Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
Производството е по реда на чл. 341-345 от НПК. С определение № 572/21.07.2010г. по НОХД № 1257/2006 г. на ВТРС, подсъдимият А. О. И. е осъден да заплати по сметка на Национално бюро за правна помощ – гр. София сумата от 450 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение при предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство по същото дело. Подадена е частна жалба от А. О. И. против определението. Същият прави оплакване, че съдебният акт е неоснователен и процесуално недопустим.Посочва текстове от Закона за правната помощ според които не следвало да се заплащат сумите за адвокатско възнаграждение от подсъдимия,а те трябвало да са в тежест на държавата. Жалбоподателят моли съда да отмени постановеното определение, тъй като не е законосъобразно да заплаща присъдената сума за адвокатско възнаграждение. След като взе предвид изложеното в частната жалба и материалите по делото ВТОС , намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Образувано е НОХД № 1257/2006 г. на ВТРС. Подсъдимият А. О. И. е обвинен за извършено престъпление по чл.196 ал.1,т.2,във вр.с чл.195 ал.1 т.4,във вр.с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.А и б.Б и по чл.131 ал.2,т.4 във вр. с чл.130 ал.2 от НК. По негово искане и съгласие е определен и назначен служебен защитник,адв.С. Т. от САК,за явяване пред ВКС по наказателно дело № 170/2009 г. ,съгласно чл.94 ал.1 т.7 НПК. Производството по делото е приключено с решение. Подсъдимият е признат за виновен за извършеното престъпление, за което е ангажирана наказателната му отговорност, като ВКС намалява наложеното му наказание от 5 г. и 2 м.лишаване от свобода на 3 г. и 6 м.лишаване от свобода. След приключване на делото е определен хонорар от Националното бюро за правна помощ на служебния защитник. С определение по чл.306 ал.1 т.4 НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на НБПП – гр. София сумата от 450 лв. Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира, че обжалваното определение е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 3 от НПК разноски по наказателното производство се дължат от подсъдимия, когато бъде признат за виновен. В настоящия казус жалбоподателят е подсъдим по делото. По негово искане и с неговото съгласие,както и с оглед реализиране правото му на защита и понеже производството е било пред ВКС,му е определен и назначен служебен защитник. Подсъдимият е признат за виновен за извършеното престъпление, за което е ангажирана наказателната му отговорност макар и да е намален размера на наложеното му наказание. Същият следва да заплати направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение за служебно назначен защитник, след като е осъден за извършеното престъпление /чл.189 ал.3 НПК/. Съгласно ТР № 4 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 4/2009 г., ОСНК ,подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.Това решение е задължително за съдилищата в страната. С оглед изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 572/21.07.2010г. по НОХД № 1257/2006 г. на ВТРС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |