№ 558
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20223100900388 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.
Образувано е по искова молба от Ш. О. М. в качеството и на законен представител на
́
А. Ш. О. срещу „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, град София за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания – резултат от пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от
водач на МПС Ш. О. М., застрахована по риска "Гражданска отговорност" в
„Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ведно със законната лихва за забава считано от
датата на уведомяване на застрахователя – 21.01.2022 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендират се и сторените в процеса разноски.
В исковата и допълнителната искова молби се твърди, че на 24.09.2021 г. на път 904
от гр. Долни чифлик посока с. Старо Оряхово при управление на МПС марка ***, peг. №
******* водачът Ш. О. М. при движение с несъобразена скорост загубила контрол върху
автомобила и се блъснала в крайпътно дърво. В резултат от пътнотранспортното
произшествие (ПТП) ищецът А. Ш. О., който пътувал на задната седалка в автомобила, си
ударил главата и загубил съзнание. Детето било заведено веднага в болница, но не било
прегледано заради пандемичната обстановка. През нощта състоянието на А. се влошило и на
другия ден отново бил заведен в спешното отделение където бил диагностициран с мозъчно
сътресение и счупена лява ръка. Твърди се, че вследствие на претърпяното ПТП А. О. е
получил мозъчно сътресение със загуба на съзнание, фрактура на лява предмишница с
обездвижване с гипсова имобилизация и посттравматичен стрес. След свалянето на
гипсовата имобилизация А. продължил да изпитва болки в ръката и затруднения в
ежедневието в т.ч. при ходене на училище, носене на раница, игри, най-обикновени
дейности и пр. като имал непрекъснато нужда от чужда помощ и грижи. Детето дълго време
продължило да има оплаквания – често главоболие, бърза умора при четене/учене,
непоносимост към силна светлина и силни шумове, повишена раздразнителност,
периодични силни главоболия, развило силен посттравматичен стрес, вкл. безсъние, страх от
автомобили, страхова невроза. Водачът на лек автомобил марка ***, peг. № ******* бил
1
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с
полица № 2********, валидна от 04.08.2021 г. до 04.08.2022 г. в „Застрахователна компания
Лев Инс" АД. На 21.01.2022 г. ищецът предявил пред ответното дружество претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, след което на 14.04.2022 г. предоставил и
всички допълнително изискани документи. Оспорва се наведеното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият бил
недееспособен, съотв. не носи отговорност за действията, като се оспорва и факта, че не
били спазени изискванията за обезопасяването на детето.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на водача на
л.а. марка „***" с peг. № *******, по силата на Застрахователна полица №2********,
сключена с „Лев Инс" АД. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от
страна на застрахования водач на лекия автомобил. Възразява, че е налице съпричиняване от
страна на ищеца като твърди, че същият е пътувал без поставен обезопасителен колан и/или
система за обезопасяване на деца /детско столче/ от пълен или непълен клас, с което е
нарушил чл.137а,ал.1 и чл.137в, вр. чл. 137б и чл.137г от ЗДвП. Възразява, че е налице
съпричиняване и от страна на майката – Ш. М., на основание чл.125, ал.3 от СК, като водач
на автомобила, изразяваща се в неполагане на завишена грижа, когато в превозното
средство пътува дете. Оспорва твърдението, че ищецът е изгубил съзнание вследствие на
процесното ПТП. Оспорва степента на уврежданията на ищеца, както и вида и
продължителността на търпените болки и страдания. Оспорва претендирания размер на
обезщетение като прекомерно завишен и, при условие че исковите претенции бъдат
доказани, моли съдът да определи справедливо обезщетение в значително по-нисък размер.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
основателност и доказаност на исковете в предявените размери като сочи, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно на претърпените
болки и страдания. Моли за уважаване на исковете.
Ответното дружество поддържа неоснователност на исковете, евентуално, иска
присъждане на по-малко обезщетение за неимуществени вреди, настоява да се приеме за
доказано възражението за съпричиняване.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 от ГПК е
функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността
на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са
настъпили вреди.
Между страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпване на
процесното ПТП – 24.09.2021 г. – е налице валидно застрахователно правоотношение по
отношение на л.а. марка „***" с peг. № *******, по силата на Застрахователна полица №
2********, сключена със „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, като отговорността на
водача Ш. О. М. е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
По делото е приета като доказателство застрахователна претенция от ищеца и писмо
изх. № 1448 от 04.03.2022 г. от „ЗК Лев Инс“ АД съдържащо информация за заведена щета
по получената на 21.01.2022 г. претенция и искане за представяне на документи. Последните
са предоставени с писмо, получено от застрахователя на 14.04.2022 г.
2
За установяване противоправността на деянието и вината на дееца Ш. О. М. са
представени писмени доказателства – протокол за ПТП с пострадали лица от 24.09.2021 г., и
наказателно постановление от 25.11.2021 г. издадено от началника на 4 РУ на ОДМВР
Варна. Наказващият орган е приел, че водачът е нарушил правилата за движение по ЗДвП –
чл. 20, ал. 2 – шофиране с несъобразена скорост – и това е довело до настъпване на
процесното ПТП с пострадали лица и материални щети.
От приетото по делото заключение по допуснатата комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза неоспорена от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно, се установява механизъм на настъпване на произшествието,
при който причина за катастрофата е загуба на контрол от страна на водача върху
управляваното от него МПС, довела до напускане на пътното платно при извършване на ляв
завой и удар в канавката, а след това и челно в дърво. По делото липсват каквито и да било
данни за наличие на обективни, независещи от поведението на водача причини за
излизането на автомобила от пътя. Макар и в тъмната част на денонощието, произшествието
е настъпило на равен пътен участък, без нарушения по платното, при плавен завой и пълна
видимост. При тези обстоятелства съдът намира, че водачът Ш. О. М. е допуснала
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗдвП, съгласно който водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като по този начин е причинила
пътнотранспортното произшествие.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на
противното. По делото не са събрани доказателства, от които може да се направи извод за
случайно събитие, поради което съдът приема, че законовата презумпция не е оборена. Ш.
М. е била длъжна и е могла да предвиди, че загубата на контрол върху автомобила поради
отклонение на вниманието или поради каквато и да е друга причина, за която отговаря, може
да доведе до настъпване на вредоносни последици.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания
са поискани и допуснати гласни доказателствени средства и заключение на вещи лица.
От заключението по допуснатата комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза се установява, че на 24.09.2021 г. пътувалият при настъпване на процесното ПТП
в лекия автомобил ***, peг. № *******, А. Ш. О., на ****, е получил съчетана травма –
глава, горни крайници, гръб, изразена чрез комоцио (сътресение на мозъка),
остеоепифизиолиза в дисталната (долната) част на лъчевата кост на лявата ръка, оток на
горната устна, оток на челюстта вдясно, охлузвания по лицето вдясно, по гърба и по дясната
предмишница. Сътресението на мозъка (комоцио) без данни за пълна загуба на съзнание, в
смисъла на мозъчна кома, обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Същото представлява травматично функционално разстройство на дейността на мозъчните
структури, без органичното им увреждане. В конкретния случай сътресението на мозъка при
А. О. е протекло по обичайния ход на сравнително леките черепно-мозъчни увреждания (за
три - пет дни), без да са проявени признаци на задълбочаващо се състояние, или настъпили
усложнения. Не са установени обективни симптоми на протрахирано (продължаващо) за
дълъг период от време състояние на увреждане на мозъчната дейност във връзка с травмата
на главата, което да представлява риск за подрастващия мозък при детето. Според вещото
лице сътресението на мозъка може да обуслови комплекс от субективни неврозоподобни
оплаквания (лесна уморяемост, емоционална лабилност, безсъние, нарушения в
запаметяването), както и неврологична симптоматика – главоболие, светобоязън,
световъртеж и др., без клинична огнищна неврологична симптоматика. Обикновено трае
кратко след преживяната травма (до 15-20 дни) и в този смисъл не може да пречи на
обучението на пострадалия ученик.
Установената остеоепифизиолиза на дисталната (долната) част лъчевата кост на
лявата ръка е причинила ограничено затруднение на движенията и функцията на левия горен
3
крайник. В съдебно заседание вещото лице изрично посочва, че в медицинските документи е
изразено съмнение за такова счупване, но няма категорично поставена такава диагноза.
Извършена е имобилизация на предмишницата на ръката за 15 дни. В конкретния случай не
са констатирани усложнения в оздравителния процес. Състоянието се съпровожда с болки и
страдания за около 20 - 25 дни, като болките са по-силни веднага след травмата, след което
затихват. През това време ищецът е бил затруднен при извършване на ежедневни действия –
хигиена, самообслужване, физическа активност. Предвид неусложнената травма на ръката,
не са били наложителни рехабилитационни действия. Не са предоставени медицински
документи за проведена рехабилитация. Останалите наранявания – отоци и ожулвания в обл.
на лицето, гърба и дясната ръка, са причинили болка и страдание. Установените
травматични увреждания са резултати от удари и/или тангенциално действие с или върху
твърди тъпи предмети и е възможно да са получени в купето на автомобила по време на
ПТП.
От показанията на свидетелката М.Х.Х., **** на ищеца А. О., които съдът цени при
условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че при настъпване на произшествието А. е бил с
майка си. Когато ги видяла след катастрофата двамата били в кръв, лицата им били ударени.
Свидетелката ги завела в спешния център в гр. Варна, където гипсирали лявата ръка на А. и
го върнали вкъщи. На следващия ден детето спяло, после започнало да повръща, поради
което свидетелката пак го завела в спешния център, където установили симптоми на
сътресение, приели го в болницата и го сложили на системи. Според свидетелката детето
два дни не било на себе си, имало гадене, не се чувствало добре. В болницата останали
четири дни. След свалянето на гипса А. постоянно се страхувал да прави движения с тази
ръка. Страхувал се да се качва на коли и да пресича сам. Отслабнали му оценките в
училище, от светлината му ставало зле, имал силно главоболие, шумът го дразнел, все искал
да е самотен и още било така. Стряскал се като спи, ставал изведнъж рязко. Според
свидетелката А. е бил целият в синини отпред, отзад. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката, че гипсът на ръката бил махнат едва след един месец, тъй като според
експертизата и медицинските документи имобилизацията е била за 15 дни. Не се кредитират
и показанията, че детето е изпадало в безсъзнание след катастрофата, тъй като свидетелката
не го е виждала в това състояние, а вещото лице е категорично, че такива данни в
медицинските документи не се съдържат и само от снетата анамнеза не може да се направи
такъв извод. Не се кредитират и показанията, че след изписването от болницата детето не
можело да си служи с дясната ръка в продължение на 20-25 дни, защото била подута от
системите – такива данни в медицинската документация не се съдържат, поставянето на
абокат поначало не води до такива тежки последици и според заключението на вещото лице
не е имало усложнения в хода на оздравителния процес.
По въпроса дали при настъпване на произшествието детето е било с поставен
обезопасителен колан, съответно, дали е била използвана система за обезопасяване на деца
(детско столче), комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза е дала
заключение, че лекият автомобил *** с peг. № ******* е бил серийно оборудван с 3 бр.
"триточкови" колани на задната седалка. Не са налице данни автомобилът да е бил
оборудван с детски седалки отговарящи на изискванията за система за обезопасяване на
деца "непълен клас", по смисъла на чл.137б от ЗДвП. Наличието на черепно-мозъчната
травма би могла да е резултат от удар на главата в лицевата област (ожулвания по лицето в
дясно, „оток на долната челюст в дясно“, оток на горната устна) върху намиращи се части
или предмети пред лицето на пострадалия (напр. задната страна на облегалка на предната
седалка, колонка на врата и др.п.). Травмата на лявата ръка в областта на долния край на
лъчевата кост на лявата предмишница, изразена чрез т.н. остеоепифизиолиза, се получава
при насрещен удар с отворена длан на ръката върху плоскост, най-често при свободно рязко
движение от тласък върху тялото и „подпиране" върху дланта – при загуба на равновесие,
падане и др.п. Ожулванията по други части на тялото – по гърба, по дясната предмишница –
4
също биха могли да се получат при свободно движение на детето в автомобила по време на
ПТП, вкл. при описания механизъм на катастрофата – удар на автомобила в крайпътно
дърво. Предвид разнопосочните и в различни области на тялото наранявания на А. О.,
описани в медицинските документи – „сътресение на мозъка", „ожулвания по дясната
половина на лицето", „ожулвания по гърба и дясната предмишница", остеоепифизиолиза в
долния край на лъчевата кост на лявата ръка, вещите лица посочват, че същите биха могли
да се получат при пътуване на детето в автомобила без обезопасяване с предпазни средства.
Не се установяват травматични увреждания, сочещи използване на обезопасителни средства
(напр. ивици на кръвонасядане от предпазен колан или др.п.). В съдебно заседание вещото
лице д-р С. поддържа, че е много малко вероятно да се получат ожулвания по гърба, по
лицето и мишницата с поставен предпазен колан, т.е. нараняванията в различни части на
тялото по-скоро говорят, че лицето е било без поставен обезопасителен колан. Предвид
описаните в заключението на вещите лица наранявания в различни части от тялото и
дадените от тях устно обяснения в тази насока, както и предвид показанията на
свидетелката Х., **** на ищеца, че А. е бил „целият в синини отпред, отзад“, съдът, на осн.
чл. 202 от ГПК не приема колебанието на вещите лица изразено в съдебно заседание чрез
изрази като „по-скоро“ и „много малко вероятно“ и приема за установено по несъмнен
начин, че детето е пътувало без поставен обезопасителен колан или система за
обезопасяване на деца.
При така установените по делото факти, съдът намира, че е осъществен фактическият
състав на отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите по предявен от пострадало лице пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Установено е наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника
и водача на МПС лек автомобил *** peг. № ******* по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на настъпване на ПТП.
Противоправното поведение на водача на автомобила е установено от събраните по делото
писмени доказателства и заключение на вещи лица относно механизма на настъплане на
ПТП. Законовата презумпция за виновност на делинквента не е оборена. Налице е причинна
връзка между претърпяното ПТП и настъпилите телесни увреждания на ищеца А. Ш. О. – на
****дини, който е пътувал на задната седалка на автомобила. Вида, обема и интензивността
на претърпените физически и психически болки и страдания в резултат от деликта, са
установени с показанията на свидетеля и приетото по делото заключение на вещите лица.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.
В конкретния случай се касае за сравнително леки травматични увреждания на
главата – сътресение на мозъка без фрактура на черепни кости и без загуба на съзнание,
травма на лявата ръка в областта на долния край на лъчевата кост на лявата предмишница –
т. нар. остеоепифизиолиза, ожулвания по лицето, оток на долната челюст, оток на горната
5
устна, ожулвания по гърба и по дясната предмишница. В резултат на увреждането ищецът е
търпял на първо място физически болки и страдания, свързани с претърпяната черепно-
мозъчна травма и контузията на ръката. Това са болки и страдания, търпени непосредствено
след инцидента и в периода на лечение и възстановяване, такива, свързани с неудобствата от
невъзможността да си служи с ръката, която е била обездвижена, както и страдания,
търпени в резултат на появилите се съпътстващи симптоми – гадене, повръщане,
главоболие. На следващо място съдът отчита продължителността на оздравителния период –
20-25 дни и липсата на настъпили усложнения. Съобразява и възрастта на ищеца и факта, че
увреждането е довело до промяна в начина му на живот и качеството му – започнал да се
страхува да пътува в автомобил и да пресича сам улицата, успехът му в училище се
понижил, намалил социалната си активност.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че съобразно критериите на чл. 52
ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и обществено-икономическите условия в
страната, за обезвредата на процесните неимуществени вреди се дължи общо сумата 20 000
лв., ведно със законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното
изплащане.
По отношение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото дете А. Ш. О., поради това, че същото е пътувало без поставен обезопасителен
колан, следва да се отбележи, че приносът на пострадалия от деликт за настъпване на
вредите или за улесняване механизма на увреждането има обективен характер, както и че
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД намира приложение и когато допринасянето е резултат на
действия на малолетен пострадал независимо от това, че такова лице не може да действа
виновно – т. 7 на ППВС № 17/ 18.11.1963 г. Същевременно настоящият състав съобразява
разрешенията в практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
относно необходимостта да се провежда разграничение между поведението на делинквента
и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на конкретните вреди,
доколкото законовата регламентация на задълженията на водачите на МПС изисква от тях
полагането на завишена грижа, когато на пътя има деца или когато в превозното средство
пътуват деца.
В хипотезата на обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно дете
съществува детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според
възрастта, ръста и теглото им (чл. 137б и чл. 137в), респ. административнонаказателна
отговорност на водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел
25, в който попадат посочените разпоредби (чл. 183, ал. 4, т. 10). В случая е спазено
изискването на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП детето да пътува на задната седалка, но е нарушено
изискването на чл. 137а, ал. 1, според която водачите и пътниците в леките автомобили
(МПС кат. М1), когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани.
Спазването на изискването детето да използва обезопасителен колан включва и
задължение на водача да се убеди, че детето е с правилно поставен и закопчан предпазен
колан. Това задължение е пряк израз на вменената на водача завишена грижа, която той
трябва да полага при управление на МПС, когато в превозното средство пътува дете под
определената в закона възраст.
От друга страна виновният водач Ш. О. М. е майка на ищеца А. Ш. О.. Съгласно
ППВС № 88/12.09.1962 г. приносът на пострадалия се отчита и когато е резултат на
неупражнен върху малолетното дете надзор от родителите му, без да е от значение вината на
упражняващия надзор, като поведението на малолетния и на упражняващия надзор се
преценява дотолкова, че да може да се направи разграничение по размер между вредите,
намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите,
причинени от увредения.
6
В случая съдът приема, че пътуването на пострадалия в лекия автомобил без
поставен предпазен колан или система за обезопасяване на деца е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат. Налице е противоправно поведение на майката на ищеца в
качеството и на водач на МПС, който е допуснал детето да пътува без поставен предпазен
́
колан и чиято отговорност е покрита от застраховката, но и неизпълнение на задълженията
и да упражнява надзор върху ****дишното си малолетно дете, което е превозвала в
́
автомобила. Ето защо, като отчита по-голямата отговорност на водача на лекия автомобил,
съдът определя принос на пострадалия за възникване на вредите поради неупражнен върху
малолетното дете надзор от родителя му в размер на 10%.
След приспадане на приноса на пострадалия в настъпилото увреждане следва да се
присъди сумата от 18 000 лева, а за разликата до претендирания размер от 30 000 лева искът
ще се отхвърли като неоснователен.
Основателността на иска за главница до посочения размер обуславя основателност и
на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва до датата на погасяване на задълженията на застрахователя. Върху обезщетенията за
вреди на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ се дължи законна лихва от датата застрахователната
претенция, която е получена на 21.01.2022 г., в какъвто смисъл е и направеното искане,
което ще бъде уважено.
Отговорност за разноски.
Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по делото. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК процесуалният представител на ищеца има право на адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК и договор за процесуално представителство. Съразмерно на уважената част от иска ще
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2020 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника съразмерно на отхвърлената част от иска сумата от 562,00 лева съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършване на разноските.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 720,00 лева и разноски за вещи лица в размер на 240,00 лева или
общо 960,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес гр.София п.к. 1700, р-н Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, да заплати на
А. Ш. О., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител Ш. О. М.
с адрес *****************, сумата от 18 000,00 (осемнадесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания –
като вредите са резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.09.2021 г. на
път 904 от гр. Долни чифлик в посока с. Старо Оряхово, виновно причинено от Ш. О. М.
при управление на МПС марка ***, peг. № *******, застрахована по риска "Гражданска
отговорност" в „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ведно със законната лихва за
забава върху присъдената сума считано от датата на уведомяване на застрахователя –
21.01.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до претендирания размер от 30 000,00 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и
7
адрес гр.София п.к. 1700, р-н Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, да заплати на
адвокат А. В. М. – Софийска АК, със служебен адрес: ****************, сумата от 2020
лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА А. Ш. О., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен
представител Ш. О. М. с адрес *****************, да заплати на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес гр.София п.к. 1700, р-н
Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, сумата от 562,00 лева, представляваща
сторени от ответника съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес гр. София п.к. 1700, р-н Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, да заплати по
сметка на Варненски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
960,00 лева, представляваща дължима по делото държавна такса и разноски, съразмерно на
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8