РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 05.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIII състав, в публично заседание на 26 ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
адм. дело №
683 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от И.Х.Г. ***,
чрез пълномощник - адвокат М.Б.,*** за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, които са произлезли от незаконосъобразно издадено
Наказателно постановление (НП) № 258/12.04.2018 г., издадено от началник Първо
РУ при ОД на МВР – Русе, отменено с влязло в сила решение по АНД № 1764/2018 г.
по описа на Районен съд - Русе. Според исковата молба имуществените вреди се
съизмерват със заплатения адвокатски хонорар на осъществилия защитата адвокат в
съдебните производства пред Районен съд - Русе и АС-Русе по обжалване на
наказателното постановление. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600 лева. Иска
се да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски, за
които представя списък /л. 20 от делото/.
Ответникът по делото –
ОД на МВР - Русе, в депозиран по делото отговор на исковата молба с вх. № 4112
от 18.11.2019 г. по описа на съда, излага съображения за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 200 лева.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе, участващ в процеса на основание чл. 10 от ЗОДОВ,
дава заключение за основателност и доказаност на предявения иск за имуществени
вреди.
Съдът,
като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото доказателства,
както и становищата на страните, приема за установено следното:
По
допустимостта на предявения иск
От наведените в
исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, както и с оглед
постановеното по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът приема, че
с исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за вреди с правно
основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 от АПК.
Ищецът е изложил
твърдения, че в резултат от издадено незаконосъобразно наказателно постановление
(отменено по съдебен ред), е претърпял имуществени вреди, поради което същият
има качеството на надлежен ищец по
смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно на чл. 205 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случая искът е предявен срещу правосубектен и надлежен ответник – ОД на МВР – Русе, тъй като областната
дирекция, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР,
е юридическо лице, а отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление е издадено от началника на Първо РУ
при ОД на МВР-Русе, а съгласно чл. 9, ал. 1 от
Правилника за устройството и дейността на МВР - в областните
дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци
и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.
По основателността на предявения иск за
имуществени вреди
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника на заявените основания, в процеса следва да се
установят елементите от фактическия състав на чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, а именно: отменен като незаконосъобразен акт, незаконни действия или
бездействия, извършени от длъжностни лица на ответника, които представляват
административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между тях,
като посочените елементи следва да са кумулативно налични.
С т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС е даден отговор
на въпросите на кой съд и на какво основание са подсъдни делата по искове за
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по
налагане на административни наказания. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Според т. 1 от
горецитираното тълкувателно постановление исковете за вреди от отменени
незаконосъобразни наказателни постановления, действия или бездействия по административно
наказване, вкл. и такива за присъждане на разноските в процеса по обжалване, са
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За
квалифициране на иска на това основание определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.
Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Следователно, отмяната
на НП като властнически акт на
административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.
1 от ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети. В разглеждания
случай то е налице.
От материалите по
приложеното АНД № 1764/2018 г. на РС - Русе се установява безспорно, че с Наказателно
постановление (НП) № 258 от 12.04.2018 г. на Началника на Първо РУ при ОД на
МВР-Русе, на ищеца в настоящото производство е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл. 99, ал. 1, вр. чл.
90, ал. 1 от ЗГР. Наказателното
постановление е било предмет на съдебен контрол. С постановеното Решение № 4 от
03.01.2019 г. по АНД № 1764/2018 г. по описа на РРС, съдът е потвърдил наказателното
постановление. Решението на първоинстанционния съд е било предмет на контрол от
касационната инстанция, като с Решение № 52/11.04.2019 г. по КАНД № 57/2019 г.
по описа на АС – Русе, решението на РРС е отменено, а спорът решен по същество –
отменено е горецитираното НП. Отмяната на НП по съдебен ред обосновава извод за
незаконосъобразност, както на действията по административно наказване, така и
на финализиращия процедурата по ЗАНН акт. С оглед на това и съгласно т. 1 от
горецитираното тълкувателно постановление е налице първата от предпоставките по
чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Искът за претърпени
имуществени вреди е обоснован с това, че ищецът е направил разноски за адвокат
по повод оспорване на горецитираното наказателно постановление пред двете
съдебни инстанции.
Видно от протоколите от
съдебни заседания на: 14.11.2018 г. и 10.12.2018 г. (л. 20-22 и л. 33–36 от приложеното
анд), в съдебното производство пред РРС ищецът е бил представляван от адвокат-пълномощник
М.Б.. Това е станало въз основа на представения по делото пред РС - Русе
договор за правна защита и съдействие от 08.10.2018 г. (л. 6 от делото на РС –
Русе), сключен между ищеца и представляващия го адвокат за процесуалното
представителство. В договора е отразен размер на уговорено възнаграждение за
адвокат - 300 лева, а така също и заплащане му в брой. При касационното
обжалване на решението на РРС, ищецът е бил представляван от същия адвокат,
редовно упълномощен, при сключен договор за правна защита и съдействие, в който
за процесуалното представителство е договорено и удостоверено плащане в брой на
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съобразно ТР № 6/2012 г. на
Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
този смисъл по делото безспорно се установява извършено от ищеца плащане на
адвокатското възнаграждение за всяка от съдебните инстанции, което представлява
причинена му вреда, доколкото плащането намалява фактически неговото имущество,
а и защото липсва процесуална възможност той да упражни претенцията си за разноски
в административнонаказателното производство пред съда – т.е. налице е и
втората изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по
чл. 1 от ЗОДОВ.
В тежест на ищеца е да докаже и наличието третата
предпоставка - пряка причинно-следствена връзка между претърпените вреди и
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията. Съгласно Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, след като в производството по обжалване на
наказателно постановление ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл
сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е
нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от
него. Действително, плащането на адвокатско възнаграждение е по силата на
облигационно правоотношение между ищеца и адвоката, но наличието на пряка
причинна връзка е безспорно, доколкото поводът за упълномощаването и извършения
разход за процесуална защита е именно издаденото незаконосъобразно наказателно
постановление. Както е посочено в тълкувателното решение, неразделната
взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Безспорно потърсената
адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този
акт е законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето,
което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. Следователно, разноските за адвокатска защита се явяват присъщ и
закономерен разход за осигуряване на благоприятен изход за наказаното лице при
съдебното оспорване на издадения срещу него незаконосъобразен санкционен акт на
администрацията, противно на доводите на ответника за обратното.
Поради изложеното и с оглед цитираното ТР № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, съдът намира, че по делото е
доказана и последната изискуема предпоставка по чл. 1 от ЗОДОВ, при което
предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 600 лева от отменено наказателно постановление се явява
основателен и доказан. Съдът не споделя довода за прекомерност на договореното
възнаграждение, респ. за необоснованост на размера на претендираните вреди по
съображения, че производството пред районния съд и АС – Русе по повод оспорване
на НП не се отличават с явна и фактическа сложност. Платеното възнаграждение за
адвокат за всяка от съдебните инстанции е на минимума, определен в чл. 18, ал.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 300 лв., което обосновава извод за съразмерност на
претърпените вреди и претендираното за тях обезщетение в настоящото
производство. Процесуалният представител
на наказаното лице е взел активно участие в проведените две съдебни заседания и
при събиране на доказателствата пред въззивната инстанция, а също е изготвил и
касационната жалба до АС-Русе, в което производство е постановено
благоприятното за ищеца съдебно решение за отмяна на НП. Това, че ищецът упражнява свободна професия
като адвокат, не го лишава от правото да ползва защита на друг адвокат в
производства, в които той участва като страна и не го задължава да се защитава
самостоятелно. Обстоятелството, че Г. е действащ адвокат не е основание да не
бъде обезщетен за реално претърпените вреди.
За
разноските
Предвид изхода на
спора, своевременно заявената претенция с представен списък на разноските и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника са и направените и
доказани в настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 310 лева,
от които платена държавна такса за завеждане на делото – 10 лева (л. 3 – л. 4
от делото) и 300 лева – договорен и заплатен хонорар за адвокатска защита и
съдействие ( договор за правна защита на л. 5 от делото).
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи- гр. Русе да заплати на И.Х.Г. ***, ЕГН **********,
сумата 600,00 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, резултат от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 258/12.04.2018 г., издадено от началник Първо РУ при ОД на
МВР – Русе, отменено с влязло в сила решение по АНД № 1764/2018 г. по описа на
Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи- гр. Русе, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. „Генерал Скобелев” № 49 да заплати на И.Х.Г. ***,
ЕГН **********, сумата 310,00 (триста и десет) лева – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: