РЕШЕНИЕ №714
гр. Перник, 03.06.2020г.
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III -ти състав, в
публичното съдебно заседание, проведено да двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №07163 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу С.С.В., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 575,83 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев”, бл. 62, вх. А, ап. 11 за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително и сумата от 95,22 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на. подаване в съда на заявлението :,ю чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 05483/2019г. по описа на Районен съд - гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда - етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез пълномощника му адв. Б. В., е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените установителни искове, излагайки аргументи за това. Твърди, че между страните не е налице облигационна връзка, тъй като ответника не е собственик или ползвател на процесния имот. Релевира възражение за недължимост на част от сумите поради погасяването им по давност, а досежно останалата част - не оспорва размера им. Оспорва представените от страна на ищеца писмени доказателства.
В съдебно заседание, ищеца поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба и пледира за решение, с оглед събраните по делото доказателства.
Пълномощника на ответника пледира за решение, с което предявените положителни установителни искове, предявени в условията на обективно съединение, бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага становище, според което ангажираната като писмено доказателство молба за откриване на партида за жилищни нужди, подписано от ответницата, не е достатъчно доказателство, което да сочи, че уговореното в приетия по делото нотариален акт за собственост на процесния имот, е различно от посоченото. С оглед това обстоятелство счита, че задължен да отговаря за задълженията по отношение на процесния имот е вещния ползвател, а не ответницата.
И двете страни претендират разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3776 от 25.09.2019г. по ч. гр. д. № 05483 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства сочат на допустимост на предявените искови претенции, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, сЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1-ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на § 1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл. 130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ех lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко- продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай, съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в съдебно заседание от 27.02.2020г.
От приетите по делото доказателства, и в частност: заверено копие на Нотариален акт за дарение № 20, том XXI, дело № 5161/97г. на нотариус Ивайло Иванов - нотариус
2
при Пернишки районен съд, се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот чрез дарение, като дарителите Неделка Никифорова Стойкова и Спас Атанасов Стойков са запазили правото си на ползване върху процесния имот докато са живи. От страна на ищеца, обаче, не са ангажирани доказателства, които да сочат, че по един или друг начин, запазеното им право на ползване върху процесния имот, по време на исковия период, е било погасено.
При учредено/запазено вещно право на ползване, собственикът на имота притежава т. нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на имота, в частност за заплащане цената на доставената до имота топлоенергия, е вещният ползвател. Отговорността на собственика на топлоснабдения имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността и след надлежно уведомяване за това на насрещната страна по правоотношението.
Предвид горното, доколкото не са ангажирани доказателства, установяващи погасяването на правото на ползване на дарителите Неделка Никифорова Стойкова и Спас Атанасов Стойков за процесния имот за исковия период, съдът намира, че ответницата не се явява „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди, съгласно изискванията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Липсата на тази първа задължителна положителна предпоставка за уважаване на исковете, а именно: наличието на облигационна връзка между страните, води до липса на необходимост от изследване на въпроса, досежно основателността на исковете по размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото, право на разноски има само ответникът. Същият е доказал такива в общ размер на 600.00 лева, от които: 300.00 лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство и 300.00 лева - адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Ищецът, обаче, в исковата си молба, е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна, съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ответника за двата обективно съединени иска срещу него в исковия процес е в размер на 300.00 лв. и в размер на 150.00 лева - в заповедното производство, поради което и съдът намира, че възражението на ищеца е основателно, досежно адвокатското възнаграждение, направено в заповедното производство. С оглед това обстоятелство, съдът намира, че последното следва да бъде намалено до размера от 150.00 лева.
С оглед изхода на делото и предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата' от 450.00 лв., представляваща направени в исковото и заповедното производства разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу С.С.В., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за. установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 575,83 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев”, бл. 62, вх. А, ап. 11 за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително и сумата от 95,22 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 05483/2019г. по описа на Районен съд - гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. г. д. № 05483/2019г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|