Р
Е Ш Е
Н И Е №……
гр. София, 30.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV „Д” състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 4095 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 295856/06.12.2019 г., постановено по
гр. д. № 15524/2019 г., по описа на СРС, 58 с - в, е признато за установено, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 266, изр. 1-во вр. чл. 258 ЗЗД, че Сдружение „Б.Ф.Р."
с БУЛСТАТ ******** има парично задължение към ЕТ „Г.Г." с ЕИК********в
размер на 3
600 лв., представляващо
възнаграждение за хотелиерски услуги, за които е издадена фактура № 30007774/24.10.2012
г., ведно със законна лихва за периода от 12.01.2017
г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
1653/2017 г. на СРС, 81 с-в. Ответникът е осъден за заплащане на разноски в
исковото и заповедното производства.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна
жалба от ответника
Сдружение „Б.Ф.Р." с доводи за
неговата недопустимост, а по същество- за необоснованост и постановяване при неправилно
прилагане на материалния и процесуален закон. Излагат се съображения, че СРС
неоснователно и отменил определението, с което исковата молба е оставена без
движение. Тъй като в указания от съда срок ищецът не е отстранил нередовностите
на исковата молба, тя е следвало да се бъде върната, а производството да се прекрати.
Жалбоподателят се позовава на допуснати от СРС нарушения при събиране на
доказателствата. По същество поддържа, че съдът неоснователно е приел, на база
заключението на ССчЕ, че процесната фактура е осчетоводена, че описаната в нея
туристическа услуга е реално предоставена от ищеца. Съдът е направил
необоснован извод от осчетоводяването на фактурата, без да съобрази другите
писмени доказателства по делото. Поддържа, че не е ясно колко нощувки, за колко
човека, при каква храна и допълнителни услуги са предоставени от ищеца и не са
заплатени от ответника. Излагат се доводи, че фактурата е първичен, частен
счетоводен документ, с предназначение да документира стопански операции. Тя
удостоверява предоставянето на определена стока и услуга когато е подписана, но
не представлява основание за плащане. Твърди се, че фактурата не съставлява
доказателство за предоставянето на услугите и в този смисъл решението е
неправилно, а искът - недоказан и неоснователен. Моли решението да бъде
отменено, а искът да бъде отхвърлен. Не претендира разноски в производството.
Въззиваемата страна - ищецът ЕТ „Г.Г.",
не е подал
отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание, чрез
представителя си, оспорва жалбата, като поддържа, че решението е
законосъобразно, правилно и съобразено със събраните пред СРС доказателства. Моли
да се потвърди, като претендира разноски в производството.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по
делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на
въззивната проверка решението е валидно и допустимо постановено.
Производството се развива след
подадено в срок възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК и е допустимо. Не
са налице сочените в жалбата основания
за недопустимост на решението.
Решението е постановено след отмяна
на предходно неприсъствено решение 27.11.2017 г. на 81 с-в, СРС по гр. д. №
32935/2017 г., с решение на СГС № 6771/31.10.2018 г., ІV Г с-в, по гр. д. №
6172/2018 г. и връщане на делото за разглеждане на спора от нов състав на СРС.
Районният съд е сезиран и се е произнесъл по иск по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 258 ЗЗД за установяване на задължения за заплащане на възнаграждение за хотелиерски
услуги, за които е издадена фактура № 30007773/24.10.2012 г.
Относно законосъобразността на решението и във връзка
с доводите на ответника по жалбата, въззивният съд намира следното :
Договорът за предоставяне на туристически услуги (конкретно
хотелиерството, като вид туристическа дейност по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗТ) е
разновидност на договора за изработка, уреден в чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Последният има характера на неформален и консенсуален договор, който се счита
за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието
му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят
приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на
изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
В тежест на ищеца е да установи наличието на сключен
между страните договор, с който му е възложено предоставянето на туристически
услуги на определена уговорена цена, фактическото изпълнение на същите услуги и
приемане на изработеното от ответника, а последния от своя страна следва да
установи погасяването на възникналото задължение от изпълнението на договора.
Към исковата молба е представена фактура № 30007774/24.10.2012
г., издадена от ЕТ
„Г.Г.“, представлявано от Г.Г., за сумата от 3 600лв. с ДДС - за услуги,
предоставени в Хотелски комплекс „Д.3“, която е подписана от издателя и от получателя на
услугата.
Пред СРС е приета без възражения съдебно - счетоводна
експертиза, според която посочената фактура, издадена от ЕТ „Г.Г.“,
представлявано от Г.Г. е надлежно
осчетоводена в счетоводството на ответника Сдружение „Б.Ф.Р." на 31.01.2012 г. Тъй като
сдружението не е регистрирано по ДДС, данъчен кредит по процесната фактура не е
ползван.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в
решение решение № 211/30.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010 г., II ТО, решение №
109/07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г., II ТО, решение № 92/07.09.2011 г. по
т.д. № 478/2010 г., II ТО, решение № 71/08.09.2014 г. по т.д. № 1598/2013 г. на
II ТО и др., фактурите отразяват възникналата между страните облигационна
връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
В решение № 47/2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на II
ТО, изрично е посочено, че издадената фактура, която не е подписана за „получател“
от купувача по договора за търговска продажба, респ. от възложителя по договор
за изработка, може да послужи като доказателство за възникване на отразените в
нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната
сделка и е отразена счетоводно.
Предвид възприетата трайна практика на ВКС относно
правното значение на отразяването на
фактурата в счетоводството на ответното дружество, настоящият състав намира, че
с посочените действия, предприети от ответника Сдружение „Б.Ф.Р.", недвусмислено е признато наличието
на облигационно правоотношение за предоставена туристическа услуга и
съществуването на задължението за нейното заплащане. С отразяването на
издадената фактура в счетоводството на ответното дружество, ищецът е доказал
сключването на договор за туристически услуги, тяхното ползване от страна на
ответника, включително приемането им без възражения, поради което за последния
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на жалбоподателя
за неяснота относно физическото лице, подписало фактурата, както и относно
конкретните услуги, чието заплащане е посочено като глобална сума, без да е
уточнен броя нощувки, броя хора, за които се отнасят, включените допълнителни услуги и т. н.
Съдът споделя изводите на СРС, че осчетоводявайки фактурата
редовно в счетоводството си, ответникът е бил запознат със съдържанието й, като
не е възразил своевременно срещу дължимостта на отразената в нея сума или
изпълнението на предоставената услуга под формата на нощувки в хотела и
ползване на други услуги.
Съобразен с
материалния закон е извода на съда, че дори фактурата да е подписана за
получател от името на ответника без представителна власт, съгласно чл. 301 ТЗ
се счита, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването им.
СРС
основателно е направи извод, че ответникът не твърди да се е противопоставил
веднага след узнаване за начислените в негова тежест задължения. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурата е
осчетоводена при ответника на 31.10.2012 г., към който момент следва да се
приеме, че той е узнал за задълженията по тази фактура. С разпоредбата на чл. 301 ТЗ е
въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е
потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното
узнаване не се е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на
представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или
изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените
без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако
той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. За да се
приложи чл. 301 ТЗ е достатъчно да се докаже, че търговецът е манифестирал
мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение
да се ползва от целения с тях правен резултат (в този смисъл Решение № 89 от
12.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 431/2012 г., II т. о., ТК).
Като съобрази изложеното до момента, при съвкупната преценка на отразените
във фактурата данни и неоспореното заключение по съдебно - счетоводната
експертиза, въззивният съд споделя изводите на СРС, че ищецът е доказал
съществуването на договор за туристически услуги, по който за ответника е
възникнало задължение за заплащане на сумата от 3 600 лв., посочена във фактурата.
Доколкото решаващите изводи на СГС съвпадат с тези на СРС, обжалваното
решение следва да се потвърди изцяло. Този извод се отнася до присъдените в
полза на ищеца разноски, които са съобразени с изхода от спора и
доказателствата за реално направени разноски.
По разноските пред
СГС :
При този изход на спора въззиваемата страна – ищецът има право на разноски
във въззивното производство, за които има данни, че са реално извършени. В
негова полза съдът присъжда 600 лв. адвокатски хонорар за СГС, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло № 295856/06.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 15524/2019 г., по описа на СРС, 58 с - в.
ОСЪЖДА Сдружение „Б.Ф.Р." с Булстат ********,
със съдебен адрес ***, офис 3 чрез адв. Г., да заплати на ЕТ „Г.Г.", с ЕИК
********, представлявано от Г.И.Г., с адрес по делото : гр. Етрополе, ул. „********,
чрез адв. М., адвокатски хонорар в размер на 600 лв. за производството пред
СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.