗАДС, извън случаите по чл. 42 ЗАДС (внос на акцизни стоки или незаконно влизане на акцизни стоки по чл. 20, ал. 2, т. 5 ЗАДС), акцизът се начислява от: лицензирания складодържател, лицата по чл. 3, ал. 1, т. 4 и 6 и регистрираните лица по чл. 57, чл. 57б, ал. 4, чл. 57в и чл. 58в на датата, на която е станал дължим - издаването на данъчен документ по чл. 84, ал. 1. Както следва от разпоредбата на чл. 44 ЗАДС, дължимият акциз се внася в държавния бюджет: от вносителя - в случаите по чл. 22, ал. 2, т. 5 (чл. 44, т. 1 и 2); от лицето, получило стоките - в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 12 и 13 (чл. 44, т. 3); от освободения от акциз краен потребител - в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 19 (чл. 44, т. 4); от лицензирания складодържател или от регистрираното лице - в останалите случаи по чл. 22, ал. 2 (чл. 44, т. 6).

Изискванията при поставяне на бандерола са регламентирани в разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗАДС, според която бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден.

От събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства безспорно се установява, а и не се спори между страните, че „Е.Б.“ ЕООД е лицензиран складодържател по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗАДС, притежаващо лиценз № 639/11.08.20217г., както и че оперира в данъчен склад BGNCA00446001, находящ се в гр. Варна, бул. *** № 6.

Безспорно е установено и че дружеството „МАКСИБРАНДС“ ЕООД е вложител в данъчния склад на „Е.Б.“ ЕООД, към който на 29.10.2021 г. е издаден е-АДД УКН 0000000006444391 за изведени от склада и освободени за потребление алкохолни напитки, облепени с бандероли емисия 2018, серия ЕШ с посочените в НП номера.

Не се спори и че в рамките на провеждано ревизионно производство на „Е.Б.“ ЕООД за задълженията за акциз по ЗАДС, при извършване на действия по обезпечаване на доказателства, декларираните като облепени 2 389 бр. бандероли са установени като налични в склада.

При тези безспорно установени факти, в хода на административнонаказателното производство е прието и срещу „Е.Б.“ ЕООД е съставен АУАН № BG07022022/2000/А-26/07.02.2022 г. за това, че в качеството си на лицензиран складодържател, е извършило нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗАДС, тъй като е извело от данъчния склад 2 389 бр. бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208, необлепени с български акцизен бандерол.

Правилно РС - Варна приема, че описаното в АУАН деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 64, ал. 4, вр. чл. 121, ал. 1, ЗАДС, съществено се различава от описаното в НП, т.к. с НП „Е.Б.“ ЕООД е санкционирано за това, че установените като налични 2 389 бр. бандероли, не са били облепени по реда на чл. 64, ал. 4 ЗАДС върху 2389 бр. бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208, декларирани като изведени от склада и освободени за потребление.

Правилно РС – Варна приема, че това несъответствие при описанието на изпълнителното деяние в АУАН и НП създава неяснота за какво конкретно нарушение е санкционирано дружеството, респ. - нарушено е правото му на защита, което е основание за отмяна на наказателното постановление.

Безспорно като лицензиран складодържател за „Е.Б.“ ЕООД възниква задължение по чл. 64, ал. 11 ЗАДС да заявява бандероли за стоки, които ще се облепят в данъчния му склад, както и да начислява акциз за тези стоки при извеждането им от данъчния склад за потребление - чл. 43, ал. 1 и чл. 22, ал. 2, т. 6 ЗАДС. При облепяне на стоките с бандерол без съмнение следва да се спазва и изискването на чл. 64, ал. 4 ЗАДС, а именно бандеролът да се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.

Следва обаче да се има предвид, че липсата на акцизен бандерол върху опаковката на изведен от данъчен склад бутилиран алкохол, отговарящ на изискванията на чл. 64, ал. 1 ЗАДС, не е равнозначно на поставянето на бандерол по начин, различен от указания в ал. 4 на с.р. В този смисъл правилно РС – Варна приема и че хипотезите на чл. 64, ал. 1 и ал. 4 ЗАДС са различни, с уточнението, че касаят и различни данъчнозадължени лица – т.е. касае се за две различни административни нарушения, чиито състави могат да бъдат осъществени от различни субекти. Пак в този контекст, правилно е прието и че в НП не е посочена дата на извършване на нарушението (облепяне в нарушение на изискването по чл. 64, ал. 4 ЗАДС), т.к. посочената в АУАН и НП дата – 29.10.2021 г., съответства на датата на освобождаване за потребление и в този смисъл кореспондира с описаното в АУАН деяние, но не и с деянието, описано в НП.

Всъщност, основните задължения за лицензираните складодържатели, в чиито данъчни складове се складират бандеролни стоки, които предстои да бъдат изведени за потребление, са да заявяват необходимите бандероли, да ги облепят при спазване на изискванията на чл. 64, ал. 4 ЗАДС и да начисляват дължимия акциз по чл. 43, ал. 1 ЗАДС. В контекста на тези задължения и на дефиницията за „бандерол“ по чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗАДС, липсата на бандерол върху изведена за потребление акцизна стока, е обстоятелство, което всъщност има отношение към плащането на дължимия за тази стока акциз, а не към начина на поставяне на бандерола, указан в чл. 64, ал. 4 ЗАДС.

Извеждане за потребление от данъчен склад на акцизна бандеролна стока е събитие, което поражда изискуемостта на акциза и съответно възниква задължението за неговото плащане. В случай че стоката е облепена с бандерол - хипотезата по чл. 20, ал. 2, т. 6 ЗАДС, дължимият за нея акциз се явява заплатен предварително - при заявяване и получаване на бандеролите. Ето защо, в случай че стоката е изведена без бандерол (както е прието в АУАН), то за същата акцизът е останал неплатен, което деяние осъществява състава на нарушението по чл. 110, ал. 1 ЗАДС, но не за такова нарушение е санкционирано дружеството, а за нарушение по чл. 121, ал. 1, вр. чл. 64, ал. 4 ЗАДС.

За да е съставомерно деянието като нарушение по чл. 64, ал. 4, вр. чл. 121, ал. 1 ЗАДС, следва от данъчния склад да е изведен бутилиран алкохол, на който е поставен акцизен бандерол, но по начин, който не гарантира унищожаването му чрез разкъсване при отваряне. Така въведеното изискване е свързано с еднократността на данъка и с характера на бандерола, като целта е да не се допуска избягване заплащането на акциз, като един и същи бандерол, идентифициран по серия, партида и номер, бъде поставян на повече от една акцизни стоки по чл. 64, ал. 1 ЗАДС. В НП обаче не са изложени никакви факти, относими към състава на нарушението по чл. 64, ал. 4 ЗАДС. Напротив, всички изложени факти кореспондират с констатациите на актосъставителя, а именно, че от склада на „Е.Б.“ ЕООД е изведен бутилиран алкохол, без поставен бандерол, т.е. без заплатен акциз.

Ето защо при допуснатото противоречие в констатациите в АУАН и НП, не става ясно за какво конкретно нарушение е санкционирано дружеството. Не се установява вмененото нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗАДС, т.к. изпълнителното деяние на това нарушение не кореспондира с нито един от установените факти. По-скоро констатациите в административнонаказателното производство са релевантни към плащането на акциза за съхраняваните в склада акцизни стоки при извеждането им за потребление, но това са въпроси, които са предмет на възложеното ревизионно производство.

Настоящият състав на съда намира, че подлагайки на анализ същността на задължението за заплащане на акциз, през призмата на конкретно установените факти и формираните правни изводи от въззивната инстанция, следва в случая да възприеме преобладаващата съдебна практика на Административен съд – Варна по идентични казуси и да осигури непротиворечивост на съдебните актове на касационната инстанция.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

Съдът не дължи произнасяне по разноските, доколкото ответникът не отправя искане в този аспект.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1198 от 02.08.2023 г., поправено с Решение № 1199 от 02.08.2023 г. по АНД № 3056/2022 г. на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: