Определение по КНАХД №673/2025 на Административен съд - Плевен

Делото е образувано по касационна жалба на С. С. С. от [населено място], [община], [улица]срещу Решение № 40/04.07.2025г., постановено по а.н.д. № 62/2025г. на Районен съд гр. Левски. С обжалваното решение е потвърдил НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0938-000030 от 10.02.2025 г. на Началник сектор в ОД МВР Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на С. С. С. от [населено място], [община], [улица], на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца - за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

На настоящия касационен състав е служебно известно, че с Определение № 882 от 30.06.2025г. по КАНД № 152/2025г. Административен съд Габрово е спрял производството по делото, като е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл.267, §3 във вр. с §1, б.“а“ и б.“б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз, по което е образувано дело С-437/2025г. на СЕС. Вторият въпрос от преюдициалното запитване е формулиран така:

Следва ли постановеното от Съда на Европейския съюз Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. да се тълкува и прилага към всички санкционни норми, предвидени в административното законодателство на Република България, като се има предвид, че в т.53 от него съдът посочва: „… При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза“. Предвид така изложеното възниква въпросът дали разпоредби от националното законодателство, които предвиждат такъв фиксиран размер на санкциите, каквато е нормата на чл.93в, ал.5 от Закона за автомобилните превози, следва да се преценяват за съвместимост с принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз и в светлината на така цитираното Решение на Съда?

КАНД № 152/2025г. по описа на Административен съд Габрово е образувано по касационна жалба против Решение № 47/02.04.2025г. по н.а.х.д. № 101/2025г. на РС Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 27-0000104 от 28.08.2024г. на Началник ОО“АА“ – Габрово за налагане на глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.93в, ал.5 от Закон за автомобилните превози (ЗАП) за нарушение на чл.27, §2, изр. първо, предл. второ от Регламент (ЕС) № 165/2014 от 04.02.2014г.

Производството пред Административен съд Габрово по КАНД № 152/2025г. е със сходен на настоящото дело предмет – налагане на глоба, предвидена от законодателя с фиксиран размер, а съгласно чл.633 от ГПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и е правно обвързващо за настоящия съд при произнасяне по казуса.

Формулираният в преюдициалното запитване втори въпрос има значение за правилното приложение на материалния закон при разрешаване на настоящия правен спор, поради което производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасянето на СЕС по дело С-437/2025г. на осн. чл.154а, ал.1, т.8 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.228 от АПК.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по КАНД № 673/2025г. по описа на Административен съд Плевен до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-437/2025г., образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 882/30.06.2025г. по КАНД № 152/2025г. на Административен съд Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Деловодителят на състава да извършва ежемесечни проверки за хода на производството по дело С-437/2025г. на СЕС, да ги докладва на съдията- докладчик и да ги прилага по делото.

При приключване на производството по дело С-437/2025г. на СЕС, настоящото дело да се докладва незабавно на съдия-докладчика за възобновяване на производството.

Препис от определението да се връчи на страните.

Особено мнение на съдия Елка Братоева:

Изразявам несъгласие с мнозинството от касационния състав за спиране на производството по делото заради отправено преюдициално запитване от АдмС – Габрово, по което е образувано дело С-437/2025г. на СЕС.

Съгласно чл. 154а ал.1 т.8 АПК съдът спира производството при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора.

Питането до СЕС по т.2 е дали административни санкционни разпоредби от националното законодателство, които предвиждат такъв фиксиран размер на санкциите, каквато е нормата на чл. 93в, ал.5 от Закона за автомобилните превози, следва да се преценяват за съвместимост с принципа на пропорционалност според правото на ЕС и в светлината на тълкуването в т.53 от Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. на СЕС, а именно: Дали глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за всяко нарушение на предвидените в закона задължения, без да се предвижда различен размер на наказанието в зависимост от тежестта на нарушението според предвидената система от наказания е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на ЕС.

Въпросът по т.2 е твърде общ и не е насочен към конкретна разпоредба от националното законодателство по отношение на която запитващата национална юрисдикция счита, че е възможно да е налице противоречие и несъответствие с правна норма от законодателството на ЕС. Той е във връзка с поставения в т.1 въпрос относно съответствието на разпоредбата на чл. 93в ал.5 от Закона за автомобилните превози с принципа за пропорционалност като част от общите принципи на правото на ЕС.

И двата въпроса в преюдициалното запитване са свързани с приложението на разпоредбата на чл. 93в ал.5 от Закона за автомобилните превози, за който се отнася главното производство. Разпоредбата гласи, че водач, който използва карта на водача, издадена от друго лице, се наказва с глоба 1500 лв.

Безспорно нормата на чл. 93в ал.5 от Закона за автомобилните превози е неотносима към настоящия казус, който касае приложението на друг закон - Закона за движението по пътищата.

С наказателното постановление, предмет на настоящото производство, на осн. чл. 182 ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата на касатора за нарушение на чл. 21 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от правоуправление за 3 месеца, затова че е управлявала МПС със скорост 103 км/ч в населено място при максимално разрешена скорост на движение – 50 км/ч, превишение от 53 км/ч.

Разпоредбата на чл. 182 ал.1 т.6 ЗДвП в приложимата редакция към момента на извършване на нарушението предвижда за превишение над 50 км/ч на разрешената скорост в населено място съответно наказание глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от правоуправление, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В разпоредбата на чл. 182 ЗДвП е предвидена градация на наказанията за нарушения на чл. 21 ЗДвП за превишена скорост в зависимост от тежестта на конкретното нарушение – дали е извършено в населено или извън населено място, дали е извършено от водач на МПС за обществен превоз на пътници и опасни товари, като за всеки 10 км/ч превишение съответно се увеличава и размера на глобата. Предвижда се наказание глоба в двоен размер за повторно или системно нарушение, а в по-тежките случаи и лишаване от правоуправление, съответно за три и за шест месеца.

В процесната разпоредба – чл. 182 ал.1 т.6 ЗДвП също е налице градация според конкретни обективни факти, които определят тежестта на нарушението. Размерът на наказанието за превишена скорост за всеки отделен случай на нарушение на чл. 21 ЗДвП зависи от това дали е „в“ или „извън“ населено място, вида на МПС, дали е извършено за първи път, повторно или системно, както и от размера на превишаването като глобата се увеличава съразмерно с превишението за всеки 5 км/ч над 50 км/ч с 50 лв. и съответно се увеличава от 700 лв. нагоре. Кумулативно се предвижда и лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца. По този начин за касатора е определен конкретния размер на наказанието глоба от 700 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца.

Ето защо системата от наказания в чл. 182 ЗДвП и конкретно процесната разпоредба на чл. 182 ал.1 т.6 ЗДвП и предвидените в нея наказания отчитат тежестта на всяко отделно нарушение на забраната на чл. 21 ЗДвП и затова не може да се приеме, че санкцията е определена във фиксиран размер като предвиденото в разпоредбата на чл. 93в ал.5 от Закона за автомобилните превози наказание глоба от 1500 лв. или предвидените по този начин административни наказания във фиксиран размер в същия закон или в други разпоредби от националното законодателство, за които се отнася преюдициалното запитване относно спазването на принципа за пропорционалност.

Считам, че вторият въпрос от преюдициалното запитване не е със сходен предмет, респективно отговорът му не обуславя изхода на делото и затова предпоставките за спиране на касационното производство в случая не са налице.