Решение по дело №2387/2020 на Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 238

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Видин  21.06.2021 г.

 

Видински  районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двдесет и четвърти април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                        Председател:Даниел Димитров

                                           Съдебни заседатели:

                                                               Членове:

при секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора ................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2387 описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Агенция за социално подпомагане-София, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 2, БУЛСТАТ ********* с която против Ц.П.Ц. ***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.

Твърди се от ищеца, че със Заповед № 01-0910/31.07.2017 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/ на Ц.П.Ц. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, потвърдено с Решение № 60 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 207/2018 г. по описа на Окръжен съд – Видин, влязло в законна сила на 24.09.2019 г. ,в чиито   диспозитив  е посочено, че се потвърждава Заповед № 01-0910/31.07.2017 г. на ИД на АСП, както и издадената въз основа на нея Заповед № ЧР-4 510 от 01.08.2017 г. на ИД на АСП,съгласно която  при прекратяване на трудовото правоотношение със служителката на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда /наложено дисциплинарно наказание „уволнение“/ лицето трябва да заплати обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, който е един месец.

Подържа се ,че в съставения  обходен лист, който не е подписан от ответницата,и което е  удостоверено с подписите на двама служители от Дирекция „Социално подпомагане“ – Видин  е отразено, че ответницата  дължи 728.00 лева съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ и 104.17 лева за работно облекло по Наредбата за безплатното работно и униформено облекло,като общият размер на паричното вземане е 832.17 лева.

Излага се ,че на Ц.П.Ц. е изпратена нотариална покана, която е връчена съгласно изискванията на чл. 47 от ГПК. Поканата с оформеното от нотариус Лорета Цветкова с рег. № 029 на Нотариалната камара, съобщение към нея е върнато в цялост на Регионална дирекция за социално подпомагане – Видин /РДСП – Видин/ на 04.12.2019 г.

Сочи се,че във връзка  с  издадените индивидуални административни актове на Ц.П.Ц. – заповедта, с която й е наложно дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, потвърдени със съдебно решение № 60 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 207/2018 г. по описа на Окръжен съд – Видин, влязло в законна сила на 24.09.2019 г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 979/2020 г. по описа на ВдРС ,по което е издадена Заповед № 983 от 26.06.2020 г., както и изпълнителен лист,а така също и че  на 18.08.2020 г. до ДСИ при РС – Видин е депозирана молба за образуване на изпълнително производство.

Твърди се, че срещу издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е  подадено възражение от длъжника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 832.17 лева съгласно Заповед № 01-0910/31.07.2017 г. на изпълнителния директор на АСП, потвърдена с решение № 60 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 207/2018 г. по описа на Окръжен съд – Видин, влязло в законна сила на 24.09.2019 г. , ведно с лихва за забава в размер на 46.93 лева за периода от 04.12.2019 г. до 23.06.2020 г. и законна лихва върху главницата, считано от 23.06.2020 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда до изплащане на вземането.

 Претендират се и направените разноски.

 В законоустановения срок от ответника е постъпил отговор на исковата молба с който се оспорва иска като неоснователен, също така се прави възражение за изтекла погасителна давност и възражение за прихващане между претенцията за обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ и дължимото се на ответницата обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 2017 г.

В срока за отговор е предявен и насрещен иск от ответника, като се иска от съда да се произнесе с решение с което да осъди Агенция за социално подпомагане гр. София представлявана от Румяна Петкова – изпълнителен директор да заплати на Ц.П.Ц. сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В законоустановения срок от ответника по насрещния иск – АСП е постъпил отговор на насрещния иск, с който се прави възражение за изтекла давност. Посочва се, че по всички парични искове за обезщетения, включително за неизползван платен годишен отпуск съществува специална уредба в КТ. Излага се, че съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ исковете по трудови спорове, извън конкретно посочените в т. 1 и т. 2 на същата разпоредба се предявяват в тригодишен срок от деня, в който правото е могло да бъде упражнено /чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ/. Твърди се, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е връчена на Ц.Ц. на 10.08.2017 г., а тригодишния давностен срок е изтекъл на 10.08.2020 г.

Със заявление вх. № 263839/20.04.2021 г., ответницата е оттеглила предявените насрещни искове на осн. чл. 232 ГПК.

В съдебно заседание на 29.04.2021 г. оттеглянето на предявените от Ц.Ц. насрещни искове е допуснато и производството по делото е прекратено в частта на приетите за съвместно разглеждане насрещни искове.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 979/2020 г. по описа на РС-Видин.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа  страна:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 983-РЗ от 26.06.2020 г. по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 979/2020 г. на РС-Видин, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 832.17 лв.-главница, 46.93 лв.-лихва за периода от 04.12.2019 г. до 23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2020 г.-дата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

От приложеното ч.гр.д. № 979/2020 г. е видно, че срещу цитираната заповед от ответницата е подадено възражение.

В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила иск по 422 ГПК, като в резултат на това е образувано и настоящето дело.

Няма спор между страните относно факта, че ответницата е  била в трудово правоотношение с ищеца, като изпълнявала длъжността „социален работник” в отдел „Хора с увреждания и социални услуги“, както и че със Заповед № 01-0910/31.07.2017 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/, на Ц.П.Ц. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,а със Заповед № ЧР-4 510 от 01.08.2017 г. на ИД на АСП е прекратено  трудовото й правоотношение.

По делото е представено заверено копие на Решение № 60 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 207/2018 г. по описа на Окръжен съд – Видин,влязло в сила на 24.09.2019 г.,  с което е отхвърлен иска на Ц.П. по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ   и  се потвърждава Заповед № 01-0910/31.07.2017 г. на ИД на АСП, както и издадената въз основа на нея Заповед № ЧР-4 510 от 01.08.2017 г. на ИД на АСП.

Видно от  Заповед № ЧР-4 510 от 01.08.2017 г. на ИД на АСП, при прекратяване на трудовото правоотношение със служителката на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда /наложено дисциплинарно наказание „уволнение“/ лицето трябва да заплати обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, който е един месец.

От представеното заверено от копие на обходния лист, е видно, че същия не е подписан от ответницата, което обстоятелство е удостоверено с подписите на двама служители от Дирекция „Социално подпомагане“,както и че  е отразено, че ответницата дължи 728.00 лева съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ и 104.17 лева за работно облекло по Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, като общият размер на паричното вземане е 832.17 лева.

До ответницата  Ц.П.Ц. е изпратена нотариална покана, която е връчена съгласно изискванията на чл. 47 от ГПК. Поканата с оформеното от нотариус Лорета Цветкова с рег. № 029 на Нотариалната камара, съобщение към нея е върнато в цялост на Регионална дирекция за социално подпомагане – Видин /РДСП- Видин/ на 04.12.2019 г.

По делото са ангажирани и:заповед № РД01-0080/26.01.2017 г.,касаеща  предоставяне на парични средства в размер на 250 лв. за представително облекло на служителите на АСП,назначени но трудов договор ; фишове за заплати на ответницата за 2017 г.,като в този януари месец 2017 г. е отразено,че същата е получила сумата от 250 лв. за работно облекло,а във фиша за юли 2017 г.,който е последният преди уволнението, е посочено,че брутното възнаграждение е в размер на 728.01 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, в което производство ищеца следва да докаже и установи съществуването на вземането си и размерът му, респективно, че ответника дължи сумите, за които в заповедното производство е издадена съответната заповед за изпълнение.

При даните по делото е безспорно,че в конкретния случай се касае за вземания във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на ответницата,с оглед наложеното дисциплинарно уволение/ Заповед № 01-0910/31.07.2017 г. на ИД на АСП, както и издадената въз основа на нея Заповед № ЧР-4 510 от 01.08.2017 г. на ИД на АСП,които са обжалвани и влезли в сила в момента на влизане в сила на решението на ВдОС по гр.д.№ 207/2018 г.-24.09.2019 г./,което .

С оглед прекратяването на трудовото правоотношение между страните на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ (при дисциплинарно уволнение), съгласно чл.221, ал.2 от КТ работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

  Размера на същото е виден от Заповед № 0503-РД01-0068/20.02.2017 г.на Директора на АПИ,в която е посочено, че считано от 01.02.2017 г.размерът на основната месечна заплата е 728 лв., както и от ангажирания фиш за работна заплата за месец юли 2017  г.,където е отразено,че брутно трудово възнаграждение   възлиза на 728.01 лв.

Докумените не са оспорени и съдът приема,че размера на брутното трудово възнаграждение на ответницата  е 728 лв..

Както се посочи и по-горе по делото е представена  и Заповед № РД 01-0080/26.01.2017 г. на директора на Изпълнителния директор на АСП за предоставяне на парични средства на служителите на Агенция за социално подпомагане, назначени по трудов договор за представително облекло, в която  определена стойността на представителното облекло за 2017 г.,а именно сумата от  250 лв.

Същата е начислена на ответницата видно от ангажирания фиш за работна заплата за месец януари 2017 г. .С оглед този факт и  липсата на нарочно оспорване,съдът приема,че сумата е получена от ответницата. 

Съгласно чл. 4. (2) Наредба № РД-07-2 от 17 май 2012 г. за предоставяне на парични средства на служителите на агенцията за социално подпомагане, назначени по трудов договор, за представително облекло, когато служителят напусне, възстановява получените парични средства за представително облекло установени пропорционално на неотработените месеци за годината.

Посоченото задължение е отразено и в цитираната по-горе заповед.

Безспорно е по делото,че трудовото правоотношение с ответницата е прекратено,считано от 01.08.2017 г..

При данните по делото се налага  извод,че неотработените месеци за 2017 г. са пет,поради което претендираното вземане ,представляващо  връщане на сума за работно облекло от 104.17 лв., е основателно.

Дължимите се суми са посочени и в приложения по делото „обходен лист“,който ответницата е отказала да получи,съгласно направеното отбелязване и подписи на свидетели.

Предвид така установеното от правна и фактическа страна предявеният иск е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено, че ищецът има вземане спрямо ответника в следните размери:  сумата от  728.00 лева-  обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ и 104.17 лева,представляваща остатъчната стойност на получени парични средства за представително облекло.  

Според разпоредбата на чл.422,ал.1 от ГПК  искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, в настоящия случай на 23.06.2020 г., поради което и от тази дата ответника дължи законна лихва върху горните сумите до окончателното им изплащане.

По делото е претендирана и лихва за забава в размер на 46.93 лв. за периода от 04.12.2019 г. до 23.06.2020 г..

Посочената претенция, с оглед установеното и при данните по делото, също се явява основателна.

Възражението на ответницата за липса на идентитет между вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 979/2020 г. и това по установителния иск е неоснователно по следните съборажения:от подаденото  заявление за издаване на заповед,в частност т.14, е видно,че претендираната като главница сума в общ размер от 832.17 лв. е сбор от следните  суми-728 лв.,обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ и 104.17 лв.за работно облекло.От исковата молба е видно,че се претендират същите суми и на същите основания.  В тази връзка не се разкрива  разлика в основанието и размера на вземанията по заповедта и установителния иск.

Възражението за настъпила погасителна давност по отношение исковата претенция  ,с оглед обстоятелството,че заповедите за прекратяване на трудовото правоотношение и дисциплинарно уволнение,които са атакувани ,  са влезли в сила след приключване на производството  по предявения иск от ответницата по чл.344 КТ ,а именно на 24.09.2019 г.,когато е влязло в сила решението на ВдОС по гр.д.№ 207/2018 г.,също е неоснователно.

От тази дата тече срока за погасителна давност,който към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-23.06.2020 г.безспорно не е изтекъл.

Предвид изложеното съдът счита, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на на Агенция за социално подпомагане-София следните суми: 832.17 лева съгласно Заповед № 01-0910/31.07.2017 г. на изпълнителния директор на АСП, потвърдена с решение № 60 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 207/2018 г. по описа на Окръжен съд – Видин, влязло в законна сила на 24.09.2019 г. , ведно с лихва за забава в размер на 46.93 лева за периода от 04.12.2019 г. до 23.06.2020 г. и законна лихва върху главницата, считано от 23.06.2020 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда до изплащане на вземането.

Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответницата следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая не се представя списък на разноски,но такива се претендират.

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 ал.1  от ГПК ответника следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство: 50 лв.-платена държавна такса.

В производството ищеца е представляван от юрисконсулт,но няма нарочно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,поради което такова не следва да се определя по смисъла чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП  и съответно не следва да се присъжда.

В заповедното производство,тъй като ответника не е претендирал разноски,видно от издадената заповед,такива не са присъдени,поради което и в настоящето производство не следва да му се присъждат.

Видно от издадената заповед  ответницата е осъдена да заплати, в полза на ВСС по сметка на ВдРС, дължимата се в заповедното производство   държавна такса от 25 лв.,поради което съдът не следва да се произнася с нов  осъдителен диспозитив.

 Воден от горното, Съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.П.Ц. ***, ЕГН **********, че дължи на Агенция за социално подпомагане-София, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 2, БУЛСТАТ *********  следните суми: сумата в общ размер от 832.17/главница/ лева,от която: 728.00 лева,представляваща  обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ и 104.17 лева,представляваща остатъчната стойност от получени за 2017 г. парични средства за представително облекло ;сумата от 46.93 лв.,представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.12.2019 г. до 23.06.2020 г.;ведно със  законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2020 г.- датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК  по ч.гр.№979/2020 г. по описа на ВдРС до изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА Ц.П.Ц. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за социално подпомагане-София, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 2, БУЛСТАТ ********* направените в настоящето производство разноски за сумата в размер на 50.00 лв.-внесена държавна такса.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 979/2020 г. по описа на ВдРС.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: