№ 330
гр. гр. Димитровград, 25.07.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Вл. Петров
СъдебниПенка Г. Шишманова
заседатели:Иван Анд. Каравасилев
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
и прокурора К. Ем. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Вл. Петров Частно
наказателно дело № 20235610200156 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ С. К. С. – редовно призован, осигурен от органите на ОЗ
„Охрана“ Хасково, явява се лично.
За РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Хасково, Териториално отделение гр.
ДИМИТРОВГРАД, редовно призовани, се явява прокурор К. П..
В залата се явява адв. Д. К. Д., определен от АК-Хасково за резервен
защитник на осъдения с писмо изх.№565/2023 от 07.07.2023 г.
Депозирана е молба от ос. С. с вх.№ 5364 / 19.07.2023г., която съдът
докладва.
Ос. С.: Не желая да ми бъде назначен защитник.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Моля за ход на делото.
Ос. С.: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Ос. С.: Знам за какво е делото.
Пристъпи се съм снемане самоличността на осъденото лице
Осъденият С. К. С., роден на 18.02.1964 г. в гр. Видин, живущ гр.
Димитровград, **********, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, понастоящем в Затвора – гр. Стара Загора, с ЕГН:
**********, осъждан.
Ос. С.: Получих препис от предложението на прокуратурата. Запознат
съм с него.
Съдът УКАЗВА правата и задълженията на осъдения по НПК.
Ос. С.: Знам правата и задълженията си по НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам нови искания за
доказателства.
Ос. С.: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.
С оглед горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Съдът ДОКЛАДВА делото по реда на чл.276, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да допълвам предложението. Нямам нови искания
за доказателства.
Ос. С.: Знам за какво съм тук, знам за какво е делото.
По доказателствата, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА чрез прочитане писмените доказателствата, които са
събрани и представени към предложението, а именно: Справка за съдимост
рег.№ 230426005000192003/ 26.04.2023г.; справка за правно състояние от
Затвор – Стара Загора, както и писмените материали, намиращи се в НОХД
№ 550/2018г., както и съпътстващите го КНОХД № 16/2023г. на ВКС,
ВНОХД № 205/2020г. по описа на ОС Хасково, приложени към настоящото
дело.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
Ос. С.: Няма да представям доказателства.
Съдът намира делото за изяснено, поради което
2
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Съдия, Съдебни заседатели,
поддържам така направеното предложение на Районна прокуратура Хасково,
ТО – Димитровград, за групиране на наказанията по посочените влезли в сила
присъди по отношение на ос.С. К. С.. Предложението не се поддържа
единствено в частта, в която е предложено лишаването от свобода да бъде
изтърпяно при строг режим, доколкото това е техническа грешка.
Безспорно са налице основания за групиране на наложените на
осъдения наказания, тъй като са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр.
чл.23 ал.1 от НК. Касае се за две деяния – това по точка първа, което е
включено в споразумение № 118 / 02.09.2022г. по НОХД № 715/2022г. по
описа на РС Несебър, както и по последната присъда, която е потвърдена от
ОС Хасково с Решение № 86 / 01.03.2023г.
Безспорно и двете деяния са извършени в условията на реална
съвкупност. Едното деяние е извършено на 18.08.2022г., а другото на 04-
05.04.2013г. По първото дело съдебният акт е влязъл в сила на 02.09.2022г., а
по-рано извършеното деяние от 2013г., съдебният акт е влязъл в сила едва на
01.03.2023г., предвид което са налице горепосочените предпоставки.
В случая съгласно чл.25, ал.4 от НК прерогатив на решаващия
групирането съд е да реши въпроса дали наложеното наказание да се изтърпи
ефективно или да се отложи изпълнението му по реда на условното осъждане.
Отложеното изпълнение не може да бъде нито пречка, нито предпоставка за
ефективно изтърпяване на общото наказание. В този смисъл е константната
съдебна практика, съгласно която при групиране на отделни наказания,
извършени при съвкупност, на които наказанието е отложено по чл.66 губи
отделното си предназначение. Т.е. в случая трябва да извършим оценъчна
дейност и да преценим цялата престъпна деятелност, извършена от г-н С.,
неговата обществена опасност, както и обществената опасност на
извършените деяния, както и всички смекчаващи обстоятелства, дали биха се
изпълнили целите на чл.36 от НК ако изпълнението на наказанието бъде
отложено, съответно бъде изтърпяно ефективно.
В този ред на мисли и най-вече с цел превъзпитание на осъдения, аз
считам, че в най-пълна степен и в най-голяма ефективност биха се изпълнили
целите визирани в чл.36, ако не се прилага разпоредбата на чл.66 от НК, тоест
както е посочено в предложението по посочените пункт 1 и пункт 2 присъди
следва да се определи едно общо наказание, а именно най-тежкото, което е за
срок от 8 месеца „лишаване от свобода“. Същото следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ режим.
Намирам съгласно чл.24 от НК не е необходимо увеличаване на общото
3
наказание.
На основание чл.25, ал.2 следва да бъде приспаднато времето, което до
момента е търпял наказание по някое от делата, включени в съвкупността.
Моля за Вашия акт в този смисъл.
Ос. С.: Уважаеми господин Съдия, Съдебни заседатели, изтърпявам
наказание в размер на 5 месеца „лишаване от свобода“, строг режим, по
чл.195, ал.1, т.4 и т.5. вр.чл.194 вр.чл.55, ал.1, т.1. Процесното деяние е
извършено през 2013г. присъдата е влязла в сила през 2023г. Тези 10 години,
Вие сам сте отбелязали, г-н Съдия, в мотивите към присъдата, че не е по моя
вина това дълго отстояние във времето този дълъг процес. През това време от
2013г. до 2022г., което са повече от 9 години нямам никакви други дела,
нямам никакви нарушения, абсолютно съм си бил порядъчен човек.
През септември 2022г. по споразумение с Районен съд - Несебър съм
осъден на 8 месеца „лишаване от свобода“ по чл.343б, което е за шофиране в
нетрезво състояние, не е кражба.
Наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Влязло е в сила
на 02.09.2022г. Вие, г-н Съдия, справедливо и вярно сте отчели, че не съм
извършил други престъпни деяния в периода от 2006 год. до сега, което е
повече от 10 години. Старал съм се по всякакъв начин да бъда нормален
човек.
Предложението на Районна прокуратура е двете наказания да бъдат
обединени в съвкупност и да се приложи чл.25, както разбрахме и да се
наложи най-тежкото от тях.
Запознах се, благодарение на Вас, с тези тълкувателни решения, които
прокуратурата е посочила. Тълкувателно решение № 91 по н.д. № 727/2002г.
на І-во н.о. на ВКС цитирам: „има законови предпоставки за определяне на
общо наказание, когато има усложнена форма на престъпна дейност“. Така
поне аз съм го прочел.
На вашето внимание няма такива факти по моята престъпна дейност, да
е сложна. На всеки може да се случи да се качи в колата на паркинг, при 37
градуса вън, лятото, съответно съм се качил, запалил съм колата, пуснал съм
климатика, почвам да си търся фактурите, които ми трябват. Съгласих се на
споразумение по това дело за условна присъда, защото пробацията, която ми
предложиха от прокуратурата – аз съм на работа и нямам технически време
да ходя да се подписвам и отиваме в ресторанта, който сме взели под наем.
Мен чакаше всичко това.
Затова се съгласих на условна присъда. Предложението на прокурор
Диамандиева беше 3 месеца лишаване от свобода и 1500лв. глоба. Аз се
съгласих на 150лева глоба – парите са ми важни. Аз знам, че тази условна
присъда аз няма да я наруша, както и не съм го направил.
4
Приех, че няма нужда да споря със съда, да ходя по дела – вече 10
години ходя по този път. Съгласих се на споразумение, просто да приключи
това, отчетох си грешката, че съм се качил зад волана и съм си пуснал
климатика.
В този случай, който се разглежда в момента, минали са повече от 9
години. Аз нямам вина, че от 2013г. до 2023г. това дело не е приключило. Ако
беше се случило по-рано нямаше да водим този разговор. Все пак това са
повече от 9 години. ВКС тълкува, че моето деяние в това тълкувателно
решение в съвкупността, която се явява е рецидив по отношение на другото.
Член 25, доколкото разбирам аз е прилагане, когато има продължавано
престъпление в разумния срок 2-3 години, извърши се някакво престъпление,
и като се дават присъди, накрая определящият съд, акумулира тези наказания,
и налага едно общо наказание. Така разбирам аз. Тук се оказало, че е рецидив
по отношение на другите престъпления и съдът е препоръчал, че се връща
делото на друг съдебен състав да се поправи тази грешка, това което е в
рецидив трябва да бъде изтърпяно по друго дело. Няма нищо общо с
настоящия казус.
И както е видно от справката съдимост, която е пред Вас, с
предложението на прокуратурата аз съм реабилитиран, осъден по
споразумение, това го направи прокурор Диамандиева, казах й, че не съм
влизал много години в затвора, обясних й, че имам някакво дело, което в
момента се гледа, тя поиска втора справка и ме реабилитира, за да може да ми
направи споразумение. Преценила е, че така е правилно. Т.е. аз съм бил
реабилитиран тогава, когато съм осъден за това споразумение за алкохола.
По решение № 553/2008г. по Н.Д. № 600/2008 на ВКС, ІІІ-то н.о.,
казусът е представен пред Вас от прокуратурата, третира въпроса, че по една
от присъдите е нарушен закона, тъй като деянието е извършено след като има
влязла в сила присъда, по която е отложено изпълнението на наказанието по
чл.66. Тоест има престъпление, наложено е наказание, отложено е за
тригодишен период, след това е извършено друго деяние. Съдът е преценил,
че не е правилно да се направи такава съвкупност и следва да бъде отделено
това, което е извършено след условната присъда и следва да се изтърпи
заедно с условната, т.е. да се приложи чл.68, ал.1.
Това тълкувателно решение също няма нищо общо с това дело.
Посочили са от прокуратурата единствено само защото в диспозитива, или
както се казва точно, е записано, първи абзац: „с групирането на наказанията
по отделните присъди за деяния, извършени в съвкупност отлагането на
изтърпяването на наказанието изгубва своето самостоятелно правно
значение“. Само заради това са посочени тези решения, според мен.
Това е така, ако е необходимо да се прилага чл.25. В случая членът,
който третира въпросите кога се излежава условната присъда е чл.68 от НК.
Прочетох внимателно закона, там е ясно казано ал.5 на същия член 68
от НК – ако не е в нарушение на условната присъдата следва да се изтърпи
5
отделно.
Да бъде приложен този закон, Вие сте справедлив човек.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И
ОБЯВЯВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ
Ос. С.: Искам да бъде приложен чл.68, ал.5, т.е. условната си е
условна, присъдата си е отделна, нищо общо няма с другото, излежавам си
това, и ако направя някакво нарушение през този тригодишен период, аз ще
си излежа тази условна. Ако не – няма да я лежа, щото не съм нарушил
закона.
Предявеното от прокуратурата предложение е допустимо и следва да
бъде разгледано от настоящия съд, който е компетентен, тъй като се е
произнесъл с последната по ред влязла в сила присъда.
Всъщност производството по това дело не поставя съществени
трудности, а според съда не дава право на самият съд да разсъждава в посока
възможно ли е, ако са налице предпоставките за определяне на едно общо
наказание, да се приложи института на условното осъждане.
Това е така по следните причини:
Г-н С. е бил осъждан последно по НОХД № 550/2018г. по описа на
Районен съд Димитровград с присъда, която е влязла в сила на 01.03.2023г. и
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, което да
изтърпи ефективно за престъпление, което е извършено на 04/05.04.2013г.
По НОХД № 715/2022г. по описа на Районен съд Несебър за
престъпление от общ характер, извършено на 18.08.2022г., на г-н С. му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, и
приложение на института на условното осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 от
НК.
Преди тези две осъждания г-н С. е бил признаван за виновен 11 пъти по
смисъла на Наказателния кодекс като релевантно на настоящото дело е
осъждането му по НОХД № 403/2006г. по описа РС Димитровград, където
присъдата е в сила от 29.06.2006г., където му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, които да изтърпи ефективно.
Според закона, ако с едно деяние са извършени няколко престъпления
или ако едно лице извърши няколко отделни престъпления преди да има
влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът след като определи
наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Това е
6
съобразно чл.23, ал.1 от НК.
Според чл.25, ал.1 от НК разпоредбите се прилагат и когато лицето е
осъдено с отделни присъди.
Случаят е повече от ясен. Налице е множество от престъпления в
съвкупност по смисъла на чл.25, вр.чл.23, ал.1 между осъждането по НОХД №
550/2018г. по описа на Районен съд Димитровград и НОХД № 715/2022г. по
описа на Районен съд Несебър.
Съдът си позволява да отбележи следното: на първо място трябва да се
приложи законът такъв, какъвто е, не зависи от преценката на съда, и от
вътрешното му убеждение. Съдът може единствено да увеличава общото
наказание при множество престъпления, т.е. това, което самият ос.С. иска
няма как да се случи, тъй като законът е категоричен – трябва да бъде
определено едно общо наказание. Второ - това, че 10 години не е била
произнесена присъда, разбира се, не е в интерес на г-н С., ако делото е било
свършило за три месеца последиците щяха да бъдат други.
Настоящото дело се води за това, че в този 10-годишен период, по една
или друга причина, г-н С. е осъждан по друго дело. Тоест настоящият съд не
може да отговаря за поведението на г-н С.. Неговото познаване на закона е
впечатляващо, а и видно от предходните му осъждания е имало достатъчно
досег с правоохранителната система, включително е бил осъждан и за
престъпления против транспорта, т.е. той е бил наясно какво върши към
момента, в който е извършил престъплението, за което е осъден от Районен
съд Несебър. Така, ако не го беше сторил, днес нямаше да се виждаме в тази
зала.
Ако настоящото дело беше свършило бързо така, както изисква законът
в контекста на разумния срок, възможността г-н С. да получи наказание за
престъплението, за което е осъден в РС Несебър отложено по реда на чл. 66
от НК, е хипотетична.
Това е така, защото едно осъждане с ефективно наказание би
елиминирало възможността на съда да приеме реабилитация на което и да е
основание в наказателния кодекс извън хипотетичния случай, в който г-н С.
би искал да бъде извършена съдебна реабилитация, но отново – това са
хипотези. Съдът произнася тези мотиви единствено заради осъдения тук г-н
С..
Така или иначе следва да бъде определено едно общо наказание между
наложените на г-н С. по НОХД № 550/2018г. по описа на Районен съд
Димитровград и НОХД № 715/2022г. по описа на Районен съд Несебър и това
общо наказание е в размер на по-тежкото от тях, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца. Съдът изцяло споделя това, което г-н С. изнася,
и то е видно от данните по делото, че е налице един засилен стремеж за
съобразяване на неговото поведение с обществено приемливия стандарт за
това и по тази причина не намира изобщо за необходимо приложението на
7
чл.24 от НК и това е окончателният размер на наказанието.
По въпроса за приложение на чл.68 или на чл.66 от НК: В случай като
този, няма как да бъде приложен чл.68 от НК по простата причина, че
предходните осъждания преди деянията, извършени през 2013г. не попадат в
тази хипотеза.
За възможността на общото наказание да бъде отложено по реда на
чл.66 от НК, съдът не е съгласен с аргументите на прокуратурата и счита, че
няма как да прави преценка за ефективност и за съобразеност с оглед и на
личностна и на генерална превенция по отношение на г-н С., при положение,
че изобщо не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, а именно: лицето
е било осъждано на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер.
Това е така, защото, както съдът посочи, г-н С. е многократно осъждан преди
едно от двете престъпления, които влизат в настоящата съвкупност.
Доколкото по НОХД № 555/2018г. деянието е извършено на 04 / 05.04.2013г.
и не са изтекли никакви срокове, които да дадат възможност да се приеме, че
лицето не е осъждано, считано от 29.06.2006г., когато по НОХД № 403/2006г.
по описа на РС Димитровград г-н С. е бил осъждан с наказание „лишаване от
свобода“ ефективно за умишлено престъпление от общ характер.
Липсват каквито и да е данни г-н С. да е провеждал производство по
съдебна реабилитация между 2006г. – 2013 година, така този човек е бил
осъждан.
Това унищожава възможността за приложение на института на
условното осъждане и съдът спира дотук в тези си разсъждения.
Общото наказание трябва да бъде ефективно изтърпяно при общ режим
на изтърпяване.
От него следва да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан
по реда на ЗМВР, с мерки, ако има такива и от това общо наказание трябва да
се приспадне времето, през което г-н С. е търпял ефективно при изпълнение
на наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 550/2018г. по описа на РС
Димитровград. Към това наказание следва да се добави изцяло и глобата,
която е наложена на г-н С. по НОХД № 715/2022г. на РС Несебър.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
№ 330 / 25.07.2023 година
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от Наказателния
кодекс, на осъдения С. К. С., роден на 18.02.1964 г. в гр. Видин, живущ гр.
8
Димитровград, **********, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, понастоящем в Затвора – гр. Стара Загора, с ЕГН:
**********, осъждан, ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ между наложените му
по:
- НОХД № 550/2018г. по описа на Районен съд - Димитровград и
- НОХД № 715/2022г. по описа на Районен съд - Несебър.
в размера на по-тежкото от тях, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от 8 месеца, което да бъде изтърпяно ЕФЕКТИВНО,
при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 и ал.2 от
Наказателния кодекс, от така определеното общо наказание времето, през
което ос.С. К. С. е бил задържан под стража, по което и да е от делата, или е
търпял ефективно изпълнение на наказание по НОХД № 550/2018г. на РС
Димитровград.
ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо наказание „лишаване
от свобода“ на основание чл.23, ал.3 от НК изцяло наказанието „ГЛОБА“ в
размер на 190 лв. (Сто и деветдесет лева), наложено на ос.С. по НОХД №
715/2022г. по описа на Районен съд – Несебър.
Определението подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок, считано от днес, пред Хасковски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ______________________
Заседанието се закри в 10:50 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9