РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Стара Загора, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20225530100624 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ във вр. с чл. 50 от ЗЗД.
Ищецът „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София твърди в исковата си молба, че
на 09.03.2018 г., около 00:30 часа, в гр. Стара Загора, по бул. Руски № 56, се движило МПС
марка „БМВ“, модел „645 ЦИ“, с peг. № СТ 0069 ВХ, управлявано от Т.Д. Митов. В този
участък, движейки се лекият автомобил преминавал през несигнализирана и необезопасена
дупка, пълна с вода. Вследствие на гореизложеното се реализирало ПТП с материални щети.
Сочи, че по повод произшествието бил съставен Протокол за ПТП № 1670046/09.03.2018 г.,
по описа на СПП при ОД на МВР – Стара Загора, в който били посочени фактите и
обстоятелствата относно настъпилия пътен инцидент. Сочи, че към датата на
застрахователното събитие МПС марка „БМВ“, модел „645 ЦИ“, с peг. № СТ 0069 ВХ е
имало валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ в „ЗАД ОЗК – Застраховане” АД,
с полица № 0020040201700122/18.05.2017 г., валидна от 18.05.2017 г. до 18.05.2018 г.
Вследствие на настъпилото застрахователно събитие на 09.03.2018 г. в представителство на
„ЗАД ОЗК – Застраховане” АД, водачът на увреденото МПС, лице е подало Уведомление за
настъпила щета на МПС с искане за обезщетение за настъпилите вреди, вследствие на
гореописаното ПТП. В тази връзка, в застрахователното дружество била заведена щета №
0020-040- 0031-2018. На 09.03.2018 г. експерти на дружеството били извършили оглед на
увредения автомобил и били съставили Опис-техническа експертиза, в който били описани
увредените детайли. Видно от Доклада по процесната щета, определеното
1
застрахователното обезщетение възлиза в размер на 69.35, която сума била изплатена на
собственика на увредения автомобил - по аргумент от Платежно нареждане №
614689/23.04.2018 г., позиция № 10. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, с изплащане на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпвал в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Сочи, че от издадения Протокол за ПТП №
1670046/09.03.2018 г., по описа на СПП при ОД на МВР – Стара Загора било видно, че
процесното ПТП се е случило поради наличието на дупка на пътното платно. Теорията и
практиката (Решение № 558/17.06.2010 г. на САС по гр. д. № 256/2010 г., 8-ми с-в) приемат,
че термините пътното платно и път били синоними. Дефиниция за път законодателя дава в
§1 от ДР на ЗП. Според тази дефиниция „път” била ивицата от земната повърхност, която
била специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаряла на
определени технически изисквания. Според чл. 3, ал.1 от ЗП пътищата били републикански
и местни. Като републикански пътища били 2 автомагистралите и пътищата от първи, втори
и трети клас, които осигурявали транспортни връзки от национално значение и образували
държавната пътна мрежа. Местните пътища били общински и частни, отворени за
обществено ползване, които осигурявали транспортни връзки от местно значение и били
свързани с републиканските пътища или с улиците. Пътят, на които се е случило процесното
ПТП не бил включен в списъкът на републиканските пътища в Република България и се
намирал на територията на община Стара Загора. Оттук следвало, че пътят бил собственост
на Община Стара Загора. Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществявали от общините, тъй като общинските пътища били
публична общинска собственост. В същия смисъл била и нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП,
лицата, които стопанисвали пътя, го поддържали в изправно състояние, сигнализирали
незабавно препятствията по него и ги отстранявали във възможно най-кратък срок. Според §
1, т. 19 ППЗДвП, „Препятствие на пътя“ било нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намирали на пътя и създавали
опасност за движението. В случая, установената дупка представлявала препятствие по
смисъла на посочената разпоредба, която била създавала опасност за движението. Според
чл. 52, ал. 1 ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставял пред препятствие на пътя, когато водачите
можели да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си.
При така установената правна уредба се налагал изводът, че за поддържането и ремонта на
пътя бил отговорен собственикът му, а именно Община Стара Загора, която била проявила
бездействие, изразило се в бездействие на служителите й, натоварени със задачата да
отстраняват повредите по пътищата. Те били проявили бездействие в изпълнението и на
задълженията си по чл. 3 ЗДвП и не били сигнализирали препятствието и организирали
движението по начин, осигуряващ безопасността му. Наличието на дупки в пътното платно
представлявало неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно
неизпълнение на задълженията на общината по чл. 31 ЗП. Това противоправно бездействие
ангажирало отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД, на това становище
била и задължителната съдебна практика – Решение № 1184 от 29.10.2009 г. на ВКС по гр.
2
д. № 5107/2007 г„ II г. о. Отговорността била гаранционно-обезпечителна, т.е. не
произтичала от вината на възложилия работата, поради което въпросът за презумптивната
виновност, съответно за опровергаването й били ирелевантни за изхода на спора. От
издадения Протокол за ПТП № 1670046/09.03.2018 г., по описа на СПП при ОД на МВР -
Стара Загора ставало ясно, че е налице причинно следствена връзка между противоправното
деяние на общината, изразяващо се в неотстраняване на дупката от пътното платно и
претърпяната имуществена вреда, така че първото е conditio sine qua non (условие без което
не може) по отношение на второто, а второто не би се реализирало ако не беше налице
първото. С оглед на разпоредбата на чл. 411 КЗ, с Писмо с изх. № АЗ 15-6284/29.08.2018 г.,
придружено с оригиналните документи по цялата ликвидационна преписка по щета № 0020-
040- 0031-2018, ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, било поканило Община Стара Загора в
едноседмичен срок да му плати доброволно сумата от 84,35 лева, включваща 69,35 лева -
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и 15 лева - ликвидационни разноски по
щетата. Впоследствие до ответника била изпратена повторна Покана с изх. № А315-
7710/30.10.2018 г. Поканата била получена от Община Стара Загора на 31.10.2018 г., видно
от приложеното известие за доставяне. Твърдят, че въпреки отправените покани за
доброволно заплащане на процесната претенция, от Община Стара Загора не било
постъпило плащане. Срокът за доброволно изпълнение по поканата бил изтекъл на
15.10.2018 г.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди Община Стара Загора, да
заплати на „ЗАД ОЗК – Застраховане” АД сумата от 84,35 лева, представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № 0020-040-0031-2018, по описа на „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД, с включени направените ликвидационни разходи по щетата, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й заплащане, както и сумата от 25,71 лв., начислена върху сумата от 84,35
лв., за периода от 14.02.2019 г. до 14.02.2022 г. – датата, преди деня на завеждане на
настоящата 3 искова молба. Посочват следната банкова сметка – IBAN: BG52 SOMB 9130
1032 5939 09, при „Общинска банка“ АД, с титуляр „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД.
Претендират за разноските по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Община Стара Загора, в който считат, че така предявената искова претенция е
неоснователна, недоказана и необоснована, и молят съда да я отхвърли. Твърдят, че
механизмът на произшествието бил възприет от застрахователя само по данни на водача на
МПС – Т.Д. Митов, поради което и с оглед оспорването, считат, че не доказва по
категоричен начин събитието, с всичките задължителни елементи, характеризиращи го като
деликт, по-точно причинно-следствената връзка между констатираното увреждане по лекия
автомобил и дупката на пътното платно. Всички документи за настъпване застрахователно
събитие били съставени само и единствено въз основа на обяснения на лица, които изцяло
били заинтересовани от случая, което поставяло под съмнение тяхната доказателствена
стойност. От тях не можело да бъде установено, че автомобила е бил участник в ПТП по
3
време, място и начин, така както било отразено в същите, както и бил ли е процесния лек
автомобил здрав преди инцидента или той е използван като повод водачът да си поправи
причинени другаде повреди за сметка на Община Стара Загора. Сочат, че от представените
доказателства не ставало ясно дали автомобилът не е бил експлоатиран с неподходящи за
сезона или износени гуми. Такъв застрахователен риск съгласно Общите условия било
изключение от покритите застрахователни рискове на „Каско на МПС“. Липсвали
доказателства за състоянието на водача на МПС към момента на възникване на ПТП.
Въпреки, че по протокола от ПТП произшествието било посетено на място, водачът не бил
тестван за употреба на алкохол. Областна Дирекция на МВР – гр. Стара Загора, сектор
„Пътна полиция“ издал служебна бележка на водача, която била доказателство за
претърпяното ПТП, придружена с резултат от тест за употреба на алкохол. Разпоредбата на
чл.6, т.4 от Наредба № 13 - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към
Гаранционния фонд /Обн. Дв бр.8 от 30.01.2009 г./ не изключвал задължението на водача да
сигнализирал за настъпило ПТП, дори същото да не се посещавало от органите на МВР и да
не се съставяли документи за повреди на МПС, когато не били причинени от друго ППС.
Твърди, че дори и да е съществувала такава дупка на участъка, липсвали данни с каква
скорост се е движил автомобилът. Технически допустимата скорост се определяла от
характеристиките на съответния участък и ефективността на спирачната система. Предвид
това шофьорът е следвало да съобрази скоростта си със състоянието на пътя и на превозното
средство, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства,
които имали отношение към безопасността на движението. Разпоредбите по ЗДвП
вменявали на водача на МПС задължение непрекъснато да контролира МПС и да се движи с
такава скорост, която да му даде възможност да спре при наличие на препятствие. Не
изпълнявайки това си задължение, водачът бил допринесъл за настъпване на ПТП и
вредоносния резултат. Считат, че изплатената сума на застрахования била в размер на 69,35
лв., а претендираната е 84,35 лв., като разликата била обяснена като „ликвидационни
разноски“, които обаче не били дължими по щетата. Не смятат, че вина за възникналото
пътнотранспортно произшествие, има Община Стара Загора. От представените документи
не ставало ясно дали съществувала такава дупка на посочения участък от пътя и дали тя
била причинила увреждането по автомобила. Към момента посочения участък от бул.
„Руски“ бил обновен и дори да бъде назначена исканата съдебно техническа експертиза, тя
би отговорила на поставените първи и втори въпрос само теоретично, въпреки това не
възразяват по така направеното доказателствено искане.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе
предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното:
Безспорно е по делото, а и видно от застрахователна полица № 0020040201700122 от
18.05.2017, валидна за периода 18.05.2017 г. до 18.05.2018 г., сключена между Деян Тенчев
М. и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД , с предмет на застраховане – МПС марка „БМВ“, модел
4
„645 ЦИ“, с peг. № СТ 0069 ВХ. Следователно съдът приема, че между ищеца и собственика
на увредения автомобил е имало валидно застрахователно правоотношение през посочения
период. По делото е представен протокол за ПТП от 9.03.2018 г., от който е видно, че на тази
дата Т. Д. М. е управлявал МПС „БМВ“, модел „645 ЦИ“, с peг. № СТ 0069 ВХ е преминал
през несигнализирана дупка на пътното платно, пълна с вода и е спукал двете гуми. По
делото е представено уведомление за щета на МПС от 9.03.2018 г. до ищеца от водача на
увредения автомобил Т. Д. М., като е изготвен опис по щета и е изготвена експертна оценка
на 20.03.2018 г., като е признато обезщетение в размер на 69.35 лв. Изготвен е и доклад по
щета и е предложено да бъде изплатена сумата от 69.35 лв. на собственика на автомобила
Деян Тенчев М.. На 23 април 2018 г. сумата е платена по банков път.
По делото е изслушана и авто-техническа експертиза, чието заключение, съдът
възприема като добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че ищецът е платил на
пострадалия обезщетение в размер на 69.35 лв., което включва стойността само на задна
дясна гума, като от материалите по делото не става ясна причината, поради която не е
включена стойността на предна дясна гума. Вещото лице сочи, че по време на настъпване на
процесното МПС е валял дъжд и контролните органи са установили и отразили в протокола,
че дупката не е била сигнализирана. Вещото лице установява, че щетите са по двете десни
гуми на автомобила и вредите по своята форма и степен са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото произшествие. Налице е причинно-следствена връзка между
установения механизъм на ПТП и полученото увреждане по МПС марка „БМВ“, модел „645
ЦИ“, с peг. № СТ 0069 ВХ.
По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза, чието заключение, съдът
възприема като добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че на собственика на
автомобила Деян Тенчев М. е изплатена сумата от 69.35 лв., видно от банково извлечение от
23 април 2018 г. при Общинска банка АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
С оглед осъщественото плащане от страна на ищеца на застрахования, то в полза на
застрахователя е възникнало регресно вземане срещу причинителя на вредата, на основание
чл. 410, ал. 1, т.3 от Кодекса за застраховането, до размера на заплатеното обезщетение. От
събраните писмени доказателства, съдът намира за безспорно установено при какви
обстоятелства е била причинена вредата на лекия автомобил, а именно – водачът е попаднал
в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което настъпили повреди по
автомобила - били увредени предна дясна и задна дясна гуми.
Според § 1, т. 19 от ППЗДвП, „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя
и създават опасност за движението. В настоящия случай, необозначения и необезопасен
участък от пътното платно, представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба,
която е създавала опасност за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г 11
5
се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобикалят препятствието
отдясно или отляво, за да продължат движението си.
При така установената правна уредба, се налага изводът, че за поддържането на пътя
е отговорен собственикът му, а именно Община гр. Стара Загора, която е проявила
бездействие, изразило се в бездействие на служителите й, натоварени да отстраняват
повреди и не са сигнализирали препятствието и организирали движението по начин,
осигуряващ безопасността му.
Възражението на ответника, че не се доказвало по категоричен начин събитието, с
всичките задължителни елементи, характеризиращи го като деликт / причинно -
следствената връзка между констатираното увреждане по лекия автомобил и установения
необозначен и необезопасен участък от пътното платно/ се опровергава от събраните по
делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице.
Възражението на ответника, че водачът е допринесъл за настъпване на ПТП /не е
съобразил скоростта със състоянието на пътя/ и вредоносния резултат, съдът намира също за
неоснователно.
Съдът не възприема възраженията на процесуалния представител на ответника, че
вредите се явяват в резултат на неправилно поведение на водача. В хода на производството
ответникът не установи да е сигнализирал препятствието /необезопасения участък/. С оглед
изложеното, съдът намира, че водачът на автомобила не е можел, а и при липса на указания
за неравността, не е бил длъжен да избегне препятствието. Следователно, от негова страна
не е налице нарушение на правилата за движение.
С оглед установеното, съдът намира, че причина за произшествието се явява
единствено дефектът на пътното платно. Следователно, установените по делото вреди са в
пряка причинна връзка с бездействието на служителите на Община Стара Загора. При тези
данни, след изплащане на дължимото застрахователно обезщетение от ищеца, за него
възниква и регресно вземане срещу ответника. Ето защо, искът се явява доказан по
основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло, като ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 84.35 лв., представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение с включени направените ликвидационни разходи по щетата,
както и сумата от 25.71 лв. представляваща мораторна лихва за периода 14.02.2019 г. до
14.02.2022 г. – датата на завеждане на исковата молба в съда.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски в размер на 810 лв., съгласно представеният списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА Стара Загора, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Стара Загора,
6
бул. Цар Симеон Велики № 107, представлявана от Кмета ЖИВКО ВЕСЕЛИНОВ
ТОДОРОВ, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-
Застраховане” АД, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
чрез АД „Георгиева и партньори“ гр. София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1, сумата
84.35 лв. (осемдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № 0020-040-0031-2018, по описа на „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД, с включени направените ликвидационни разходи по щетата, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 15.02.2022 г. до
окончателното й заплащане, както и сумата от 25,71 лв. (двадесет и пет лева и седемдесет и
една стотинки), начислена върху сумата от 84,35 лв., за периода от 14.02.2019 г. до
14.02.2022 г. – датата, преди деня на завеждане на настоящата искова молба, както и
направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 810 лв.
Присъдената сума може да се преведе по следната банкова сметка: IBAN: BG52 SOMB
9130 1032 5939 09, при „Общинска банка“ АД, с титуляр „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7